Р Е Ш Е
Н И Е
№ 155
град Велико Търново, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 174/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 197, ал.
2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалба на „ВАЛЕКС
В.В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Тодор Балина“ № 11, вх.Б, представлявано от Р.М.Д., против
Решение № 1/12.01.2022 г., издадено от зам.директор на ТД на НАП – Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210004-022-0094555/14.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Велико Търново. В жалбата се развиват оплаквания досежно
незаконосъобразността на решението и на потвърденото с него постановление,
налагащо обезпечителна мярка. Оспорва се констатацията, че липсвали други годни
обекти за обезпечение, като се изтъква липсата на мотиви и анализ в тази
насока. Сочи, че изземването на търговските постъпления ще доведе до невъзможност
длъжникът да осъществява нормално своята икономическа дейност, респ. да плаща
публичните задължения. Липсвала проверка от публичния изпълнител при длъжника,
както и конкретно описание на паричните средства, върху които е наложено
обезпечението. Твърди, че обезпечаването на предполагаем, бъдещ и несигурен
резултат от дейността на длъжника освен че е неуредено в ДОПК, е
противопоставимо и на трети лица със самостоятелни права. Накрая оплакванията
са обобщени с довода, че мотивите на ПНОМ, респ. тези в потвърждаващото го
решение на ответника, са по същество необосновани предположения, които не могат
да обосноват разпоредения правен резултат. Претендира направените по делото
разноски.
Ответната страна – директорът на ТД на
НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***К. заема становище
за неоснователност на жалбата, по съображения в писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени
законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и
служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК приема за установено следното:
В ТД на НАП – Велико Търново е образувано
изпълнително дело № **********/2009 г. за събиране на дължимите от
жалбоподателя публични вземания. Общият размер на публичните задължения по
изпълнителното дело към 14.12.2021 г. възлиза на 116 675,61 лева, от които
лихви – 48 145,10 лева, главници – 64 816,46 лева и нелихвоносна част
– 3714,05 лева. От представените материали се установява, че е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касети в ТБ
„Инвестбанк“ АД, като от отговора на банката е видно, че по сметката на
ДЗЛ липсват авоари. Наложен е запор върху 1 бр. МПС – лек автомобил Пежо, за
който е установено, че не е в движение, не е обслужван технически и е в много
лошо състояние. Публичният изпълнител е наложил възбрана върху земи и сгради на
дружеството, с данъчна оценка 1 007 407,80 лв., като върху имота има
учредена договорна ипотека в полза на „Кредитекс“ ЕООД с остатък на
задължението към 30.06.2021 г. от 534 361,21 лева. Същевременно публичният
изпълнител е установил, че ДЗЛ реализира значителен търговски оборот. Дружеството
е собственик на търговски обект „Парк хотел Дряново“, като съгласно данните от
регистрираните две фискални устройства за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. е реализиран оборот от ФУ/ИАСУТД с № 4367698 в размер на
29 917,26 лева, а от ФУ/ИАСУТД с № 4331045 в размер на 87 563,44
лева.
С ПНОМ изх. № С210004-022-0094555/14.12.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, на
основание чл. 200 във вр. с чл. 204 и чл. 195, ал.
1-3 от ДОПК, във връзка със съществуващите задължения общо в размер
на 116 675,61 лева, е наложена обезпечителна мярка – запор на парични
средства на задълженото лице в каси, находящи се в гр. Дряново, ул. „Станционна“
№ 2, с регистрирано в Ресторант парк хотел „Дряново“ фискално устройство DT795934, рег. № на ФУ/ИАСУТД с №
4367698 и с регистрирано в Рецепция парк хотел „Дряново“ фискално устройство DT792702, рег. № на ФУ/ИАСУТД с №
4331045 считано от датата на получаването на запорното съобщение до погасяване
на размера на установеното публично вземане, като ежедневно постъпващите
парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в гореописания
обект, включително поръчките за доставка на адрес, следвало да бъдат превеждани
по банкова сметка ***мания в ТБ „Инвестбанк“ АД. В мотивите на ПНОМ публичният
изпълнител е приел, че ще бъде затруднено събирането на горепосочените
задължения, тъй като задълженото лице не притежава имущество, срещу което може
да се насочи принудително изпълнение и не е предоставило такова за обезпечаване
на задълженията си; наложен е запор върху банкови сметки на дружеството, но
видно от получените отговори по сметката липсват авоари и няма преведени суми;
последната доброволно платена сума по изпълнителното дело е от 30.07.2021 г.,
същевременно реализира обороти по касови апарати, но не извършва плащания за
погасяване на задълженията.
На същата дата е изготвено запорно
съобщение № С210004-026-0071465, в което е посочено, че се издава на основание
чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК и в което е вписано, че на дружеството длъжник
се налага запор на паричните средства в каси, находящи се в търговския обект,
посочен по-горе, в който са съответните ФУ, до достигане на размера на
публичния дълг от 116 675,61 лева. Разпоредено е на основание чл. 232, ал.
5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето
стоки и услуги в този обект, включително и от доставките на адреси, да бъдат
превеждани от управителя му по точно идентифицирана банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД. Разпоредено е преводът на паричните средства, постъпили в
касите на длъжника съгласно дневните отчети от ФУ, да се извършва от
материалноотговорното лице до края на работния ден, следващ деня, за който
отчета се отнася. Накрая е налице и разпореждане, според което който изплати на
длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно
с него до размера на задължението с лихвата след плащането.
На 14.12.2021 г. публичният изпълнител
е извършил проверка в търговския обект във връзка с наложения запор на парични
средства в каси, при която на място е установил, че хотелът е заключен, в него
не се вижда персонал или гости, поради което не е установена и иззета
фактическа наличност, съгласно съставения за проверката протокол.
Срещу постановлението в законоустановения
срок е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП – Велико Търново с
доводи, идентични с изложените пред съда. С Решение № 1/12.01.2022 г. на зам.-директора
на ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без уважение и е потвърдено
издаденото ПНОМ. Ответникът е възпроизвел установената от публичния изпълнител
обстановка, според която дружеството генерира задължения, не извършва плащания,
не притежава свободни от тежести активи, върху които може да се насочи
принудително изпълнение, а реализира обороти, като именно поради това с цел
обезпечаване на дълга е издадено ПНОМ. Ответникът е намерил, че издаденият от публичния
изпълнител акт има мотиви, тъй като са изложени фактическите и правни основания
за налагане на допълнителни обезпечителни мерки. Намерил е за верен извода на публичния
изпълнител, че е налице обезпечителна нужда, тъй като наложените предходни
обезпечения не покриват задълженията и тяхното събиране е затруднено. Изложени
са мотиви, че запорът върху парите е допустимо от закона средство за
обезпечаване, понеже последните имали смесена правна природа като специфични движими
вещи и законни платежни средства. Те били годен обект за обезпечение, ако са
индивидуализирани като местоположение и лицето, което ги държи, доколкото
останалите изпълнителни способи целели трансформирането на останалите вещи и
вземания именно в пари за нуждите на изпълнението, които нужди се
предохранявали с обезпечителния процес. В случая самото изпълнение върху
паричните средства се характеризирало с това, че не се провеждало осребряване,
а изпълнението било посредством предаването на парите, като изпълнението ще
продължи до размера на обезпечените вземания.
Решението е връчено на жалбоподателя по
електронен път на 04.04.2022г. Недоволно от него, „ВАЛЕКС В.В“ ЕООД го е
оспорило пред АСВТ с жалба подадена чрез ответника на 11.04.2022 г.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в преклузивния 7 - дневен срок, при спазване на
принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред съгласно чл. 197, ал.
1 от ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.
Процесното
решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата
компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново,
при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра с
оглед приложените Заповед № ЗЦУ-ОПР36/07.11.2017 г. и Заповед № 54/05.01.2022
г. на изп. директор на НАП. Решението е издадено в писмена форма и
в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да потвърди
обжалвания пред него акт.
От
своя страна и обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител в ТД на НАП – гр. Велико Търново, съгласно правомощията му,
определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В постановлението са изложени фактическите основания, т.е.
юридическите факти, от които публичният изпълнител е почерпил упражнените от
него права.
Актовете на приходната администрация
обаче са постановени в нарушение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 195, ал. 3,
т. 2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с постановление на
публичния изпълнител когато наложеното обезпечение не е достатъчно след
получаване на изпълнителното основание. Според чл. 200 от ДОПК налагането на
обезпечение се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.
Това означава, че постановлението на публичния изпълнител е процесуален акт,
удостоверяващ реализирането на процесуално действие налагане на определената
обезпечителна мярка. Едно от изискванията за формална законосъобразност на този
процесуален акт е посочването в него на вида на съответната обезпечителна мярка
и на имуществото, върху което тази мярка се налага - чл. 196, ал. 1, т. 6 от ДОПК. От логиката на закона следва, че за да е законосъобразно по същество,
постановлението следва да налага конкретна и нормативно предвидена обезпечителна
мярка. Предвидените в ДОПК обезпечителни мерки са изброени изчерпателно и
изрично /принцип numerus clausus/. Това изчерпателно изброяване се съдържа в нормата на чл. 198,
ал. 1 от ДОПК. Съдържанието и процесуалните правила за налагането на тези
изчерпателно изброени обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при
валидното им налагане са разписани подробно в разпоредбите на чл. 200 - 207 от ДОПК, които систематично се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК, който е
именуван „Обезпечителни мерки“. Друг вид обезпечения, за които да важат
различни процесуални правила за налагането им и различни процесуални последици,
са недопустими и противоречащи на закона.
В процесният случай се претендира, че
става въпрос за наложена чрез потвърденото от ответника постановление
обезпечителна мярка запор. Всъщност претендира се налагане на запор на движими
вещи, каквито несъмнено са парите в оборот, които с оглед на двояката си правна
природа представляват и законни платежни средства. Това означава, че публичният
изпълнител би следвало да наложи обезпечителната марка, посочена като вид в
разпоредбата на чл. 198, ал. 1, т. 2 от ДОПК и уточнена като процесуално
действие и последица от извършването му в разпоредбата на чл. 204 от ДОПК.
В постановлението обаче е вписана
обезпечителна мярка, която не е предвидената в разпоредбата на чл. 204 от ДОПК
от една страна, като от друга страна поради липсата на обезпечителна мярка като
тази, която е отразена в постановлението, е неправилно описана, като това е
довело и до неточно и непълно описание на имуществото, върху което мярката се
налага. Незаконосъобразно е вписано в постановлението и разпоредително
изявление на публичния изпълнител, което не е предвидено в закона. Посочените
пороци са довели на практика до незаконосъобразно наложен запор чрез оспореното
пред ответника и потвърдено от него постановление.
В нормата на чл. 204 от ДОПК изрично е
предвидено, че налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на
длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването
и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. Препращането към чл. 215,
ал. 2 от кодекса в случая не касае препращане към някакъв различен и/или
субсидиарен процесуален способ, а към оборимата презумпция за собственост на
държани от длъжника по изпълнението платежни средства. При тази структура на
нормата самото постановление трябва да възпроизвежда обезпечителното действие
на публичния изпълнител. Т.е. в постановлението следва да се съдържа описанието
на паричните средства, изземането на описаните вече парични средства, както и
разпореждането за внасянето им по сметката на публичния изпълнител. Именно тези
процесуални действия съставляват и описват както същността на мярката, така и
правните последици от прилагането й. По този начин тази обезпечителна мярка на
практика лишава длъжника от точно определени и надлежно описани парични суми
/законни платежни средства/, като именно те обезпечават неговия публичен дълг и
могат да служат за погашението му /аргумент от предвиденото в чл. 232, ал. 5 от ДОПК действие по принудителното изпълнение/. От друга страна чрез изземването
им длъжникът се лишава от възможността да ги изразходва за различни от
погашението на публичния дълг цели, без обаче собствеността му върху тях да се
отнема. В случая обаче в постановлението изрично е посочено, че не е установена
фактическа наличност на парични средства.
В този контекст следва да се отбележи,
че вписаното в постановлението разпореждане на публичния изпълнител, основано
на разпоредбата на чл. 232, ал. 5 от ДОПК е незаконосъобразно, тъй като това
разпореждане представлява прилагане на принудителни действия по изпълнението, а
не прилагане на обезпечителна мярка. Смесването на процесуалните способи,
посочени в разпоредбите на чл. 204 и чл. 232 от ДОПК е недопустимо, тъй като
става въпрос за различни производства, в рамките на които съответните действия
се удостоверяват с различни процесуални актове /срвн. чл. 200 с чл. 226 от ДОПК/ и в резултат на провеждането на които се пораждат съвсем различни процесуални
последици.
Накрая следва да се посочи, че при
налагането на обезпечителната мярка по чл. 204 от ДОПК не се изпраща запорно
съобщение, както в случая неправилно е процедирал публичния изпълнител.
Функцията на запорното съобщение е да се уведоми третото задължено лице, че
вземането на кредитора му вече служи за обезпечение на публичния дълг, като
освен това след получаването му третото лице е задължено да не изпълнява на
длъжника под страх от прогласяването на недействителността на това изпълнение
по отношение на публичния взискател и на пораждането на солидарната му
отговорност за обезпеченото вземане - аргумент от разпоредбите на чл. 202 и чл.
206 от ДОПК. Следва за яснота на ответника и на публичния изпълнител да се
посочи в този контекст, че при налагането на запора по чл.204 от ДОПК няма как
да се изпраща запорно съобщение, тъй като не се запорира вземане на длъжника от
трето лице, а налични парични /платежни/ средства на длъжника, за които законът
презюмира, че са негова собственост поради факта на държането им.
След като постановлението не съдържа
описание на обезпечителните действия, които нормата на чл. 204 от ДОПК
предвижда, и не удостоверява прилагането на предвидената в тази норма
обезпечителна мярка, нито съдържа описание на някоя от другите предвидени в
чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства за начина на
прилагането на такива други обезпечителни мерки, то същото е незаконосъобразно.
Като е потвърдил това постановление, ответникът е издал незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени.
Накрая съдът намира за необходимо да
посочи на ответника, че защитата срещу действията на длъжника, които целят да
осуетят обезпечаването на дълга и принудителното му събиране, не може да се
осъществява чрез незаконосъобразни и непредвидени в закона обезпечителни мерки
или изпълнителни способи.
Жалбата е основателна и следва да се
уважи.
При този изход на спора на
жалбоподателя се следват разноски, които за него представляват внесена държавна
такса от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл.
197, ал. 4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение по жалба срещу налагане на
обезпечителни мерки № 1/12.01.2022 г. на зам.-директора на ТД на НАП – Велико
Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх. № С210004-022-0094555/14.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на „ВАЛЕКС В.В“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Тодор Балина“ № 11, вх.Б, представлявано от Р.М.Д., разноски по делото в
размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: