Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41/1.3.2019 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ
на осми
февруари 2019 год.
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ С.
Секретар С. Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия
В. С.
Адм. дело № 275 по описа за 2018 г.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215 ал.1 ЗУТ във вр. с чл.145 и сл АПК.
Настоящото административно дело е
образувано след отмяна на решение № 41 от 16.02. 2018г., постановено по адм. дело № 214/2017г. на ЯАС с решение № 13013 от 26.10.2018г. по адм. дело № 4810/2018г. на ВАС, с което е върнато за ново
разглеждане делото от друг състав, ведно със задължителни указания по тълкуване
и прилагане на закона.
Образувано е по жалба от „К.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.*, представлявано от управителя В.С.Ц.,
срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-7/13.06.2017 год. на Началник РДНСК Югоизточен
район-Бургас, с която е разпоредено премахване на
незаконен строеж “Стенд за хидравлично
изпитване на съдове“, находящ се в УПИ XVI в * по
плана на гр. Я..
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че процесният
обект е изграден преди дружеството да закупи имота, като след това не са
извършвани никакви строежи. Оспорва се и констатацията на административния
орган, че процесният обект съставлява строеж първа
категория. Иска се отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез
процесуалните си представители адвокат С. и адвокат Ч. поддържа изцяло жалбата. Молят да се постанови решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна
и постановена при нарушаване на материалния
закон, което я прави незаконосъобразна. Сочи се, че в атакуваната заповед е посочен строежът като постройка
с метална конструкция, като в металната барака е налично мобилно оборудване, с предназначение за изпитване на празни
съдове под налягане, представляващи бутилки и варели за съхранение и транспорт на течен
хлор, ел. инсталация и газоизвестителна
апаратура.
Видно от заключението на вещите лица, към
датата на извършения от тях
оглед в постройката няма налична изпитателна
техника, а стендът се намира в друго
помещение, и то в неработещо състояние, сочи адвокат С.. Намира, че анализът на така
даденото заключение на вещите лица
обосновава извод, че с оспорената в настоящото производство заповед е разпоредено премахване на обект,
който фактически не съществува към
настоящия момент. Съществуващият на място строеж
към датата на огледа не
съставлява строеж от първа категория,
макар че е посочено в обжалваната заповед съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.
1, т. 1, б. „г“ от ЗУТ. Считат, че в настоящия случай става въпрос
за мобилен стенд. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Представени са подробни писмени бележки.
Ответната страна чрез процесуалният си
представител * М.В., оспорва изцяло жалбата. Счита същата за неоснователна по
всички направени възражения. Претендира за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Моли да бъде постановено решение, с което да
се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че издадената заповед е процесуално и материално законосъобразна. Началникът на РДНСК, Югоизточен район, правилно и законосъобразно е постановил премахването на незаконен строеж
„Стенд за хидравлично изпитване на съдове“, който
е установен с констативен акт, съставен от
съответните длъжностни лица, на 20.01.2017 г. Какво е състоянието на строежа към
настоящия момент е без каквото и да
е отношение към законосъобразността на издадената към 13.06.2017 г. заповед на Началника
на РДНСК. Представя подробни съображения в писмени бележки.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
С
Писмо изх. №ДК-05-1-00-018/13.01.2017 г.
на Началник РО НСК-Ямбол към РДНСК Югоизточен район управителят на „К.“ ООД В. Ц.
е бил уведомен, че в изпълнение на Разпореждания за възлагане на проверка от
30.12.2016 г. и 6.01.2017 г., и двете на
РП-Ямбол, служители на РО НСК-Ямбол са посетили на 12.01.2017 г.
производствената площадка на дружеството, находяща се
в гр.Ямбол, но поради лоши атмосферни условия е определена дата за повторна
проверка-20.01.2017 г. от 11.00 часа. С Писмо изх.№ ДК-05-1-00-019 също от дата
13.01.2018 г. Началникът на РО НСК при РДНСК Югоизточен район е уведомил
управителя на оспорващото дружество, че следва в 3-дневен срок от получаването му да представи
изрично описани в писмото документи, както и други такива, имащи отношение към
разрешаването и въвеждането в експлоатация на всички строежи на площадката. С
Писмо изх.№ ДК-05-1-00-020 от същата дата административният орган е изискал от
кмета на Община Ямбол заверени копия от действащия ПУП-ПР и ПЗ за
имотите-предмет на проверката, заверено копие от одобрен Общ устройствен
план на територията, предмет на проверката, наличието на строителни книжа и
други документи, имащи отношения към строежите и дейността на „К.“ ООД и/или „В.-Х.“
ООД. На 20.01.2017 г. работна група от служители на РО НСК при РДНСК Югоизточен
район извършила проверка на строеж
“Стенд за хидравлично изпитване на съдове“, намиращ се в УПИ XVI в * по
плана на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. *, като резултатите от
проверката отразили в Констативен акт №ДК-01-10 от същата дата. Съгласно
последния имотът и строежът са собственост на оспорващото дружество по силата
на нот.акт№*, нот.д.№* г., както
и че строежът е извършен и се ползва от дружеството, което е и възложител по
смисъла на закон. Според отразеното в акта процесният
стенд се намира в южната част на имота. Строежът съставлява постройка с метална
конструкция и преградни стени от ламарина
с размери 5/7.80 и височина 4 м. едноскатен
покрив от ламарина. В металната барака е налично мобилно оборудване за
изпитване на бутилки и варели, ел.инсталация, газоизвестителна
апаратура. Съгласно чл.137 ал.1 т.1 б“г“ ЗУТ и чл.2 ал.4 т.2 б“е“ от Наредба
№1/2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи/Наредба №1/ строежът е
първа категория. В р.IV от КА е
посочено че строежът е извършен без изискващите се строителни книжа-без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешения за строеж, което съставлява
нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. На 20.01.2017 г. същата работна
група от служители на РО НСК е съставила и Констативен акт №ДК-01-11 за
извършена проверка за съответствието на строежа с предвижданията на действащия
подробен устройствен план. Констатирано е
съответствие, като е посочено че действащият ПУП е одобрен със заповед от
26.05.2006 г. на Кмета на Община Ямбол, като по ПР имотът е предвиден „За
производство на неорганични соли“, а по ПЗ-основно застрояване с ограничителни
линии за застрояване, чисто производствена територия. И двата КА са връчени
лично на управителя на 10.02.2017 г. По делото няма данни, а и твърдения срещу
същите да са подадени възражения. На 30.01.2017 г. с Писмо №Я-19-00-028
Началникът на РО НСК-Ямбол е поискал от управителя на „К.“ ООД да декларира
годината на изграждане на изброените в шест точки строежи, като процесният е под номер 4.
Въз основа на съставените КА Началникът на РДНСК Югоизточен район е издал
Заповед №ДК-02-ЮИР-7/13.06.2017 г., с която на осн.чл.225
ал.1 ЗУТ е разпоредил премахване на незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ строеж “Стенд за
хидравлично изпитване на съдове“, находящ се в УПИ XVI в * по
плана на гр.Ямбол, извършен от „К.“ООД. Административният орган е посочил, че
строежът е извършен през 2010 г. Заповедта е връчена на управителя на
дружеството на 28.06.2017 г.
По делото е представен нот.акт №*, нот.д.*, от който се
установява че „К.“ ООД е собственик и на намиращия се в същия имот цех “Магнезиеви
соли“.
По делото е назначена и изслушана
комбинирана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като обективно и компетентно. Вещите лица сочат, че процесният
строеж съставлява такъв от първа категория по смисъла на чл.2 ал.4 т.1 б“а“ от
Наредба №1 “строежи или части от тях/сгради, помещения, складове, технологични
и транспортни инсталации и лаборатории/за производство и съхраняване на
суровини, вещества и материали с налягане по-голямо или равно на 0.07 МРа и по чл.2 ал.4 т.1 б“е“ от Наредба №1 „строежи или
части от тях/сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации
и лаборатории/ за производство и съхранение на отровни и заразни вещества и материали,отделящи
вредни газове“. Касае се до хидравлично изпитване на стоманени бутилки и варели,
предназначени за пълнени с втечнен хлор, представляващи съдове с вещества под
налягане. Обектът “Склад за хидравлично изпитване на съдове“ не е съществувал и
не е бил отразен в Протокол обр.16 от 1988 г., когато
е приет пусков обект “Малотонажни химични
производства-неорганични соли“ в район на съществуващия тогава ТХК „Д.Д.“. Същия не е предмет и на прехвърлителната
сделка по нот.акт * както и на постановлението за
възлагане на недвижим имот-земя, производствени сгради и съоръжения, находящи се на производствена площадка “Малотонажни
химически продукти“ от 27.05.2005 г., с което са придобити от праводателя на дружеството жалбоподател-„БО И.“АД. Със
Заповед на Кмета на Община Ямбол през 2006 г. процесният
УПИ е отреден за „За производство на неорганични
соли“. Според вещите лица и по думите на управителя през 2010 г. в обекта е бил
монтиран стенд за хидравлично изпитване на бутилки с вода, който към момента на
огледа не е наличен. Преместен е в цеха за алуминиеви соли. За строежа няма
одобрени проекти, няма строителни книжа-разрешение за строителство, протокол за
откриване на строителна площадка и даване ниво на строежа, няма актове и
протоколи по време на строителството, няма разрешение за ползване. Вещите лица
сочат и че липсва документация за технологичния процес в обекта, поради което
не може да се каже има ли извършвани технологични промени. Разпитани в съдебно
заседание вещите лица сочат, че опасността при хидравличното изпитване е
свързана преди всичко с обстоятелството, че хлорът в бутилките е под налягане. При
авария същият може да изтече и обгази обширен район.
Такава опасност има и при наличието на остатъчен хлор. Принципът на работа при
тези инсталации е, че посредством хидравлична помпа се създава налягане, като
изпитващият флуид е вода. Използва се едно и също количество вода, с което се пълнят съдовете и след като се
достигне налягането, в продължение на 10 минути се наблюдава дали има изменение
в налягането.
В изпълнение на указанията на ВАС настоящия съдебен състав
постави допълнителните въпроси с молба от оспорващото дружество към вещите лица по тройната експертиза при първото
разглеждане на делото в ЯАС. В първото по делото съдебно заседание по
настоящото дело съдът разпредели доказателствената
тежест, указа на оспорващата страна, че доказателствената
тежест за установяване на времето на извършване на строеж „Стенд за хидравлично
изпитване на съдове„ е на оспорващия. В първото по делото заседание на
30.11.2018г. адв. Ч. посочи, че във връзка с
поисканите от тях двама свидетели, все още нямат готовност да посочат имена и
адреси, поиска посочване на по-късен етап. * В. изрично заяви, че в случай, че
бъдат допуснати свидетелски показания от
страна на оспорващия, да й бъде дадена възможност да бъде призован свидетел,
който да установи годината на построяване. В последното по дело съдебно
заседание оспорващият, чрез процесуалните си представители се отказа от
искането си да бъдат разпитвани свидетели. Съдът допусна до разпит единия
посочен свидетел от ответната страна, а именно свидетелката Т. К..
Беше уточнено в съдебно заседание от вещите
лица, че е станала техническа грешка на страница
5, ред 24, от експертизата, „Запазена е водопроводната тръбна инсталация и ел. инсталацията. Категорията
на строежа е 1-ва категория към датата
на констативния акт от 20.01.2007 г.“, годината вместо
2007 г. да се чете 2017 г.
Според
заключението по допълнително поставените въпроси сградата представлява стоманена конструкция с носещи стоманени елементи, вертикални колони, обшита отвън със стоманени
ламарини, а вътре обшита с дървесни плоскости, OSB или талашит (синоними). Покривната конструкция е изпълнена, също таванът си
има носеща конструкция, от винкелни елементи, които по никакъв
начин не съответстват на начина на построяване
на метална конструкция. Самите вертикални колони,
някои от тях видели, че са хванати към земята.
Около самата сграда по периферията й било
залято с циментов разтвор. Настилката - циментова. Покривът - от вълнообразна ламарина.
Вещите лица заявиха, че безспорно
процесният обект е строеж. Неговата категория е определена първа категория в зависимост от предназначението
на тази сграда,
в нея да се изпитват на
хидравличен натиск бутилки и варели и те определят и категорията на строежа. Това е установено точно с този акт, който
е от 2017 г., и точно към този
момент строежът е първа категория. Ако обектът е законово
въведен в експлоатация, би могло да
се направи смяна предназначението на обекта, но
той не е законен – той няма
строителни книжа, не е отразен в ПУП-а, никъде го няма
този строеж.
Инсталацията при втория оглед я намерили в друго помещение. По отношение на стенда
за хидравлично изпитване не им е предоставена техническа документация.
Експертите акцентуваха, че ако някога е имало някакво производство
на хлор, то е било незаконно
и строежът, в който се е правило това
производство, също е незаконен, което е установено с решение на ЯАС от
2011 г., потвърдено е от
ВАС 2013 г. Експерта
посочи още, че след като е направена проверка, този строеж и тази инсталация
са премахнати, така че няма
как да има
законово производство на хлор или
на хлорни продукти, след като няма такъв
законен строеж. По-конкретно касае се за служебно
известното адм. дело 289/2011г. на ЯАС, по което е
отхвърлена жалбата на “К.“ ООД против заповед № ДК-02-ЮИР-120 от 13.06.2011г.
на Началник РДНСК ЮИР. Решението е оставено в сила с решение №
4100/21.03.3013г. по адм. дело № 1496/2012г. на ВАС. С
влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮИР-120 от 13.06.2011г. е наредено премахването
на незаконен строеж „ Инсталация за разфасоване на течен хлор“.
Разпитаната по делото свидетелка К. заяви, че през 2017 г. работила в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Ямбол *. По
повод разпореждане на Районна прокуратура
– Ямбол извършили няколко проверки в „К.“ ООД. На 20 януари с нарочна проверка в присъствието на управителя на „К.“ ООД господин Ц.
установили
строеж „Стенд за хидравлично изпитване на съдове
под налягане с течен хлор“. Строежът представлявал
постройка с метална конструкция, метални оградни и покривни стени. Вътре било
налично оборудване за изпитване на
съдове под налягане с хлор. Имало и ел. инсталация, и газоизвестителната
инсталация имало там в същата постройка.
Относно предназначението
на тази постройка
лично господин Ц. обяснил, че на този стенд се изпитват празни бутилки, в които се е съхранявал
течен хлор. Попитали за всички строежи кога са извършени. За този конкретно
заявил, че
е извършен 2010 г.
С нарочно писмо е поискана декларация за годината
на извършването на всички строежи,
установени на площадката като незаконосъобразно изградени, но такава декларация
не е предоставена на контролните органи.
ЯАС кредитира свидетелските
показания на св. К., като кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в законово установения срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалването и срещу административен акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С оглед
разпоредбата на чл.142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността
на акта, дори да липсва искане за това.
Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Със заповедта предмет на съдебния
контрол е разпоредено на осн.
чл.225 ал.1 ЗУТ от Началника на РДНСК
Югоизточен район да бъде премахнат незаконен строеж “Стенд за хидравлично
изпитване на съдове“, находящ се в УПИ XVI в * по
плана на гр.Ямбол, по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, съставляващ такъв първа
категория.
Следва да се има предвид при проверка на законосъобразността
на заповедта, че в конкретния случай се оспорва адм.
акт, издаден на основание чл. 225 ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж,
първа категория съгласно чл. 137 ал. 1
т. 1 , б“г“ от ЗУТ.
Заповедта е издадена от компетентния по
чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентноС. Съгласно сочената разпоредба Началникът на
ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи по чл.225 ал.2 ЗУТ от първа до трета категория включително.
По делото е представена Заповед №РД-13-178/11.08.2014 г., с която Началникът на
ДНСК-гр.* е делегирал на началниците на РД на НСК правомощия да издават
заповеди по чл.225 ал.1 ЗУТ. Оспореният административен акт е издаден в писмена
форма и е мотивиран, като подробно, ясно и непротиворечиво са изложени
фактическите и правни основания за неговото издаване. При издаването му е
спазена процедурата на чл. 225 ал. 3 ЗУТ – съставен констативен акт, връчен на
представителя на дружеството-жалбоподател, с указана възможност за възражение.
Оспорваната заповед е издадена и в
пълно съответствие с материалния закон.
Спора в настоящото производство се свежда до
обстоятелството, дали процесният „Стенд за
хидравлично изпитване на съдове“ представлява строеж по смисъла на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове, съответно дали за неговото изграждане е било
необходимо изготвянето и одобряването на инвестиционен проект и издаване на
разрешение за строеж? С оглед събраните в производството доказателства и
заключението на приетата СТЕ, съдът счита, че процесният
„Стенд за хидравлично изпитване на съдове“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно който текст "строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. Този строеж е първа категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.1, буква "г" от ЗУТ и чл. 2, ал.4, т.1, буква "е" от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Съобразно чл. 137, ал.1, т.1, буква "г" от ЗУТ строежи първа категория са и технологични инсталации,
криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда
или от разпространение на отровни или вредни вещества. А съгласно чл. 2, ал.4, т.1, буква "е" от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. видовете строежи от
първа категория, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие
върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, са
строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и
транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на отровни
и заразни вещества и материали, отделящи вредни газове. Поради това и с оглед
разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ за изграждането на процесния строеж се
изискват строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено въз основа
на него строително разрешение. Независимо, че не попада измежду изрично
изброените в чл. 151 от ЗУТ
изключения, при които не се изисква строително разрешение, жалбоподателят не е
представил каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред
административния орган, нито преди приключване на настоящото производство.
За прецизност съдът намира за необходимо да
отбележи, че твърдението, че с премахването на стенда липсва предмет на заповедта, е
неоснователно. Следва да се има предвид, че предмет на процесната
заповед не е съоръжението за изпитване на съдовете, а строежът по начина, описан в нея: „метална постройка с налично в нея
оборудване“. По делото не се представиха доказателства от оспорващата страна
постройката да е била изградена законно и с премахване на оборудването в нея да
е приведена в първоначалния си вид, в съответствие със строителни книжа за нея,
които да установяват категорията й, различна от установената с констативен акт
от 20.01.2017 г.
Видно от доказателствата по делото строежът е
извършен след 2002 г. и спрямо него не намират приложение разпоредбите на §16 от ПРЗУТ и §127 от ЗИДЗУТ. Тук следва да се посочи, че оспорващата
страна не ангажира доказателства, с
които да обори фактите и обстоятелствата, установени от административния орган.
Съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт към момента на неговото издаване. Видно от
доказателствата по делото към този момент
инсталацията за хидравлично изпитване се е намирала в обекта. Впоследствие
при огледа на вещите лица вече е била преместена.
Видно от доказателствата по делото и
заключението на вещите лица, процесният строеж не
попада в изключенията на чл. 151 ЗУТ. Независимо от това жалбоподателят не
представя никакви строителни книжа и документи – нито пред административния
орган, нито пред съда. За липсата на такива дава заключение и съдебната
експертиза. Твърденията на оспорващата страна, че процесният
обект е бил изграден преди закупуването на имота и попада в обхвата на Протокол
обр.№16 от 1988 год. са несъстоятелни и не се
подкрепят от доказателствата по делото. Видно от заключението на комбинираната
съдебно-техническа експертиза, процесният склад не
попада измежду подобектите, изброени в Протокол обр.16
от 15.01.1988 год., не е и предмет на постановление за възлагане на недвижим
имот от 27.05.2005 г., по силата на което праводателят
на дружеството-жалбоподател е придобил собствеността на земя, производствени
сгради и съоръжения, находящи
се на площадка “Малотонажни химически продукти“, не и
предмет на прехвърлителната сделка по нот.№*, по силата на който “К.“ ООД придобива УПИ XVI, ведно
с промишлена сграда с идентификатор 87374.515.60, съставляваща Цех за
алуминиеви соли.
Следва
да се имат предвид изчерпателните и компетентни отговори на вещите лица и по
поставените допълнителни въпроси.
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че заключението на вещите лица беше прието от
страните, като след приемането му адвокат Ч. изложи съображения, че оспорва
същото. Не направи конкретни искания за събиране на други доказателства. Следва
да се има предвид разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от ГПК, според която
оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. ЯАС намира за
обективни и изчерпателни отговорите на
вещите лица, кореспондиращи със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Заключението на експертите е пълно, ясно и обосновано.
По
никакъв начин оспорващото дружество не обори констатациите на административния
орган. Нещо повече независимо, че му беше указано, че доказателствената
тежест за годината на построяване на процесния имот е
на оспорващата страна, процесуалните представители на оспорващото дружество
направиха изявление, че се отказват от възможността да бъде разпитан свидетел в
тази насока. В този смисъл оспорващият по никакъв начин не обори факта, че
годината на построяването е различна от 2010 г.
Настоящият състав счита за
неоснователно твърдението, че процесният строеж е
търпим по смисъла на §16 или §127 ал.1 ПЗР на ЗУТ. Първата от сочените
разпоредби касае строежи, извършени до
7.4.1987 г., а втората се отнася до строежи, извършени до 31 март 2001 г. Видно
от доказателствата по делото, процесният
строеж/изграден през 2010 год./ не попада измежду посочените такива. Следва да
се има предвид, че за тази година потвърди и разпитаната в съдебно заседание
свидетелка Т. К.. За да бъдат търпими
строежите, освен в посоченото от закона време на изграждане, като задължително
условие за строежите, посочени по ал. 2 и ал. 3, е поставено те да са били
декларирани пред одобряващия орган, каквито доказателства не са представени по
делото.
С оглед на изложеното, изводът на
административния орган за незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ е
напълно законосъобразен.
Предвид на изложеното, съдът намира
оспорената Заповед № ДК-02-ЮИР-7 от 13.06.2017 год. на Началника на
РДНСК-Югоизточен район за законосъобразна, поради което жалбата против нея
следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл.143 ал.4 АПК жалбоподателят дължи на ответната страна
заплащане на разноски – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 200 лв/за двете
съдебни инстанции/, на осн.чл.24 от Наредбата за правна помощ във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП във вр. с
чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.*, кв.*, представлявано от управителя В.С.Ц.,
против Заповед №ДК-02-ЮИР-7 от 13.06.2017 год., изд. от Началник
РДНСК-Югоизточен район.
ОСЪЖДА “К.“ ООД, ЕИК******* представлявано
от управителя В.С.Ц., с посочен адрес, да заплати на РДНСК – Югоизточен район юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл. 138 АПК.
СЪДИЯ: /п/не се чете