№ 205
гр. Варна , 24.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500276 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П. от АК-София, насочена против определение №
10/04.02.21г., постановено по т.д. № 61/20г. на ОС-Разград, с което е било уважено
възражение по реда на чл. 369, ал. 1 от ГПК, направено от ответника в производството
„Кристална вода“ АД, и е постановено разглеждане на делото по общия ред. Счита се, че
обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че за да постанови разглеждане на
делото по общия ред, съдът е трябвало първо да прекрати производството по отношение на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД и да заличи същото дружество като ответник по
делото. Поддържа в тази насока, че предявеният против него иск е недопустим, тъй като не
са налице предпоставките по чл. 496, ал. 2, б „б“ вр. ал. 4, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 380 от КЗ,
за което излага подробни доводи и сочи съдебна практика. Жалбоподателят намира, че
предметът на делото касае търговска сделка на основание чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от
ТЗ. Отделно са изложени съображения и за неоснователност на предявения против
дружеството иск. Поради всичко изложено се претендира отмяна на обжалваното
определение и даване на указания на първоинстанционния съд да се произнесе по
възраженията за недопустимост на исковете против застрахователното дружество и едва
след това да направи преценка дали да разглежда делото по общия ред.
В предвидения срок са депозирани отговори на частната жалба от останалите страни
по делото (неправилно в тази връзка съдът е връчил препис от частната жалба и на „Сит
07“ ЕООД, тъй като с влязло в сила определение № 138/10.11.20г. производството по
отношение на това дружество е прекратено на осн. чл. 232 от ГПК. Неговият отговор не
следва да бъде коментиран).
1
В отговора, депозиран от „Кристална вода“ АД чрез адв. И. Г. АК-София, се
инвокират доводи за неоснователност и необоснованост на оплакванията в частната жалба.
Сочи се, че съдът е преценил делото да бъде разгледано по общия ред с оглед на
предявените от ищците претенции. Счита се, че макар искът по чл. 226 от КЗ (отм.) да се
отнася до договор, който по смисъла на ТЗ е търговска сделка, то същият е обективно
съединен с искове по чл. 45 и чл. 49-53 от ЗЗД, което налага разглеждане на спора по общия
ред. Излагат се твърдения, че оплакванията на жалбоподателя излизат извън рамките на
процесуалния въпрос, доколкото същият касае определянето на съдопроизводствения ред,
по който следва да бъде разгледано настоящото дело. С оглед на гореизложеното
„Кристална вода“ АД моли за оставяне без уважение частната жалба на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД.
В отговора на Х. М. ЕХЛ., Х. Р. РЮСТ., М. Р. М. и Ш. Р. М., подаден чрез адв. Я. Я.
от АК-София, се сочат аргументи за неоснователност на частната жалба. Счита се, че
жалбоподателят се позовава на неотносими за случая правни норми, досежно
недопустимостта на исковата молба спрямо същия. С оглед останалите оплаквания,
направени в жалбата, се излагат доводи, че същите касаят спора по същество. Претендира се
обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ОС – Разград е образувано по искова молба от Х. М. ЕХЛ., Х.
Р. РЮСТ., М. Р. М. и Ш. Р. М., чрез адв. Я. Я. от АК-София, с която са молили съда да осъди
„Кристална вода“ АД, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и Община Исперих да им
заплатят солидарно обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на
смъртта на техния близък роднина Руфи М. Е. в размер на по 150 000 лв. за всеки от
ищците, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане 09.09.2015г. до
окончателното им изплащане. Наведените твърдения са били, че смъртта е настъпила при
изпълнение на възложените от Община Исперих на „Кристална вода“ АД чрез договор за
обществена поръчка дейности за реконструкция на вътрешната тръбопроводна мрежа на
града, което изпълнителят е осъществявал чрез възлагането от своя страна, посредством
трудов договор с техническия си ръководител на обекта Р.В., който не е изпълнил
нормативните предписания за тази правнорегламентирана дейност. Поради това исковете
против Община Исперих и „Кристална вода“ АД следва да се приеме, че са с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД. Освен това е наведено твърдение, че смъртта е настъпила и в
резултат на изпълнението на възложената на водача на описан товарен автомобил Емил
Енчев /при условията на независимо съпричинителство с Р.В./, нает с трудов договор от
„Сит 07“ ЕООД чрез възлагане на последното на работата от изпълнителя „Кристална вода“
АД. И тъй като увреждането чрез товарния автомобил е настъпило при действието на
2
сключена за същия застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, действаща за периода от 25.03.15г. до 24.03.16г.,
предявеният против застрахователя иск е с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
/при липсата на твърдения страните по застрахователния договор да са уговорили друго след
влизането в сила на новия КЗ – по арг. от § 22 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г./. Ищците с
уточняваща молба са аргументирали претенцията си за солидарно осъждане на ответниците
с нормата на чл. 53 от ЗЗД.
В депозирания по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на ответника „Кристална вода“ АД е
направено възражение по смисъла на чл. 369, ал. 1 от ГПК за разглеждане на делото по
общия ред, като е посочено, че липсват данни спорът да е търговски или да е налице някоя
от хипотезите по чл. 365 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е уважил така направеното възражение,
позовавайки се на задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в т. 6
от Тълкувателно решение № 1/2015г., постановено по т. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС,
съобразно която нормата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на прекия иск по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), която разпоредба съответства понастоящем на чл. 432 от КЗ (обн. ДВ.
Бр. 102/29.12.2015г.).
Настоящият състав на съда намира за правилен извода на първоинстанционния съд,
основаващ се на цитираната задължителна съдебна практика относно принципната
приложимост на чл. 113 от ГПК, в хипотезата на разглеждане на искове на потребители на
застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КЗ (отм.). Практиката е актуална и при
действието на новия КЗ (обн. ДВ. Бр. 102/29.12.2015г.), независимо от използваното в
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от КЗ понятие „ползвател на застрахователна услуга“
(Определение № 519 от 23.12.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2002/2020 г., II т.о., ТК).
Потребителското качество на една от страните е ирелевантно за квалифицирането на спора
като граждански или търговски. Безспорно в настоящия случай делото по иска срещу
застрахователя има търговски характер с оглед на разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК вр.
чл. 1, т. 6 от ТЗ и безпротиворечивата съдебна практика (Определение № 136 от 11.03.2021
г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 154 от 6.04.2020 г. на ВКС по
ч. т. д. № 31/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 204 от 13.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
146/2014 г., I т. о., ТК и др.). Въпросът, който следва да бъде разрешен в рамките на
настоящото производство касае обаче не характера на спора, а реда, по който следва да бъде
разгледано делото. В този смисъл практиката на касационната инстанция сочи, че от гледна
точка на процесуалното право качеството „потребител“ е от значение за специалната местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК и за реда, по който се разглеждат делата, но не и с оглед
преценката дали спорът е граждански или търговски, респективно дали характерът на
делото е граждански или търговски (Определение № 236 от 18.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1152/2018 г., I т. о., ТК). С нормата на чл. 113, изр. 2 от ГПК, прието със ЗИД на ГПК,
обн. ДВ, бр. 100/19г. е въведена допълнителна потребителска защита като е предвидено
3
образуваните дела по искове на и срещу потребители да се разглеждат като граждански и по
реда на общия исков процес. При това положение и предявеният пряк иск по чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./ против застрахователя следва да се разглежда по общия ред, както и исковете по
чл. 49 от ЗЗД против останалите двама ответници.
След като съдът е уважил надлежно направеното възражение по чл. 369 от ГПК и е
съобразил относимата задължителна практика в случая, обективирана в т. 6 от Тълкувателно
решение № 1/2015г., постановено по т. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС и редакцията на
нормата на чл. 113 от ГПК след нейното изменение, то се налага извода, че депозираната
частна жалба е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10/04.02.21г., постановено по т.д. № 61/20г. на ОС-
Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4