Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на девети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12596 по описа за
2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
04.05.2018г. по гр.д. № 40043 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 53-ти
състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.
№8015461/19.07.2016г. на „Д.“ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Х.,*** срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, за признаване за установено, че не дължи заплащане на сумата от 3447,86лв., начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „*******с
клиентски № 210004504707 за периода от 26.01.2016г. до 26.04.2016г. по фактура № **********/10.05.2016г. по констативен протокол №
1014604/26.04.2016г., като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски по делото от 400лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№ 5089523/29.05.2018г. от ищеца „Д.“ООД, ЕИК ******* в
частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че в случая не било установено неточно измерване на потребление да
се дължи на негово поведение, поради което и отговорността му за плащане на
сумата не следвало да се ангажира. Не била установена верността на обстоятелства,
посочени в констативния протокол, който бил частен свидетелстващ документ и не
обвързвал съда са материална доказателствена сила. Неправилно
районният съд приел, че отговорността е обективна. ПИКЕЕ били отменени в
по-голямата си част, включително и в частта за процедурата и правилата за
съставяне на протокола за проверка. Ответникът не разполагал с правомощие за
начислява сумата. Общите условия не уреждали
ред уведомяването на клиента
съобразно чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, поради което и
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ били неприложими.
Не бил уведомен
за корекция. Не било установено че е в облигационни правоотношения с ответника
за доставка на електроенергия в имота. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете -Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е оспорило
жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно. В случая били налице
предпоставките на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ за ангажиране отговорността на
потребителя, тя била обективна такава. Претендирало е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №8015461/19.07.2016г.
на „Д.“ООД, ЕИК *******, със
седалище и адес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Х.,*** срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, с която е поискало от съда да признае за установено, че не дължи заплащане
на сумата от 3447,86лв., начислена
като стойност на потребена електрическа енергия в
имот в гр. София, ул. „*******с клиентски №
210004504707 за периода от 26.01.2016г. до 26.04.2016г. по фактура №
**********/10.05.2016г. по констативен
протокол № 1014604/26.04.2016г. Посочило е, че не е в облигационни
правоотношения с ответника за доставка на електроенергия в имота, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които е
издадена фактура, не бил уведомен за проверка, обстоятелствата по констативен
протокол не били верни, нямало основание за корекция, защото не бил провел
виновно поведение, препятстващо измерване на реалното потребление. ПИКЕЕ не
били приложими.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е
оспорил иска. Навел е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор за
продажба на електрическа енергия за имота, при извършена на 26.04.2016г. проверка в присъствие на
представители на Федерация на потребителите и на полицаи било
установено, че има промяна в схема на свързване и потребление се измерва с грешка, като съобразно Правилата на
ДКЕВР от 14.10.2013г. приети на основание на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи
условия, одобрени от ДКЕВР е определено количество потребена
електроенергия, за което с разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от
17.07.2012г.) същото било допустимо. Посочило е, че електромер не бил проверяван
90 дни преди протокола, той не бил изпратен за метрологична проверка, защото
манипулацията не била в самия електромер, а в схемата на свързването, приложима
била разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ, отговорността на потребителя била
обективна. Претендирал е разноски.
По делото е прието заявление вх. №
**********/15.03.2012г., фактури, съгласно които ищецът е поискал да сключи с
ответника договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди за магазин на ул. Солунска“ 19, гр. София и ищецът
е открил на негово име партида с кл. № 210004504707
за този имот.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ответника, Общи условия за използване на електроразпределителна
мрежа на Чез Р.Б. “ЕАД, одобрени от ДКЕВР на
07.11.2007г. и съгласно чл. 16, ал. 1 от
ОУ на ответника, редът за измерване на електрическата енергия, проверката
на средствата за търговско измерване и
т.н. се уреждат от общите условия на ЧЕЗ Р.Б.”АД на договорите за използването
на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение”АД. Съгласно чл. 19 от
тези ОУ потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и
дължимата сума за извършения пренос на същата.Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ потребителят се уведомява със съобщение
за извършената корекция на адреса, посочен от потребителя.
По делото е приета фактура № **********/10.05.2016г.,
предложение за корекция на сметка,
съгласно които ответникът е начислил като задължение за потребена енергия по партида на ищеца сумата от 3447,86лв. за имот в гр. София, ул. „*******с
клиентски № 210004504707 за периода от 26.01.2016г. до 26.04.2016г. по констативен
протокол № 1014604/26.04.2016г.
По делото са приети писма от ответника до ищеца,
известия за доставяне, съгласно които ответникът на 27.04.2016г. и на 121.05.23016г. е съставил изявления до ищеца, с които го е
уведомил за извършена проверка и за
направена корекция, писма са изпратени на адреса на процесния
имот, като са се върнали с отбелязване, че такава фирма няма, на 12.05.2016г.
ищецът е получил на адреса си на управление писмото за извършената корекция на задълженията.
По делото е приет оспорен от ищеца констативен
протокол № 1014604/26.04.2016г. съставен
от двама служители на „ЧЕЗ Р.Б.”АД- Д.и В.,
подписан и от 2-ма свидетели от Федерацията на потребителите – А.и З., както и от полицай С.П.от 01-во РУП, съгласно който е направена
проверка на средство за търговско измерване на електроенергия за имота на ул.
Солунска“ 19-магазин в гр. София и е установено, че намиращия се в имота електромер е в
ел.табло без пломба на щита , развит е
левия винт на пластмасова свързваща токова и напреженова бобина на първа фаза на клемния
блок на електромера; прекъсната е ел.връзка между токова и напреженова
бобина на първа фаза; направена е проверка с еталонен уред Емсист с фабричен № 0704133 и е измерена грешка от
„-92,85%“, дължаща се на промяна на схема на свързване.
Приети са протоколи за проверка на електромер, справка
за отчети на показания на електромери.
Разпитан по делото св.
В.Д.е заявил, че работи при „Чез Р.Б.”ЕАД в отдел технически загуби и бил проверяван
отчитане на потреблението на адреса на имота –магазин , заедно с друг техник,
присъствал представител на Федерация на потребителите, както и полицай пред
когото демонстрирали констатациите си.
Една от фазите на електромера липсвала на дисплей, липсвал един от
винтовете на релевинтационната пластина бил развит,
потърсили собственика но той отсъствал. Грешката била измерена с еталонен уред.
При предявяване на констативния протокол от 26.04.2016г. от районния съд
свидетелят е заявил, че той бил подписал протокола и записаното в него било
вярно. Констатираното нарушение било под капачката на клемния
блок.
Разпитана по делото св. П.З. е заявила, че на
26.04.2016г. участвала при проверка на измерване на електрическа енергия в
магазин на ул. „*******, тя била от Федерация на потребителите , разпитания
преди нея св. Д.бил съставил протокола, потърсили абоната, но той не се увил.
При проверката се установило, че липсва пломбата на ел.таблото, в ел.таблото
имало няколко електромера, грешка била установено при един от тях. Оказало се,
че е отвинтен винта на пластинката,
свързваща двете бобини на електрическата връзка. При проверка с еталонен уред
се установило, че се измерва с повече от „-90%“ грешка. При пристигане на
полицай демонстрирали констатациите си. При предявяване на протокола от
26.04.2016г. от районния съд свидетелят е посочила, че тя се е подписала на протокола, видяла да
търсят абоната по телефона.
Приети са фактури от февруари, март и април, май 2016г. , издадени от ответника на ищеца за потребена електрическа енергия в имота на стойност съответно
от за 1114,13лв.; 1093,80лв. и 825,64лв. , 1036,43лв.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че
отразените в констативния протокол констатация означава, че прекъсването на връзката между напреженова и токова верига на фаза на електромера е външно
въздействие върху електромера, представляваща промяна в схемата му на
свързване, в следствие на което през електромера преминава и се измерва само
част от потребената в имота електрическа енергия.
Установената грешка в измерването е точен измерител по смисъла на чл. 48 от
ПИКЕЕ, като според вещото лице енергията за доначисляване
следвало да е 119 903 кВтч, тоест сумата от 14 341,86лв. с ДДС.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск
е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ)– иск за установяване на несъществуване на
задължение за заплащане на стойност на електроенергия, като недоставена.
При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът е продал на ищеца
електроенергия, че ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които
съдът приема за приложими в случая, продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват
със сделки по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени
цени между страни и на организиран
пазар на електрическа енергия, като страни по
тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия. Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ
и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори а и
от събраните по делото доказателства, се
установява, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот.
Съдът приема,
че по делото е установено , че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот и период. Приетото по делото заявление от
2012г. и фактурите от 2016г. установяват, че ищецът е поискал от ответника да
сключат договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди за
процесия имот и ответникът се е съгласил .
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства
ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите
условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални
условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца
електроенергия в него, като страните са
обвързани от договор при Общи условия,
одобрени от ДКЕР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия.
Собственик в случая е „Чез Р.Б.”АД. Негово е
задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на
гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение
е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно потребено количество енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства по делото е установено, че на 26.04.2016г. е извършена
проверка на електромера, измерващ потреблението на електрическа енергия в процесния имот, която е извършена с участие на 2-ма
представители на Федерацията на потребителите, както и че органите на МВР са
уведомени за същото, демонстрирани са констатациите пред тях за нарушаване на
схемата на свързване. Приетият по делото констативен протокол носи подписи на
представители на Федерацията на потребителите и на полицай от 01-во РПУ, свидетелите Д.и З.са потвърдили
обстоятелствата по записванията по този протокол, като тези свидетелски
показания съдът кредитира като логични, последователни, категорични и резултат
от личните възприятия на свидетеля, неопровергани от другите доказателства по
делото. По същите съображения съдът приема за установено по делото, че на 26.04.2016г.
таблото , в което е поставен електромера
за имота, е било без пломба на щита,
развит е бил винт на пластината, свързваща „токова” и „напреженова”
ел.бобини на първа фаза, и с еталонен уред е измерена грешка от „- 92,85%”, тоест
има промяна в схемата на свързване на измервателната система на
ел.енергия.
Съдът приема, че по делото е установено, че
начислената от ответника на ищеца сума за потребена
електроенергия за процесния период, е изготвена
съобразно цените, определение от Комисията, както и че същата не надхвърля
стойността, която би се получила при съобразяване
на математически правила, разписани в чл. 48 от Правилата за измерване на
количество електроенергия (Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. Тези
обстоятелства се установяват от прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира в тази част като вярна и
неопровергана от други доказателства по делото.
Съдът приема, че в случая Правилата от 14.10.2013г. са
приложими доколкото неточното измерване е констатирано на 09.05.2014г., тоест
след влизането им в сила. Съдът приема, че разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от
Правилата са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация
съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред, поради
което и за периода преди влизането
им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи,
че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата,
обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа
енергия се регулират и от тези Правила, като съществува законово основание за
едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и
доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията.
Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане на
електроенергия при установено неточно измерване на същата поради промяна на
схемата на свързване или при негодно средство за измерване на енергията като
специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на
измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за
същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна
отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че
причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от
потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на
обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на
потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя. Този
законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно
която купувачът дължи заплащане на потребеното
количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче,
законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за
охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от
Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за
измерване на енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда на
Закона за измерванията, съответно при промяна на схема на свързване -
констатациите за същото следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР, който
да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал.2,
т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл.
48-чл.51 от ПЕКЕЕ за периода на действие на тези правила – считано от 16.11.2013г.,
като периода на едностранната корекция следва да попада в периода на действие
на тези правила. (В този смисъл Решение
№ 467/28.07.2017г. по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г.
на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
Доколкото в конкретния случай по делото се установи
промяна на схемата на свързване, че същото е установено и демонстрирано пред
представители на МВР, че ОУ предвиждат
ред за уведомяване на потребителя за същото и той е спазен, то съдът приема, че
по делото е установено валидно възникнало право на ответника да извърши
едностранна корекция на потреблението на ищеца за процесния
период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая местоположението на
електромера, липсата на пломба на вратата на електрическото табло, липсата на
доказателства за неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод, че
отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена
енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и
възниква само на основание на установено неточно отчитане на потреблението. При
така възприето и като съобрази заключението на техническата експертиза, което
съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, то съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение на ищеца към
ответника за заплащане на процесната сума.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100лв. възнаграждение за юрисконсулт,
определено при съобразяване на правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. със Закона за правната помощ и Наредбата за плащането
й, както и със сложността на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 04.05.2018г. по гр.д. № 40043 по описа за
2016г. на Софийски
районен съд, 53-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Д.“ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв.
П.Х.,***
да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център, на основание на чл. 78,
ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи
възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р. Коджабашева по въззивно гр.д.№ 12596/ 2018 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен
състав /със съдия-
докладчик: съдия Ст. Иванова/:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.”
АД стойност на електрическа енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния обект и корекция на сметката на ищeца
са извършени при действието на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г.,
обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Извънсъдебната
претенция на ответното дружество към ищеца- потребител на електрическа енергия,
се основава на възникнало в негова полза потестативно
право за едностранно извършване на корекция в сметката за потребена
електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно наличието
на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от
ищеца енергия за минал период- от 26.01.2016 г. до 26.04.2016 г., основният
право-пораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ответника потестативно право да извърши
тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн.
ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, съдържание /в
случая такива са създадени- цитираните по- горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.,
понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния
потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на
сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие
на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение № 111/ 17.07.2015 г. по
т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/
2014 г. на ВКС, II ТО,
и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест
за установяване елементите на фактическия състав на претендираното
потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като небитов клиент на електрическа енергия, не е ангажирал
доказателства в посочения по- горе смисъл. При прилагане неблагоприятните
последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване се налага извод, че
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неотчитане или неточно отчитане на потребената
ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си
по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и допълнени през 2010 г., не
съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не
отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като в нея е
предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан
редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен
иск основателен.
СЪДИЯ :