Р Е Ш Е Н И Е
№ 907/7.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
694 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П.,
двамата заедно, чрез юриск. К.К., против Заповед № 1204/20.06.2022 г. на заместник
кмета на Община Септември – И.В.. Твърди се, че с оспорената заповед банката е
задължена да предостави достъп до сграда, находяща се в гр. Септември, бул.
„България“, № 48, собственост на жалбоподателя, като след това бъдат актувани
движими вещи, находящи се в същата. В жалбата е посочено, че „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с постановление за възлагане от 28.07.2008 г., влязло
за законна сила на 21.01.2009 г., по изпълнително дело № 101/2008, по описа на
ЧСИ Н.т., peг. № 750 в КЧСИ, е придобила следния недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот /УПИ/ VIII /осми римско/- многофункционална сграда в квартал 120
по плана на гр. Септември, находящ се в гр. Септември, бул. „България”, № 18, с
административен адрес: гр. Септември, бул. „България“, № 48, състоящ се от 1575
кв.м., заедно със застроената върху 570 кв.м. в същия имот четириетажна
многофункционална нежилищна сграда (бившата административна сграда на АПК-гр. Септември),
с разгъната застроена площ от 2578 кв.м. Движимите вещи, намиращи се в
горепосочената сграда, били придобити от Банката по Договор за залог върху
машини и съоръжения към Договор № 46КР-АА-0863/30.06.2005 г. за кредитна линия
от 30.06.2005 г., вписан в ЦРОЗ, от дружеството „Пловдив региони 2000“ ЕООД.
Посочва се, че с оспорената заповед на жалбоподателя е вменено задължение от
страна на административния орган – заместник кмета на Община Септември, да
предостави достъп до сградата, за да бъдат актувани като общинска собственост
наличните в същата движими вещи, като това е направено в противоречие на Закона
за общинската собственост. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от юрисконсулт Д., който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът - Заместник кмета на Община
Септември изразява писмено становище по жалбата, като счита същата за
недопустима и неоснователна. Твърди, че оспорената заповед не съставлява
индивидуален административен акт, както и че жалбоподателят нямал правен интерес
от оспорването ѝ. Посочва, че със
заповедта бил насрочен опис на движими вещи от служители на общината на
28.06.2022 г., но тъй като жалбоподателят не осигурил негов представител на
посочената дата, опис не се състоял. В този смисъл следвало да се приеме, че
дори за собственика да било възникнало задължение по силата на заповедта,
същият не го бил изпълнил и не дължал изпълнение след посочената дата. Посочва
се, че в рамките на изпълнителното дело, при което е продадена сградата на
публична продан било проведена и неуспешна продажба на движими вещи. В
становището на ответника изрично се посочва, че въпреки че не бил осигурен
достъп до недвижимия имот, комисия съставена от представители на общината
извършила оглед и установила наличие на движимо имущество и оборудване в
сградата.
По повод дадени от съда изрични
указания за представяне на доказателства за наличие на компетентност на издателя
на оспорената заповед, с писмо вх. № 6442/29.07.2022 г. е представена Заповед №
2072/17.11.2020 г. на Кмета на Община Септември. С допълнително писмо вх. № 8501/25.10.2022 г. от зам.-кмета на Община
Септември е посочено относно Заповед № 2072/17.11.2020 г., че същата е
използвана за подписване на изходяща кореспонденция към други институции. В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С постановление за възлагане от 28.07.2008 г., постановено по изпълнително
дело № 101/2008, по описа на ЧСИ Н.т., peг. № 750 в КЧСИ, влязло в законна сила
на 21.01.2009 г., вписано в Агенция по вписванията на 11.02.2009 г., том II, №
45, дв. вх. № 400 от 11.02.2009 г., жалбоподателят е придобил следния недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII /осми римско/- многофункционална
сграда в квартал 120 по плана на гр. Септември, находящ се в гр. Септември,
бул. „България”, № 18, с административен адрес: гр. Септември, бул. „България“,
№ 48, състоящ се от 1575 кв.м., заедно със застроената върху 570 кв.м. в същия
имот четириетажна многофункционална нежилищна сграда (бившата административна
сграда на АПК-гр. Септември), с разгъната застроена площ от 2578 кв.м.
Недвижимият имот е бил собственост на „Пловдив Региони 2000“ ЕООД, ЕИК
*********.
На 30.06.2005 г. е бил сключен Договор за залог върху машини и съоръжения между
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Пловдив Региони 2000“ ЕООД към Договор №
46КР-АА-0863 от 30.06.2005 г. Предмет на договора е било обезпечение на срочно
изпълнение на задълженията на „Пловдив Региони 2000“ ЕООД по Договор №
46КР-АА-0863 от 30.06.2005 г. Към договора е съставен и подписан Протокол за
отговорно пазене на машините и съоръженията предоставени като обезпечение, под
опис, който протокол съставлява Приложение № 1 към договора.
С Приемо – предавателен протокол от 14.03.2009 г., представител на „Пловдив
Региони 2000“ ЕООД предава на представители на „Първа инвестиционна банка“ АД
недвижимия имот предмет на гореописаното постановление за възлагане на недвижим
имот, заедно с находящите се в същия движими вещи предмет на Договор за залог
от 30.06.2005 г., вписа в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ с вх.
№ 2005070400234.
По делото са представени и приети доказателства за вписване на Договора за
залог от 30.06.2005 г. в Централния регистър на особените залози по партидата
на „Пловдив Региони 2000“ ЕООД. От представените удостоверения става видно, че
в ЦРОЗ е вписано цялото заложено имущество, като на л. 87 от делото, който е
част от удостоверените вписания в ЦРОЗ, е видно, че е описано имуществото
съответстващо на Приложение № 1 от Договора за залог от 30.06.2005 г.
С писмо вх. № ДК-01210 от 11.05.2007 г. депозитар по особен залог рег. №
2005070400234 към ЦРОЗ, е уведомил „Първа инвестиционна банка“ АД за изготвения
окончателен списък на лицата с права върху вземанията предмет на особен залог №
2005070400234 в ЦРОЗ. На първо място е посочен като кредитор със заложно право
„Първа инвестиционна банка“ АД. С договор за покупко-продажба на машини и
съоръжения заложени по реда на закона за особените залози от 11.01.2010 г., на
основание чл. 37 от Закона за особените залози „Първа инвестиционна банка“ АД
като продавач е продал на трето лице движимите вещи описани в Приложение № 1.
С Решение № 100 от 05.09.2013 г., постановено по т.д. № 197 от 2012 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, „Пловдив Региони 2000“ ЕООД е обявено в
несъстоятелност. С Решение № 1 от 05.01.2018 г., постановено по т.д. № 197 от
2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик е прекратено производственото по
несъстоятелност на „Пловдив Региони 2000“ ЕООД и е постановено заличаване на
дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Заличаване е
извършено с вписване № 20180116143435, което се установява и при служебна
справка от съда по реда на чл. 23,а л. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 1204 от 20.06.2022 г.
С нея е прието, че по изп. дело № 620/2011 г. по описана ЧСИ Тодор Луков не
е реализирана продажба на движими вещи, собственост на длъжника „ПЛОВДИВ РЕГИОН
2000“ ЕООД, както и че в кориците на търг. дело № 197/2012 г. по описа на ОС -
Пазарджик и изп. дело № 620/2011 г. по описа на ЧСИ Тодор Луков не се открива
информация да е било насочено и реализирано принудително изпълнение върху
движими вещи, собственост на „ПЛОВДИВ РЕГИОН 2000“ ЕООД. Поради това на
основание т. 10 от Решение от 03.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСТК на
ВКС, чл. 11 от Закона за наследството ЗН/ и чл. 34, ал. 1 от Закона за
общинската собственост, е наредено на 28.06.2022 г., в 11:00 часа да се извърши
опис на движимите вещи находящи се в описаната сграда собственост на
жалбоподателя.
Със заповедта е разпоредено да се извърши оценка на вещите и същите да
бъдат актувани, по съответния ред, а за осигуряване на достъп до сградата
препис от заповедта да бъде изпратен на собственика на сградата - „Първа
инвестиционна банка“ АД. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.06.2022 г.,
съгласно представено по делото известие – обратна разписка с номер ИД PS 4490
003O8E B.
В заповедта не са индивидуализирани конкретни вещи, които да бъдат описани,
оценени и актувани.
Със Заповед № 1257/27.06.2022 г. на Заместник кмета на Община Септември е
назначена тричленна комисия от състава на общинска администрация гр. Септември,
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с оспорената Заповед № 1204 от
20.06.2022 г. Със заповедта от 27.06.2022 г. е възложено на комисията да
извърши опис на движимите вещи находящи се на бул. „България“ № 48 в УПИ VIII –
многофинкционална сграда в кв. 120 по плана на гр. Септември.
Комисията е изготвила протокол от извършения оглед. От същия става видно,
че достъп в самата сграда не е осигурен от жалбоподателя, но оглед е извършен
от северната страна, през прозореца, като е видно, че в сградата е наличен ПКН
– празен котел за нафта, а по данни на свидетел в сградата имало и други
движими вещи. Констатирано е външното състояние на сградата и са направени
снимки приложени към протокола. За случая била създадена и Докладна записка
рег. № 93-00-678 от 05.07.2022 г., в която са обективирани резултатите от
проверката.
Ответникът изрично в писмено становище посочва, че не е бил собственик на
капитала на „ПЛОВДИВ РЕГИОН 2000“ ЕООД.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Настоящият състав намира, че оспорената заповед съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Съгласно посочената
разпоредба индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. В настоящия случай безспорно издателят на
заповедта е административен орган по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона
за администрацията /ЗА/ във вр. с чл. 39 и чл. 44 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Също безспорно сградата, за която
се иска предоставяне на достъп е частна собственост, придобита от жалбоподателя
по силата на горецитираното постановление за възлагане на недвижим имот. В
заповедта е налично изрично волеизявление съставляващо вменяване на задължение
за предоставяне на физически достъп до сградата с цел опис и актуване на
движими вещи без тяхното индивидуализиране, а адресат на заповедта е
организация – юридическо лице, чиито законни права на собственик на сградата до
която се иска достъп и в която е възможно да е налично имущество частна
собственост, са засегнати, както и на същия субект се вменява задължение за
осигуряване на достъп до недвижим имот – частна собственост. С оглед посочените
е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1 от АПК за наличие на индивидуален
административен акт. Оспорената заповед е връчена на 23.06.2022 г. на
жалбоподателя. Жалба срещу акта е подадена на 06.07.2022 г. в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
С оглед горните, настоящият състав намира, че се оспорва подлежащ на
обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес
от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
За да постанови оспорената заповед заместник кмета на община Септември
се е позовал на т. 10 от Тълкувателно
решение от 03.12.2018 г., постановено по Т.Д. № 1 от 2017 г. на ОСТК на ВКС. В
същото изрично е посочено, че „действащата правна уредба не съдържа изрично
правило за това, на кого принадлежат вещите от масата на несъстоятелността,
останали непродадени в производството по несъстоятелност след заличаването на
длъжника от търговския регистър. Съществуващата законова празнота налага
правоприлагане по аналогия в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА чрез
прилагане на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Със заличаването
му от търговския регистър търговецът-юридическо лице загубва своята
правосубектност, т. е. настъпва неговата юридическа смърт. Имуществените
последици от заличаването на търговеца в най голяма степен се доближават до
последиците от смъртта на физическото лице. Поради това, за тях следва да бъдат
приложени по аналогия разпоредбите на Закона за наследството. Имуществото на
физическото лице се наследява от неговите наследници по закон или по завещание.
Съгласно чл. 11 ЗН, когато няма лица, които могат да наследяват или когато
всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на
чиято територия се намират. С оглед обстоятелството, че заличеният
търговец-юридическо лице няма правоприемници, по аналогия с чл. 11 ЗН следва да
се приеме, че притежаваните от него недвижими имоти и движими вещи, останали
непродадени в производството по несъстоятелност, се придобиват от държавата,
съответно от общината.“
Предвид това е прието по т. 10 от тълкувателното решение, че недвижимите
имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по
несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от
търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът
е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на
общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец юридическо
лице, освен ако в закон не е предвидено друго.
Както се установява от фактическата обстановка по-горе движимите вещи,
собственост на „ПЛОВДИВ РЕГИОН 2000“ ЕООД, са били предмет на особен залог. Като
същите са продадени на трето лице с Договор за покупко-продажба на машини и
съоръжения заложени по реда на закона за особените залози от 11.01.2010 г., на
основание чл. 37 от Закона за особените залози. Какви са останалите вещи в
сградата и дали същите са собственост на заличеното юридическо лице или на
собственика на недвижимия имот, от представената по делото административна
преписка не става ясно. Не е изяснено в оспорената заповед за кои и какви вещи
ще следва опис и актуване и не е налично препращане към друг документ, от който
да става видно това обстоятелство.
Следва обаче да се отбележи, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/, придобиването, управлението и разпореждането с
имоти и вещи-общинска собственост, се извършват под общото ръководство и
контрол на общинския съвет, а съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗОС Общината придобива
право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон.
Посочените разпоредби съдържат материални норми, като по аргумент от чл. 8,
ал. 2 от ЗОС конкретни правомощия и процесуални действия по придобиване на
имущество от страна на общината ще следва да са уредени в нарочна наредба. В
този смисъл чл. 8, ал. 2 от ЗОС предвижда, че редът за придобиване на право на
собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под
наем и за разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост, и правомощията на
кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на
кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на
разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.
Предвид горните, Общински съвет – Септември е приел Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Септември
/Наредбата/. Механизмите за придобиване на общинско имущество са уредени в
Глава трета от Наредбата, озаглавена „Придобиване на общинско имущество“.
Съгласно чл. 20 от Наредбата, който е систематично разположен в Глава трета, Общината
придобива право на собственост върху движими вещи, жилища, ателиета и гаражи,
както и върху парцели и имоти, предназначени предимно за жилищно строителство,
намиращи се на нейната територия съгласно чл. 11 от Закона за наследството,
когато няма лица, които могат да наследят съгласно закона или когато всички
наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го приемат. Към
тази разпоредба не са предвидени каквито и да е процесуални норми и ред,
установяващи конкретен механизъм на придобиване на собствеността в тези случаи.
Не са разписани и конкретни правомощия за кмета на общината така, както е
направено в предходните разпоредби на същата глава касаещи придобиване на
движими вещи за други цели и при други основания.
В настоящия случай не се установява и наличие
на решение на Общински съвет Септември по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗОС във
вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗОС за иницииране на действия по придобиване на
движимите вещи, които са били собственост на „Пловдив Регион 2000“ ЕООД с оглед
приложението на т. 10 от Тълкувателно решение от 03.12.2018 г., постановено по
Т.Д. № 1 от 2017 г. на ОСТК на ВКС, с което да са делегирани конкретни
правомощия на кмета или заместник-кмета на общината, съобразно които да е
предприето издаването на оспорената заповед.
Оспорената заповед е издадена от
заместник кмета на Община Септември на правни основания т. 10 от тълкувателното
решение и чл. 34, ал. 1 от ЗОС, като с оглед установяване на компетентността на
издателя на заповедта е представена Заповед № 2072/17.11.2020 г. на Кмета на
Община Септември. От съдържанието на същата не се установява делегиране на
правомощия свързани с предмета на оспорената заповед нито от страна на Общински
съвет - Септември, нито от Кмета на Общината. Не се установява въобще делегиране
на правомощия от вида и категорията на визираните в чл. 34, ал. 1 от ЗОС във
вр. с чл. 20 от Наредбата или чл. 11 от Закона за наследството. В този смисъл с
писмо вх. № 8501/25.10.2022 г. от
зам.-кмета на Община Септември е посочено относно Заповед № 2072/17.11.2020 г.,
че същата е използвана за подписване на изходяща кореспонденция към други
институции. Не са изложени мотиви за наличие на компетентност на издателя на
акта, които да произтичат от Заповед № 2072/17.11.2020 г. или от друг акт,
въпреки изрично дадените от съда указания в тази насока.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от
некомпентетн орган. В съдебната практика и доктрина е безпротиворечиво
становището, че акт издаден от некомпетентен орган е винаги нищожен.
С оглед горните
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от Административен съд –
Пазарджик,
РЕШИ
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед №
1204/20.06.2022 г. на заместник кмета на Община Септември – И.В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: