Определение по дело №705/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по искане на Д. К. Д., с постоянен адрес в гр.Русе, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № 24-0453-000101/13.08.2024 г., издадена от началник група в РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на л. а. „Сеат Леон“ 1.9 ТДИ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. Искането е обосновано с обстоятелството, че във взетата по молба на жалбоподателя на 13.08.2024 г. проба от урина не било установено наличие на наркотични вещества. Моли съда да постанови определение, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на акта.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон – ЗДвП, не сочи критериите, при чието наличие спирането би било допустимо, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай в жалбата, в която е обективирано и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, няма изложени никакви съображения защо жалбоподателят счита, че временното прекратяване на регистрацията на автомобила му би му причинило такива значителни или трудно поправими вреди.

Сама по себе си невъзможността да бъде ползвано по предназначение посоченото МПС, чиято регистрация е временно прекратена, което ползване, от своя страна, предполага управлението му по отворените за обществено ползване пътища (арг. от чл.140, ал.1 от ЗДвП), представлява типичната правна последица от прилагането на оспорената мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Според законовото определение по § 6, т.69 от ДР на ЗДвП понятието „прекратяване на регистрация" означава отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Поради това тази невъзможност да се ползва пътното превозно средство по предназначение не следва да се разглежда като „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК. Обратното би довело до абсурдния извод, че всякога, когато бъде наложена принудителна административна мярка от посочения вид, ще е налице такава значителна или трудно поправима вреда, съставляваща основание за спиране на предварителното изпълнение на акта. Очевидно не това е била целта на законодателя, който в чл.172, ал.6 от ЗДвП изрично е допуснал такова изпълнение.

Същевременно жалбоподателят не сочи други обстоятелства и не представя доказателства за наличието на такива, които да водят до извод за превес на личния му интерес да ползва процесния автомобил над противостоящия му обществен такъв от прилагането на оспорената мярка, който може да бъде извлечен от чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а, като крайна цел, и опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Безспорно тези цели биха били постигнати като бъде лишен, макар и временно, един водач, в лицето на жалбоподателя, за който има достатъчно налични данни, че управлява МПС след употребата на наркотични вещества, видно от приложения резултат от тест № 349/12.08.2024 г., извършен в 22:34 ч., положителен за метамфетамин).

На следващо място, жалбоподателят дори не е представил резултата от изследване на проба урина, която, според жалбата, е дал доброволно. Следва да се има предвид, че проби, които не са взети и изследвани по предвидения в чл.174, ал.4 от ЗДвП ред, т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не могат да бъдат взети предвид при решаване на въпроса за законосъобразността на оспорената заповед или на този за спиране на предварителното й изпълнение. Освен това при проведени лабораторни изследвания, възложени от самото изследвано лице, няма и сигурност, че предоставената за изследване проба от урина е взета именно от същото. Следва да се посочи, че меродавна за определяне на това дали водачът е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози е кръвната проба, а не пробата урина – арг. от чл.171, т.1, б.“б“, in fine от ЗДвП, респ. чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Доколкото за главното производство законодателят е предвидил едноинстанционност на делото при приключване на спора по същество – чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП, то и производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство, се развива и приключва на една съдебна инстанция, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване (в този смисъл е и практиката на ВАС – вж. определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., VII о. и мн.др.).

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес гр.Русе, [улица], вх.7, ет.10, ап.50, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № 24-0453-000101/13.08.2024 г., издадена от началник група в РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на л. а. „Сеат Леон“ 1.9 ТДИ с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

Определението не подлежи на обжалване.