МОТИВИ:
Внесена е тъжба от ***от град Плевен против подсъдимия
А.Г. ***, че на 23.07.2017 година, в град Плевен, причинил на М.Й.А. *** лека
телесна повреда – прободно-порезна рана на лявото
рамо, довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. І от НК .
До откриване на съдебното следствие и на основание
чл. 85 НПК в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от М.Й.А. *** против подсъдимия
А.Г.Г. за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъплението по чл. 130 ал. 1 НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 23.07.2017 година до окончателното й изплащане.
В съдебно
заседание тъжителят се представлява от повереник – адвокат Х.Р.,***. Подържа
изцяло така повдигнатото с тъжбата на подсъдимия Г. обвинение за извършено
престъпление по 130 ал. 1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз
основа на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови
осъдителна присъда. Моли да бъде уважен изцяло така предявеният граждански иск
за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
доверителя му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Подсъдимият А.Г. се явява лично и с адвокат Л.Г.,***.
Подсъдимия дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, като твърди, че самият
той бил нападнат от тъжителя и му нанесъл травматични увреждания. Моли да бъде
признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Г. взема
становище, че така повдигнатото по реда на частното производство обвинение
против подзащитния му е недоказано и моли съда същия да бъде оправдан. Твърди,
че събраните по делото доказателства не могат и не обосновават категоричният и
несъмнен извод за това подзащитният му, при наличието н престъпен умисъл да е
причинил на тъжителя сочената в тъжбата телесна повреда. Счита, че данните по
делото установяват извършването на противоправно посегателство от страна на
тъжителя върху телесната неприкосновеност на подсъдимия Г. и то непровокирано
от него по какъвто и да е начин. Моли съда, след като обсъди доказателствата в
тяхната съвкупност да прецени налице ли е и извършено деяние по чл. 130 ал. 1 НК и или такова по чл. 132 НК, или извършено ли е престъпление въобще. Ето защо
моли съда да постанови оправдателна присъда, както и да отхвърли предявения срещу
подсъдимия А.Г. граждански иск като
неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Г.Г. e роден на *** ***, Плевенска област, ***, български гражданин, с начално
образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН **********.
Свидетелката Г.Г. и
подсъдимия са роднини – Г. е съпруга на племенник на подсъдимия. Подържали
добри взаимоотношения.
Към месец юли на 2017 година
свидетелката Г.Г. *** се занимавала с ***.
Специфичните си услуги предлагала в апартамент, находящ се в ***, собственост
на свидетелката Е.А. ***. Г. плащала на А. определена парична сума, за да
ползва жилището и с горната цел. Е.А. от своя страна осигурявала клиенти на Г.
като и уговаряла срещи с тях по телефона.
Тъжителят М.А. има постоянния си адрес *** ***.
На
23.07.2017 година тъжителят М.А. *** във връзка с уговорена му от свидетелката Е.А.
среща с Г.. Последната го посрещнала и
двамата заедно се отправили към апартамента, находящ се в ***. По настояване на
Г.Г. тъжителят
А. влязъл да се къпе. През това време свидетелката Г. пребъркала джобовете и
ръчната му чантичка и взела от там сумата от 800 лева. Преди същият да излезе
от банята ги изнесла от апартамента и се върнала. Поради неразположение на Г.
се оказало, че днес няма да „ работи “. Тъжителят се ядосал, облякъл се и си
тръгнал. Вървейки надолу по стълбите на жилищната кооперация, в която с намирал
апартамента установил липсата на 800 – те лева. Решил да се върне обратно в апартамента. По
стълбите срещнал самата Г.Г. и започнал да настоява
да му върне парите. Г. започнала да отрича да е взимала каквото и да било от А..
Обадила се по телефона на свидетелката А., после и на подсъдимия А.Г. като го
помолила да дойде и да и помогне.
Когато тъжителят и свидетелката Г.А. излезли от
жилищният блок продължили да разговарят
на висок тон и на улицата. А. настоявал да му върне паричната сума от 800 лева,
Г. на свой ред отричала да е взимала каквото и да било от него. Свидетели на
скандалът помежду им станали множество граждани – посетители на кафенето,
разположени на главната улица, в това число и свидетеля Х.С., който в този
момент бил на разходка в град Плевен.
Не след дълго на място пристигнал подсъдимия А.Г..
Започнал скандал между него и тъжителят. Последният настоявал Г.Г. да му върне сумата от 800 лева, която била взела от
дрехите му малко по –рано. Подсъдимият на свой ред започнал да я защитава и да
отрича Г. да е взимала каквото и да е. Подсъдимият вървял напред, А. след него.
В един момент подсъдимият А. се обърнал с лице към тъжителя, извадил от дрехите
си нож и с него нанесъл удар в областта на лявото рамо на М.А.. Започнали да се
боричкат като физическата разправа помежду им продължила около 2 минути. През
това време подсъдимият А. посягал няколко пъти с ножа да нарани отново М.А.,
той от своя страна се отбранявал и опитвал да избегне ударите с ножа, насочени
към тялото му. Свидетелката Г.Г. седяла отстрани като
псувала и хвърляла камъни към тъжителя ***.
Възмутени от случващото се граждани на град Плевен
сигнализирали органите на реда на телефон 112. Не след дълго на място
пристигнал полицейски патрул и линейка на ЦСМП Плевен. Подсъдимият, Г.Г. и Е.А. се разбягали в различни посоки и изчезнали.
Тъжителят М.А. бил откаран в ЦСМП Плевен за оказване на спешна помощ.
В хода на извършеният на А. преглед била
установена прободно- порезна рана на лявото рамо,
която била обработена и му била поставена марлена
превръзка. В същият ден – 23.07.2017 година подсъдимият А.Г., Г.Г. и Е.А. били установени. Подсъдимият бил задържан за
срок от 24 часа.
На 25.07.2017 година тъжителят А. бил
освидетелстван от съдебен лекар, чиито преглед и заключение потвърдили констатираното по - рано
травматично увреждане на тъжителя.
Срещу Г.Г. било
образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 НК.
С определение на ПлРС от
02.10.2017 година, постановено по НОХД № 2033/2017 година по описа на същия съд
е одобрено споразумение, по силата на което Г. се признала за виновна в това, че
на 23.07.2017 година, в град Плевен,
отнела чужди движими вещи - 800 лева и 5 евро на стойност 9.80 лева, всичко
вещи на обща стойност 809.80 лева /осемстотин и девет лева и осемдесет
стотинки/ от владението на собственика М.Й.А. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 НК. За така
извършеното престъпление на Г. било определено и наложено наказание 1 година
лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване било отложено с тригодишен
изпитателен срок. В хода на наказателното производство Г.Г.
възстановила на М.А. противоправно отнетите 800 лева и 5 евро.
Горните факти
установяват по категоричен начин събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства обективирани в показанията на
свидетелите Х.С., Г.Г., Е.А. и ***Р..
Показанията на
свидетелите Г.Г., Е.А. и ***Р. не установяват факти,
пряко доказващи основният факт а именно възникналият конфликт и физическо
съприкосновение между подсъдимият и тъжителя. Тези показания установяват факти
предхождащи и следващи настъпилото сбиване. И тримата не са видели подсъдимият А.Г.
да удря тъжителя, не са видели да е държал нож в ръката си, нито да е намушквал
когото и да било. В същата насока и обясненията на подсъдимия. Той и посочените
свидетели са единодушни в това, че непредизвикан от никого и нищо, М.А. се
нахвърлил върху подсъдимия и му нанесъл удар в слепоочието, в резултат на което
същият паднал. За нанесената му травма посетил и съдебен лекар.
Свидетелят Х.С. на свой
ред установява, че той лично чул словесната разпра между подсъдимия и тъжителя,
впоследствие видял и физическото нападение на А. над ***. Свидетелят С.
възприел конфликта между двамата от
разстояние от около 2 – 3 метра от началото до самият му край.
Свидетелят ясно видял как подсъдимият А.Г. се обърнал, посегнал с нож с острие
дълго около 20 – 25 сантиметра и нанесъл удар на тъжителят в лявото рамо.
Потекла много кръв и тениската на *** била цялата изцапана с нея. Свидетелят С.
посочва, че видял как на няколко пъти
след това подсъдимият се опитвал да нанесе нов удар на М.А., а той се
опитвал да се пази и отбранява.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетеля Х.С. и ги възприе като достоверни и безпристрастни.
Същите изхождат от лице, напълно незаинтересовано от изхода на делото. Както бе
установено в хода на съдебното следствие, до 23.07.2017 година свидетелят С. не
познавал нито подсъдимия нито тъжителя, неволно станал очевидец на събитията в
този ден докато се разхождал из град Плевен.Впоследствие с отпочването
на съдебен процес разбрал кой как се казва.
Показанията на
останалите свидетели Г.Г.,
Е.А. и ***Р., макар и значително повече като брой изхождат от лица пряко заинтересовани
от изхода на делото. Г.Г. се намира в родство с
подсъдимия макар и по сватовство; свидетелката Е.А. е пряко заинтересована
предвид установените между нея и Г.Г. и с подсъдимия А.
своего рода „ бизнес“ отношения; свидетелят ***Р. е интимен приятел на А.. Ето
защо съдът не кредитира с доверие показанията на тези трима свидетели и ги
възприе като недостоверни и пристрастни.
Освен пристрастността на
горните свидетели съдът отчете тяхната лаконичност и
повърхностност като съдържание. В противовес на тях са категоричните, логични и
последователни показания на свидетеля Х.С.. Последните кореспондират пряко със
събраните в хода на делото писмени доказателства, обективирани
в писмените материали по приложеното НОХД № 2033/2017 година по описа на ПлРС и установяват по несъмнен начин както причината за
настъпилият конфликт, така и хронологията на последвалите събития. Показанията
на свидетеля С. кореспондират и със заключението на експерта по изготвената
съдебно – медицинска експертиза. Заключението по същата, възприето от съда и
неоспорено от страните установява, че на тъжителят М.А. е причинена прободно – порена рана на лявото рамо. Това увреждане е
резултат от намушкване с предмет с остър връх
и един режещ ръб. Морфологичните особености на тази увреда
съответстват да е получена при удар с нож „ отгоре – надолу при взаимно
разположение между пострадал и нападател – лице в лице“ – така както съобщава и
свидетеля С..
Като даде вяра на
показанията на свидетеля С., изцяло кореспондиращи със заключението на експерта
и събраните доказателства за предхождащите конфликта обстоятелства и станали
основа причина за него съдът прие за
установено по несъмнен начин, че на
23.07.2017 година, в град Плевен, причинил на М.Й.А. *** лека телесна повреда –
прободно-порезна рана на лявото рамо, довела до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
В хода на производството
е изготвена втора съдебно медицинска експертиза досежно причинените на
подсъдимия травматични увреждания. Съгласно заключението по същата на А.Г. са
причинени кръвонасядания на клепачите на лявото око, както и отток и кръвонасядане на лявата скула. Като механизъм на
причиняването му експертът посочва един удар с юмрук в лицето. Този механизъм
съдът възприе изцяло след съвкупната преценка на всички гласни доказателства по
делото, установяващи, че в хода на физическият сблъсък между пострадалия и
тъжителят последният се отбранявал и настъпилите увреди за подсъдимия са
резултат именно от такова отбранително действие.
Съдът възприе като
неоснователни възраженията на защитника за
осъществен състав на престъпление по чл. 132 НК предвид липсата на
събрани в хода на делото каквито и да е доказателства за това подсъдимият да е причинил
горното увреждане на тъжителя в състояние на силно раздразнение, предизвикано
от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно
действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки
последици за подсъдимия Г. или негови близки.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът намери повдигнатото на
подсъдимия с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл. чл. 130 ал. І от НК за
доказано както от обективна така и от субективна страна.
От обективна страна – на
23.07.2017 година, в град Плевен, причинил на М.Й.А. *** прободно-порезна
рана на лявото рамо, довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, представляващо лека телесна повреда.
Подсъдимият
извършил горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на
извършваното и на неговият резултат, като искал настъпването на последния,
тоест при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК именно с
цел да защити своята сродница Г.А. и да прикрие извършеното от нея
престъпление, впоследствие санкционирано с наказателна репресия.
Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимият А.Г. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид като оттегчаващи отговорността му обстоятелства високата лична
степен на обществена опасност на подсъдимия; многобройните му предишни
осъждания, които до момента не са оказали какъвто и да е превъзпитателен ефект
спрямо него, демонстрираното чувство за безнаказаност и липса на уважение към
установените и общоприети порядки в обществото, лошите му характеристични
данни, иницииращи да трайно установени протовоправни
навици, фактът че деянието - предмет на настоящото дело е извършено едва 4
месеца след освобождаването му от Затвора Плевен по изтърпяване на наложено
наказание лишаване от свобода по НОХД № 1584/2016 година по описа на ПлРС. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът възприе единствено социалното му положение на безработен и
демонстрираното в хода на производството пред първоинстанционния съд добро
процесуално поведение.
Преценявайки горните обстоятелства съдът намери,
че на подсъдимия Г. следва да бъде определено и наложено наказание при превес
на оттегчаващите отговорността му обстоятелства. Ето
защо и на основание чл. 54 ал. 1 НК съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание 1 година лишаване от свобода,
което да търпи при строг режим. Съдът намери, че по този начин биха се
постигнали спрямо него ефективно предупредителните и превъзпитателни цели на
наказанието по смисъла на чл. 36 НК.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен
от М.Й.А. *** против подсъдимия А.Г.Г. за сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението по чл. 130 ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 23.07.2017 година до
окончателното й изплащане е основателен. Налице е извършено виновно, противоправно деяние
от страна на подсъдимия, в резултат на
което е причинена вреда на тъжителят А.. Същите се намират в пряка причинно –
следствена връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимия
да възмезди причинената вреда.
При определяне на дължимото на А. обезщетение
съдът взе предвид спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние,
претърпените от него болки и страдания за дълъг период от време, неудобства в
ежедневието, за което свидетелстват показанията на свидетеля С.К.. Преценявайки горните обстоятелства и воден от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така предявеният граждански иск е
доказан до размер на 3 500 лева. Ето
защо съдът осъди подсъдимият А.Г. да заплати на М.А. същата сума като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди като за разликата до 5000 лева отхвърли гражданският иск като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия А.Г.Г. да заплати сумата от 370 лева, представляваща
направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, както и сумата
от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия А.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на М.Й.А., ЕГН ********** сумата от 12 лева, представляваща
направените от негова страна разноски за образуване на дело, както и сумата от
950 лева, представляваща възнаграждение на повереника му адвокат Х.Р..
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: