РЕШЕНИЕ
№ 9924
гр. ..........., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20211110171276
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 200 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Б. Г., ЕГН: **********,
адрес: ................, срещу ................. седалище и адрес на управление: ............., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за
заплащане на следните суми: 50 000 лв. (след допуснато изменение на иска на
основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.02.2024 г.),
представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 21.07.2021 г. в новострояща се сграда
.............. находяща се в ..............., изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на травматична ампутация на дисталната фаланга на трети пръст
на лявата ръка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 17,40
лв., представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди в резултат
на трудова злополука, настъпила на 21.07.2021 г. в новострояща се сграда
.............. находяща се в ..............., изразяващи се в направени разходи по
лечение на травматично увреждане – заплатена потребителска такса за
1
контролен преглед в ............ по фактура № ............... г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ................ от
03.06.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „общ работник
строителство на сгради“. На 21.07.2021 г. около 15:00 ч., по време на работа в
новострояща се сграда .............. находяща се в ..............., ищецът в изпълнение
на служебните си задължения подпомагал дейността на работник, работещ с
машина за разбъркване на строителни материали. Посоченото лице включило
машината за разбъркване на строителни материали, докато ищецът изсипвал
чувал с разтвор в съда за разбъркване и преди да е изсипал съдържанието му,
при което машината захапала чувала и лявата ръка на ищеца попаднала в
опасната зона на работещата машина и при съприкосновение с нея ищецът
получил травматична ампутация на трети пръст на лява ръка на ниво
дистална фаланга, с костен и кожен дефект. От нараняването ищецът получил
остра болка и уплаха, от които му прилошало. Непосредствено след
инцидента ищецът бил откаран от свой колега в ............ – ........... със силни
болки, обилно кървене и нарушена функция на ръката. След приема му в
болничното заведение била извършена операция на левия горен крайник, след
което ищецът бил оставен в клиниката по ортопедия и травматология за
лечение под лекарско наблюдение. Същият бил изписан на 24.07.2021 г. с
предписание оперираният крайник да е в елевация, както и де се следи за
сетивните и циркулаторни смущения в него, да се осъществява смяна на
превръзките. Били дадени допълнителни указания лечението да продължи с
прием на обезболяващи, противовъзпалителни и антибиотични медикаменти.
С Разпореждане № 30739/29.07.2021 г. на ............... по декларация от
работодателя за трудова злополука вх. № ............... г. злополуката била
призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че след
инцидента ищецът търпял интензивни болки и страдания за продължителен
период от време, което наложило ежедневен прием на болкоуспокояващи.
Подложен бил на множество манипулации, включващи както първоначалната
операция, така и последващи стерилни превръзки, манипулации по
отстраняване на конци, рехабилитация. Следоперативния възстановителен
период протекъл тежко. Твърди се, че в първите седмици след злополуката,
2
ищецът чувствал непрекъсната болка в чукана, останал след ампутацията, а
ръката отичала и се е зачервявала. Ръката била не само с нарушена функция,
но и с отслабена мускулатура, поради което се наложило провеждането на
рехабилитация за тяхното запазване, продължаваща и понастоящем.
Нарушена била хватателната функция на ръката, загрозен бил външния й вид.
След ампутацията ищецът не можел пълноценно да ползва ръката си и в
ежедневието си се налагало да бъде обгрижван и обслужван от страна на
близките си дори при елементарни хигиенни нужди. Към момента ищецът не
можел да извършва дейности, каквито е вършел преди инцидента и каквито
са нормални за хора без такова увреждане. Отделно от болките и
неудобствата, които търпял от злополуката, поради това, че не може да
ползва пълноценно ръката си, ищецът изпитвал и емоционални страдания. От
отзивчив и енергичен млад човек, приемащ се като опора в семейството,
отдаден на съпругата и на двете си малки деца, подпомагащ с труд и средства
и родителите си, ищецът се възприел и започнал да се чувства като грижа и
финансова тежест за близките си. Това допринесло още повече за
страданието му, като пряко се отразило на психическото му състояние. След
злополуката ищецът, лишен от възможността да продължи досегашния си
живот, се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, страдал от
безсъние и липса на апетит. Твърди се, че постоянният дискомфорт от
загубата на пръста, чисто физически от една страна и чувството за
безпомощност и ненужност, поради следващото инвалидизиране от друга
страна, са се отразили крайно негативно върху психиката на ищеца, довело до
депресивно състояние. Твърди се, че настъпилата негативна промяна в живота
му, повлияла пряко на емоционалното му състояние. Ищецът се срамувал от
външния си вид, ограничил контактите си, станал асоциален, отказвал да се
вижда с приятелите си. Поддържа се, че доколкото злополуката е настъпила
по време на работа, на работното място на ищеца и при изпълнение на
възложените му задължения, като работодателят не е осигурил здравословни
и безопасни условия на труд в изпълнение на задължението си по чл. 127, ал.
1, т. 3 КТ, не е подсигурил специална техника и безопасни условия за
смесването на строителни материали, а е поставял служителите си да
изпълняват трудовите си задължения при нездравословни условия, при което
ръцете им били изложени на риск от травматични увреди като тази, която
получил ищецът, последният имал право на обезщетение за причинените му
3
имуществени, които да компенсират сторените разходи по лечение, и
неимуществени вреди, които оценява на 50 000 лв., от които с исковата молба
претендира 5 000 лв., ведно с законна лихва върху главниците от подаване на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
...........а отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. Р. Г.. Процесуалният представител изцяло оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника. Твърди, че не са налице каквито и
да е действия или бездействия, с които ответникът, в качеството на
работодател на ищеца, е създал предпоставки за настъпването на трудовата
злополука. Твърди, че същата се дължи изцяло на поведението на ищеца и е
резултат единствено на съвсем съзнателно нарушаване от негова страна на
важни изисквания за безопасна работа и охрана на труда, в разрез с неговите
изрични задължения да се грижи за собствената си безопасност, да не
поставят ръцете и краката си на опасни места в близост до машините,
инсталациите и техните детайли, да спазва трудовата дисциплина и да ползва
специално работно облекло и лични предпазни средства, по смисъла на чл. 33
от ЗЗБУТ. В тази връзка сочи, че по време на инцидента ищецът не е ползвал
предоставените му предпазни ръкавици, не е преценил разстоянието между
чувала и бъркалката, така че при изсипването на мозайката в съда да бъде
избегната възможността за контакт между чувала и въртящата се част на
уреда и да се предотврати риска от захващане на чувала. Нещо повече, дори
след като видял, че чувалът вече е бил „захапан“ от бъркалката, не е
предприел никакви действия, за да предотврати настъпването на
травматичното увреждане – не е спрял уреда или най-малкото не е отдръпнал
ръката си, за да не допусне тя да бъде повлечена и да не попадне в обхвата на
въртящата се част на бъркалката. Счита, че с поведение си ищецът е нарушил
множество правила за работа с използвания от него уред, в т.ч. т. 6 от
Инструкция за безопасна работа с електрическа бъркалка за смеси и разтвори,
приета от ответника със Заповед № ............. г., изискваща работата да се
извършва с добре прибрано към тялото работно облекло и лични предпазни
средства за защита на крайниците и очите от нараняване, като по този начин
поставил в риск собственото си здраве и безопасност. В същата изрично били
указани условията и изискванията за работа с електрическа бъркалка за смеси
4
и разтвори, предвидени били както ситуации, свързани с нормалната,
обичайна експлоатация на машината, така и необичайни ситуации и
изискуемото от работниците поведение при тяхното настъпване. Сочи, че
ищецът бил запознат с инструкцията по време на проведените му
инструктажи, като същата била поставена и на видно място в работните
помещения, в които работниците извършвали дейности с бъркалката. Твърди,
че ищецът е бил длъжен да спазва всички правила за безопасни условия на
труд, включително и специфичните такива, установени за заеманата от него
длъжност. Ответникът от своя страна бил предприел всички необходими
действия според изискванията на закона и съобразно механизма на работа на
електрическата бъркалка, за да осигури безопасната работа на ищеца и
останалите работници. Твърди, че в качеството си на работодател ответникът
издал съответните актове за безопасна работа (в т.ч. посочената инструкция)
и провел всички необходими действия, за да запознае ищеца и останалите
работници, на които е възложено работа с електрическата бъркалка и други
машини, инструменти и оборудване, с изискванията за безопасна работа, и се
погрижил за техническата изправност на уреда. В тази връзка сочи, че на
ищеца били проведени всички изискуеми инструктажи в предвидените
срокове и с необходимата регулярност съгласно нормативната уредба.
Отделно от това счита, че поведението на ищеца е в пълно противоречие не
само със създадените от работодателя условия за безопасност, валидните в
правила за сигурност при работа с използвания от ищеца уред, установените в
тях забрани, но и с най-елементарния инстинкт за самосъхранение. Ето защо
счита, че единствена причина за настъпване на инцидента е поведението на
ищеца, а евентуално, че е налице проявена груба небрежност от негова
страна, с която е благоприятствал настъпването на причиненото телесно
увреждане. При това положение, поддържа, че на осн. чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя следва да бъде намалена поради наличие на
съпричиняване и съществен принос на ищеца за настъпване на вредата. На
следващо място оспорва настъпването на твърдените имуществени и
неимуществени вреди с посочената продължителност и
интензивност.Оспорва размера на претенидираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на реално
претърпените от ищеца болки и страдания. При доказване на иска за
неимуществени вреди по основание, моли размерът му да бъде намален
5
поради съпричиняване, както и със следните суми: 65,00 лв. – получено от
ищеца застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент; 413,75
лв. – заплатени от ответника здравноосигурителни вноски за ищеца с оглед
възстановяване на прекъснати осигурителни права на последния за период,
предхождащ възникването на трудовото правоотношение между страните,
650,00 лв. – предоставена от ответника на ищеца след инцидента с цел
подпомагане на последния при преодоляване на последиците от претърпения
инцидент.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения трудов договор № ................ г. страните по делото
са били в трудово правоотношение за длъжността „общ работник
строителство на сгради“, като ищецът е постъпил на работа на 03.06.2021 г.,
видно от извършеното върху същия отбелязване и саморъчен подпис на
ищеца.
От представената длъжностна характеристика за длъжността „общ
работник строителство на сгради“, заемана от ищеца, е видно, че на
заемащите тази длъжност работници е възложено и е част от трудовите им
задължения качествено изпълнение на възложените строително-монтажни
работи (в т.ч. да пренася и подава дъски, тухли, керемиди, разтвори, метални
пръти или листове и други строителни материали и продукти); стриктно
спазване на работна дисциплина, организиране и оптимизиране на работното
място; носене на работно облекло; да спазва трудовата, производствената и
технологичната дисциплина; да използва само по предназначение поверените
му инструменти, машини и съоръжения и лични предпазни средства; при
установени предпоставки за аварии и опасност за живота и здравето му, както
и тези на другите работещи, преустановява незабавно работа и напуска
опасния участък, като уведомява бригадира и техническия ръководител и др.
