РЕШЕНИЕ
№ 828
Хасково, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
БИЛЯНА ИКОНОМОВА |
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от
съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело
№ 20237260700931 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано е по жалба
на „ЛЮТИЦА ЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 171/11.07.2023 г. на
Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на
НАП/ Пловдив.
Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С решението била
отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане № С230026-137-0005131 от
22.06.2023 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, по
изпълнително дело № *********/2016 г. и искането за прекратяването му за
задължения, за които е настъпила погасителната давност. Възражението за
настъпила погасителна давност било направено за публични задължения за ДДС,
корпоративен данък и осигурителни вноски и лихви към тях, за отделни данъчни периоди,
чиято изискуемост е настъпила през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като в
табличен вид посочва кои са тези задължения. Общият размер на главниците и
лихвите към датата на искането за отписване на задълженията възлизал на 23
261,81 лв. С цитираното разпореждане възражението на лицето за настъпила
погасителна давност било прието за основателно за част от задълженията, описани
в молбата, в размер на 264,43 лв. По отношение на останалите задължения било
прието, че са предприети принудителни действия с цел събиране на публичните
вземания, които са спрели давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Оспорва твърдението, че дружеството претендира погасяване по давност на
задължения за самоосигуряващи се лица. Неправилно решаващият орган бил приел,
че давността за събиране на процесните задължения е спряна с налагане на запор
на банкова сметка ***.06.2015 г. и още веднъж на 14.09.2018 г., като не е взел
предвид, че към 22.06.2015 г. изпълнително дело не е било образувано /твърди
се, че било образувано на 01.12.2016 г./, а впоследствие банковата сметка на
лицето е закрита на 14.01.2020 г., което водело до категоричния извод, че запор
по тази банкова сметка ***. Налагането на запор на банкова сметка *** на
давността по отношение на процесните задължения, доколкото не е ясно за кои
задължения е наложена обезпечителната мярка. Липсата на образувано изпълнително
дело към датата на налагане на запора опровергавала тезата на органа, че това
действие има за последици прекъсване на давността на конкретизираните в жалбата
задължения. Позовава се на ТР № 7/15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г. на
Върховния административен съд, съгласно което давността не се прекъсва с
образуването на изпълнителни дела по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и с
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК,
както и с разпореждане за присъединяване. Същевременно, ако вземането не
съществувало или не било образувано изпълнително дело, запорът не можел да породи
предвидените в закона последици, а оттам и не можел да се реализира
изпълнителният способ, като вземането на кредитора щяло да остане
неудовлетворено /мотивите на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ВКС/. Липсвали данни за съществуване на изпълнително дело с предмет посочените
в молбата публични вземания, както и, че публичният изпълнител да е изпратил
съобщения до жалбоподателя за образувано изпълнително дело именно във връзка с
тези вземания. Не било налице валидно обезпечително действие, поради което
липсвало основание за спиране на давността по реда на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Подробно описаните публични вземания се явявали погасени с изтичането на
5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК и е следвало да бъдат отписани от
данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице от публичния изпълнител по
реда на чл. 173 от ДОПК. За последващите действия по обезпечаване и
принудително събиране на задълженията - постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 14.09.2018 г., запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки в ДСК АД, не били представени доказателства, че дружеството е
уведомено. Публичният изпълнител не бил извършил ефективни действия по събиране
на задълженията за периода от 2013 г. до 2015 г., вкл., нито връчвал на
дружеството документи, от което да се следва спиране или прекъсване на
давността. За постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 22.06.2015
г. и получаването на запорно съобщение от ДСК АД на 25.06.2015 г. дружеството
не било уведомено, поради което давността не била спряна. Допълва, че оставал
неизяснен въпросът за кои задължения е образувано изпълнителното дело. Не било
налице прекратяване на давността със запорно съощение, връчено на 03.12.2019
г., така че да започне да тече нова давност. Прекъсването на давността по
смисъла на чл. 172, ал. 2 ДОПК било относимо към втория стадий на
изпълнителното производство - предприемане на действия по принудително
изпълнение, като в конкретния случай не били налице валидни действия за
прекъсването. Налице били основания за настъпила погасителна давност за
следните задължения:
- задължения за лихви
по декларации по ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 04/2013 г. до м.
01/2014 г. в размер на 603,86 лв., давностният срок за които бил започнал да
тече на 01.01.2014 г., респективно на 01.01.2015 г., и към датата на подаване
на молбата била настъпила обща погасителна давност;
- задължения по
декларации по ЗДДС в общ размер от 270,85 лв., от които 4 804,14 лв. главница и
4 466,71 лв. лихва, за отделните данъчни периоди от м. 01/2014 г. до м. 08/2014
г., давностният срок за които бил започнал да тече на 01.01.2015 г. и към
датата на подаване на молбата била настъпила обща погасителна давност;
- задължения по
данъчна декларация по ЗКПО в размер на 2 732,28 лв., от които 1035,16 лв.
главница и 1 717,12 лв. лихва, за 2013 г. и 2014 г., давностният срок за които
бил започнал да тече на 01.01.2015 г., респективно на 01.01.2016 г., и към
датата на подаване на молбата била настъпила обща погасителна давност;
- задължения по
месечни Декларация - образец 6 за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения на служителите в размер на 175,79 лв., от
които 80,51 лв. главница и 95,28 лв. лихва за отделни данъчни периоди от м.
03/2013 г. до м. 04/2014 г., със срок на погасяване до 25-то число на следващия
месец, давностният срок за които бил започнал да тече на 01.01.2014 г.,
респективно на 01.01.2015 г., и към датата на подаване на молбата била
настъпила обща погасителна давност;
- задължения по
месечни Декларация - образец 6 за ДОО на служителите в размер на 6 934,54 лв.,
от които 3 683,05 лв. главница и 3 251,49 лв. лихва за отделни данъчни периоди
от м. 03/2013 г. до м. 11/2015 г., със срок на погасяване до 25-то число на
следващия месец, давностният срок за които бил започнал да тече на 01.01.2014
г., респективно на 01.01.2015 г. и на 01.01.2016 г. /за задълженията,
възникнали през 2015 г./, и към датата на подаване на молбата била настъпила
обща погасителна давност;
- задължения по
месечни Декларация - образец 6 за здравно осигуряване на служителите в размер
на 2 647,19 лв., от които 1 446,81 лв. главница и 1 200,38 лв. лихва за отделни
данъчни периоди от м. 06/2014 г. до м. 11/2015 г., със срок на погасяване до
25-то число на следващия месец, давностният срок за които бил започнал да тече
на 01.01.2015 г., респективно на 01.01.2016 г. /за задълженията, възникнали
през 2015 г./, и към датата на подаване на молбата била настъпила обща погасителна
давност;
- задължения по
месечни Декларация - образец 6 за УПФ на служителите в размер на 377,30 лв., от
които 205,20 лв. главница и 172,10 лв. лихва за м. 11/2013 г., както и за
отделни данъчни периоди от м. 11/2014 г. до м. 03/2015 г., със срок на
погасяване до 25-то число на следващия месец, давностният срок за които бил
започнал да тече на 01.01.2014 г. /за задълженията, възникнали през 2013 г. със
срок на погасяване до 25.12.2013 г./, респективно на 01.01.2015 г. /за
задълженията, възникнали през 2014 г./ и на 01.01.2016 г. /за задълженията,
възникнали през 2015 г./, и към датата на подаване на молбата била настъпила
обща погасителна давност;
- задължение в размер
на 500 лв. по наказателно постановление № ******-*******/18.10.2016 г. със срок
на плащане до 19.11.2016 г., давностният срок за което бил започнал да тече на
01.01.2017 г. и към датата на подаване на молбата бил изтекъл.
Моли решението да
бъде отменено, а
преписката – върната на публичния изпълнител. Претендира разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ЛЮТИЦА ЛЕС“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. С
писмена молба поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски по списък.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки.
Акцентирано е върху обстоятелството, че постановленията, с които са наложени
обезпечителни мерки, или е започнало изпълнение на запорно съобщение, не са
сведени до знанието на жалбоподателя, поради което не е налице основание за
спиране, съответно – за прекъсване на давността.
Ответникът Директор
на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Административният орган подробно бил изложил
аргументи по отношение на спирането и прекъсването на давностния срок съгласно
чл. 172 от ДОПК съобразно действащата нормативна уредба. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съображения по съществото на
спора са изложени в писмено становище.
Административен
съд – Хасково, след
като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Постъпило е на
06.06.2023 г. от „ЛЮТИЦА ЛЕС“ ЕООД възражение за погасяване на задължения по
давност.
I. С разпореждане
изх. №******г. старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково,
е разгледал задълженията на дружеството. Посочил е, че на 01.12.2016 г. за
задълженията е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2016 по описа на
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. Съгласно Тълкувателно решение № 7/15.04.2021
г. на Върховния административен съд на Република България образуването на
изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и Съобщението по чл. 221,
ал. 1 от ДОПК не са действия по прекъсване на давността. На 22.06.2015 г. бил
наложен запор на банкова сметка, *** /ДСК ЕАД/. Друго принудително действие с
цел събиране на публичното вземане е запор върху банкови сметки на 14.09.2018
г. Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до търговски банки било
изпратено на 27.11.2019 г. Запорираната банкова сметка ***.01.2020 г., от която
дата остатъкът на 5-годишния давностен срок продължил да тече. Приел, че
давностният срок за принудително събиране не е изтекъл и възражението за
погасяване по давност не се явявало основателно, като не е прекратил ИД №
*********/2016 г. поради изтекла погасителна давност за следните задължения,
като съдът не намира за необходимо да възпроизвежда лихвата в случаите, в които
е посочена главница, тъй като в мотивите и таблицата на разпореждането са
посочени различни размери на лихвата:
1. Задължения по
данъчни декларации по ЗКПО /корпоративен данък от нефинансови предприятия/:
- №
264351400440492/31.03.2014 г. за период 01.01.2013 г.- 31.12.2013 г. - главница
356,62 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
264351300185257/21.03.2013 г. за период 02.04.2013 г.- 05.09.2014 г.. в размер
на лихва 818,37 лв. Датата на доброволно плащане до период от 02.04.2013 г. до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г. за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през 2014
г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
264351500473134/31.03.2015 г. за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. -
главница 678,54 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
2. Задължения по
месечни декларации - образец 6 за ДОО:
- №
260021302123864/12.04.2013 г. за период 01.03.2013 г.-31.03.2013 г. - главница
26,94 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- № 260021303123146/20.05.2013
г. за период 01.04.2013 г. - 30.04.2013 г. - главница 52,37 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2013 г. следователно давността започва да
тече от 01.01.2014 г.
- №
260021303839412/24.06.2013 г. за период 01.05.2013 г.- 31.05.2013 г. - главница
52,37 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021304225685/18.07.2013 г. за период 01.06.2013 г.- 30.06.2013 г. - главница
52,37 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021304908700/22.08.2013 г. за период 01.07.2013 г.- 31.07.2013 г. - главница
87,93 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.
- №
260021305417416/24.09.2013 г. за период 01.08.2013 г.- 31.08,2013 г. - главница
52,37 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- № 260021306717416/25.11.2013
г. за период 01.09.2013 г.- 30.09.2013 г. - главница 52,37 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2013 г. следователно давността започва да
тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021306717416/25.11.2013 г. за период 01.10.2013 г.- 31.10.2013 г. - главница
52,37 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021307313012/25.12.2013 г. за период 01.11.2013 г.- 30.11.2013 г. - главница
71,87 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г. следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021401323013/23.02.2014 г. за период 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. -
главница 133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- № 260021402364439/23.03.2014
г. за период 01.02.2014 г.- 28,02.2014 г. - главница 133,45 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
260021404795598/24.05.2014 г. за период 01.04.2014 г. - 30.04.2014 г. -
главница 176,24 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
260021405790590/26.06.2014 г. за период 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. -
главница 133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
260021406471108/24.07.2014 г. за период 01.06,2014 г. - 30.06.2014 г. -
главница 133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021407270717/21.08.2014 г. за период 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. -
главница 133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021408221974/25,09.2014 г. за период 01.08.2014 г.- 31.08.2014 г. - главница
133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- № 260021409155205/25.10.2014
г. за период 01.09.2014 г.- 30.09,2014 г. - главница 133,92 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021410046935/25.11.2014 г. за период 01.10.2014 г.- 31.10.2014 г. - главница
133,92 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021410938648/25.12.2014 г. за период 01.11.2014 г.- 30.11.2014 г. - главница
210,73 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021500815846/26.01.2015 г. за период 01.12.2014 г.- 31.12.2014 г. - главница
224,20 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021501495773/22.02.2015 г. за период 01.01.2015 г.-31.01.2015 г. - главница
268,29 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021502490552/21.03.2015 г. за период 01.02,2015 г.- 28.02.2015 г. - главница
368,37 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021504113886/29.04.2015 г. за период 01.03.2015 г.- 31.03.2015 г. - главница
372,09 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021505766255/24.06.2015 г. за период 01.05.2015 г.-31.05.2015 г. - главница
58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021506738308/27.07.2015 г. за период 01.06.2015 г.- 30,06.2015 г. - главница
58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021507543067/25.08.2015 г. за период 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. -
главница 58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021509880027/22.11.2015 г. за период 01.08.2015 г.- 31.08.2015 г. - главница
58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021509880198/22.11.2015 г. за период 01.09.2015 г.- 30.09.2015 г. - главница
58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- № 260021509880323/22.11.2015
г. за период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г. - главница 58,83 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
-
№260021511020863/24.12.2015 г. за период 01.11.2015 г.- 30.11.2015 г. -
главница 58,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
3. Задължения по
декларации по ЗДДС:
- №
26001281597/14.02.2014 г. за период 01.01.2014 г.- 31.01.2014 г. - главница
251,27 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001285394/13.03.2014 г. за период 01.02.2014 г.- 28.02.2014 г. - главница
1573,65 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001292588/14.04,2014 г. за период 01.03.2014 г.- 31.03.2014 г. - главница
407,76 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- № 26001298092/14.05.2014
г. за период 01.04.2014 г.- 30.04.2014 г. - главница 950,91 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001301942/12.06.2014 г. за период 01.05.2014 г.- 31.05.2014 г. - главница
675,62 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001309155/14.07.2014 г. за период 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. г-главница
360,83 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001314091/13.08.2014 г. за период 01,07.2014 г.- 31.07.2014 г. - главница
447,02 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
26001318158/11.09.2014 г. за период 01.08.2014 г.- 31.08.2014 г. -главница
137,08 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
4. Задължения за
лихви по декларации по ЗДДС:
- №
26001227761/12.04.2013 г. за период 16.04.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер на
лихва 22,37 лв. Датата на доброволно плащане от 16.04.2013 г. до 30.11.2013 г.
настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2014 г.,
за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през 2014 г.,
следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001233748/14.05.2013 г. за период 15.05.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер на
лихва 106,67 лв. Датата на доброволно плащане до период от 15.05.2013 г.- до
30,11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12,2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001236434/11.06.2013 г. за период 15.06.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер на
лихва 121,49 лв. Датата на доброволно плащане до период от 15.06.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001244137/13.07.2013 г. за период 16.07.2013 г. - 05,09.2014 г. в размер на
лихва 141,60 лв. Датата на доброволно плащане до период от 16.07.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001246939/13.08.2013 г. за период 15.08.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер на
лихва 14,47 лв. Датата на доброволно плащане до период от 15.08.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г. следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001252724/11.09.2013 г. за период 17.09.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер на
лихва 4,73 лв. Датата на доброволно плащане до период от 17.09.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001259867/14.10.2013 г. за период 15.10.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер на
лихва 60,04 лв. Датата на доброволно плащане до период от 15.10.2013 г. - до 30.11.2013 г. настъпва
през 2013 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2014 г., за
период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през 2014 г. следователно
давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001265306/14.11.2013 г. за период 15.11.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер на
лихва 38,88 лв. Датата на доброволно плащане до период от 15.11.2013 г. - до
30,11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. г, е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
26001267420/09.12.2013 г. за период 15.12.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер на
лихва 65,05 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
26001276529/14.01.2014 г. за период 15.01.2014 г. - 05.09.2014 г. в размер на
лихва 28,56 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
5. Задължения по
месечни декларации - образец 6 за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения на служителите:
- №
260021301307541/06.03.2013 г. за период 26.04.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер
на лихва 2,75 лв. Датата на доброволно плащане до период от 26.04.2013 г.- до
30,11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021302123864/12.04.2013 г. за период 28.05.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер
на лихва 2,57 лв. Датата на доброволно плащане до период от 28.05.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12,2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021303123146/20.05.2013 г. за период 26.06.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер
на лихва 2,41 лв. Датата на доброволно плащане до период от 26.06.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021303839412/24.06.2013 г. за период 26.07.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер
на лихва 2,25 лв. Датата на доброволно плащане до период от 26.07.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. г, е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.
