Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, трети тричленен
състав, в публично съдебно заседание
на девети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА - ДАСКАЛОВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдия Борисов КНАХД № 2818/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.Т.Д., ЕГН **********, против решение № 1422 от 01.11.2022г.
по НАХД № 20223110203154/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна /ВРС/, 1-ви състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 433а-41/28.02.2022г. на директора на ОДМВР-Варна, с което на П.Т.Д., на основание чл.53 ал.1
от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
В депозираната жалба
касаторът изразява становище, че решението е неправилно. Излага подробно обстоятелствата, при които е било установено
административното нарушение, като сочи и конкретни причини, поради които е бил
без маска. Определя случая като единичен, и подчертава, че винаги, когато се е
изисквало, е слагал маска. Навежда
доводи, че заповедите на министъра за налагане на противоепидемични мерки са
нормативен, а не общ административен акт, като сочи и съдебна практика в тази
насока. Отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В с.з. касаторът
моли за отмяна на първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната
страна – директора на ОДМВР-Варна, в депозирани чрез ю.к.А
писмени бележки с.д. № 351/10.01.2023 г. оспорва жалбата и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна счита, че жалбата следва да се уважи. Намира, че
случаят попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на
ВРС е незаконосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред
Районен съд – Варна е образувано по жалба на П.Т.Д. против Наказателно
постановление № 433а-41/28.02.2022г. на директора на ОДМВР-Варна, с което на Д.,
на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
При постановяване на
решението въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа
обстановка: Със Заповед № РД-01-968/26.11.21г. на министъра на здравеопазването
било въведено задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, включително транспортни средства за обществен превоз, да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
съгласно препоръките в приложение № 3. Въпреки това на 13.01.22г., около 17,10
ч., без да е поставил на лицето си предпазна маска, П.Д. пътувал в автобус с
рег.№ ****, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, който извършвал обществен
превоз на пътници по линия № 148. Това обстоятелство било констатирано от св. М.К.-
старши полицай при сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна, който
осъществявал контрол за спазването на противоепидемичните мерки в автобуса. Във
връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че като пътник в посочения
автобус няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН на 28.02.2022г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
За да потвърди
наказателното постановление, ВРС приел, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. са въведени
определени противоепидемични мерки за периода от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г.
В т. I.7 о т цитираната Заповед като противоепидемична мярка е въведено
задължението за всички лица, които се намират в закрити обществени места,
включително транспортни средства за обществен превоз, да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба. Датата 13.01.22г. попада
в посочения период, поради което съдът приел, че като се е намирал в процесния
автобус, представляващ закрито обществено място по смисъла на Заповедта, без
поставена предпазна маска, жалбоподателят действително не е изпълнил въведени
със Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за здравето. Въззивният съд
отбелязал, че с изменението на чл.63 от ЗЗдр, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г., е въведена ал.11, според която заповедите по ал. 4 и 7 са общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс , публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на
регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. Поради
това процесната заповед се явява общ административен акт, който установява
определени задължения за гражданите, неизпълнението на които представлява
административно нарушение. Разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. ) предвижда
специално наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление. Жалбоподателят се е
намирал именно в такъв обект, без поставена защитна маска, с което е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид.
Обжалваното
решение на ВРС е правилно, като настоящата инстанция споделя, както възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените от същия правни
изводи.
В
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е предвидено ангажиране на
административнонаказателна отговорност за лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление. Видно от нормата тя съдържа в себе
си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
Съгласно
чл.63, ал.4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. Именно такъв акт представлява Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, чиято
т.I.7. е посочена като нарушена от АНО. Предвид фактите
по делото, ВРС обосновано е приел, че П.Д. не е изпълнил въведени със заповед
на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ -
на посочената в АУАН, и в наказателното постановление дата наказаното лице се е
намирало в транспортно средство за обществен превоз /автобус от „Градски
транспорт“/, и не е поставило защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба в нарушение на т.I.7. от Заповед №
РД-01968/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Що се
касае до релевираните доводи в касационната жалба относно причините за
непоставянето на защитна маска, същите са ирелевантни за спора и са извън
съставомерността на деянието, поради което са неоснователни. Не могат да бъдат
споделени и възраженията относно характера на издаваните от Министъра на
здравеопазването заповеди. Аргументите на касатора в тази насока не следва да
бъдат обсъждани подробно, тъй като са получили подробен и обоснован отговор във
въззивното решение, чиито мотиви настоящата инстанция приема и споделя. Заповед
№ РД-01-968/26.11.2021 г. представлява общ административен акт по смисъла на
чл.65 от АПК, действащ към момента на извършване на нарушението /13.01.2022 г./. Заповедите във връзка с временните противоепидемични мерки
на министъра на здравеопазването, включително и цитираната, са издадени като
общи административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично
позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. Ако първоначално в юриспруденцията е съществувал дебат относно
правната природа на въпросните административни актове, то към датата на
нарушението е била в сила посочената от ВРС разпоредба на чл.63, ал.11 от
ЗЗдр., определяща по категоричен начин вида им.
На следващо място, извършеното
нарушение не би могло да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно
нарушение като при решаване на този въпрос във всеки конкретен казус следва да
се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
на конкретното деяние, стойността и вида на вредата, кръга и естеството на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. В случая привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е нарушило въведени
противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване – разрастващата
се пандемия от COVID-19. Обект на увреждане или засягане от нарушението са
обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите.
Обстоятелството, че Д. не съобразява поведението си с тежката пандемична
обстановка и застрашава собствения си живот и този на другите граждани изключва
определянето на нарушението като маловажно. Правилно и законосъобразно с оглед
обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не се установява по
делото да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на
наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната
мерки. По тези съображения случаят не може да се квалифицира като маловажен.
При този изход на
правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1
и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД
на МВР Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да
се остави в сила.
Водим от горните съображения, и на
основание чл. 221, ал. 2,
предл.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1422 от 01.11.2022г. по НАХД № 20223110203154/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна /ВРС/, 1-ви състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 433а-41/28.02.2022г. на директора на ОДМВР-Варна.
ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: