О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№51 19.01.2023 година град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар:
и
с участието на прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова частно касационно административно дело № 829
по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.229 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по жалба от адв.А. М. –
П. и адв.Р. Ж., като пълномощници на С.В.В., Т. В. Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К.,
В. Т. Б. и В. И. В., против Определение № 260190 от 28.09.2022г., постановено
по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
оставена без уважение молбата им за изменение на Решение № 260783 от
29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските. Жалбоподателите
твърдят, че незаконосъобразно и необосновано вместо да присъди на всеки от тях
възнаграждение от по 500лв, първоинстанционният съд е определил за всички седем
жалбоподатели по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в общ размер
на 500лв /или за всеки по 71.42лв./, прилагайки неправилно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК и приемайки, че делото не е с фактическа и правна сложност.
В случая по делото били представени надлежно сключени договори за правна защита
и съдействие с всеки един от жалбоподателите, удостоверяващи реалното заплащане
на договореното адвокатско възнаграждение, което в минимален размер съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Своевременно били представени и списъци на разноските по чл.80
от ГПК за всеки един от жалбоподателите. Въз
основа на това считат, че първоинстанционният съд е следвало да вземе
предвид, че процесуалните действия са извършвани общо за седемте жалбоподатели,
тъй като интересите им съвпадат, но са сключени договори за правна помощ за
всеки един от тях /общо седем договора/, по които се дължи адвокатско възнаграждение
съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата. Направено е искане обжалваното
определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
бъде изменено Решение 260783 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г по описа на
РС – Стара Загора в частта за разноските, като бъдат присъдени на С.В.В., Т. В.
Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В. разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение по 500 лв. за всеки един от тях.
В срока по чл.232 от АПК е постъпил
писмен отговор по подадената частна жалба от ответната страна – Кмет на Община
Стара Загора, с който се оспорва същата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи, обсъди приложените по делото писмени доказателства и
като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С Решение № 260783 от 29.11.2021г.,
постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
по жалба на М. П. Д.а, И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В.,
всички чрез пълномощника им адв.А. М., е отменена като незаконосъобразна
Заповед № 10-00-398 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
02.05.2018г. на комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г.; №
10-00-1985/02.10.2017г; № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/02.05.2018г. на
основание § 62, ал.1 онт ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, Кметът на
Община Стара Загора е признал на наследниците на В. А. Н.правото да придобият
собственост върху имот № 331.40, с площ 1000кв.м., по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, землище на с.Малка Верея,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589 и №
331.41. Със същото решение Община Стара Загора е осъдена да заплати на М. П. Д.а
направените по делото разноски в размер на 950лв. За да присъди този редуциран
размер на направените от жалбоподателите разноски по делото, съдът се е позовал
на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски. Приел е,
че посочените като заплатени от всеки от жалбоподателите /7 на брой/
възнаграждения от по 500лв на пълномощника им - адв.М., съставляват едно
прекомерно за правната и фактическа сложност на делото възнаграждение в общ
размер на 3500лв, което следва да се редуцира до минималния размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата, определен при правилото на чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, според
което за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите на чл.8, ал.2,
възнаграждението е 500лв. Въз основа на това съдът е присъдил само на
жалбоподателката М. П. Д.а направените от нея по делото разноски, включващи
500лв. за платен адвокатски хонорар и 450 лв. възнаграждение за вещо лице.
От адв. М. и адв.Ж., като пълномощници на И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д.,
К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., е подадена молба, съдържаща искане по реда на чл.248 от ГПК, за
изменение на Решение 260783 от 29.11.2021г. по гр.д.№ 1426/ 2020г по описа на
Районен съд – Стара Загора в частта
за разноските, като бъдат присъдени такива за изплатено адвокатско
възнаграждение на жалбоподателите по 500лв. за всеки един от тях.
С
обжалваното Определение № 260190 от 28.09.2022г. по адм.дело № 1426/ 2020г. по
описа на описа на Районен съд – Стара Загора, е оставена без уважение молбата
на И.В. Д., С.В.В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В. за изменение на
Решение 260783 от 29.11.2021г. в частта за разноските. За да постанови този
резултат съдът е приел, че присъдените разноски са определени правилно. На
жалбоподателите били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер, определен по правилото на чл.8, ал.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК с оглед направеното възражение от
ответника за прекомерност на претендираните разноски и отчитайки
обстоятелството, че посочените като заплатени от всеки един от седемте
жалбоподатели възнаграждения от по 500лв. на пълномощника им адв.М.,
съставляват едно прекомерно за правната и фактическа сложност на делото
възнаграждение в общ размер на 3500лв.
Определението е неправилно.
Всеки от жалбоподателите - С.В.В., Т.
В. Д., И.В. Д., И.В. Д., К. Б. К., В. Т. Б. и В. И. В., е упражнил собственото
си потестативно право на жалба против Заповед № 10-00-398 от 24.02.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора, засягаща ги неблагоприятно /с оглед общо
притежаваното от жалбоподателите право на възстановяване на собствеността върху
ПИ имот № 331.40, с площ 1000кв.м., по неодобрен план на новообразуваните
имоти, местност „Найденови пръти“, землище на с.Малка Верея/. За упражняване на
индивидуалното право на жалба всеки един от тях е сключил договор с адвокат и
това, че адвокатът е едно и също лице не води до извод, че е възникнала
солидарност на задължението за изплащане на едно възнаграждение за един
адвокат. Такава не е уговорена по аргумент от самостоятелно договорената сума
на възнаграждение, платима от всеки един от представляваните по силата на
сключен договор за правна защита и съдействие /приложени на л.253 и сл. по
адм.дело №1426/2020г. на РС-Стара Загора/.
Съгласно чл.143 ал.1 от АПК на всеки
жалбоподател се дължи заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, чийто
размер може да намален до определения минимален в Наредба № 1/ 09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая оспорването,
направено с жалба /макар и обща жалба/ от посочените по-горе лица, е било
уважено, поради което е възникнала отговорността на ответника за заплащане на
сторените от всеки един от жалбоподателите разноски, изразяващи се в заплатено
възнаграждение за един адвокат. Размерът на договореното и заплатено от всеки
жалбоподател адвокатско възнаграждение /500лв./ не надвишава нормативно
установения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г./в
приложимата й редакция – обн.ДВ, бр.84 от 2016г, действала към датата на
сключване на договорите за правна защита и съдействие/ и съгласно чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36, ал.2 от ЗА не е налице възможност за присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.
Като е приел, въпреки представените
доказателства за възникнали договорни правоотношения между един адвокат и всеки
един от жалбоподателите, че е уговорена в
условията на солидарност обща сума на неговото възнаграждение, въззивния
съд е приложил неправилно материалния закон – чл.143 ал.1 от АПК, чл. 122 от ЗЗД и съответно чл.78 ал.5 от ГПК. Определението следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се осъди Община Стара Загора да
заплати на всеки един от жалбоподателите сумата от 500лв, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК,
Старозагорският административен съд
О
П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260190 от 28.09.2022г.,
постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение 260783 от 29.11.2021г.,
постановено по адм.дело № 1426/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора
в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ № 107, да заплати на С.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, да заплати на Т. В. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени
от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ № 107, да заплати на И.В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ № 107, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от жалбоподателя
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ № 107, да заплати на В. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община
Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 107, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив,
„Баучер“ № 21, ет.1, ап.1, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.