О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ … …
град Кърджали, 15.05.2019 год.
Административен съд – Кърджали,
…………………………....… в закрито ………………...….…..
съдебно заседание на
петнадесети май ……....……………………………………………………..…..………......
през 2019/две хиляди и
деветнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното
от ………………….…………………….. съдията В. Атанасов ………….………...…...
административно дело №157 ……. по описа за ............ 2019 год. …………...……..................…………
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3, във вр. с ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс/ДОПК/, във вр. с
чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба, подадена от С.И.Б., с ЕГН **********
и с адрес: ***, против Решение №МП-02 от 15.04.2019 год., издадено от директора
на
Дирекция „Местни
приходи”
при община Кърджали, с посочено в жалбата правно основание
– чл.147, ал.3 от ДОПК.
Жалбодателката заявява в жалбата, че в закоустановения срок обжалва пред съда Решение №МП-02 от 15.04.2019 год., издадено от директор на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, с което е оставена без разглеждане
жалбата й срещу
АУЗД №*** от *** год., издаден от Дирекция
„Местни приходи” при община Кърджали, с който е установено, че дължи обща сума, в размер на *** лева, представляваща
оставащи задължения за данък върху
недвижим имот и такса битови отпадъци,
както и лихви за просрочие към
тях. В жалбата се твърди, че АУЗД е нищожен, като се излага довод, че АУЗД №*** от *** год. е нищожен поради противоречие с материалноправни разпоредби, като се сочи, че съгласно разпоредбите на ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти, а данъчните декларации по този
закон се подават от данъчно
задължените лица или от техните
законни представители по образец, одобрен
от министъра на финансите, който
се обнародва в „Държавен вестник”. Сочи
се също, че в
обжалвания АУЗД, органът по приходите установил, че
е
декларирала, че е собственик на апартамент
№***, находящ се в ***, което категорично не отговаряло на истината. В жалбата се твърди, че чрез атакувания акт, органът по приходите й вменявал данъчни
задължения за имот, който не
притежава и никога не е притежавала и
че той създавал една привидност на валидни правни
задължения, които пряко нарушавали правата и законните й интереси. Жалбодателката счита, че този акт е засегнат от толкова
съществен порок, че е невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност,
тъй коато противното би означавало, че органът по
приходите е компетентен да установи данъчни
задължения за имущество по отношение
на лица, което последните не притежават. С оглед на изложеното, жалбодотелката моли, след като съдът
разгледа жалбата й и се убедите в нейната
основателност, да се произнесе с решение, с което да отмени Решение
№МП-02 от 15.04.2019
год., издадено от директор на Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали и да прогласи
нищожността на АУЗД №*** от *** год., издаден от Дирекция
„Местни приходи” при община Кърджали, с всички
произтичащи от това законови последици.
Жалбата, естествено, не е била подадена по законоустановения
ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до
административния съд, а направо в Административен съд – Кърджали, постъпила с
Вх.№*** от *** год., поради което,с разпореждане на съда от същата дата, препис
от така подадената жалба е изпратена на директора на Дирекция „Местни приходи”
при община Кърджали, за окомплектоване в заверен препис и изпращане на
административната преписка по издаване на оспорения акт, в заверен препис, в
съда, за прилагане по делото.
Съобщението за разпореждането е получено при административния орган на
02.05.2019 год., видно от подписания, оформен и приложен по делото втори
екземпляр от съобщението, като в
изпълнение на същото, със съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год. на община
Кърджали, на Административен съд – Кърджали е изпратена преписката по издаване
на оспорените актове.
В съпроводителното писмо административният орган - директор на Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали не е изразил становище по така
подадената жалба, като в писмото единствено е посочено, че в Акт за установяване
на задължение по декларация е допусната техническа грешка само при
изписване на адреса в мотивите, но в нито един
от другите документи (Акт за установяване на задължение по
декларация, Уведомление
за доброволно изпълнение на основание
чл.182, ал.1 от ДОПК, съобщение, справка) няма допусната
грешка.
