РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Враца 30.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г. /петнадесети
декември две хиляди и двадесета година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 445 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР - Враца, против Решение № 228
от 08.07.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 408 по описа на
съда за 2019 г., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 0985958,
издаден от ОДМВР – Враца, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на К.В.К. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. (петдесет
лева).
В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна
инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че изложеното в
мотивите на оспореното решение за изтекла абсолютна давност за реализиране на
административнонаказателната отговорност е неправилно и не намира опора в
закона и установената съдебна практика. Отправено е искане към касационната
инстанция да отмени решението на РС – Враца и вместо него да постанови друго, с
което да потвърди ЕФ.
Ответникът - К.К. ***, редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, дава мотивирано заключение
за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение счита за
правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 228/08.07.2020 г. на РС – Враца, постановено по АНД №
408/2019 г., с което е отменен ЕФ серия К, № 0985958,
издаден от ОД на МВР - Враца на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Със същия за
извършено от К.К. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00
лв.
За да постанови този резултат районният съд е приел в оспореното решение,
че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения и след установен и доказан
състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача
на МПС, тъй като същият се е движил със скорост от 67 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч., но след изтичане на предвидената в закона абсолютна
погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност.
В качеството си на
въззивна инстанция съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички
относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност и в съответствие със закона и релевантната съдебна практика подробно
се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за настъпила погасителна давност на оспорения пред него
електронен фиш.
В тази връзка в
мотивите на оспореното решение е отбелязано, че в ЗАНН за разлика от НК няма
специални разпоредби, уреждащи абсолютната погасителна давност и се е позовал
на задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по
т.д.№1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС, в което е посочено, че с изтичане на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН се изключват всякакви възможности за реализиране на
административнонаказателна отговорност, а с изчитането на сроковете по чл. 82
от ЗАНН - да се реализира изпълнението на наложената административна санкция. Позовавайки
се на цитираното ТП, съдът е посочил, че празнотата в ЗАНН относно аналогична
на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, т.е. уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение и в настоящия случай.
Тези изводи на
първостепенния съд, довели до отмяна на издадения от касатора ЕФ се подкрепят
от представените и подробно обсъдени по делото доказателства и са в
съответствие със законовите изисквания, поради което напълно се споделят от касационната
инстанция. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който е три години.
Правилно РС – Враца е приел в оспореното решение, че приложимия по силата на
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН срок по чл. 81, ал. З, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК е четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието
- в конкретния случай на 26.07.2015 г., когато е установено нарушението и е
изтекъл към датата на постановяване на решението – 08.07.2020 г.
Достигайки до изводи
за изтекла погасителна давност за реализиране на административнонаказателната
отговорност с оспорения пред него ЕФ, противно на изложеното в касационната
жалба, въззивният съд не е допуснал
нарушение на материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон
и в съответствие с приложимата съдебна практика, поради което следва да бъде
оставен в сила, а предявената против него
касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228/08.07.2020 г., постановено по
АНД № 408 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.