О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260052 14.08.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1.Пламена Върбанова:
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1784 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК и образувано е по повод въззивна жалба, подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ
„Г.С.Раковски”, с адрес: с.Оризаре, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски”
№ 1, представлявано от Директора Паунка Стоева против Решение № 98 от
27.03.2020 г. по гр.д. № 1160/2019 г. по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА, в която
ОУ „Г.С.Раковски“ е осъдено да заплати на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 1904,86 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на Ч. за времето от 09.09.2019г. до 06.11.2019г.
вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, както и в частта, в която е признато за
установено по отношение на ОУ „Г.С.Раковски”, че е налице трудов стаж на Ч.Г.Ч.
с ЕГН ********** , за периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019г., на основание чл.354,
ал.1, т.5 от КТ. Със същото решение ОУ „Г.С.Раковски” е осъдено да заплати на Ч.Г.Ч.
сумата в размер на 378,67 лева – направени от него разноски по делото
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове,
както и да заплати по сметка на Районен съд – гр. Несебър, сумата общо в
размер на 406,19 лева, представляващи дължими държавни такси и разноски по
производството.
С въззивната жалба решението се оспорва
като неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
и като необосновано. Изразява несъгласие с възприетите от първоинстанционния
съд фактически изводи, до които е достигнал вследствие допуснати нарушения при
разпределението на доказателствената тежест между страните и при анализа и
оценката на събраните доказателства. Извежда като спорен по делото въпрос този
относно началния период на задържането на трудовата книжка на ищеца, доколкото
след прекратяване на трудовото му правоотношение, книжката е била в него и на
установяване по делото подлежал факта на предаването й от страна на работника
на работодателя. В тази връзка възразява, че ищеца не е провел пълно и главно
доказване на твърдения от него положителен факт, че е предоставил книжката на
ответното училище на 09.09.2019 г., както и незаконното й задържане. Счита, че
съдът неправилно е приел за доказани тези факти само въз основа на обясненията
на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, които не следвало да бъдат ценени
като доказателствено средство в частта, в която същите съдържат изявления за
изгодни за страната факти. Заявява, че по своята същност обясненията на
страната представлявали нейни твърдения, които с оглед разпоредбата на чл. 154
от ГПК на общо основание подлежали на установяване с допустимите за това
доказателства. Посочва, че като доказателство може да се цени единствено
неблагоприятното за ищеца негово изявление за това, че трудовата книжка била у
него, и не е дал същата лично на директорката. Излага доводи относно мястото,
на което ищецът бил длъжен да предаде намираща се у него трудова книжка, а
именно в седалището и адреса на управлението на училището в с. Оризаре. Като
извършеното от ищеца предаване на друг адрес в к.к. Свети Влас, на който адрес
той сочи, че се намирало счетоводството на училището, не било надлежно. На
следващо място, счита, че в изпълнение на разпределената доказателствена
тежест, от страна на ответното училище по делото са били събрани доказателства
за точно и своевременно изпращане на книжката чрез писмо с обратна разписка още
на следващия ден, след предоставянето й от страна на ищеца за да бъде
попълнена. Намира, че по делото не са събрани годни доказателства, които да
установяват, че трудовата книжка е била предадена на работодателя на 09.09.2019
г. и до 06.11.2019 г. същата е била незаконно задържана от същия. Прави се
възражение и срещу извода на съда, че ищецът бил останал без работа, който
отново в нарушение на процесуалните правила бил формиран само въз основа на
обясненията на ищеца, дадени по чл. 176 от ГПК.
Моли за отмяна на обжалваното решение в
посочената част и прави искане за присъждане на разноски. Не се правят искания
по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия Ч.Ч. на 23.06.2020
г. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от същия, с който
жалбата се оспорва като недопустима, недоказана и неоснователна. Оспорва
възраженията на въззивната страна за недоказаност на иска, като изтъква, че
самата тя е имала искане за гласни доказателства /разпит на двама свидетели/,
от което в хода на производството се е отказала. Потвърждава, че трудовата
книжка е била оставена в първия възможен момент след прекратяване на трудовото
правоотношение, на 09.09.2019 г. в счетоводството, обслужващо училището, което
се намирало в к.с. Слънчев бряг. Заявява, че няма как книжката да се е намирала
у него до 06.11.2019 г., което косвено се установявало от съдържанието на
писмо, изходящо от директорката на училището от 05.11.2019 г., както и от
сигнал, подаден от ищеца до Инспекцията на труда на 28.10.2019г. Счита, че
книжката му била върната на 07.11.2019 г. с писмо с обратна разписка именно с оглед подадения
сигнал. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят направените
разноски във въззивното производство.
Страните не правят искания за
събиране на нови доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в
срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата като редовна и допустима
следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът като съобрази въведените с въззивната жалба
оплаквания, както и задължителните указания, обективирани в т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че на ищцовата
страна следва да бъдат дадени указания, че в нейна тежест е установяването на
предпоставките на иска по чл. 226, ал. 2 от КТ, а именно: 1. прекратяване на
трудовото правоотношение; 2 незаконно задържане на трудовата книжка; 3 наличие
на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата
книжка и причинените вреди /съгласно мотивите по т.2 от на ТР 1/02.12.2019 г.
по т.д №1/2019 на ОСГК на ВКС. Доколкото с доклада на първоинстанционния съд на
ищеца не е било изрично указано, че в негова тежест е да установи наличието на
посочената четвърта предпоставка, въззивния съд намира, че следва с настоящото
определение да даде указания в този смисъл , както и да даде възможност на
страната да ангажира доказателства в изпълнение на същите.
На следващо място доколкото в исковата молба са изложени
твърдения, че към момента на прекратяване на трудовата книжка, същата се е
намирала не в работодателя, а в работника – ищец, то на същия следва да бъде
указано, че в негова тежест е да установи точното изпълнение на задължението си
за предаване на трудовата книжка на работодателя след прекратяване на трудовото
правоотношение и момента на настъпване на изискуемостта на задълженията на
работодателя по чл. 350 от КТ.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Г.С.Раковски”, с
адрес: с.Оризаре, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1,
представлявано от Директора Паунка Стоева против Решение № 98 от 27.03.2020 г.
по гр.д. № 1160/2019 г. по описа на РС-Несебър,
съобразно настоящото определение.
Указва на ищеца Ч.Г.Ч., че в негова тежест е
да установи причинната връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди, както и да установи точното изпълнение на
задължението си за предаване на трудовата книжка на работодателя след
прекратяване на трудовото правоотношение и момента на настъпване на изискуемостта
на задълженията на работодателя по чл. 350 от КТ, като дава възможност на същия
да ангажира доказателства във връзка с посочените обстоятелства.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1784/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.08.2020 г. от 11,00
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните, като
препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.