№ 138662
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110113955 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби от 22.05.2023г. и 12.07.2023г.,
подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата
от 369 лева, представляваща главница, сумата от 129,15 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2004г. до 15.06.2005г., сумата от 320,43 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.08.2004г. до 19.05.2011г., сумата от
428,74 лева, представляваща законна лихва за периода от 25.10.2011г. до 17.03.2023г.,
сумата от 125 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 24350/2011г. по описа на СРС, 77-ми състав и е образувано
изп.д. № 20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
С молбата си от 12.07.2023г. ищецът е посочил, че предявява отрицателни
устаноивителни искове още и за недължимост на следните суми: сумата от 160,68 лева,
представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство и сумата от 48 лева,
представляваща други такси по изпълнението.
Уточнените с тази молба искове за недължимост на такси и разноски в
изпълнителното производство са процесуално недопустими по следните съображения.
Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е образувано изпълнителното дело, а не
законосъобразността на действията, бездействията и актовете на съдебния изпълнител.
Изпълняемото материално право обхваща вземанията, за които е издаден изпълнителният
титул – главница, лихви и разноски в съдебното производство (ако има такива). Разноските
в изпълнителното производство не са част от изпълняемото право, а последица от
образуването на изпълнително дело. Ако длъжникът по изпълнението не е съгласен с
основанието за тяхното начисляване или с техния размер, редът за оспорването им не е
исков по реда на чл. 439 от ГПК, а чрез жалба срещу постановлението за разноските по реда
на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Така посоченият процесуален ред е специален в рамките на
изпълнителното производство, поради което оспорването на разноските по общия исков ред
се явява процесуално недопустимо. Ако длъжникът по изпълнителното дело не изразява
несъгласие с основанието и размера на разноските, но цели да отрече тяхната дължимост с
оглед недължимостта на подлежащите на изпълнение суми, заради които е образувано
изпълнителното дело, то въпросът за съдбата на разноските по изпълнителното дело при
евентуално уважаване на иска по чл. 439 ГПК, е разрешен по силата на закона с изричната
разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. В цитираните норми е
предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите,
1
когато делото се прекрати поради представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 ГПК. В този случай разноските остават в тежест на взискателя, без да е
необходимо да се води отрицателен установителен иск и за тях, тъй като дължимостта на
разноските е пряко обусловена от съществуването на изпълняемо материално право. Ето
защо при наличието на специална законова уредба относно разноските по изпълнението,
ищецът има правен интерес само от иск по реда на чл. 439 ГПК за отричане дължимостта на
сумите по изпълнителния лист, не и за разноските в изпълнителното производство. В тази
част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД В ЧАСТТА по предявените отрицателни установителни искове за недължимост
поради изтекла погасителна давност на сумата от 160,68 лева, представляваща такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство и сумата от 48 лева, представляваща други такси по
изпълнението.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2