С положения върху длъжностната характеристика саморъчен подпис от
ищеца последният е удостоверил, че е получил екземпляр от същата на
03.06.2021 г.
Видно от лист за преглед на пациент в ............, на 21.07.2021 г. в 15:55 ч.
ищецът е постъпил в ........... – ........... с открита рана на пръста и напуснал
лечебното заведение на същата дата в 18:30 ч.
6
От представената епикриза, издадена от ................ към У........... – ..........., се
установява, че ищецът е постъпил на 21.07.2021 г. в 18:34 часа и е бил
настанен в клиниката за оперативно лечение. В графа „соматичен статус“ е
отбелязано, че при оглед се установява травматична ампутация на трети
пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга с костен и кожен дефект около
3х2 см. Поставена е диагноза ..........., травматична ампутация на друг пръст на
ръката (пълна)(частична)“. Било проведено оперативно лечение – ампутация
на трети пръст на лявата ръка, след което ищецът е бил изписан на 24.07.2021
г. в 10:30 ч. в добро общо състояние с препоръки при изписването за ХДР и
медикаментозно лечение в дома: ляв горен крайник в елевация; да се следи за
сетивни и циркулаторни смущения в оперирания крайник; смяна на превръзка
през 5 дни и сваляне на конци на 14-ия ден.
Видно от представения болничен лист № ..... г., издадена от
специализирана ........... – гр. ..........., на ищеца е разрешено ползването на
отпуск от 21.07.2021 г. до 23.08.2021 г. (34 дни) поради временна
неработоспособност (с диагноза „травматична ампутация на друг пръст на
ръката“), причинена от трудова злополука.
В о.с.з., проведено на 24.02.2023 г., на осн. чл. 146 ГПК, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесният инцидент е приет за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО с влязло в сила разпореждане № ..... г.
на ТП на НОИ – гр. ............ Посоченото обстоятелство се установява и от
приложеното по делото разпореждане№ .... г. на ТП на НОИ – гр. ............
Видно от посоченото разпореждане, на осн. чл. 60, ал. 1 КСО злополуката,
декларирана с вх. № ............... г. от осигурителя .......... станала с Е. Б. Г. на
21.07.2021 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че
злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – при
изсипване на чувал с разтвор в съд за разбъркване. При работата на
бъркалката е захапан чувала и смазан трети пръст на лявата ръка на
пострадалия. Това е довело до травматична ампутация на пръст на ръката и
временна неработоспобност.
От фактура № ............... г., издадена от ........... – ..........., както и от
приложения към нея фискален бон от същата дата, се установява, че ищецът
Е. .... Г. е заплатил сумата от общо 17,40 лв. за потребителски такси.
От представените по делото застрахователна полица № ......г. и
7
уведомление с изх. №....г. се установява, че между ...........е бил сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука“,
със срок на действие от 18.03.2021 г. до 17.03.2022 г., съгласно която покрити
рискове от застраховката са смърт, трайно намалена работоспособност и
временна неработоспособност в резултат на трудова злополука на работници
и служители, съгласно списък, неразделна част от полицата, като в
изпълнение на договорните си задължения застрахователят е одобрил
изплащането на застрахователно обезщетение на Е. Б. Г., работник на
ответното дружество, за настъпила временна загуба на работоспособността в
продължение на 34 календарни дни, вследствие на претърпяна на 21.07.2021 г.
трудова злополука, в размер на 65 лв.
Представена е разписка за извършено безкасово плащане чрез терминално
устройство ПОС, издадена на 22.07.2021 г. от ТД на НАП – ..........., видно от
която в полза на Е. Б. Г. е направено плащане по сметка за приходи за НЗОК в
размер на 413,75 лв.
Като писмени доказателства по делото са приети представените с отговора
на исковата молба Заповед № ............. г. и Инструкция за безопасна работа с
електрическа бъркалка за смеси и разтвори, като последната е без дата. Видно
от посочената заповед, ответникът е утвърдил отделни групи инструкции за
безопасност и здраве при работа, по които да бъдат инструктирани
работещите на обектите на дружеството, като работниците, заемащи
длъжността „общ работник“, следва да бъдат инструктирани по изброените е
нея по номера инструкции. А съгласно посочената инструкция до работа с
електрическа бъркалка за смеси и разтвори да се допускат само лица,
притежаващи съответната квалификационна група по електробезопасност,
преминали всички видове инструктажи по безопасност и здраве при работа и
запознати с настоящата инструкция (т. 1) и следва да се работи с добре
прибрано към тялото работно облекло и лични предпазни средства за защита
на крайниците и очите от нараняване (т. 6).В първото по делото о.с.з.,
проведено на 24.02.2023 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че
оспорва истиността на заповедта, а не че в някакъв момент ответникът е издал
такава заповед, както и че същата била съобщена на ищеца и достоверността
на датата. С молба, депозирана в същото о.с.з., ищецът оспорва представената
с отговора на исковата молба Инструкция за безопасна работа с електрическа
бъркалка за смеси и разтвори досежно датата, на която документът е приет от
8
работодателя. На ответника е дадена възможност да ангажира допълнителни
доказателства за установяване на датата, на която е била приета
инструкцията. В тази връзка, с молба от 02.03.2023 г. същият е представил
Списък на инструкции БЗР към Заповед № ............. г., съгласно който под № 6
фигурира Инструкция РИ-06 безопасност и здраве при работа с ръчна
електрическа бъркалка за смеси и разтвори.
Представените други писмени доказателства са неотносими към предмета
на доказване в настоящото производство, поради което не е необходимо да се
обсъждат.
Съдът не кредитира представените от ответника обяснения от ..............,
доколкото същите по същество представляват свидетелки показания в
писмена форма, които не са допустими съгласно ГПК.
Съдът не кредитира представения от ответника разходен касов ордер от
22.07.2021 г., тъй като не е посочена организацията, която го издава, а
отделно от това, същият е издаден за сума, която следва да се брои на ....... Б.
Г..
Като писмени доказателства по делото са приети копия от книги за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, в които е направено
отбелязване, че на ищеца са проведени следните инструктажи на следите
дати: на работното място на 03.06.2021 г. срещу № 719 (л. 47); начален на
03.06.2021 г. срещу № 243, издадена служебна бележка № 3334/03.06.2021 г.
(л. 50); периодичен на 23.06.2021 г. срещу № 829 (л. 48); ежедневен на
12.07.2021 г., 13.07.2021 г., 14.07.2021 г., 15.07.2021 г., 16.07.2021 г.,
17.07.2021 г., 19.07.2021 г., 20.07.2021 г. и 21.07.2021 г. (л. 52 – л. 60).
Представена е служебна бележка № 3334/03.06.2021 г. за това, че на ищеца е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в
предприятието на 03.06.2021 г. (л. 62). Посочените документи са представени
от ответника с отговора на исковата молба, като ищецът в първото по делото
о.с.з. е оспорил тяхната автентичност – че подписите, положени срещу името
на ищеца, не са положени от последния. Предвид своевременното оспорване
на автентичността на описаните документи с протоколно определение от
24.02.2023 г. е открито производство по чл. 193 ГПК, разпределена е
доказателствената тежест, назначена е съдебно-графологична експертиза със
задачи: да се установи дали подписите, положени от името на Е. Б. Г. срещу
9
№ 719 за проведен инструктаж на 03.06.2021г. и срещу № 829 за проведен
инструктаж на 23.06.2021 год. в „Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа (Инструктаж на работното място „.....”, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж”), находящи се на л. 46 – л. 48 от делото;
срещу № 243, за проведен инструктаж на 03.06.2021г. в „Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа“ (Начален инструктаж), находящ се на л.
49 – л. 50 от делото; на 12.07.2021г., 13.07.2021г., 14.07.2021 г., 15.07.2021 г.,
16.07.2021 г., 17.07.2021 г., 19.07.2021 г., 20.07.2021 г. и на 21.07.21 г. в
„Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа“ (ежедневен
инструктаж), находящи се на л. 52 – л. 60 от делото, са положени от Е. Б. Г..
Прието заключение по съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л.
Д. В., съгласно което вещото лице допуска, че подписите, положени от името
на Е. Б. Г. на 03.06.2021 г. срещу № 719 (л. 47), на 03.06.2021 г. срещу № 243
(л. 50), на 13.07.2021 г. (л. 53), на 13.07.2021 г. (л. 54), на 16.07.2021 г. (л. 56),
на 19.07.2021 г. (л. 58) и на 20.07.2021 г. (л. 59), са положени от Е. Б. Г..
Подписът, положен от името на 21.07.2021 г. (л. 60), е положен от лицето,
което е положило подписа от името на......... Г. над подписа на Е. Г..
При изслушването му в о.с.з., проведено на 26.02.2024 г., в.л. В. посочва,
че подписът срещу № 829 на л. 48 от делото има безспорни признаци, които
говорят за умишлена промяна; лицето, което го е подписало, умишлено е
променил стереотипа на движение, характерен за него; това говори за опит за
наподобяване на подписа по памет, защото самата конфигурация се
доближава, затова е имитация на подпис по памет; подписът по-вероятно е
изпълнен от друго лице; не може да се каже кой е имитирал подписа, всяко
едно лице може да го е направило. По отношение на подписа, положен за
проведен инструктаж на 21.07.2021 г. на л. 60 от делото, вещото лице
посочва, че подписът, положен от името на Е. Г. за проведен инструктаж на
посочената дата, е положен от лицето, което е положило подписа под името
на ..........Г., но не може да каже кой е автора. Сочи, че за втора точка от
заключението е категоричен.
По делото е прието заключение по комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвено от вещи лица .......... (специалист по хирургия) и д-р К.
С. (специалист по ортопедия и травматология), неоспорена от страните. При
извършения от в.л. преглед на ищеца е установена ампутация на трети пръст
10
на лявата ръка през дисталната (крайната) фаланга, като оперативния чукан е
спокоен, без данни за възпаление. Установява се, че получените от ищеца
увреждания са в резултат от процесния инцидент от 21.07.2021 г. Посочва се,
че е проведено оперативно лечение, при което е направена кожна пластика по
съседство. След това периодично били правени превръзки на оперирания
крайник, а на 14-тия ден след операцията били свалени конците от
оперативната рана. Посочено е, че травмата е довела до затруднение при
прецизните захвати на ръката, тъй като ампутираната фаланга участва в тези
захвати. Лечението на уврежданията, които ищецът е претърпял в резултат на
злополуката, е продължило общо около 40-45 дни. През периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания за период от около месец, като първите
15 дни болките са били с по-голям интензитет.Същият се е нуждаел от чужда
помощ за ежедневното си обслужване за период от 15-20 дни, докато е бил с
превръзка на пръста, която не е трябвало да се мокри. Заключението на
вещите лица е, че към момента на прегледа – 09.10.2023 г., ищецът може да се
обслужва самостоятелно. Не се очаква травмата да има тежки последствия в
качеството на живот на ищеца. Последният е направил разходи за контролни
прегледи във връзка с проведеното лечение от полученото увреждане на
21.07.2021 г. При изслушването им в о.с.з., проведено на 20.10.2023 г., в.л.
посочват, че състоянието на ампутирания пръст не подлежи на следваща
медицинска интервенция, тъй като зоната на ампутация е такава, че няма
възможност за протезиране или удължаване, няма лечение, което да
възстанови дължината на пръста.
Настоящият състав кредитира заключенията на вещите лица като
компетентно изготвени, обосновани и мотивирани.
По делото е разпитан свидетелят ..........Б. Г. – брат на ищеца, който
свидетелства, че ищецът започнал работа при ответното дружество през 2021
г., а няколко седмици след него започнал и той. През 2021 г. работели в един
обект в кв. ......, когато се случил процесния инцидент с брат му. Казали им да
отидат при един майстор, тъй като трябвало да се бърка материал и те
отишли. Заедно с брат му започнали да бъркат мозайка и цимент, но когато
майсторът дошъл не харесал сместа и казал „Дайте на мен“. Сложил
машината в кофата, а брат му тръгнал да сипва материал от чувала. През това
време свидетелят стоял и гледал, тъй като брат му сипвал. Свидетелства, че
докато брат му сипвал, майсторът започнал да бърка, „да върти машината“,
11
като брат му няколко пъти казал на последния да спре, но той не спрял, а
продължил да бърка. През това време машината „захапала“ чувала, а с него и
ръката на брат му като му срязал пръста. Веднага след това, заедно с колега
кранист, тръгнали към болницата. В обекта не е имало медицинско лице.
Свидетелства, че не са били обучавани да работят с подобна машина, както и
че не са били инструктирани как да работят с бъркалката или с други машини,
които им били давали. Сочи, че работодателят не им е давал нищо друго
освен ръкавици, като по спомен в деня на инцидента брат му не носел такива.
Свидетелства, че никога не са били инструктирани от работодателя как да
работят, в т.ч. при започване на работа и в деня на инцидента.
По делото е разпитана свидетелката ......... Г. – съпруга на ищеца, която
свидетелства, че ищецът работел като строителен работник, когато през
лятото на 2021 г., претърпял инцидент. Свидетелства, че следобяд ищецът й
се обадил и й съобщил, че си порязал ръката и ще го закарат в ...........
Споделя, че е чула някой до ищеца да казва „Да бе малко, то почти пръста го
няма“.Това много я е стреснало и тя веднага тръгнала към болницата. Когато
пристигнала, намерила ищеца да седи, превързан с бинт, много изплашен,
неадекватен и със силни болки, а дрехите му били напръскани с кръв. Лекарят
й казал, че съпругът й трябва да постъпи в болница, за да го оперират.
Първоначално не разбрала какво се случва, но след като излязла навън и
братът на ищеца – ..........., извадил пликче с отрязаната част от пръста,
станало й ясно какво се е случило. Твърди, че братът на ищеца намерил
отрязаната част близо до кофата, където са работили. Свидетелства, че
ищецът останал в болницата в продължение на седмица, а след това бил в
болнични два месеца. След като изписали ищеца от болницата, тя също е
правила превръзки на ръката му. След злополуката ищецът вече не можел да
работи тежка работа, поради което започнал по-лека такава – в
бензиностанция. Инцидентът се случил с лявата ръка на ищеца, а той си
служел и с двете. Свидетелства, че към момента пръстът е зараснал, но студът
много му пречи и понастоящем. Наскоро, когато били минусовите
температури, пръстът на ищеца се подул, поради което ищецът не ходил на
работа няколко дена. Сочи, че болките на ищеца продължават, но не са както
преди. Боляло го, когато е много студено. Споделя, че след операцията
съпругът й ходил на контролни прегледи. В продължение на два месеца и
половина изпитвал силни болки, през който период не можел да си служи с
12
ръката. Споделя, че всичко правила тя – къпела го, обличала го и т.н. Към
монета с пострадалата ръка не можел да вдига тежки предмети, тъй като
кожата се опъвала и започвало да го боли. Споделя, че нещата от
домакинството, които ищецът е вършел преди, ги върши и сега.
По делото е разпитан свидетелят ...........– служител на ответника,който
свидетелства, че е технически ръководил в ответното дружество, където
работи от 5-6 години, а със строителство се занимава от 1992 г., като за първи
път се случва подобен инцидент като процесния. Споделя, че по време на
инцидента е бил в канцеларията и не е бил очевидец на случилото се. За
същото узнал от брата на ищеца, като впечатленията му са от разговорите с
работниците, които са били на мястото на инцидента – ищецът, брат му и
свидетелят. Разбрал, че ищецът е защипал пръста си с бъркалката. Бъркалката
захванала чувала, ищецът не пуснал чувала и по този начин бъркалката
захванала и пръста на последния. Сочи, че не знае нищо по-подробно, тъй
като докато разбере какво се случва, ищецът бил откаран в болницата. Описва
технологията на работа с машината, като сочи, че е като с работа с домашен
миксер, но по-голям. Изсипва се разтвор в кофата и се бърка, като няма
пречка да се бърка, докато се сипва материал. Свидетелства, че е възможно
докато се сипва материала и се бърка, бъркалката да „захапе“ чувала, ако е
сипвано много отблизо или ако е сипвано всичко наведнъж. Сочи, че чувалът
тежи толкова, колкото да се разклати човек и има риск да се захване чувала.
Свидетелства, че на ищеца е бил проведен инструктаж, но за работа с
бъркалката – само да сипва и да носи материал. Твърди, че ищецът е бил
инструктиран, че като сипва материала трябва да спазва определена
технология и да се пази. Сочи, че подобна бъркалка се използва почти
навсякъде, почти всеки майстор използва такава и не е нещо специфично.
Свидетелства, че всяка сутрин събират всички работници и си говорят за тези
неща. Всяка сутрин ги инструктирали и след това ги оставяли сами да се
подпишат, тъй като са около 100-150 работници, като веднъж на три месеца
ги събирали пак и отново им провеждали инструктаж по всички теми.
Свидетелства, че на работниците е било раздавано работно облекло и лични
предпазни средства. Сочи, че те (свидетелят вероятно визира ищеца и
останалите работници от деня на инцидента) постъпили много скоро
преди инцидента – някои били на 2-3 дена, други на 4-5, и вероятно са им
били взети мерки за дрехи, но не са им били дадени, но каски и ръкавици със
13
сигурност им били раздадени, тъй като без тях не могат да влязат в обекта.
Съдът е предявил на свидетеля находящата се на л. 45 от делото Инструкция
за безопасност, като свидетелят е заявил, че инструкцията я има от 3-5
години, като я има залепена и на отделно табло.
Разпитан е свидетелят ............– служител на ответника, който свидетелства,
че е бил очевидец на инцидента с ищеца, бил на метър от него. Сочи, че
докато ищецът сипвал материал, бъркалката е захванала чувала и последният
не сварил да го пусне. Споделя, че не е видял увреждането, но видял, че
започнало да тече кръв и ищецът се хванал за пръста. Не си спомня дали е
имало отрязано парче. Свидетелства, че той също работи с бъркалка. Описва
технологията на работа, единият сипва, а другият бърка, като докато се сипва
също се бърка. Споделя, че той сипва по-бавно, по-леко, за да не се захване
чувала, а ако се случи – пуска чувала веднага. Според него, ако се сипва
бавно, няма как да се захване чувала. Сочи, че той бъркал, а ищецът сипвал и
казвал „Давай, давай“. През това време последният приказвал и с брат си.
Съдът е предявил на свидетеля находящата се на л. 45 от делото Инструкция
за безопасност, като свидетелят е заявил, че документът му е познат. Посочил
е, че всеки ден се провежда инструктаж, в т.ч. и на ищеца, както и че такъв се
провежда и на всеки три месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите със следните уточнения.
Настоящият съдебен състав приема, че показанията на свидетелите следва да
се ценят при съобразяване на правилото на чл. 172 ГПК. В показанията на
свидетелите има частични противоречия, поради което е необходимо да се
отбележи, кои твърдения съдът приема за съответстващи на обективната
действителност.
Първата основна точка на противоречие е във връзка с въпроса дали на
пострадалия са били провеждани нарочни инструктажи за безопасност при
работа с процесната машина. По този въпрос съдът кредитира като
правдоподобни показанията на свидетеля ..... Г., който излага, че на ищеца не
е бил провеждан инструктаж за работа с въпросната машина. По този въпрос
различно становище излагат свидетелите ............... (и двамата служители на
ответното дружество към датата на инцидента и към датата на разпита
им). Показанията на св. ...........следва да се ценят при отчитане на факта, че и
към настоящия момент свидетелят заема ръководна длъжност в ответното
дружество, а и към момента на настъпване на инцидента е заемал длъжност,
пряко свързана със контрола за спазване на изискванията за безопасност на
14
труда в предприятието, поради което не може да се очаква да свидетелства за
прилагането на практики, противоречащи на нормите на трудовото
законодателство в страната. Относно показанията на св. ....., съдът намира, че
същите са общи и не са достатъчно конкретни и убедителни. При предявяване
от съда на приложената по делото инструкция за безопасност при работа с
въпросната машина свидетелят заявява пред съда, че документът му е познат,
но не и че ищецът също е запознат със същия. Отделно от това в приложения
по делото протокол за обучение по безопасност и здраве на Е. Б. Г. липсва
отбелязване на датата, на която е проведено обучението, а посоченото
запознаване с фирмените документи и политика по здраве и безопасност, е
твърде общо.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Видно от законовата разпоредба за ангажиране на отговорността на
работодателя, имаща по същество обективен характер, следва да са налице
кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между
страните по делото; професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт; вреда – имуществена или
неимуществена, и причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата, като установяването на посочените
обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца. Съдът намира, че в
конкретния случай посоченият фактически състав е налице.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „общ работник строителство на сгради“-
извършва строително-монтажни работи (в т.ч. да пренася и подава дъски,
15
тухли, керемиди, разтвори, метални пръти или листове и други строителни
материали и продукти), видно от представената длъжностна характеристика
за длъжността, с която по делото няма спор, а и се установява, че ищецът е
запознат.
От събраните доказателства се установи, че на 21.07.2021 г. ищецът е
претърпял злополука, вследствие на която е получил травма – травматична
ампутация на дисталната фаланга на трети пръст на лявата ръка и е претърпял
вреди.
Не се спори между страните и на осн. чл. 146 ГПК е отделено за
ненуждаешо се от доказване, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото
по-горе разпореждане на ТП – ........... град на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО.
Същевременно процесното увреждането е причинило неработоспособност на
ищеца – в случая временна неработоспособност, видно от представените
болнични листи.
Що се отнася до конкретно претърпените от ищеца вследствие на
трудовата злополука имуществени и неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Претърпените от ищеца неимуществени доказателства се установяват от
заключението на изслушаната СМЕ, неоспорена от страните, и показанията на
свидетелката .....Г. (съпруга на ищеца), които съдът преценява при условията
на чл. 172 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема тези показания, тъй
като са подробни, ясни, последователни и логични и отразяват преки
впечатления на свидетелката. От посочените доказателства се установява, че
ищецът е претърпял физически болки и дискомфорт, както и неудобства при
извършване на основни дейности в ежедневието си. Лечението на
уврежданията, които ищецът е претърпял в резултат на злополуката, е
продължило общо около 40-45 дни. Относно продължителността на
интензивността на болките съдът намира, че следва да се възприемат
показанията на св. Г., доколкото от една страна, същата е имала лични
наблюдения върху състоянието на ищеца към съответния минал момент, а от
друга страна, прагът на болката, която е субективно усещане, е различен при
отделните лица. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ за ежедневното си
обслужване за период от 15-20 дни, докато е бил с превръзка на пръста, която
16
не е трябвало да се мокри. Към момента пръстът вече е зараснал напълно, но
при студено време се подува, което причинява болки. Установи се, че
състоянието на ампутирания пръст не подлежи на следваща медицинска
интервенция, тъй като зоната на ампутация е такава, че няма възможност за
протезиране или удължаване, няма лечение, което да възстанови дължината
на пръста. Понастоящем ищецът се се обслужва самостоятелно и съгласно
становището на СМЕ не се очаква травмата да има тежки последствия в
качеството му на живот.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
чл. 200, ал. 1 КТ за възникване в тежест на ответника на задължение за
обезщетяване на причинените на ищеца имуществени и неимуществени
вреди, която по своята същност е безвиновна и обективна такава.
Размерът на причинените на ищеца имуществени вреди се установява от
приложените по делото фактура от 26.07.2021 г. и фискален бон към него от
същата дата, а именно 17,40 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни признаци – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените
телесни болки и душевни страдания.
С оглед характера на увреждането, което неизбежно ще реализира
постоянно затруднение на прецизните захвати на ръката; че засегната е лявата
ръка, а ищецът е боравил и с двете си ръце (т.е. не се установява лявата ръка
да е водеща); продължителния възстановителен период; периода и
интензивността на претърпените от ищеца болки и страдания; липсата на
усложнения; неудобствата и затрудненията в ежедневното му битово
обслужване през периода на възстановяване и необходимостта от ползване на
чужда помощ; липсата на медицинска възможност за протезиране и
възстановяване на дължината на пръста;социално-икономическите условия в
17
страната към момента на настъпване на вредите – 2021 г., вкл. нивото на
жизнен стандарт; че понастоящем увреждането е зараснало, но ищецът
продължава да изпитва болки и дискомфорт при студено време; възрастта на
ищеца към момента на злополуката (26 г.), както и че понастоящем ищецът се
обслужва самостоятелно и съгласно заключението на СМЕ не се очаква
травмата да има тежки последствия в качеството му на живот, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 20 000,00 лв. Съдът счита, че определеният размер
на обезщетението за претърпените от процесната трудова злополука травма
неимуществени вреди ще репарира в пълна степен претърпените от ищеца
вреди.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Практика на ВКС е безпротиворечива,
според която не всяко нарушаване на правилата за безопасност или на
трудовата дисциплина може да се квалифицира като съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба
небрежност се съдържа в решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009
г. на ВКС, IV г. о.; решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, IV г.
о. и др., а признаците за отличаване на грубата небрежност са посочени в
решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение №
291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 62/2015 г. по
гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС,IVг. о. и др. nебрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането),
а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Степента се
определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
18
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно,
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините,
но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният
принос на увредения (решение № 50176 от 17.10.2022 г. по гр. д. № 36/2022 г.
на ВКС, IV г. о.) При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят следва да
установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият
да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено
да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.
Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото (решение №
142/27.07.2022 г. по гр. д. № 3306/2021 г. на ВКС, III г. о.).
Относимо към възражението на ответника за проявена от ищеца груба
небрежност, съответно и към отговорността на същия за причинените вреди,
се явява това какви конкретни действия е извършил ищеца непосредствено
преди настъпването на злополуката и какво е отношението на същите към
настъпването на вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установява, че инцидентът е
настъпил, докато ищецът е сипвал материал от чувал в кофата за разбъркване,
при което друг работник е пуснал машината за разбъркване, при което
машината е захванала чувала, а с това и пръста на лявата ръка на ищеца. По
време на инцидента ищецът не е носил предпазни ръкавици, независимо, че
такива са му били предоставени от работодателя (св............. – очевидци на
инцидента).
С оглед изложеното съдът намира, че безспорно действията на ищеца, при
които е възникнала злополуката, са в разрез правилата за безопасност и
здраве, доколкото същият е бил длъжен да използва лични предпазни
средства, каквито са му били предоставени от работодателя. Следва да се
отбележи обаче, че ищецът не е бил запознат с правилата за безопасна работа
с електрическа бъркалка за смеси и разтвори. Както беше посочено по-горе,
по този въпрос съдът кредитира показанията на св. ....Г., а не тези на св. ....... и
св. ....... по изложените вече съображения. Отделно от това, от приложения по
делото протокол за обучение, включващо запознаване с документи и
политики за здраве и безопасност в предприятието, първо, не се установява
обучението да включа специален инструктаж за работа с процесната машина,
второ, не се установява и датата на провеждането му, респ., че същото е
проведено преди процесния инцидент. Следва да се посочи и това, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответното дружество в
качеството си на работодател да е утвърдил представената по делото
инструкция за безопасна работа с електрическа бъркалка за смеси и разтвори
преди датата на процесния инцидент. Същата е частен документ по см. на чл.
180 ГПК, няма достоверна дата по см. на чл. 181 ГПЙ и са създадени от
страната, която се позовава на тях. Съгласно установената от Върховния
19
касационен съд съдебна практика (решение № 273/02.12.2019 г. по гр. д. №
1067/2019 г. на ВКС, IV г. о, и цитираните в него предходни актове на ВКС;
решение № 41/02.06.2023 г. по гр. д. № 3873/2022 г. на ВКС, IV г. о.), всяко
лице, което не е автор на частен документ (не го е подписало), и на което този
документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от
насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да
отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от
документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при
антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен
документ. Ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна
по делото, която се ползва от документа, е да докаже (с всякакви други
доказателствени средства) че документът е съставен на означената в него
дата. При съобразяване на цитираната практика, в конкретния случай в
тежест на ответника е да установи датата, на която е била съставена
посочената инструкция за безопасна работа с електрическа бъркалка за смеси
и разтвори. В тази връзка от страна на ответника е представен Списък на
инструкции БЗР към Заповед № ............. г., съгласно който под № 6 фигурира
Инструкция РИ-06 безопасност и здраве при работа с ръчна електрическа
бъркалка за смеси и разтвори (също частни документи по см. на чл. 180 ГПК),
от които не може да се направи категоричен извод, че посочената в списъка
инструкция е идентична с приложената по делото.
Груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.1 КТ е налице в случаите, в
които поведението на работника очевидно логически, житейски и съобразно
установените правила за съответната дейност, които са му известни, е
несъответно на условията при които се предприема по начин, че опасността
от него е предвидима дори от най-небрежния индивид с нормална
интелектуално и мисловна дейност. В конкретния случай, от установения по
делото механизъм на настъпване на злополуката не става ясно от какво
разстояние ищецът е сипвал сместа от чувала, респ. дали това е станало от
необосновано близко разстояние до работещата машина; дали същият е
вдигнал целия чувал, което да е довело до загуба на равновесие и по този
начин до нежелано доближаване на ръцете до машината. Отделно от това не
се установява дали ако ищецът беше с поставени ръкавици инцидентът не би
настъпил или най-малкото пораженията биха били по-малки. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че от заключението на изслушаната по делото
съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът положен в
инструктажната книга за проведен ежедневен инструктаж на ищеца в дена на
инцидента не е положен от последния, поради което съдът приема, че в деня
на инцидента такъв инструктаж не е бил проведен на ищеца. Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на ответника, че съществува на практика,
при която в случаите, когато на един строителен обект работят роднини един
от тях се подписва и за друг. Дори да е такава практиката, то тя е порочна и
не следва да се толерира. Ето защо съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин, че е налице проявена от
20
ищеца груба небрежност. При тези съображения съдът намира възражението
на ответника за съпричиняване за недоказано.
По отношение на доводите на ответника, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено,съдът намира същите за
неоснователни. Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване, а ал. 4 предвижда, че дължимото обезщетение по
ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява единствено, че
застрахователят е одобрил плащането на застрахователно обезщетение в
размер на 65 лв. за процесната трудова злополука, но не и че същото е
действително заплатено на пострадалия. На следващо място, както бе
посочено и по-горе, в представения по делото разходен касов ордер за сумата
от 650 лв. не е посочена организацията, която разпорежда плащането й, а
отделно от това, видно от същия, сумата следва да се изплати на ........... Г..
Т.е. не се установява нито, че сумата е платена от ответника, нито, че
плащането е извършено на ищеца, нито, че същото е във връзка с процесния
инцидент. Същото се отнася и за сумата от 413,75 лв. – не се установява
сумата да е платена от ответника.
С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за имуществени вреди е основателен изцяло и следва да се уважи за
сумата от 17,40 лв. Искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за сумата
от 20 000 лв., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 50 000 лв. следва да се отхвърли.
Върху присъдените главници се дължи законна лихва за законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2021 г., до изплащане
на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
21
Въпреки претенцията на ищеца за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени
доказателства за това, че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника си.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 319,89
лв. – разноски за изслушаните експертизи.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в полза на СРС върху уважените искови претенции в размер на 850,00
лв., както и съразмерна част от разноските за изслушаните експертизи,
платени от бюджета на съда, в размер на 399,86 лв., или общо 1249,86 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................. седалище и адрес на управление: ............., да
заплати на Е. Б. Г., ЕГН: **********, адрес: ................, на основание чл. 200,
ал. 1 КТ, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претъпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, настъпила на 21.07.2021 г. в новострояща се сграда ..............
находяща се в ..............., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
травматична ампутация на дисталната фаланга на трети пръст на лявата ръка,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17,40 лв.
(седемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за
претъпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
21.07.2021 г. в новострояща се сграда .............. находяща се в ...............,
изразяващи се в направени разходи по лечение на травматично увреждане –
заплатена потребителска такса за контролен преглед в ............ по фактура №
............... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди за разликата
над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
като неоснователен.
22
ОСЪЖДА Е. Б. Г., ЕГН: **********, адрес: ................, да заплати на
................. седалище и адрес на управление: ............., да на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 319,89 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ................. седалище и адрес на управление: ............., да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 850 лв., и разноски за експертизи в размер на
399,86 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23