№ 1164
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501450 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца М.
М. А. срещу Решение № 1848/10.04.2023г. по гр.д.№ 9931/21 по описа на
СГС, -I-4 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 от
ЗОДОВ за осъждането й да заплати сумата 50000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение, по което е
оправдан, ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. В жалбата си твърди, че е налице нарушение на
материалния и процесуалния закон и решението е необосновано. Твърди, че
изводът на съда, че искът не е доказан при условията на пълно и главно
доказване е в противоречие с практиката на ВКС, която цитира в жалбата.
Счита, че отговорността на ответника е възникнала автоматично с
настъпваното на определените факти – повдигане на обвинение и
оправдаване. Счита, че при наличието на тези предпоставки, съдът следва да
присъди обезщетение за претърпени в рамките на обичайното вреди и без да
са налице други доказателства, освен посочените по-горе за установяване на
1
основанието за възникване на отговорността. Моли да бъде отменено
решението и постановено ново, с което бъде уважен предявения от него иск в
пълен размер от 50 000лв, ведно със законната лихва за забава, считан от
06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА. Не са направени доказателствени
искания.
В срок не е постъпил отговор на жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, след като извърши служебна проверка на обжалваното решение,
констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да
разгледа доводите за неправилност във въззивната жалба.
Предявеният иск е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение от
ответника Прокуратура на Република България срещу ищеца М. М. А. и
намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следното от фактическа страна:
М. М. А. е привлечен като обвиняем на 02.02.2013г. по ДП № ЗМ
292/2013г. по описа на 04, РУП СДВР, пр. пр. № 4547/13г. на СРП за
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години.
С постановление от 02.02.2013г. ищеца е задържан под стража за срок
от 48 часа, а с определение на СРС от 04.02.2013г. му е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
С обвинителен акт от 19.03.2013г. му е повдигнато обвинение по чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С Присъда от 04.06.2014г. по НОХД № 5234/13 по описа на СРС, НК,
104 състав, М. М. А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието
изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК е отлежено за срок от три години.
По ВНОХД № 4035/2014г. присъдата е била отменена и делото върнато
за нова разглеждане от друг състав.
С Присъда от 18.04.2016г. по НОХД № 22501/14 по описа на СРС, НО,
14-състав, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
2
С решение от 06.07.2021г. по ВНОХД 3595/20220г. оправдателната
присъда е било потвърдена.
За времето на наказателното производство за година и четири месеца и
пет дни, считано от 02.02.2013г. до 07.06.2014г. М. М. А. е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с мярка
„подписка“, която е действала до 18.04.2016г.
Видно от представената от ответника справка от НСС, чрез
информационната система за противодействие на престъпността срещу М. М.
А. освен процесното производство е било образувано на 29.11.2012г. и
досъдебно производство за престъпление о чл. 198 ал.1 от НК, като с
Постановление по ДП № 2848/12, пр.пр. вх. № 39549/12 поописа на РП-София
му и било повдигнато обвинение.
С оглед изложеното от фактическа страна, настоящата инстанция
намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
в минимален размер.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В конкретния случай се установява от събраните доказателства, че
срещу ищеца е било повдигнато и поддържано от ответника обвинение в
престъпление, което в във фазата по разследване е продължило около година,
а съдебната фаза на същото е продължила седем години, но по време на
същата ответникът е поддържал обвинението и протестирал оправдателната
присъда, макар и неговия представител при второто въззивно производство да
е заявил, че не поддържа протеста, той не го е оттеглил.
Установява се също така, че спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за срок от за година и четири месеца и
пет дни, считано от 02.02.2013г. до 07.06.2014г., впоследствие заменена с
мярка „подписка“, която е действала до 18.04.2016г.
По делото не са посочени от ищеца, въпреки дадените указания с
3
доклада по делото, доказателства за конкретното отражение на воденото
наказателно производство върху психическото и физическото състояние на
ищеца, въпреки заявените конкретни твърдения за наличие на конкретни
неблагоприятни последствия за него.
Въпреки това, обаче, доколкото е налице съдебна практика,
установяваща, че при наличие на хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съдът
може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното
и без да са налице други доказателства, освен такива за воденото
производство и оправдаването на ищеца, за установяване на основанието за
възникването на отговорността. Тези изводи са обосновани с характера на
отговорността на Държавата по цитираната разпоредба, която има характер на
специално установена гаранционна отговорност и възниква при наличието на
определени предпоставки.
Настоящата инстанция намира, че за репариране на презюмираните
вреди на ищеца следва да се присъди сумата 1 000лв., като иска до пълния му
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тази сума отчита
времетраенето на производството, наложените мерки за процесуална принуда
и факта, че вредите не могат да бъдат точно отграничени, тъй като срещу
ищеца по същото време се е водило и друго наказателно производство.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва за забава,
считано от 06.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на СГС, следва да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която е
отхвърлен иска над сумата до размера от 1 000лв. и да бъде осъден ответника
да заплати сумата 1 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.07.2021г. до
окончателното й изплащане и да бъде потвърдено решението в останалата
част.
При този изход на производството на ищеца се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 10 лв. за д.т. и за въззивната инстанция – 5 лв.
за държавна такса.
На адвоката осъществил безплатна адвокатска помощ на ищеца на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА не следва да бъде присъдено възнаграждение за
двете инстанции, тъй като не е представен договор за правно помощ от който
да е видно, че е уговорено оказване на безплатна адвокатска помощ.
Представено е единствено пълномощно за процесуално представителство.
4
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1848/10.04.2023г. по гр.д.№ 9931/21 по описа на
СГС, -I-4 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от М. М. А. срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ за осъждането й да заплати сумата 1 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение, по което е
оправдан, ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. М.
А. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ №*** на основание чл. 2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, сумата 1 000лв.(хиляда лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано срещу него
обвинение, за което е оправдан, ведно със законната лихва за забава, считано
от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 15 лв.
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1848/10.04.2023г. по гр.д.№ 9931/21 по
описа на СГС, -I-4 състав в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5