№ 1029
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110215875 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от З. К. К., ЕГН: ********** срещу
електронен фиш серия К № 9616293, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че посочените в електронния фиш факти не отговарят на
истината, тъй като за място на извършване на нарушението е посочен Околовръстен път,
който няма улични номера. Отделно от това се сочи, че участъкът от Ботевградско шосе е
около 8 километра, което не позволява да се посочи мястото на извършване на нарушението.
Поддържа, че използваното устройство не е изправно. Прави искане за отмяна на
атакувания електронен фиш От съда се иска отмяна на атакувания електронен фиш,
респективно обявяването за нищожен на издадения електронен фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, като не се
представлява и от адвокат.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият
да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол. По делото не се събраха доказателства относно момента на връчване на
електронния фиш, предвид което съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 29.08.2024г. товарен автомобил марка „Пежо Бипер” с ДК № *** бил собственост на
жалбоподателя З. К. К..
На 29.08.2024г. в 20:47ч. въпросният товарен автомобил бил управляван по „Околовръстен
път“ на гр. София, с посока на движение от бул. “Цариградско шосе” към бул. “Ботевградско
шосе”. Преминавайки до № 467 на „Околовръстен път“, автомобилът се движел със скорост
от 115 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 км/ч./, при разрешена скорост за движение до
90 км/ч. Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол ATCC Cordon М2, с № МD1193, ситуирано в участъка. Мобилната система за
видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018г., със срок на валидност на
одобрението десет години. Техническото средство, осъществило заснемането, било
преминало последваща проверка за изправност на 21.03.2024г., съгласно протокол № 035-
СГ-ИСИС/21.03.2024г., при която се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на К., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в
населено място с 25 км/ч., като било отбелязано, че нарушението е повторно, понеже било
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 7861350
на СДВР, издаден отново за шофиране с превишена скорост и влязъл в сила на 03.10.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - веществени - приложен снимков материал към електронния
фиш, и писмени - справка относно собствеността върху товарен автомобил „Пежо Бипер” с
ДК № *** ; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Решение за одобрение на уред за измерване
тип Cordon М2; протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024г.; протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
69102/30.08.2024 г.; ежедневна форма на отчет за 29.08.2024 г.; справка-картон на водач,
както и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира цитираните доказателствени източници, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и
ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, а именно на
29.08.2024г. в гр. София, „Околовръстен път“ № 467, и че в процесния участък нямало
поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост,
2
различна от общоважимата - до 90 км/ч. Предвид това съдът прецени релевираните
възражения досежно съответните обстоятелства като неоснователни.
Неоснователни се явяват и наведените възражения, че на Околовръстния път няма
конкретни номера на пътя, което се опровергава от приобщения по делото доказателствен
материал. В конкретния случай се явява и ирелевантно каква е дължината на Ботевградско
шосе, тъй като по отношение на него в електронния фиш е посочено единствено, че
товарния автомобил се е движел в тази посока към бул. “Ботевградско шосе”.
Посредством Решение за одобрение на уред за измерване тип Cordon М2 и протокола от
извършена проверка на следващо място се установява, че техническото средство - мобилна
система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания и е било технически изправно към момента на заснемането. Предвид горното
неоснователно се явява и наведеното възражение от жалбоподателя за неизправноста на
техническото средство, посредством което е извършено измерването на скоростта.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването,
позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4,
3
вр. чл. ал. 2, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не са отразени датата на
издаването му и имената и длъжността на издателя, процесуално нарушение досежно
формата му не е допуснато. Освен това не се констатира и неяснота относно датата на
извършване на нарушението - 29.08.2024 г., респективно датата на физическото съставяне на
електронния фиш, доколкото и двете са ясно и еднозначно посочени. Освен това датата на
съставянето му е ирелевантна към формата на издаване, както и по отношение на
обстоятелството била ли е жалбоподателката на територията на страна към дадения момент,
или не.
Относно реда за идване на електронния фиш следва да се отбележи, че доколкото съгласно
§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са както
стационарните системи /прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган/, така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно
средство или временно разположени в участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен
с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗдвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗдвП
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
4
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движение по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията
по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо
участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо
средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗдвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CORDON М2 №
MD1193, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
5
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се
дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо
средство е +/- 3 км/ч. при движение със скорост до 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
Видно от приобщените материали по делото по отношение на жалбоподателя е налице
издаден ЕФ Серия К 7861350 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който е влязъл в сила на
03.10.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 29.08.2024г. в 20:47 ч. товарен
автомобил „Пежо Бипер” с ДК № *** е бил управляван в гр. София, по „Околовръстен път“,
с посока на движение от бул. “Цариградско шосе” към бул. “Ботевградско шосе”, като при №
467 на „Околовръстен път“ се е движил със скорост от 115 км/ч. /след приспаднатия
толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта до 90 км/ч.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, към момента не е имало поставени пътни знаци,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общоважимото до 90 км/ч., при което
неяснота по отношение на това обстоятелство не се констатира.
Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи,
доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ - „Околовръстен път“ № 467,
което описание кореспондира с въведените координати и приобщения снимков материал.
Техническото изписване „Софийски околовръстен път“, вместо „Околовръстен път“ - гр.
София, не е от естество да внесе неяснота, предвид което съдебният състав прецени
възражението в съответната насока като неоснователно.
От обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на товарни автомобили от 90 км/ч. Констатираното в
случая превишение на скоростта е с 25 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на
посочените в електронния фиш време и място със скорост от 115 км/ч. /след приспаднатия
толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
6
автомобил е жалбоподателят З. К. К.. Следователно именно последният е
административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила. Причините, поради което не го е направила, са ирелевантни, като
обективирането на съответни твърдения в жалбата не е от естество да дерогира
отговорността му.
Поради това административнонаказателната му отговорност е ангажирана
законосъобразно, независимо от факта намирал ли се е в пределите на Република България и
от кого действително е бил управляван автомобилът.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП при превишаване на максимално разрешената скорост в
населено място с от 21 км/ч. до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 100 лв.
Съдът е съгласен с правните изводи на наказващия орган, че нарушението е повторно по
смисъла на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, понеже съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, настоящото нарушение се явява извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш Серия К № 7861350 на СДВР,
влязъл в сила на 03.10.2023г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест самият
електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, поради което
също може да обосновава повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Освен това превишаването на скоростта с до 50 км/ч вече се наказва
основно с електронни фишове, а НП се издава само при по-голямо превишение. Щом става
въпрос за нарушение по чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, което се явява повторно, то съгласно чл.
182, ал. 4 от ЗДвП правилно е била наложена предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а именно 200 лева. Няма значение, дали предходния път водачът е бил
наказан по друга санкционна разпоредба за различно превишение на скоростта или за
същото превишение. За да е налице повторност, то трябва извършеното второ нарушение да
е от същия вид като предходното, тоест отново да се касае за управление с превишена
скорост по смисъла на чл. 21 от ЗДвП. Това е единственото изискване на закона, поради
което е без абсолютно никакво значение, коя е била санкционната разпоредба първия път,
след като се касае за нарушения от един и същ вид. Тук трябва да се отбележи, че
7
производството се разглежда по реда на НПК, а съгласнон чл.14, ал. 2 от НПК ,
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила, което означава, че за разлика от ГПК, то в наказателния процес всички
обстоятелства могат да се установяват с всички допустими по НПК доказателства и
доказателствени средства. В тази връзка, представената от ОПП-СДВР справка от
информационната им система, за това, кога е бил връчен и влязъл в сила електронен фиш
Серия К № 7861350, представлява годно по смисъла на НПК писмено доказателство и съдът
няма основания да не го кредитира, понеже то не се оборва по никакъв начин от останалите
събрани по делото доказателства. Дори напротив, по делото е представена такава справка и
за обжалвания електронен фиш серия К № 9616293, в която е отбелязано, че същият е бил
връчен на нарушителя на 10.10.2024г., както и че се обжалва с жалба от 24.10.2024 г., което
напълно отговаря на истината, тоест няма основание да се приема, че изложената в тези
справки информация е невярна. Предвид на това и след като представената справка от ОПП-
СДВР, за това, кога е бил връчен и влязъл в сила електронен фиш Серия К № 7861350 е
годно писмено доказателство по смисъла на НПК и не се опровергава от други
доказателства по делото, то съдът приема за категорично доказано, че електронен фиш
Серия К № 7861350 на СДВР е влязъл в сила на 03.10.2023г.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
от събраните по делото доказателства се установи, че на 29.08.202г. в 20: 47 часа, товарен
автомобил марка марка „Пежо Бипер” с ДК № ***, собственост на жалбоподателя З. К. К.,
се е движил в град София, по бул. по „Околовръстен път“ до номер 467, в посока от бул.
“Цариградско шосе” към бул. “Ботевградско шосе”с превишена скорост – 25 км/ч, при
разрешена максимална скорост за движение от 90 км/ч, като нарушението е извършено
повторно.
Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 25 км/ч, а размерът на глобата
при повторно нарушение в този случай е точно 200 лева. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не може да изменя неговия размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните произшествия,
които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в населено място това
поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци, сред които деца, възрастни
хора и майки с бебета. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или
сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание
на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав
единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да
имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по смъртност
вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за тези произшествия
е именно движението с превишена или несъобразена скорост. Освен това превишението на
8
скоростта не е пренебрежимо малко, а и в крайна сметка се касае за повторно нарушение.
Предвид на това, случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден като правилен - законосъобразен и обоснован,
а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния
представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че
претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 9616293, издаден от СДВР срещу З. К. К.
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лв.
ОСЪЖДА З. К. К., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к.. „**** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9