- №
260021304225685/18.07.2013 г. за период 27.08.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер
на лихва 2,07 лв. Датата на доброволно плащане до период от 27.08.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021304908700/22.08.2013 г. за период 26.09.2013 г. - 05.09.2014 г. в размер
на лихва 3,27 лв. Датата на доброволно плащане до период от 26.09.2013 г. - до
30.11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12.2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021306717416/25.11.2013 г. за период 26.11.2013 г.- 05.09.2014 г. г. в размер
на лихва 1,57 лв. Датата на доброволно плащане до период от 26.11.2013 г. - до
30,11.2013 г. настъпва през 2013 г., следователно давността започва да тече от
01.01.2014 г., за период от 01.12,2013 г. до 05.09.2014 г. е настъпила през
2014 г., следователно давността започва да тече от 01.01.2015 г.;
- №
260021306717416/25.11.2013 г. за период 28.12.2013 г.- 05.09.2014 г. в размер
на лихва 1,39 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.;
- №
260021402368397/23.03.2014 г. за период 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. в общ
размер на 99,02 лв. от които главница 50,72 лв. Датата на доброволно плащане е
настъпила през 2014 г.;
- №
260021307313012/25.12.2013 г. за период 28.01.2014 г.-05.09.2014 г. г. в размер
на лихва 1,71 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
6. Задължения по
месечни Декларация - образец 6 за УПФ:
- №
260021307313012/25.12.2013 г. за период 01.11.2013 г.- 30.11.2013 г. - главница
1,52 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2013 г., следователно
давността започва да тече от 01.01.2014 г.;
- №
260021410938648/25. 12.2014 г. за период 01.11.2014 г.- 30.11.2014 г. -
главница 20,80 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
-
№260021500815846/26, 01.2015 г. за период 01.12.2014 г. г,- 31.12.2014 г. -
главница 24,50 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
-
№260021501495773/22.02.2015 г. за период 01.01.2015 г.- 31.01.2015 г. -
главница 34,46 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021502490552/21.03.2015 г. за период 01.02,2015 г.- 28.02.2015 г. - главница
61,96 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021504113886/29.04.2015 г. за период 01,03.2015 г. г,- 31.03.2015 г. -
главница 61,96 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
7. Задължения по
месечни декларации - образец 6 за здравно осигуряване:
- №
260021406471108/24.07.2014 г. за период 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. -
главница 46,26 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021407270717/21.08.2014 г. за период 01.07.2014 г.- 31.07.2014 г. - главница
46,59 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021408221974/25.09.2014 г. за период 01.08.2014 г.- 31.08.2014 г. -главница
46,59 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021409155205/25.10,2014 г. за период 01.09.2014 г.- 30.09.2014 г. - главница
46,59 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021410046935/25.11.2014 г. за период 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. главница
46,59 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021410938648/25.12.2014 г. за период 01.11.2014 г. г,- 30.11.2014 г. -
главница 79,84 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2014 г.
- №
260021500815846/26.01.2015 г. за период 01.12.2014 г.- 31,12.2014 г. - главница
85,76 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- № 260021501495773/22.02.2015
г. за период 01.01.2015 г. г,- 31.01.2015 г. - главница 104,39 лв. Датата на
доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021502490552/21.03.2015 г. за период 01.02.2015 г. г,- 28.02.2015 г. -
главница 148,39 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021504113886/29.04.2015 г. за период 01.03.2015 г.- 31.03.2015 г. - главница
148,39 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021504735165/21.05.2015 г. за период 01.04.2015 г.- 30.04.2015 г. - главница
84,00 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021505766255/24.06.2015 г. за период 01.05.2015 г.- 31.05.2015 г. - главница
79,35 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021506738308/27.07.2015 г. за период 01.06.2015 г. г,- 30.06.2015 г. -
главница 87,31 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021507543067/25.08.2015 г. за период 01.07,2015 г.- 31,07.2015 г. - главница
87,31 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021509880027/22.11.2015 г. за период 01.08.2015 г. г,- 31.08.2015 г. -
главница 87,31 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021509880198/22.11.2015 г. за период 01.09.2015 г.- 30.09,2015 г. г, -
главница 87,31 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021509880323/22.11.2015 г. за период 01.10.2015 г.- 31.10.2015 г. - главница
87,31 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
- №
260021511020863/24.12.2015 г. за период 01.11.2015 г. г,- 30.11.2015 г. -
главница 20,11 лв. Датата на доброволно плащане е настъпила през 2015 г.
8. Влязло в сила на
19.11.2016 г. наказателно постановление № ******-*******/18.10.2016 на
НАП-Хасково, с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на
500,00 лв. По отношение на задължението имуществена санкция се прилагат
разпоредбите на ДОПК, които предвиждат 5-годишен давностен срок, считано от
01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят. В
случая давността започва да тече от 01.01.2017 г.
Разпореждането е
получено на 22.06.2023 г. и е обжалвано с жалба от 23.06.2023 г. пред Директора
на ТД на НАП Пловдив
С решение №
171/11.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив жалбата на дружеството е
оставена без уважение. Анализиран е институтът на давността, като се съобразява
разликата в спирането и прекъсването й. Посочено е, че абсолютната давност по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага съобразно Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г, /ЗМДВИП/, обнародван в бр. 28 на „Държавен вестник“ от 24.03.2020
г.. Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на Закона до отмяна на извънредното положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а съгласно т. 2 от същия
параграф, освен в случаите на чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира да тече и
за времето на извънредното положение. Цитираните разпоредби на § 29 от ПЗР на
ЗМДВИП дават основание да се приеме, че от 24.03.2020 г., когато влизат в сила,
до края но обявеното извънредно положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не
тече. Отделно, в § 13 от ЗИД на Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г./ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно, срокът по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г., започва да тече отново от
21.05.2020 г. и предвид изричната разпоредба, че до края на извънредното
положение 10-годишният давностен срок не се прилага, то същият следва да бъде
удължаван с периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г. /58 дни/.
Анализирана е
приложимата правна уредба относно осигурителните вноски /Фонд ДОО, НЗОК, Фонд
ДЗПО/, като се посочва, че за вноските за 2013 г. давността започва да тече от
01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., ако в този срок не са предприети
действия, които по смисъла на закона са довели до спиране или прекъсване на
давността. В случая в петгодишния давностен период е предприето първото
надлежно действие по отношение спиране изтичането на давността по чл. 172, ал.
1 от ДОПК - издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки на
основание чл. 195 от ДОПК от 22.06.2015 г., с което е наложена обезпечителна
мярка-запор върху банкови сметки в БАНКА ДСК АД. Съответното запорно съобщение
с изходящ номер от 22.06.2015 г. е връчено на банковата институция на
25.06.2015 г., видно от постъпилия отговор с изх. № 357338 по описа на Дирекция
Централен бек офис на ДСК, от която дата запорът на банковите сметки се счита
за наложен на основание чл. 202, а1. 1 от ДОПК, следователно давността е спряна
и 5-годишният давностен срок не тече. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1,
т. 5 от ДОПК спирането на давността не е ограничено със срок, поради което
следва да се приеме, че към момента на предприемане на последващите действия по
обезпечаване и принудително събиране на задълженията - постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изходящ номер от 14.09.2018 г. запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ДСК АД, отново е
произвело правно действие на спиране на давността видно от постъпил отговор с
изходящ номер от 26.09.2018 г. С последващо действие по принудително изпълнение
предприето по горецитираното ИД, обективирано в разпореждане за изпълнение на
запорно съобщение до ДСК АД с изходящ номер от 27.11.2019 г., връчено на
съответният адресат на 03.12.2019 г., видно от постъпило съобщение от банковата
институция с изходящ номер от 03.12.2019 г., давността е прекъсната и е
започнала да тече нова давност, която изтича на 03.12.2024 г. На 14.01.2020 г.
банковите сметки на лицето в банка ДСК са закрити, с което е отпаднало
основанието за спиране на давността, но предвид правните последици на
прекъсването, настъпили след връчването на разпореждането за изпълнение до
банката, то давността не е изтекла. От казаното следва, че по отношение на
осигурителните вноски, дължими за 2013 г., към настоящия момент не е изтекла
новата 5-годишната давност. По отношение възражението за прилагане на
абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, същата би изтекла
на 01.01.2025 г., но предвид горепосочените разпоредби във връзка с обявеното
извънредно положение в страната, и изричната уредба, че тя не се прилага и
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г., започва да
тече отново от 21.05.2020 г., то същият следва да бъде удължен с периода
24.03.2020 г. - 20.05.2020 г./58 дни/, а именно до 28.02.2025 г,. поради което към
настоящия момент абсолютната давност не е изтекла. Посоченото било относимо и
за задълженията за вноски, дължими за периодите през 2014 г. и 2015 г. г.
По отношение на
задължението за данък върху добавената стойност се сочи следното: най-рано
възникналото задължение за ДДС, посочено в обжалваното разпореждане е за
периода от 16.04.201Зг. до 30.04.2013г. Предвид разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС данъкът е следвало да се внесе в срок до 14.05.2013 г., т.е. на основание
чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за погасяването му започва да тече от 1 януари
на следващата година, а именно - от 01.01.2014 г. и би изтекъл на 01.01.2019
г., ако в този период не са предприети действия, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок. С Постановления за налагане на обезпечителни
мерки от 22.06.2015 г. и от 14.09.2018 г. давността е спряна. С последващо
действие по принудително изпълнение предприето по горецитираното ИД,
обективирано в разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до ДСК АД с
изходящ номер от 27.11.2019 г., връчено на съответният адресат на 03.12.2019
г., видно от постъпило съобщение от банковата институция с изходящ номер от
03.12.2019 г., давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която
изтича на 03.12.2024 г. На 14.01.2020 г. банковите сметки на лицето в банка ДСК
са закрити, с което е отпаднало основанието за спиране на давността, но предвид
правните последици на прекъсването, настъпили след връчването на разпореждането
за изпълнение до банката, то давността не е изтекла. По отношение възражението
за прилагане на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
същата е започнала да тече на 01.01.2014 г. и би изтекла на 01.01.2024 г., но
предвид горепосочените разпоредби във връзка с обявеното извънредно положение в
страната, и изричната уредба, че тя не се прилага и срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г., започва да тече отново от 21.05.2020 г.,
то същият следва да бъде удължен с периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г./58
дни/, а именно до 28.02.2024 г,. поради което към настоящия момент абсолютната
давност не е изтекла. Посоченото намирало приложение и за вземанията за ДДС
периодите през 2013 г. и за 2014 г.
По отношение на
задълженията за корпоративен данък за периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.
и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. било посочено, че съгласно чл. 93 ЗКПО
данъкът за 2013 г. следвало да бъде внесен през 2014 г., поради което давността
за погасяването му започва да тече от 1 януари на следващата година, и именно -
от 01.01.2015 г. и би изтекъл на 01.01.2020 г., ако в този период не са
предприети действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок. С
Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 22.06.2015 г. и от
14.09.2018 г. давността е спряна. С последващо действие по принудително
изпълнение предприето по горецитираното ИД, обективирано в разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение до ДСК АД с изходящ номер от 27.11.2019 г.,
връчено на съответният адресат на 03.12.2019 г., видно от постъпило съобщение
от банковата институция с изходящ номер от 03.12.2019 г., давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност, която изтича на 03.12.2024 г. На
14.01.2020 г. банковите сметки на лицето в банка ДСК са закрити, с което е
отпаднало основанието за спиране на давността, но предвид правните последици на
прекъсването, настъпили след връчването на разпореждането за изпълнение до
банката, то давността не е изтекла. Към настоящия момент не е изтекъл и
предвидения в чл. 171, ал. 2 от ДОПК 10-годишен давностен срок. Същото било
относимо и за задълженията за корпоративен данък за период от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г., като сочи, че давността започва да тече от 01.01.2016 г.
По отношение на
публичното вземане представляващо ДДФЛ за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014
г., установено с декларация № 260021402368397/23.03.2014 г. съгласно чл. 73,
ал. 4 отЗДДФЛ е следвало да бъде внесено до 28 февруари 2014 г., но е станало
изискуемо през 2015 г. За него петгодишният давностен срок е започнал да тече
от 01.01.2015 г. и е следвало да изтече на 01.01.2020 г., но давностният срок е
спрян с Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 22.06.2015 г. и от
14.09.2018 г. С последващо действие по принудително изпълнение предприето по
горецитираното ИД, обективирано в разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение до ДСК АД с изходящ номер от 27.11.2019 г., връчено на съответният
адресат на 03.12.2019 г., видно от постъпило съобщение от банковата институция
с изходящ номер от 03.12.2019 г., давността е прекъсната и е започнала да тече
нова давност, която изтича на 03.12.2024 г. На 14.01.2020 г. банковите сметки
на лицето в банка ДСК са закрити, с което е отпаднало основанието за спиране на
давността, но предвид правните последици на прекъсването, настъпили след
връчването на разпореждането за изпълнение до банката, то давността не е
изтекла. Към датата на издаване на решението давностния срок съгласно чл. 171,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК не бил изтекъл.
По отношение
задълженията за лихви за данъка върху доходите на физическите лица с период на
главницата от 26.04.2013 г. до 05.09.2014 г. било отбелязано, че лихвата за
тези публични вземания е дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и също
представлявало публично вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
Поради това, че главниците не били погасени по давност, а чрез плащане, то по
отношение на лихвите не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 119
от ЗЗД, а се прилагат специалните разпоредби за давността на чл. 171 и чл. 172
от ДОПК. Лихвите следват давността на основното задължение по главницата и за
тях е приложим режимът на разгледаната погасителна давност по чл. 171 от ДОПК,
а именно - 5 години, считано от годината, следваща годината, в която е следвало
да се плати съответната част от лихвата, или 10 години обща погасителна давност
независимо от спирането или прекъсването.
По отношение на
останалия изпълнителен титул, а именно: НП от 18.10.2016 г., влязъл в законна
сила на 19.11.2016 г., с които е наложена имуществена санкция на жалбоподателя,
следва да се отбележи, че институтът за давността за тази санкция е уреден в
чл. 171, ал, 1 от ДОПК, който извод е застъпен и в Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г.г. на ВАС. Началния момент, в който започва да тече давността е
първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
задължението. Съответно, давностният срок за събиране на последното започва да
тече от 01.01.2017 г. съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 171, ал.
2 от ДОПК, тъй като давността за погасяването им започва да тече от 1 януари на
следващата година, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Давностният срок е спрян с Постановления за налагане на обезпечителни мерки от
22.06.2015 г. и от 14.09.2018 г. С последващо действие по принудително
изпълнение предприето по горецитираното ИД, обективирано в разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение до ДСК АД с изходящ номер от 27.11.2019 г.,
връчено на съответният адресат на 03.12.2019 г., видно от постъпило съобщение
от банковата институция с изходящ номер от 03.12.2019 г., давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност, която изтича на 03.12.2024 г. На
14.01.2020 г. банковите сметки на лицето в банка ДСК са закрити, с което е
отпаднало основанието за спиране на давността, но предвид правните последици на
прекъсването, настъпили след връчването на разпореждането за изпълнение до
банката, то давността не е изтекла.
Решението е връчено
на 01.08.2023 г.
Административен
съд – Хасково, въз основа на така установената фактическа обстановка, формира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК от лице с правен интерес срещу
индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на
оспорване.
Разгледана по
същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението е издадено
от компетентен орган по чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК и в установената писмена
форма.
Въпреки това съдът
следва да отбележи, че издаденото разпореждане съдържа бланкетни мотиви, въз
основа на които е издадено то. Приложимите норми относно всяко едно от
задълженията и към кой момент същото следва да бъде заплатено са изложени за
първи път в оспореното решение. В него се съдържат данни за различни видове
вноски, данъци и лихви, като не е направено подробно разграничение между
различните видове вземания предвид отбелязването на вида задължение и
подадената декларация. Прави впечатление, че се обсъжда данък върху доходите на
физическите лица, без в разпореждането да е отбелязано коя е декларацията, въз
основа на която се определя той. Отделно, не са изложени никакви мотиви относно
определянето на задължения за лихви без към тях да са посочена главницата,
спрямо която са определени и начислени. Твърди се, че лихвите са определени въз
основа на главница, която е платена, но доказателства за това не са
представени, така че да се извърши преценка правилно ли е бил определен размерът
на лихвата, съответно – коя е приложимата правна норма с оглед различните
хипотези при погасяване на главницата и последиците от това при наличието на
лихва върху тази главница. Налице е разминаване между разпореждането и
решението относно датата на плащане за корпоративния данък за 2014 г. и дали
след прекъсване на давността относно изпълнението на имуществена санкция,
наложена с НП, започва да тече нов срок или остатъкът. Изясняването на тези
обстоятелства е от съществено значение при изчисляване на срока по чл. 171, ал.
1 АПК, съответно – към кой момент тези задължения ще се считат за погасени.
Посочените неясноти, вкл. и цитирането на норми, въз основа на които срокът по
чл. 171, ал. 2 ДОПК се удължава с 58 дни, ограничават правото на защита на лицето
в инициираното от него производство, така че то да разбере основанието за отказ
да бъдат погасени по давност задълженията му. В случая дори решаващият орган не
само е изложил допълнителни мотиви към разпореждането, но и е поправил
неточностите, които е установил, без да върне на публичния изпълнител за
отстраняването им. В този смисъл е допуснал съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяна на акта.
Спорен е и въпросът
издадено ли е решението, което се обжалва, в съответствие с материалния закон.
Безспорно е, че
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс в чл. 162 определя кои са публичните
държавни и общински вземания, като в ал. 2, т.2, т. 7 и т. 9 сочи като такива
вземанията за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета, по влезли в сила наказателни
постановления и лихвите върху тях.
Съгласно чл. 171, ал.
1 и ал. 2 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността. Трайна е практиката на съдилищата, че лихвите за
публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за
главното вземане по ал. 1 и 2 на чл. 171 ДОПК, независимо от начина на
погасяване на главницата, което към настоящия момент е възпроизведено в чл.
171, ал. 3 ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал.
1, т. 5 и ал. 2 ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, а се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност /чл. 171, ал. 3 ДОПК/.
Давността е институт
на материалното право и представлява период от време, определен по
продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право
не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по
ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността
публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената
в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко
действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до
неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема
участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността.
Съгласно ТР № 7 от
15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия
погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона период от
време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за
длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. В същото това ТР е
посочено, че образуването на изпълнително дело по чл. 220, ал. 1 от ДОПК е
предпоставка за предприемане на действия по принудително изпълнение, но не
представлява такова действие и не може да доведе до прекъсване давността по чл.
172, ал. 2 ДОПК. Формиран е и извод, че съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК
не прекъсва давността.
Действията по
принудително изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и
включват – образуване на изпълнително дело по чл. 220 ДОПК /съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова – чл. 217, ал.
1 ДОПК/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, налагането на запор и вписването на възбрана. Налагането на запор или
вписването на възбрана след започването на изпълнителното производство не
представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и
изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод
следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите,
когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на
наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство/,
принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и
недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на
възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на
запор или вписването на възбрана, с постановление на публичен изпълнител, в
условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на
действие по принудително изпълнение.
В случая следва да
бъде посочено, че е наложен запор два пъти с постановления от 22.06.2015 г.
/преди образуване на изпълнителното производство/ и 14.09.2018 г. /след
образуване на изпълнителното производство/. При това се препятства преценката
какви са последиците от наложените обезпечителни мерки и – спиране или
прекъсване на давността. Решаващият орган е посочил, че със закриването на
банкова сметка ***.01.2020 г. е отпаднало основанието за спиране, въпреки че
давността е счел за прекъсната. Предприети са на основание чл. 228, ал. 1 ДОПК
действия по принудително изпълнение, изразяващи се в изпълнение на запорното
съобщение от 03.12.2019 г., който запор е наложен с постановлението от
14.09.2018 г., поради което и давността се счита за прекъсната по чл. 172, ал.
2 ДОПК. След отпадане на основанията за това започва да тече нова давност,
поради което, дори и да се приеме, че към момента това се е случило, тече
отново 5-годишният период, който към датата на подаване на искането за
погасяване на вземания и образуването на съдебното производство, не е изтекъл.
Съдът приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, абсолютната
погасителна давност за най-ранните задължения на жалбоподателя е започнала да
тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2024 г., т.е. същата не е изтекла към
датата на подаване на искането за погасяване на вземанията.
Независимо от това,
следва да се отбележи, че съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело №
8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия лицето, срещу което се предприемат действията
по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на
взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното
задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за
това. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната
уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на
длъжника. В случая длъжникът не е уведомен за предприемането на принудително
изпълнение, чрез изпълнение на запорното съобщение от 03.12.2019 г. Няма данни
по делото, както и доказателства, че за това изпълнение е изпратено и получено
от дружеството писмо. Бездействието от страна на НАП, изразяващо се в липса на
същински действия по принудително изпълнение и в неизползването на всички
процесуални способи и възможности за надлежно уведомяване на жалбоподателя за
предприетите действия по принудително изпълнение, се дължи единствено на
органите му, поради което и е недопустимо тези органи и в частност НАП, да
черпят права от това свое поведение. В този смисъл съдът намира, че не е налице
прекъсване на давността. Дори и да се приеме, че лицето е узнало за
изпълнението на запорното съобщение към датата на закриване на банковата му
сметка – 14.01.2020 г., за голяма част от вземанията давността към тази дата е
изтекла. Съдът не намира за необходимо да сочи за кои вземания давността не е
изтекла към този момент с оглед изложеното по-горе относно липсата на конкретни
мотиви при издаването на разпореждането и обобщаването, извършено от директора
на ТД на НАП, с което се цели не само допълване, но и поправка на волята на
публичния изпълнител.
На анализ подлежи
намира ли приложение в конкретния случай разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 5 ДОПК, касаеща спирането на давността при налагането на обезпечителни мерки.
Приемайки, че с налагането на обезпечителни мерки с постановлението от
22.06.2015 г. по чл. 195 ДОПК преди образуването на изпълнителното дело не се
спира давността, тъй като чрез тях на практика не се цели прякото
удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане /обезпечението
служи за осигуряване на изпълнението/, то с постановление от 14.09.2018 г.,
издадено след образуване на изпълнителното производство, настъпват последиците
по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК – спиране на давността. Тук се поставя въпросът
как може да бъде спряна давността за втори път, след като същата е спряна за
някои от вземанията на 22.06.2015 г., вкл. и липсват данни за отпадане на
основанията за спиране на давността, така че да бъде спряна с второто по ред
постановление. Поставя се и въпросът с оглед твърдението на ответника, след
като давността е спряна, как може да бъде прекъсната, при положение че не тече,
съобразявайки и практика по сходни казуси, че ако давността е спряна, при това
безсрочно във времето, при налагането на обезпечителни мерки, то не би могло тя
да се прекъсва с предприемане на действия по принудителното изпълнение. Следва
да се отбележи обаче, че в съдебната практика се утвърждава като основание за
прекъсване на давността налагането на обезпечителни мерки в хода на образувано
изпълнително производство, тъй като чрез тях започва принудителното изпълнение.
За пълнота, е необходимо да се посочи, че е без значение спирането на давността
по отношение на всяко едно от вземанията, доколкото към датата на
постановлението за налагане на запор от 14.09.2018 г. не е била изтекла
давността по чл. 171, ал. 1 АПК за нито едно от тях.
Независимо от това и
доколкото бяха изложени подробни съображения относно прекъсването на давността,
то и за основанието за спиране лицето следвало да е узнало, доколкото органът е
длъжен на уведоми задълженото лице за предприетите срещу него действия по
принудително изпълнение на публични задължения. За наложения запор на банковата
сметка от 14.09.2018 г. лицето не е редовно уведомено, тъй като изпратеното до
него писмо е върнато с отбелязване „непознат“. Прави впечатление, че всички
съобщения, които са изпращани до дружеството, преди и по време на образуваното
изпълнително производство, са върнати с отбелязване „адрес недостатъчен“ или
„неполучено“.
Що се отнася до
издаденото спрямо жалбоподателя и влязло в сила на 19.11.2016 г. НП, съдът
намира следното.
Въпросът относно
характера на вземането за „имуществена санкция“ е бил обект на анализ в ТР № 3
от 03.07.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВАС. Според тълкувателното решение
давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание
„глоба“ в чл. 82, ал. 1, б. „а“ във връзка с ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, не са
приложими по отношение на „имуществената санкция“, наложена с влязло в сила
наказателно постановление. За имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН като вид
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 във връзка с т. 7 от ДОПК
давността е уредена в чл. 171 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая
се констатира, че давността, която е започнала да тече на 01.01.2017 г. не се
установи да е била спряна или прекъсната предвид изложените по-горе
съображения.
В заключение е
необходимо да се отбележи, че правилата за доказване важат в еднаква степен,
както за задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече,
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, приложима в настоящото производството по
препращане на § 2 от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и
служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да обоснове
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение
дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно
този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени
служебно. При това положение въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда
означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Извод: съдът намира,
че оспореният акт и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени,
а преписката - изпратена на публичния изпълнител за ново произнасяне, като се
съобрази с мотивите, изложени в акта.
С оглед изхода от
спора, на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въпреки фактическата
сложност на делото, но предвид неявяването на процесуален представител на
жалбоподателя на проведеното съдебно заседание, поради което и същото следва да
бъде определено в размер на 2 478 лева на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 2 528 /две хиляди
петстотин двадесет и осем/ лева следва да бъдат заплатени от НАП.
Така мотивиран, Административен
съд – Хасково
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 171/11.07.2023 г. на
Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане изх. №******г. на старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Пловдив, офис Хасково, В ЧАСТТА, с която е обективиран отказ за
погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело №
*********/2016 г. по описа на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Пловдив, офис Хасково.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от
публичния изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите Пловдив, офис Хасково, по искането от 06.06.2023 г. на „ЛЮТИЦА ЛЕС“
ЕООД, ЕИК *********, в 14-дневен срок от съобщаването на постановения съдебен
акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, изложени в него.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите,
със седалище – гр. София, да заплати на „ЛЮТИЦА ЛЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - с. Ж., община Ивайловград, област Хасково,
представлявано от М. О. О., сумата в размер на 2 528 /две хиляди петстотин
двадесет и осем/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
|
Съдия: |
||