При това положение, предвид така подадената жалба и изложеното в нея и
предвид направените в нея две отделни искания – съответно за отмяна на Решение №МП-02 от 15.04.2019 год., издадено от директор на Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали и за прогласяване нищожността на АУЗД №*** от *** год., издаден от Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, съдът намира, че по първото искане
следва да се произнесе в закрито заседание с настоящото определение, на
основание чл.147, ал.3, във вр. с ал.1 от ДЖОПК, а
второто следва да се разгледа в открито съдебно заседание, с призоваване на страните,
предвид обстоятелството, че прогласяването на нищожността на един
административен акт може да се иска без ограничение във времето.
Така, въз основа
на събраните по
делото доказателства, съдът
приема за
установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ №*** от ***
год. издаден от *** в Дирекция
„Местни приходи” при община Кърджали, на основание чл.4, ал.4 и
чл.9б от ЗМДТ, Решения №***/***
год., №***/***
год., №***/***
год., №***/*** год.,
№***/***
год. и №***/***
год. на
Общински съвет – Кърджали и чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно
подадена декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, с Вх.№***/***
год., от С.И.Б., с ЕГН ********** и с адрес:
***
и след извършване на проверка за установяване на задължение по така
подадената декларация, са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци/ТБО/, за периода 2011 – 2017 год. и лихви за просрочие върху тях, изчислени към 08.01.2018 год.,
възлизащи общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева. В АУЗД
е
посочено, че установените
задължения подлежат на доброволно плащане в 14 – дневен срок от връчването на
акта и са указани начин и банкови сметки за това, както и че след изтичането на
този срок, актът подлежи на принудително изпълнение, а освен това е указано, че
същият АУЗД, на основание чл.107, ал.4 от ДОПК, може да бъде обжалван
в 14 - дневен срок от получаването му, пред
директора на Дирекция „Местни приходи”
при община Кърджали.
Екземпляр от акта е бил
получен лично от жалбодателката С.И.Б., на посочения
адрес, на датата 10.01.2018 год.,видно от приложеното
по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ПС – ***.
Против
този АУЗД №*** от *** год., получен на 10.01.2018 год. с препоръчана пощенска
пратка, е била подадена жалба от С.И.Б., адресирана направо до Административен съд –
Кърджали и постъпила в съда с Вх.№*** на *** година. В тази жалба също са били
изложени твърдения за нищожност на оспорения АУЗД, както поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
така и поради противоречие с материалноправни
разпоредби на закона, като голяма част от доводите, развити в тази жалба са
идентични с тези, развити в настоящата жалба. В тази жалба, подадена на
23.01.2019 год. са изложени и твърдения за незаконосъобразност на обжалвания
АУЗД, като с жалбата е поискано от Административен съд – Кърджали да се
произнесе с решение, с което да обяви
нищожността на АУЗД №*** от *** год., издаден от *** в Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали. По повод тази жалба е било образувано
административно дело №35/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали,
по което дело е постановено Определение №29 от 29.01.2019 год., с което, жалбата на С.И.Б. *** срещу
Акт за установяване
на задължения по декларация №*** от *** год., издаден
от *** в Дирекция „Местни приходи” в община Кърджали е оставена без
разглеждане, прекратено е производството по адм.дело
№35/ 2019 год. по описа на АС – Кърджали и делото е изпратено като преписка на директора на Дирекция „Местни
приходи” в община Кърджали, за произнасяне по жалбата на С.И.Б. срещу АУЗД
№*** от *** год., издаден от *** в Дирекция „Местни приходи” в община Кърджали.
Така постановеното определение не е било обжалвано, влязло е в законна сила и с
писмо Изх.№*** от *** год., копие от делото, ведно със заверен препис от
определението, са били изпратени на директора на Дирекция „Местни приходи” в
община Кърджали, за изпълнение, получени лично от директора на Дирекция „Местни
приходи” в община Кърджали, на датата 15.02.2019 год., видно от оформената
разписка за получаване към писмото.
Така,
в изпълнение на това Определение №29 от
29.01.2019 год., постановено по административно дело №35/2019 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, два месеца след получаването му, е издадено и
обжалваното Решение №МП-2 от 15.04.2019 год. на директора на Дирекция „Местни приходи” в община
Кърджали. В мотивите към това решение е
посочено, че при подаване на жалбата
не
е бил спазен редът, указан в чл.156, ал.2 от ДОПК, като същата е била подадена
направо до Административен съд – Кърджали и
че жалбата е подадена
след предвидения в чл.107, ал.4 от ДОПК 14 - дневен срок. Посочено е, освен това, че Акт за установяване на задължение по
декларация №***/***
год. е връчен
на 10.01.2018 год., съгласно известие за доставяне, получено лично срещу подпис от
лицето и че срокът за обжалване на
акта е изтекъл на 24.01.2018
год. Вписано е също, че съгласно
чл.172, ал.2 и ал.3
от ДОПK,
давносттa
се прекьсва с издаването на акта за установяване
на публичното
вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение и
че от
прекъсванею на давността започва да тече
нова давност. Предвид тези мотиви и на
основание чл.107, ал.4 и чл.144, ал.1 и чл.147, ал.1 от ДОПК и във връзка
с чл.4, ал.5 от ЗМДТ, с
това решение директорът на Дирекция
„Местни приходи” в община Кърджали, е оставил без разглеждане жалбата на С.И.Б., с ЕГН
**********, срещу Акт за установяване на задължение по
декларация №*** от *** год.,
издаден от *** в Дирекция „Местни приходи” към
община Кърджали,
като е указал на жалбодателката, че решението може да
се обжалва в 7/седем/-дневен срок от получаването му, пред АдмС
– Кърджали. Видно от приложеното известие за доставяне с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ПС – ***, това решение е получено лично от жалбодателката С.И.Б., на датата 22.04.2019 год., а жалбата срещу него е
подадена два дни след това – на 24.04.2019 год., макар и не по законоустановения ред, а направо в Административен съд –
Кърджали.
При така изяснената фактическа обстановка и
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, макар и не по
установения ред, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
оспорването, в законоустановения по чл.147, ал.3 от ДОПК срок. Същата отговаря на изискванията за форма и съдържание,
регламентирани в чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните мотиви:
На основание чл.4, ал.1 – ал.5 и чл.9б от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси се извършва с акт на служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Компетентният орган по чл.4, ал.3, във връзка с ал.4 от ЗМДТ, издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок - арг. чл.107, ал.3 от ДОПК, в който е регламентиран реда за установяване на задължения по декларация. Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, като в чл.107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл.4, ал.5, предложение ІІ/второ/ от ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, т.е. в случая – от директора на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали. Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, а в случая - актът за установяване на задължения по декларация. Съобразно чл.156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Съгласно цитираните разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това, т.е. административното обжалване пред решаващия орган, който в случая е директорът на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
В
случая, директорът на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали е бил
сезиран с жалба с Вх.№*** от *** год. на АдмС – Кърджали, изпратена за произнасяне на административния орган
с цитираното по-горе Определение №29 от 29.01.2019 год. по административно дело
№35/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали и получена
на 15.02.2019 год., подадена от С.И.Б. от
***, Акт за установяване на задължения по
декларация/АУЗД/ №*** от
*** год., издаден
от *** в Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, като в тази жалба е направено искане за прогласяване на нищожността му, относно установените задължения
за периода 2011 год. - 2017 год. По тази жалба, решаващият орган се е
произнесъл с Решение №МП-02 от 15.04.2019 год., издадено от
директор на Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали, с което е оставил същата
без разглеждане, поради просрочване на същата.
Съгласно
чл.147, ал.1 и ал.3 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без
разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение, което може да се
обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по
местонахождението на решаващия орган, а съдът се произнася с определение в
30-дневен срок.
Видно
от мотивите на оспореното решение, решаващият орган е обсъдил редовното
връчване на АУЗД и подадената след срока жалба против него. В развитите мотиви
към това решение, обаче, липсват каквито и да е доводи относно заявената от жалбодателката Б. нищожност
на обжалвания АУЗД, а в разпоредителната част на решението също липсва
произнасяне по така формулираното искане. С оглед на това, настоящият съдебен
състав приема, че след като решаващият орган е бил сезиран с искане за
прогласяване на АУЗД като нищожен, поради
изложените в жалбата доводи и съображения, което искане не е ограничено със
срок и касае основателността на жалбата, а не допустимостта й, то същият е
следвало да се произнесе по същество и решението му да съдържа както мотиви,
относно така формулираното искане за прогласяване на нищожност на акта, така и
разпоредителна част по това искане. В случая, обаче, решаващият орган е оставил
жалбата без разглеждане, като просрочена в производство по чл.147 от ДОПК.
Нормата на чл.147, ал.1 от ДОПК, на която се е позовал органът сочи, че когато
жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я
разгледа орган. Тази норма е приложима, когато се оспорва законосъобразността
на АУЗД и в този смисъл може да се говори за просрочие,
тъй като оспорването на законосъобразността е ограничена със срок/14-дневен
срок от връчване или получаване на акта/. Когато, обаче, се оспорва
действителността на АУЗД поради неговата нищожност,
не следва да се обсъжда просрочие на жалбата, тъй
като оспорването на това основание не е ограничено във времето с никакъв срок.
В настоящия случай, видно от жалбата, подадена пред органа, жалбодателката
е формулирала искане за прогласяване на нищожност
на АУЗД, с изложени твърдения в тази насока, поради което не е налице просрочие на жалбата, за да бъде оставена същата без
разглеждане, на основание чл.147, ал.1 от ДОПК, като е сторено с оспоренето Решение №МП-02 от 15.04.2019 год., издадено от
директора на
Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали.
С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че
решението на решаващия орган е неправилно, тъй като същият е бил сезиран с
жалба за прогласяване на нищожност на
АУЗД, но вместо да се произнесе по това искане, той е оставил жалбата без
разглеждане като просрочена, на основание чл.147, ал.1 от ДОПК. Това налага
отмяна на решението и връщане на административната преписка на органа за
разглеждане на жалбата, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт и за
произнасяне по направеното искане за прогласяване на нищожност на Акт за установяване на задължения по
декларация/АУЗД/ №*** от
*** год., издаден
от *** в Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали.
Съгласно разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК, за неуредените с кодекса случаи се прилагат разпоредбите
на АПК и ГПК, а съгласно
разпоредбата на чл.88, ал.3 от АПК, определението, с което съдът се произнася
по жалба против акт на
по-горестоящ административен
орган, с който е оставил без разглеждане
жалба, адресирана до него, е окончателно.
Водим от горното и на
основание чл.88, ал.3 от АПК, във
връзка с чл.147,
ал.3, във връзка с ал.1 от ДОПК, административният
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №МП-02 от
15.04.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали, с което е оставена без разглеждане жалбата на С.И.Б. от *** с ЕГН **********, с Вх.№*** от *** год. на Административен
съд – Кърджали, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация/АУЗД/ №*** от *** год., издаден от *** в Дирекция „Местни приходи”
при община Кърджали.
ИЗПРАЩА административната
преписка на директора на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, за
произнасяне по жалба с Вх.№*** от ***
год. на Административен съд – Кърджали, получена в Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали на 15.02.2019 год., подадена от С.И.Б. от *** с ЕГН **********, против
Акт за установяване на задължения по декларация/АУЗД/ №*** от *** год., издаден
от *** в Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, при съобразяване с
указанията по приложението на закона, дадени в настоящото определение.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
С Ъ Д И Я :