Р Е Ш Е Н И Е
Изготвено на трети април 2020година
Номер…………… Година
2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3369 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.” ЕООД, представлявано от Т.Д.Д.,
депозирана чрез адв. Д.С., против НП №
03 –010327/ 29.08.2018г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на
основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет
хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
По отношение на спазването на
срока за обжалване съдът намира, че
жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е
ангажирал доказателства за редовното връчване на НП и че са били налице
предпоставките за приложение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН.. Съгласно
чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП
/приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на
посочения адрес. В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставките, визирани
в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената процедура. На първо място, липсва
в НП е отбелязано единствено ,че на 18.10.2018г. е посетен адрес/ неясно
какъв/ и нарушителят не е бил открит, но даказателства в тази насока по преписката
липсват и не са представени и след изричното им изискване от съда.Освен горното
няма никакво отбелязване в НП, че новият адрес на нарушителя не е известен. В
случая НП не е било редовно връчено, тъй като
по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита, че съставът на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнен. Липсват
конкретните кумулативно изискуеми предпоставки – органът не е посочил в НП
начинът на опит за връчване/ не е ясно
на какъв адрес е търсен нарушителят/, респективно причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил
необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен.
Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е
връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради
което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. В
горния смисъл е практиката на касационната инстанция по идентични казуси-
например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№
4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548
по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно
к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно
к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д.
№ 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и
много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С
жалбата се възразява на първо място срещу реда, по който НП се приема, че е
връчено, като в последствие се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,необосновано, недоказано
и издадено при съществени процесуални нарушения.Твърди се, че разследването не
е обективно, всестлранно и пълно, че не са изследвани спорните обстоятелства,
че не е било преценено в пълнота депозираното възражение срещу съставения АУАН,
оспорва се компетентността на АНО и на актосъставителя, счта се, че приетата за
установена фактическа обстановка не е доказана, твърди се, че санкционираното
дружество не е в трудови отношения с процесното лице С.И. и че не го е
допуснало до работа, приема се, че неправилно са били посочени нарушените
норми, оспорва се размерът на наложеното аздминистративно наказание и се иска
отмяна на НП.
В
съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Д. С.,
който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно
и недоказано, оспорва приетият по делото договор за предоставяне на строителна
услуга, като сочи, че същият касае обект, различен от проверения, твърди, че
преди да бъдат издадени АУАН и НП, АНО е следвало да обяви съществуването на
ТПО, което не е било сторено, оспорва се и фактическото извършване на
нарушението и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, за което не се
представят доказателства.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение, липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, като моли за
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018г.,
служители на Д”ИТ”-Варна, сред които свидетелите М. и Н., извършили проверка в строителен обект- жилищна сграда, находяща се
в гр.Варна, на ул.”Цар И.Шишман” №5. Обектът се стопанисвал от „ Металекс
Инвест”, като на входа на първия етаж били установени пет лица, които поставяли
изолация, сред които била и св.С.И..В обекта по време на проверката присъствал
и св.М., представител на изпълнителя на обекта и в негово присъствие се
извършила проверката.На петте лица, сред които била и св.И. били зададени
въпроси, касаещи трудовите им правоотношения, като в КП, изготвен по време на
проверката били отразени имената на св.И., ЕГН, както и че от датата на
проверката същата работи като майстор шпакловчик от 8-17ч., с почивни дни
събота и недела, с трудово възнаграждение от 250лв. седмично и че няма сключен
трудов договор, като св.И. се подписала в КП.За останалите четири лица било
отразено , че също работят от деня на проверката и че нямат сключени трудови
договори.В протокола било отразено, че проверката касае фирма „Г.” ЕООД-
подизпълнител на обекта, като в момента на пристигането на проверяващите в
обекта представител на това дружество липсвал.В разговор със св.М., св.И.
заявила, че „Драго” ги е извикал на работа и че той ще им плаща
възнагражденията.
Насрочена била и
документална проверка в Д”ИТ”, в хода на която за св.И. не бил представен
трудов договор между нея и санкционираното дружество „Г.” ЕООД.
Предвид горното св.М. приела, че св.И. на 25.06.2018г. е била
допусната до работа от „Г.” ЕООД, в качеството му на работодател, да престира
труд в негова полза в проверения обект, да изпълнява длъжността
„майстор-шпакловчик” без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по ТПО, поради което на 20.08.2018г.
съставила АУАН срещу
санкционираното дружество за
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ вр.чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството
лице- св.Д., който го подписал без
възражения.
В законоустановения
срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН от представляващия
дружеството, съгласно които между страните не са били налице трудови
правоотношения и не е осъществен състав на административно нарушение, с
твърдения, че от цифровата квалификация на нарушението не е ясно точно в какво
е обвинен нарушителят и с искане преписката да бъде прекратена.
Във връзка с
депозираните възражения било изготвено становище от старши юрисконсулт в
Д”ИТ”, касаещо неоснователността на тези
възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на
29.08.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание се
събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на
проверяващите в обекта св.И. се е намирала там.
Установи се, че между нея и всички останали лица, визирани в
КП е имало уговорка със св.Д.Д. да се срещнат и евентуалност да се уговорят за
сключване на трудови договори.
Установи се, че изпълнител на обекта е
дружество, различно от санкционираното и че „Г.” ЕООД е само подъизпътилел на
строителните работи в обекта.
Установи се, че по
време на проверката не е имало представнител на подизпълнителя „Г.” ЕООД в
обекта.
Установи се, че
представителят на изпълнителя не знае кои са лицата, установени в обекта и
какво точно правят на обекта, още повече кои ги е допуснал там.
В КП, изготвен от
проверяващите е посочена една и съща дата- 25.06.2018г.-датата на проверката,
като дата на евентуално постъпване на работа.
Установи се, че данните в КП са попълнени не от св.И.и че същата
единствено е положила подпис в протокола.
Установи се, че няма
доказателства точно св.И. да е посочила, че престира работна сила за
санкционираното дружество.
Установи се, че между
св.И. и санкционираното дружество не е бил сключен трудов договор и в
последствие.
Установи се, че между
представляващия дружеството, санкционирано с процесното НП и св.И. не е имало
никакъв личен контакт.
Съдът напълно
кредитира показанията на св. М., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира
показанията на св.Н. единствено в частта, в която същият сочи, че св.И. е
заявила по време на проверката, че работи за санкционираното дружество, тъй
като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират нито с
показанията на св.М./ пред нея И. е заявила, че Драго ги е извикал/, нито с
показанията на свидетелите И. и Д..В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.Н., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, искрени и не се оборват
от други събрани по делото доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на св.И. единствено в частта, в която същата сочи, че към момента
на проверката е била извън проверения обект и не е извършвала никаква дейност,
както и че не е посочвала някакви елементи на ТПО, тъй като от показанията на
свидетелите М. и Н. се установява, че същата е била в обекта и то на приземния
етаж, където се е полагала изолация.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.И., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от
съда доказателства.
Съдът изцяло кредитира
и показанията на св.М., тъй като същите са непротиворечиви и липсват
доказателства, които да ги оборват.
Вярно е, че
представеният по делото договор за предоставяне на строителна услуга не касае
проверения обект, но няма доказателства, че такъв не е бил сключен, просто
съдът не позовава решението си на него.
Съдът кредитира
останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите М., Н., И.,Д. и М. в
кредитираните от съда части, АУАН,КП и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения срок.Срещу АУАН
са били подадени писмени възражения, но в конкретния случай не е била
преценена в пълнота законосъобразността на съставения акт, не са събрани
допълнително доказателства, които да мотивират безспорен извод за извършено
нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от
съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния
извод на АНО, че св.И. е била допусната от
санкционираното дружество до работа н в проверения обект- жилищен комплекс, без да е сключен
трудов договор между страните по ТПО.Липсват каквито и да било факти, които да
сочат, че със своето бездействие санкционираното дружество и то в качеството на
работодател, е улеснило и допуснало извършването на процесното нарушение, за
допустителство съществува единствено правен извод.
Факти, които да сочат,
че към дата 25.06.2018г. св.И. е била
„допусната” да престира работна сила за санкционираното дружеството не се
установиха по безспорен начин и в с.з., като такива не са били безспорно
установени и в хода на АНП, а и не са описани както в АУАН, така и в НП.. Видно
от доказателствата по делото, св.И. в действителност се е намирала в проверения
обект и дори съдът приема, че не е била извън обекта, а в самия обект, но
безспорно по делото се установи, че главният изпълнител на строителните работи
е друго ЮЛ, че представители на подизпълнителя – санкционираното ЮЛ в обекта са
липсвали и няма никакви доказателства, които да оборят както твърденията на св.И.,
така и твърденията на св-Д.- упълномощен представител на санкционираното
дружество, че уговорката както с И., така и с останалите установени на обекта
лица е била да изчакат и евентуално да се уговорят за бъдещи трудови
правоотношения.Никой от свидетелите по делото не даде показания, каква е била
причината съответните работници да се намират вътре в самия обект.Никакви
доказателства по преписката не са събрани, че в действителност въпросните пет
лица, описани в процесния КП, не е следвало да са извън обекта до пристигането
на св.Д.- пълномощник на санкционираното дружество.Нямало е представител на
санкционираното дружество, което да допусне лицата или да ги спре да влизат в обекта
на процесната дата.Св.М. дори заяви, че е подписал КП, без да е наясно за
отразените в него данни.Необорени по никакъв са твърденията на св.И., че името
на санкционираното дружество не й е известно, тъй като същата комуникира
единствено с „Драго” и са необорени твърденията на св.Д.Д., че същият
единствено издирва работници, които евентуално в последствие ще договарят с
представляващия санкционираното дружество.За да се приеме, че има
„допустителство”, то следва да се посочат и конкретни факти, които да подкрепят
този извод, още повече, че в подкрепа на становището, че на процесната дата св.И.
е следвало да изчака упълномощено от представляващия дружеството лице на
обекта, ведно със свои още четири близки и познати е и фактът, че в КП е
отразена като първи ден именно датата на проверката и не са оборени по никакъв
начин твърденията като на св.Д., така и на св.И., че уговорката е била само да
се явят и да изчакат среща за уговаряне на условия и евентуално за работа.
В тази връзка отново
следва да се отбележи, че „допустителството” е свързано с бездействие и
улесняване на извършване на нарушение, каквито факти, а и доказателства по
делото лисват- как санкционираното дружество или упълномощеното лице са
улеснили извършването на нарушението или са го допуснали, как са допуснали св.И.
да влезе в обекта и да престира работна сила без сключен трудов договор- по
делото липсват, а и не се установиха и в с.з.Не санкционираното дружество е
главен изпълнител и не техен представител е присъствал по време на проверката,
а кой и как е допуснал св.И. в обекта към момента на проверката не се установи
в хода на съдебното производство, липсват и доказателства в тази насока и в
преписката.
Липсата на пълно,
точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към
съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено,
винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират
върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи
съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з., макар и такива
да не са установени.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността
да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото
и правилно ли е бил приложен материалния закон.
Доказателства за
направени разноски не са ангажирани, поради което и искането за присъждането на
такива няма как да бъде уважено.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –010327/ 29.08.2018г. на И.И.,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на„Г.”
ЕООД, представлявано от Т.Д.Д. е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Не
присъжда разноски поради липса на доказателства в тази насока.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: