РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12114/12.10.2021г. от „НДН ГРУП“
ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. И. Т.-Ч. от АК Пловдив,
против решение № 262078 от 23.07.2021г., постановено по гр. д. № 15052 по
описа за 2020г. на Районен съд Пловдив, с което се признава за установено
съществуването на вземането на М.Б. С., ЕГН ********** от „НДН Груп“
ООД, ЕИК *********, в размер на 2 100 евро, представляващи неустойка по
чл. 11 от договор за строителство от 18.12.2017г., за периода от 03.10.2019г.
до 03.04.2020г., за която сума е издадена заповед № 4566 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
26.08.2020г. по ч. гр. д. № 10665 по описа за ПРС за 2020г.С решението се
осъжда „НДН Груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М.Б. С.-А., ЕГН
********** сумата от 455, 15 лева разноски по ч. гр. д. № 10665 по описа на
ПРС за 2020г., както и сумата от 599, 13 лева разноски по исковото
производство.
Така постановеното решение се оспорва от жалбоподателя като
1
неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния
закон, необосновано.Поддържа се възражението за нищожност на
уговорената неустойка в чл. 11 от процесния договор, на което районният съд
не дал обоснован отговор, както и възражението, че неустойката е уговорена
алтернативно, а не кумулативно.Излагат се доводи, че уговорената в чл. 11 от
процесния договор неустойка, независимо от тълкуването на клаузата /като
алтернативна или кумулативна/, нарушава принципа на справедливостта, тъй
като вследствие на заплащането й, в който и да е от двата варианта, ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, с оглед на
което предназначението й излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна и обезщетителна функции, създавайки условия за
неоснователно обогатяване на едната от страните по договора за сметка на
другата.Независимо дали ще се кумулира с неустойката, уговорена до
шестмесечна забава или ще се дължи в крайния размер от 21 475 евро
неустойката в тези размери надвишавала двойно стойността на правото на
строеж на процесните обекти и почти се равнявала на пазарната стойност на
строителството им.Моли се за отмяна на обжалваното решение и вместо него
да бъде постановено друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
С писмения отговор на ответника се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да се остави без
уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми.Поради това и на
2
основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Жалбоподателят не оспорва фактическите изводи на съда, а по делото са
приложени и писмени доказателства, относно сключването на процесния
договор за строителство на 18.12.2017г., по силата на който ищцата е
възложила на ответното дружество, в качеството му на изпълнител, срещу
заплащане на определена цена, да изгради и предаде с разрешение за
ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация на
самостоятелните обекти в сградата – апартамент с площ от 61, 49 кв. м.,
находящ се в гр. П., ведно с прилежаща към обекта покривна тераса с площ
от 55, 73 кв. м. и прилежащото избено помещение, както и два гаража.В чл. 4
от договора страните са предвидили стойността на договора да бъде платена
на етапи, след представяне от страна на изпълнителя на документ,
удостоверяващ достигнатия етап/степен на завършеност, подписан/заверен от
правоспособно лице, представляващо „***“ или **** на Община Пловдив,
както следва: сума в размер на 30315, 37 лева без начислен ДДС или 15500
евро без начислен ДДС, платима при издаване на Акт образец 14 за сградата;
сума в размер на 6071, 22 лева, без начислен ДДС, или 3104, 17 евро без
начислен ДДС, платима при издаване на констативен Акт /протокол/ образец
15 за строежа; сума в размер на 14016, 78 лева без начислен ДДС, или 7166,
67 евро без начислен ДДС, платима при издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа.С чл. 5 от договора изпълнителят се е
задължил да изгради и предаде на възложителя с разрешение за ползване,
респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация самостоятелните обекти в
сградата, в срок от две години от издаване на протокол за откриване на
строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво на строежа от
Община Пловдив, или най-късно до 02.08.2019г.При забава на плащане по чл.
4 от страна на възложителя с повече от 10 работни дни от датата на издаване
на данъчна фактура, съгласно предвиденото от страните в чл. 10 от
3
сключения договор, същият дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,
1% от дължимата вноска по чл. 4 за всеки ден забава, а съгласно чл. 11 при
забава на изпълнителя повече от два месеца относно задължението му по чл.
5, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 350 евро месечно за
период до 6 месеца, съотв. при забава и след изтичане на този срок,
изпълнителят дължи неустойка в размер на 21475 евро с включен
ДДС.Районният съд е приел за установено, че ответното дружество е
извършило строителството на сградата, вкл. на описаните в исковата молба
обекти, както и че сградата е въведена в експлоатация с разрешение за
ползване от 21.07.2020г., издадено от Началника на РДНСК-Пловдив, след
изтичане на уговорения от страните срок за това – най-късно до 02.08.2019г.
При така установеното по делото от фактическа страна, районния съд е
счел за неоснователно възражението за нищожност на клаузата за неустойка в
частта й относно договореното заплащане на сума в размер на 350 евро
месечно /установяване съществуването на което вземане е предмет на иска/,
след изтичане на договорения между страните гратисен период от два
месеца.Обосновал е извод, че в случая неустойката е предвидена като санкция
при неспазване от страна на изпълнителя на срока за предаване на
възложителя с разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в
експлоатация на самостоятелни обекти в сградата.Неспазването на срока от
страна на изпълнителя води до претърпяването на вреди от възложителя, а от
начина по който е уговорена неустоечната клауза, според районния съд не
може да се направи извод, че са създадени предпоставки за начисляването на
тази неустойка – напротив, ако срокът от страна на изпълнителя би бил
спазен, не биха възникнали предпоставки за начисляването й.Поради това
искът е приет за основателен и уважен.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около тълкуването на
разпоредбата на чл. 11 от процесния договор и съотвествието на клаузата за
неустойка с добрите нрави, респ. нищожността й на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3-то от ЗЗД.В същата разпоредба са предвидени три хипотези при забава
на изпълнителя да предаде на възложителя описаните в договора
самостоятелни обекти в сградата с разрешение за ползване, респ.
удостоверение за въвеждане в експлоатация.В първата хипотеза – забава на
изпълнителя до два месеца, не е предвидено заплащането на неустойка от
4
същия.Във втората хипотеза – при забава повече от два месеца относно
изпълнението на задължението по чл. 5 от договора, изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 350 евро месечно за период до 6 месеца.В
третата хипотеза – при забава на изпълнителя и след изтичане на посочения
срок, същият дължи неустойка в размер на 21475 евро с включен
ДДС.Предмет на иска по настоящето дело е неустойката, във втората
предвидена хипотеза от страните.
Тълкувайки спорната клауза във връзка с останалите разпоредби от
договора, настоящият състав намира, че волята на страните е била да
обезпечат своевременното изпълнение на основните им задължения по
него.Клаузите за неустойки са уговорени в полза и на двете страни и
несъмнено имат обезпечителна функция, целяща да стимулира точно
изпълнение на задълженията им по договора.Съгласно задължителните
разяснения в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГК на
ВКС от значение за преценката дали уговорената неустойка противоречи на
добрите нрави е и критерият съотношение между размера й и очакваните от
неизпълнението /респ. прекратяването/ на договора вреди, който критерий
има отношение към другите две функции на неустойката – обезщетителна и
санкционна.В случая с втората договорена хипотеза страните са предвидили
заплащане на неустойка в размер на 350 евро за всеки месец на забава за
период до 6 месеца.Тази неустойка не е компенсаторна – за пълно
неизпълнение, а мораторна – уговорена при забавено изпълнение, поради
което е оправдано и периодът на забавата да рефлектира върху размера й.По
този начин уговорена неустойката стимулира точното изпълнение на
договора, като нарастването й може да бъде прекратено чрез изпълнение на
задължението.Настоящият състав намира още, че сам по себе си размерът на
уговорената месечна неустойка също не обуславя извод за нищожност на
клаузата в разглежданата хипотеза – ограничена за период до 6 месеца.При
забавено изпълнение на задължението за строителство мораторната неустойка
цели да обезщети кредитора за вредите от забавата, които биха настъпили от
невъзможността да упражнява фактическа власт върху имота през периода на
забавата и да се разпорежда с него.Поради това неустойката в размер на 350
евро месечно за конкретното неизпълнение, ограничена за период до 6
месеца, не може да се приеме за уговорена в отклонение от обезщетителната
и санкционната функции на неустойката по чл. 92 от ЗЗД с цел да обогати
5
неоснователно кредитора.С оглед на това съдът приема, че при определяне
размера на претендираната неустойка в случая, страните са съобразили вида
на вредите, които биха могли да настъпят за период на забавата до 6 месеца и
са целели да обезщетят същите в случай на неизпълнение, като са държали
сметка и за санкционната функция на неустойката.
Предвид гореизложеното възражението за нищожност на клаузата за
неустойка в претендираната хипотеза и според настоящия състав на съда се
явява неоснователно.Доводите във въззивната жалба от друга страна относно
характера на тази неустойка, която според жалбоподателя следва да се
включи в общия размер на неустойката от 21 475 евро, предвиден от страните
при забава на изпълнителя над 6 м., са относими към производството, в което
се разглежда иск за присъждане на посочения общ размер на неустойката.В
същото производство е относимо да се преценява и доколко неустойката за
забава до 6 м. е част от размера от 21 475 евро в третата хипотеза на чл. 11 от
процесния договор, следва ли същата да се приспада от този размер, в случай
че вече е присъдена или заплатена, или се касае за две отделни неустойки,
договорени от страните за различни периоди на забава.Същевременно
претенцията за по-големия размер на неустойката, не изключва възможността
възложителят да предяви самостоятелна претенция за заплащане на
договорената неустойка при забава на изпълнителя до 6 м. и при наличие на
предвиденото основание, такава претенция да бъде уважена.
Неоснователно в настоящето производство се явява и възражението за
нарушаване принципа на справедливостта, тъй като неустойката надвишава
двойно стойността на правото на строеж на процесните обекти и почти се
равнява на пазарната стойност на строителството им, доколкото това
възражение също касае размера на неустойката от 21 475 евро в третата
предвидена хипотеза от страните, който размер не е предмет на настоящето
дело.
По изложените съображения решението на районния съд се явява
правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Разноски в полза на въззиваемото дружество не следва да бъдат
присъждани, доколкото не са представени доказателства за направени такива
за въззивното производство.
6
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262078 от 23.07.2021г., постановено по гр.
д. № 15052 по описа за 2020г. на Пловдивския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7