Решение по дело №169/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 122
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

              122                            16.06.2020 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на девети юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 169 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Дискрет“ ЕООД, град Ямбол срещу Наказателно постановление № К-0048158 от 22.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2, от Закона за защита на потребителите на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, 3, т. 4 от ЗЗП, на основание чл. 197 ЗЗП, а на за нарушение по чл. 63, т. 3 от ЗЗП, на дружеството – жалбоподател е наложена, на основание чл. 209 от ЗЗП, имуществена санкция в размер на 500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разминаване и противоречие във фактическото описание на нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗП и подход на наказващия орган, предприет в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. По същество се твърди от жалбоподателя, че не били извършени нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗП, а така също и по чл. 63, ал. 3 от ЗЗП, като се излагат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподателя се представлява от адв. В. К. от АК – Ямбол, която заявява, че поддържа жалбата, а в хода по същество, навежда допълнително аргументи в подкрепа застъпената със жалбата теза.

          Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП и Районна прокуратура – Хасково, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Чрез упълномощен по делото процесуален представител – юриск. Е. Б. заявява становище по подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на направени по длеото разноски за юрисконсулт. При условията на евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на адвокатския хонорар и моли да бъде намален поради прекомерност, ако надвишава минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното

          На 06.11.2019 г. свидетелите А.П.К. – Главен инспектор в КЗП, Териториален отдел, град Хасково към РД - Пловдив и А.М. Киричова – сътрудник в РД – Пловдив към КЗП, извършили проверка на търговски обект – магазин „Дискрет”, находящ се в град Хасково, ***, стопанисван от Еднолично дружество с ограничена отговорност „Дискрет”, със седалище и адрес на управление: град Ямбол, ул. „Чепеларе” 33. Проверката била инициирана във връзка с постъпил в КЗП – Пловдив жалба от потребител за забавена доставка на холов ъгъл по поръчка, направена на 29.08.2019 г. в магазин за мебели „Дискрет“, за което потребителят бил заплатил авансово цялата сума, видно от приложените към жалбата стокова разписка и фискален бон № 00203 от 29.08.2019 г., а при посещение на 28.10.2019 г. в търговския обект, потребителят заявил желание да му бъде възстановена заплатената сума, заявил желание и за съдействие от КЗП. Посетеният обект по време на извършване на проверката бил в работен режим, като се констатирало, че в него се предлагали за продажба мебели по изложени мостри. Проверката била извършена в присъствие на свид. Д.И.А., на длъжност „продавач“ в „Дискрет“ ЕООД, град Ямбол. Било констатирано, при извършването й на място от контролните органи, че в търговския обект имало регистър на предявените рекламации, започнат на 01.08.2019 г., без в него да имало описани рекламации. Същият бил заверен в хода на проверката. В обекта се предлагали за продажба мебели – корпусни и мека мебел, произведени от „Дискрет“ ЕООД, като изложените такива имали поставени етикети на български език с информация за производител, вид на стоката и размери, но контролните органи преценили, че в търговския обект, търговецът „Дескрет“ ЕООД не предоставял на потребителя по ясен и разбираем начин информация за състава на стоките, инструкция за използване и поддръжка, условията на плащане, доставка, изпълнение, дата, на която тьрговецът се задължава да достави стоките, предвидените начини за разглеждане на жалби, напомнянето за наличие на законова гаранция за съответствие на стоките с договорът за продажба. Освен това, възприето било, че в обекта имало направено намаление на цените на следните стоки, които имат поставени етикети с обозначени две цени - стара, зачертана и до нея нова цена: портманто „Прино“ с намалена цена от 136 лв. на 116 лв.; TV маса „Ива“ с намалена цена от 74 лв. на 64 лв.; диван „Астра“ с намалена цена от 620 лв. на 500 лв.; маса разтегателна 02 с намалена цена от 148 лв. на 129 лв.; стол 05 с цена намалена от 46 лв. на 40 лв.; кухненски ъгъл с намалена цена от 390 лв. на 339 лв.; маса 01 разтегателна с цена намалена от 279 лв. на 239 лв.; трапезна маса с намалена  цена от 121 лв. на 105 лв.; стол 03 с цена намалена от 82 лв. на 69 лв.; диван „Катрин“ с цена намалена от 718 лв. на 648 лв.; холов ъгъл „Дорис“ с намалена цена от 1149 лв. на 999 лв.; секция „Мираж“ с намалена цена от 425 лв. на 369 лв.; холов ъгъл „Лоренцо“ с цена намалена от 516 лв. на 469 лв.; секция „Искра“ - от 218 лв. на 189 лв., „Сара“ от 289 лв. на 229 лв., „Ваня“ - от 399 лв. на 329 лв., „Бохем“ - от 1256 лв. на 1142 лв., „Десислава“ - от 329 лв. на 299 лв., „Клара“ - от 630 лв. на 525 лв., „Стефани“ - от 369 лв. на 330 лв.; кухни К-5 с намалена цена от 252 лв. на 219 лв., К-3 - от 298 лв. на 259 лв., К-2 - от 409 лв. на 369 лв.; спален комплект „Андреа“ с намалена цена от 809 лв. на 699 лв., „Моника“ -  от 580 лв. на 489 лв., „Мони“ - от 585 лв. на 509 лв., „Марина“ от 689 лв. на 599 лв. Контролните органи, след като приели, че  в обекта не бил посочен срок, през който гореописаните стоки се продават с намалени цени, достигнали до извод за допуснато нарушение, освен по чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗП, и по чл. 63, т. 3 от ЗЗП. Бил съставен Констативен протокол  № К – 2673136 от 06.11.2019 г., в който горните констатации били обективирани и било разпоредено на търговеца, чрез съответно представляващо лице, да се яви на съответната, посочена дата и час и да представи описаните в протокола документи.

          С оглед констатираните обстоятелства и въпреки, че за намаленията в търговския обект имало надпис на входната врата, а отделно и на самите етикети на стоките имало надпис „промоция“ с означение на стара и нова цена, а за характеристиките на стоките, освен на самите етикети, информация имало и в брошури, намиращи се в обекта и на разположение на клиентите, както и че това разяснение в хода на проверката, контролните органи на КЗП достигнали до извод за нарушения. Въз основа на този извод, срещу дружеството жалбоподател е съставен от свид. А.П.К.  Акт за установяване на административно нарушение № К-0048158/08.11.2019 г. за нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и чл. 63, т. 3 от Закона за защита на потребителите.

         Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на управителя на „Дискрет” ЕООД, град Димитровград, който след предявяването му отказал да подпише съставения АУАН, но получил екземпляр от него и вписал в графата за възражения по него, че бил запознат с правото си да подаде възражение в законовия срок. Възражения са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок, като се оспорват фактическите твърдения в акта и изводите за допуснати нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗП, както и по чл. 63, ал. 3 от ЗЗП.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 197 и чл. 209 от ЗЗП наложил процесните административни санкции съответно за нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 63, ал. 3 от ЗЗП.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля А.П.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно констатациите при извършване на процесната проверка и конкретно за нейните възприятия, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, а именно относно процедурата по съставяне на акта, съдът дава вяра и на изложеното от свид. А.М. Киричова. По отношение на изложеното при разпита в качеството на свидетел от лицето Д.И.А., съдът намира за уместно да отбележи, че показанията на този свидетел, независимо от трудовоправната връзка, в която се намира със страна по делото - дружеството – жалбоподател,  а това би могло да съставлява индиция за възможна нейна заинтерисованост, са обективни и правдиви и съдът им дава вяра в съответната част при изграждане на фактическите си изводи относно обстоятелствата, че същата е присъствала при извършване на проверката в обекта от органите на КЗП, макар да не си спомня точна дата, на която това се е случило. Както и че за намаленията в търговския обект е имало надпис на входната врата и същите се правели от началото до края на съответния месец, а отделно и на самите етикети на стоките имало надпис „промоция“ с означение на стара и нова цена, без обаче да се установява налице ли е било съобщение за период на намалението, наред с ценовото му изражение. За характеристиките на стоките, освен на самите етикети, информация имало и в брошури, намиращи се в обекта и на разположение на клиентите, както и че това разяснение в хода на проверката не било възприето по същество от контролните органи на КЗП. Факт, който на практика не се отрича от свид. А.П.К. при проведеното процесуално действие по реда и на основание чл. 143 от НПК за отстраняване на констатирани противоречия в показанията. Те всъщност към момента се свеждат до правна оценка на установените факти, като собствена такава съдът дължи на съответния етап от произнасянето си по същество.  

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация, освен ако тя е ясна от контекста или от естеството и характера на стоката или услугата: т. 1. основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка; т. 2. името/наименованието на търговеца, седалището и адреса на управление, неговия телефонен номер, както и електронния адрес и интернет страницата, ако има такива; т. 3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното изчисляване; когато е приложимо, в крайната цена на стоките или услугите се включват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси, а когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, се посочва обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими от потребителя; т. 4. когато е приложимо, се посочват условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугата, и предвидените от търговеца начини за разглеждане на жалби. Според чл. 63, ал. 3 от ЗЗП, всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от ЗЗП, в редакцията, действащата към датата на твърдяното деяние, изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., за нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай, а според действащата редакция, доп., ДВ бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., за нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. По силата на чл. 209 от ЗЗП, за нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева, а според действащата редакция на законовия текст, за нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. В чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. Следователно, деянията, за които са наложени имуществени санкции на дружеството – жалбоподател са обявени от закона за наказуеми.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт в частта относно нарушението по т. 1 от него на процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на процесния АУАН в присъствие на  законния представител на дружеството – жалбоподател, като отказът да го подпише е надлежно удостоверен, както и факта на изпълнение на другото изискване със самостоятелно правно значение, а именно за връчване на екземпляр от съставения акт, видно от приложената разписка. Решаващо за преценката е, че е осигурена възможност, законният представител да се запознае със съдържанието на акта, както и да направи възражения по него. В частта относно деянието по т. 1, квалифицирано по чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗП, съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно задължителните реквизити, които следва да съдържа и конкретно по т. 3 на цитираната норма, доколкото липсва посочване на каквито и да обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение, за да се изследва въпросът по същество за тяхната доказаност, респ. за годност да бъдат подведени под състав на нарушение и конкретно на такъв по чл. 4 от Закона за защита на потребителите. Съдържа се единствено бланкетно посочване на отделни елементи от състава на нарушение по чл. 4 от ЗЗП. Това поставя в невъзможност, и съдът да осъществи ефективен контрол за законосъобразност, включително и в аспекта на оплакванията в жалбата за нарушение на принципа по чл. 18 от ЗАНН, с оглед факта, че за нарушение, квалифицирано едновременно по  чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 3 и т.; 4 ЗЗП, е наложена една единствена административна санкция по чл. 197 ЗЗП. В този смисъл, доколкото в обжалваното наказателно постановление, издадено иначе от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на КЗП на Република България в кръга на неговите правомощия, визираното процесуално нарушение е възпроизведено изцяло, то санкционният акт подлежи на отмяна на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество.

          Относно описаното деяние по т. 2 , следва да бъде изтъкнато, че и съставеният акт за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление по съдържанието си отговарят на изискванията съответно на чл., 42 от ЗАНН на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

          От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че „Дискрет” ЕООД, град Ямбол, е предлагало за продажба в стопанисвания от дружеството търговски обект - магазин „Дискрет”, находящ се в град Хасково, ***, мебели на входа на обекта, над вратата на офиса вътре в магазина е направено съобщение за намаление, насочено към клиентите, чрез поставени табели, без обаче да е посочен срок, през който стоките ще бъдат продавани с намаление, съобразно предвиденото изискване по чл. 63, т. 3 от ЗЗП. С тези изисквания, представляващият дружеството – жалбоподател, в дейността на повереното му дружество, като търговец, е следвало да се запознае и е могъл да стори това, каквито за вменените му с цитираната разпоредба на ЗЗП задължения, като организира търговската дейност в съответствие с нормите на ЗЗП. На следващо място, освен установяване на признаците от обективна страна на нарушение по чл. 63, т. 3 от ЗЗП, свързани с естеството и начина на поднасяне на информацията за предлагани намаления на всички или отделни стоки, не буди съмнение, че дружеството – жалбоподател е годен субект на административно – наказателна отговорност за посоченото нарушение, доколкото се явява търговецът, от чието име се осъществява дейността в проверения обект. По делото това е установено по убедителен начин, включително и чрез представени писмени доказателства – касов бон, наред с показанията на разпитаните свидетели, че процесният обект е бил в работен режим и отворен за клиенти.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 209, вр. чл. 63, т.3, от Закона за защита на потребителите, както правилно описаното деяние е квалифицирано от административнонаказващия орган. Дружеството - жалбоподател в дейността си като търговец е следвало, чрез органите си на управление, да осигури спазването на изискванията по чл. 63, т. 3 от ЗЗП и да действа с необходимата грижа, така че да допринася за коректното поднасяне на информацията за предлаганите намаления. Независимо от това обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения, не са изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността по посочените по – горе текстове от ЗЗП.

        В същото време съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 209 ЗЗП в размер за имуществената санкция от 500 лева, т.е. в размер съобразно установения специален минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението по чл. 209 ЗЗП на дружеството – жалбоподател е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, преценени в контекста на липсата на каквито и да доказателства, дори на твърдения за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се приеме, че не е налице основание за ревизиране на подхода на наказващия орган в тази част от контролирания санкционен акт и в аспекта на дейността му по определяне вида и размера на административната санкция.

          По изложените съображения, наказателното постановление, в частта относно нарушението по т. 2 следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

          По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,  ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието по т. 2 от НП, доколкото макар да не се явява в съдебно заседание, процесуалният представител е изготвила писмено становище, представено по делото. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в съдебно заседание ще следва в тежест на жалбоподателя да бъдат възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер. От друга страна, дружеството – жалбоподател има право на разноски с оглед изхода на делото в частта относно деянието по т. 1 от НП, в която част жалбата е приета за основателна и санкционният акт е отменен. Предвид липсата на разграничение в размера на договореното адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено, според отразеното в представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка в тази част за всяко от двете нарушения, предвид тяхната тежест и размер на санкцията, следва да приеме, че е заплатено поравно за всяко от деянията. Или, жалбоподателят има право на присъждане на разноски в размер на 150 лева, като липсва основание за компенсация или прихващане между двете насрещни задължения. Следователно, всяка от страните е необходимо да бъде осъдена да заплати направените от другата страна разноски съобразно изложеното по – горе за начина на тяхното определяне, като не е налице основание за допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение с оглед възражението за прекомерност, предвид положените усилия по делото с лично явяване на процесуалния представите в съдебно заседание по делото и неговата фактическа и правна сложност.      

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0048158 от 22.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, с която, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2, от Закона за защита на потребителите на „Дискрет“ ЕООД, град Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, 3, т. 4 от същия закон, на основание чл. 197 ЗЗП.

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0048158 от 22.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2, от Закона за защита на потребителите на „Дискрет“ ЕООД, град Ямбол е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 63, т. 3 от ЗЗП, на основание чл. 209 ЗЗП.

          ОСЪЖДА „Дискрет“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ямбол, ул. „Чепеларе“ № 33, представлявано от Т.С. Г. да заплати на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на Комисията за защита на потребителите сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

          ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на Комисията за защита на потребителите да заплати на „Дискрет“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ямбол, ул. „Чепеларе“ № 33, представлявано от Т. С. Г. сумата в размер на 150 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      Съдия: /п не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.