Определение по дело №1089/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 167
Дата: 15 януари 2014 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200501089
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

11.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.02

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янко Янев

дело

номер

20124100500757

по описа за

2012

година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 365/03.04.2012 г., постановено по гр. дело № 2765/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е отхвърлен предявения иск от Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.”.., за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 15.03.2010 г. на К. Д. С., починала на .г., обявено на 28.09.2011 г. с Протокол на Нотариус Й.Ц.№ .с район на действие Районен съд – Е., поради съставянето му при неспазване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН за саморъчните завещания, като неоснователен. С решението е възстановена на основание чл. 30, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството запазената частна Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” ., от наследството на К. Д. С., починала на ... г., по предявения от нея иск срещу А. С. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № .. като е намалено завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 15.03.2010 г. на К.Д. С., починала на ... г., обявено на 28.09.2011 г. с Протокол на Нотариус Й. Ц. № .. с район на действие Районен съд – Е., в полза на А. С. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ... до размер на 5/24 ид. част от завещаното имущество. Със същото решение е допуснато да се извърши съдебна делба между ─. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” 2. и А. С. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № .., на следния недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, с административен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.” № ...представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № .. с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба 15 на И. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент 1, заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място, при права на страните както следва: 5/24 ид. части за Д. П. С. и 19/24 ид. част за А. С. И.. С решението са отхвърлени предявените от Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” ..против С. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № .. и П. П. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „К.” № .. искове за делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. В. Т., с административен адрес в гр. .В. Т., ул. „С. М.” № .., представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба 15 на И. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент 1, заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място, като неоснователни. С решението е осъдена Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” ... да заплати по сметка на Великотърновски районен съд сумата 280 лв. (двеста и осемдесет лева),представляваща държавна такса върху отхвърлените искове за делба в размер на 200 лв. и държавна такса върху иска за прогласяване нищожност на завещателното разпореждане в размер на по 80 лв.,както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т. П. от АК - Б., като пълномощник на Д. П. С. от гр. Я. против Решение № 365/03.04.2012 г., постановено по гр. дело № 2765/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, в частта, в която е отхвърлен за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 15.03.2010 г. на К. Д. С., починала на 18.11.2010 г., обявено на 28.09.2011 г. с Протокол на Нотариус Й. Ц. № ... с район на действие Районен съд – Е. и в резултат, на което е допусната да се извърши съдебна делба между ищцата и ответника А. С. И., при квоти: 5/24 ид. части за Д. П. С. и 19/24 ид. част за А. С. И.. Излага се, че за да стигне до грешния извод, че завещанието е валидно, съдът приел за доказано, че то е написано от наследодателя при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН и изцяло кредитирал заключението на съдебно – графическата експертиза, макар то да било изготвено изцяло върху негоден сравнителен материал – ксерокопия от документи. Излага се на първо място, че завещанието било оспорено на едно единствено основание – неспазена форма, тъй като подписът на завещателя бил поставен преди датата на завещанието, по което съдът не само не се бил произнесъл, но дори не отразил в мотивите, че е направено. На второ място, представеното завещание било нищожно, защото след завещателните разпореждания следвал подпис на завещателката, след който била изписана дата на съставянето му. Излага се, че материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 от ЗН поставяла изисквания към формата на завещанието, едно от които в конкретния случай не било налице, защото подписът на завещателя бил поставен преди дата на завещателното разпореждане, а не след нея. Константна била съдебната практика, че за да бъде редовен реквизит на завещанието датата на изготвянето му освен, че трябва да е означена при съставянето му, следва да бъде и елемент от текстовото съдържание, т.е. да бъде изписана преди подписа на завещателя, а самият подпис трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Точното място на датата преди подписа, нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН не определяла, поради което тя можело да е написана в началото на завещанието като част от такста или в края му, но трябвало да е преди подписа. На трето място се излага, че изводът на съда, че завещанието било автентично бил направен на базата на графическа експертиза, която била използвала сравнителен материал под формата на копия от документи с подписа на завещателката, което било недопустимо и компрометирало крайния извод.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъде допусната делба между страните при квоти посочени в исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В.Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 2765/2011 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от Д. П. С. от гр. Я. против С. С. С., А. С. С. и П. П. И. и тримата от гр. Е.. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че заедно с ответниците са наследници на К. Д. С., бивш жител на гр. Е., починала на ... г. (общ наследодател на страните по делото). Същата била собственик преди смъртта си на следния недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. В. Т., с административен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.” № .. представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба 15 на И. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент 1, заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място. Този имот те не можели да поделят доброволно.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да допусне делба на описания недвижим имот – при квоти 1/4 ид. части за ищцата, 1/4 ид. части за първия ответник, 1/4 ид. части за втория ответник и 1/4 ид. части за третия ответник.

Пред първоинстанционния съд ответниците са оспорили предявения иск и са заявили, че не следва да се допуска делба на недвижимите имоти. Твърдят, че ответникът А. С. С. е придобил процесния недвижим имот по силата на саморъчно завещание.

Ищцата е предявила инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане и при условията на евентуалност е направила искане за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са наследници на К. Д. С., бивш жител на гр. Е., починала на 18.11.2010 г. (общ наследодател на страните по делото), която след смъртта си оставила наследници по закон: С. С. С. – съпруг (първия ответник), П. П. И. – син (третия ответник), А. С. С. – син (втория ответник) и Д. П. С. – дъщеря (ищцата), видно от заверено копие от Удостоверение за наследници № 000116/06.04.2011 г. на Община Е..

Не е спорно по делото, че К. Д. С., бивш жител на гр. Е., починала на 18.11.2010 г. (общ наследодател на страните по делото) е била призната за собственик, на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 12, том І, рег. № 384, дело № 10/12.03.2010 г. на нотариус П. К., рег. № ... на НотÓриалната камара, с район на действие Районен съд – В. Т. на следния недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, с административен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.” № .., представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба 15 на И. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент .. заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място.

Със саморъчно завещание от 15.03.2010 г. К. Д. С. е завещала на сина си А. С. С. процесния недвижи имот. Това завещание е обявено на 28.09.2011 г.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - графическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че представеното за изследване завещание от 15.03.2010 г. на К. Д. С.от гр. Е., започващо с думите: „от К. …” и завършващо с думите „… Бъде удовлетворено.; подпис ; 15.03.2010 г.” е написано и подписано от К. Д. С..

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 365/03.04.2012 г., постановено по гр. дело № 2765/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че e предявен иск за делба, инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане и при условията на евентуалност искане за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството.

Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за делба съдът следва да установи, че е налице съсобственост върху процесния имот, както и че съделителите не могат да поделят същият доброволно.

Страните са законни наследници на К. Д. С., бивш жител на гр. Е., починала на .. .г. Приживе К. С. е направила в полза на сина си А. С. С. саморъчно завещание от 15.03.2010 г.

Обсъждайки доказателствата по делото, както и направеното оспорване от жалбоподателката на представеното завещание в първоинстанционното производство настоящата инстанция, счита, че то не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика, включително и тази на Върховния касационния съд на Република България, защото: представеното завещание, с което ответникът А. С. легитимира правата на своята наследодателка К С. е написано саморъчно от К. Д. С. и видно от съдържанието му се отнася за процесния недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново и представляващ апартамент. Следва подпис на завещателката, след който е изписана датата на съставянето му 15.03.2010 г. Материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 от ЗН поставя изисквания към формата на завещанието, едно от които не е налице, защото подписът е поставен преди датата на завещателното разпореждане, а не след нея. Това налага извода, че завещателното разпореждане е съставено в нарушение на предписаната от чл. 25, ал. 1 от ЗН форма и следва да се счита за нищожно, т. е. разпореждането не е произвело целените от завещателката правни последици, поради неспазване на формата, предписана от закона и като формален акт, според чл. 42, б. „б” от ЗН неспазената форма има за последица неговата нищожност.

Саморъчното завещание е едностранна сделка на разпореждане за след смъртта на завещателя и като такъв акт, закона изисква да бъде датирано и подписано. Датата е единия от трите съществени елемента на саморъчното завещание наред със съдържанието и подписа му. С императивната норма на чл. 25 от ЗН, законодателят изисква саморъчното завещание "да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя". Определена е поредността, в която трябва да се намират двата елемента, доколкото при разпореждане подписа следва да е след датата, но точното место на датата преди подписа не е определено. Следователно датата може да е написана в началото на завещанието като част от текста, или в края му преди подписа. И в двата случай завещанието е надлежно датирано. Но не такъв е конкретния случай.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, предявеният иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б” от ЗН, за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 15.03.2010 г. на К. Д. С., бивш жител на гр. Е.,починала на 18.11.2010 г., А. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № обявено на 28.09.2011 г. с Протокол на Нотариус Й.Ц. № . с район на действие Районен съд – Е., поради съставянето му при неспазване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН за саморъчните завещания за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид изложеното, предявеният иск за делба следва да бъде уважен, като се допусне извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, с административен адрес в гр. В. Т., ул. „С. М.” № .., представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба 15 на И. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент 1, заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място, при следните квоти: Д. П. С. - 1/4 ид.ч., С. С. С. – 1/4 ид.ч., А. С. С. – 1/4 ид.ч., П. П. И. – 1/4 ид.ч.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № 365/03.04.2012 г., постановено по гр. дело № 2765/2011 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е неправилно, поради което на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ следва да се отмени и да се постанови друго, с което се уважи предявения иск за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане и предявения иск за делба, при посочените по-горе квоти.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд С. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ... С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ...и П. П. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „К.” № ..следва да бъдат осъдени да заплатят на Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.”.., сумата 540 (петстотин и четиридесет) лв. – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Пред първата инстанция не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – В. Т.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 365/03.04.2012 г., постановено по гр. дело № 2765/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., вместо което

ПОСТАНОВИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на завещателното разпореждане от 15.03.2010 г. на К. Д. С., бивш жител на гр. Е., починала на 18.11.2010 г., в полза на А. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ..,. обявено на 28.09.2011 г. с Протокол на Н. Й.Ц. № . с район на действие Районен съд – Е., поради съставянето му при неспазване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН за саморъчните завещания, по предявения иск от Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” .., на основание чл. 42, б. „б” от ЗН.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” .., С. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ... С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № .и П. П. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „К.” № относно:

НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр. В. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.329.3.16 по кадастралната карта на гр. Велико Търново, с административен адрес в гр. В. Т. ул. „С. М.” № .. представляващ апартамент със застроена площ от 59.95 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, коридор, дрешник и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 10447.515.329.3.17; под обекта - 10447.515.329.3.13, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ от 2.43 кв.м. при граници: от изток – изба от вход Б, от запад – коридор, от север – изба ... на И.. И. и от юг – изба на И. З., от горе – апартамент 1, заедно с 1 % идеални части от общите части на сградата и от съответното на застроената площ право на строеж върху 5/12 ид. части от дворното място

ПРИ КВОТИ:

1/4 ид.част за Д. П. С.;

1/4 ид.част за С. С. С.;

1/4 ид.част за А. С. С.;

1/4 ид.част за П. П. И..

ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № .... С. С., ЕГН * от гр. Е., ул. „Р.” № ...и П. П. И., ЕГН * от гр. Е., ул. „К.” № ...да заплатят на Д. П. С., ЕГН * от гр. Я., ул. „А. К.” ..., сумата 540 (петстотин и четиридесет) лв. – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Решение

2

54CE9D8CD42FD7EEC2257A38004BA683