РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Казанлък, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. Т. Гражданско дело №
20225510102446 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал. 2
от СК, чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Х. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: ****, против М. Т. А., ЕГН **********, от ****. Ищецът
твърди, че с М. Т. А. заживели на семейни начала в началото на 2008 г. в дома
му в с. Б.. От съвместното им съжителство имали родени две деца - А. Х. А.,
роден на **** г. и Д. Х.а А.а, родена на **** г. Твърди, че живели добре,
спокойно и в разбирателство. Грижели се заедно за децата си, като
родителите на ищеца им помагали при необходимост за отглеждането им. С
ответницата работели и разполагали с достатъчно средства да посрещат
текущите си нужди. Имали дом, но искали да направят основен ремонт, да го
обзаведат и да осигурят повече средства за децата, които растели, а с
нарастване на възрастта им се увеличавали и нуждите им. Сочи, че в началото
на 2020 г. ответницата получила предложение да отиде да работи в Г. при
свои близки. Решили първо тя да замине, а след като намери работа и за
ищеца, той също да замине в Г. и там да се съберат. На 15 февруари 2020 г.
М. заминала в Г., при нейни роднини, а ищецът поел изцяло грижите по
децата. Дъщеря им била на четири години и понякога майката на ищеца
ходела да му помага. Първите няколко седмици ответницата се обаждала
всеки ден. Търсела децата, интересувала се как синът им се справя в училище
и как минават дните на дъщеря им в детската градина. До месец май 2020 г.,
включително ежемесечно изпращала различни суми, с които да се покриват
вноските по нейни кредити и за сметките за телефона й. Постепенно нещата
1
се променили. Ответницата започнала да се обажда рядко, едва един път
седмично. Разговорите им били кратки. Майката не се интересувала от
децата, не искала да разговаря с тях. Спряла да помага и финансово. Твърди,
че многократно я търсил, настоявал да разбере на какво се дължала промяната
в поведението й, но без успех. Търсил и нейните роднини, за да разбере от тях
какво се случвало с М., но те не давали никаква информация. Твърди, че през
м. септември 2020 г. в телефонен разговор ответницата му съобщила, че в
живота й вече имало друг мъж и всичко между тях било приключило. Не
знаел как да обясни на децата, че майка им вече имала друг живот, в който те
тримата нямали място. Решил да отиде до Г. и лично да се увери, че майката
била категорична в намерението си да се разделят окончателно. На 22
септември 2020 г. отишъл в Г., при нея, на адреса на който живеела.
Разговаряли и три дни по-късно двамата се прибрали в Б.. М. А. твърдяла, че
направила грешка и от сега нататък ще живеят както преди - като семейство,
ще се обичат и заедно ще се грижат за децата си. Твърди, че на 30 август,
докато ищецът бил на работа, а децата на училище и детска градина, М. си
събрала багажа и ги напуснала. Звънял й по телефона, но тя не отговаряла на
повикванията. Твърди, че вече повече от две години не знаел къде точно се
установила. Ответницата рядко търсела децата. Обаждала се по телефона
един път месечно, за да ги чуе. Бабата и дядото по майчина линия също не
търсели контакт с Д. и А.. Ищецът останал да се грижи сам за тях. Когато
имал възможност, за кратко пътувал за чужбина, за да осигурява средства за
издръжката на децата. Към настоящия момент родителите му помагали в
грижите за децата. Тази година А. бил приет и учи в **** - К., профил „****“.
Ежедневните му разходи значително се увеличили, предвид и пътуването от
гр. М. до гр. К., както и тези за джобни, дрехи, обувки, учебни помагала и
тетрадки. Д. също имала нужда от повече средства, тази година била в
предучилищна група, а следващата й предстояло да бъде първокласник. Моли
съда да постанови решение, с което: да предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца А. Х. А., ЕГН
********** и Д. Х.а А.а, ЕГН **********, на бащата Х. А. Х., като занапред
те да живеят с него, на адреса на който живеят и сега, а именно: гр. М., ****, а
на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата;
да осъди ответницата да заплаща на детето А. Х. А., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Х. А.
Х. месечна издръжка в размер на 250,00 лева, считано от 19.10.2021 г. /една
година назад/ до настъпване на законни основания за промяната или
прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, по банкова сметка с
титуляр Х. А. Х., в „****“ EАД, IBAN: ****, ведно със законната лихва от
датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Да
осъди ответницата да заплаща на детето Д. Х.а А.а, ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител месечна издръжка в размер
на 200,00 лева, считано от считано от 19.10.2021 г. /една година назад/ до
настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5-то
2
число на текущия месец, по банкова сметка с титуляр Х. А. Х., в „****“ EАД,
IBAN: ****, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до
изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответницата.
Ищецът, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не се
явява и не взема становище по предявените искове.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. М., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на Община С.З. на
А. Х. А., роден на **** г. се установява, че негови родители са М. Т. А., ЕГН
********** и Х. А. Х., ЕГН **********.
От представеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на Община С.З. на
Д. Х.а А.а, родена на **** г. се установява, че нейни родители са М. Т. А.,
ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********.
От представеното по делото Удостоверение от Директора на ДГ „К.“ -
гр. М. изх. №1/20.09.2022 г., се установява, че детето Д. Х.а А.а, е записано в
детското заведение и новата учебна година ще бъде в ****.
От представената по делото Служебна бележка от Директора на **** -
К., се установява, че А. Х. А., е записан в 8 клас, профил „****“, през
учебната **** г.
В заверено копие на саморъчно подписана декларация бащата Х. А.
Х., ЕГН **********, с адрес: ****, декларира, че средномесечният му доход
за периода от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г. е в размер на 1500 лв.
Видно от представената декларация за доходите на ищеца от
22.03.2023 г., за периода 01.08.2022 г. до 01.03.2023 г., средномесечният му
доход възлиза на 2500,00 лева.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. М.. Към момента на социалното проучване социалните
работници са установили, че бащата Х. Х. е в Н., където работи. Детето А.
споделило с тях, че от около десет дни за него и сестра му се грижи майка им
М., но желае да живее при баща си Х. Х. в дома им в град М., ****. Детето
съобщило също, че баща му ще се прибере през януари месец 2023 година. От
3
заключението на доклада се установява, че децата се отглеждат от майка си в
гр. М., ****. Всички потребности на децата се задоволяват в достатъчна
степен в семейството на майката, с помощта на бабата по майчина линия.
Майката не притежава собствено жилище, децата не разполагат с лично
пространство и собствена стая, към момента майката няма постоянни доходи.
Бащата притежава жилищно-битови условия и финансови средства за
полагане на добра грижа за двете деца. Между децата и двамата родители
съществува изградена емоционална връзка и поддържат постоянни контакти
по между си. Родителите притежават необходимите личностни качества за
полагане на добра грижа за децата и е необходимо да си поделят
ангажиментите по възпитанието и издръжката им.
По делото е изготвен допълнителен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. М.. Видно от него, към момента основните
грижи за децата А. и Д. са поети от техния баща, който е подпомаган от
своите родители и съжителката му Б.К.. Нуждите на децата в семейната среда
се задоволявали адекватно. Бащата осигурил подходящ дневен режим за
децата, съобразно възрастта и потребностите им. В заключение е отбелязано,
че бащата притежава необходимите личностни качества, жилищно-битови
условия и финансови средства за полагане на добра грижа за двете деца, като
разчита и на помощ от двамата си родители. На този етап майката не участва
пряко в грижите за двете деца, тъй като живее и работи в чужбина.
Изслушан на осн. чл. 59, ал. 6 от СК бащата Х. А. Х., заяви, че в
момента живее в ****. Живеел и работел в Н. като куриер доставчик. Сега
смятал да замине отново, защото бил на трудов договор и есента трябвало да
се върне, защото детето Д. щяла да бъде в първи клас и искал да й помага в
обучението. Имал и син, който бил тийнейджър и също искал внимание. За
грижите за децата разчитал на родителите си, защото те му помагали много.
Когато го нямало децата живеели с тях. През 2021 г., юни месец, заминал за
чужбина, защото нямал работа и нямало как да издържа семейството си и да
плаща сметки. На 3-4 месеца се връщал за месец, месец и половина, за да
види децата. Смята, че на края на месец август ще се прибере за постоянно,
защото децата имали нужда от него и искал да започне работа в ****. Смята,
че можел да се справи с децата. Имал нова съжителка, тя пътувала с него в
чужбина, но много му помагала, грижела се много добре за децата и те много
добре я приемали. М. работела, откакто била в чужбина. Не можел да каже
като каква работела, знаел, че произвеждали тестени изделия. Предполага, че
работела в пекарна. М. нямала други деца след раздялата. Била здрава, на 29
години. Смята, че тя изкарвала достатъчно средства, за да плаща издръжка за
децата. М. знаела за делото. Тя му се обадила по телефона, защото получила
призовка и казала: „Добре, ще се видим в съда“. М. не изразявала желание да
се грижи за децата. Откакто заминала 2020 г., върнала се 2021 г. август месец
за десет дни, на 25.11.2022 г. се върнала и заминала на 25.01.2023 г.. Бащата
не я ограничавал да се вижда с децата, но тя не се прибирала. Когато М. била
тук, децата били при нея. Веднъж му казала: „Ела да си вземеш децата,
4
защото аз заминавам и не ми се занимава с тях“, това било на 12.01.2023 г.,
заминала без да каже. Децата били при нея в М., в майчината й къща. Когато
майка му научила за заминаването на М., веднага отишла и прибрала децата.
Сочи, че не очаквал, че толкова бързо М. щяла да иска да ги върне и да
замине за чужбина. Регулярно средства за издръжка на децата не била
изпращала, и към настоящия момент не плащала издръжка.
Изслушано от съдебния състав, на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., в
присъствието на социален работник З.Х. и след отстраняване на родителя и
процесуалния му представител от съдебно заседание, детето А. Х. А., заяви,
че е на 14 години. Баща му се казвал Х. А. Х., а майка му М. Т. А.. В момента
били разделени. Майка му заминала за чужбина през м. февруари 2020 г.,
след това се чували, но през септември се обадила на баща му, че не искала да
се връща и имала приятел там. Тогава баща му заминал за Г.. В момента
живеел при баща си, чувствал се добре. Закупили къщата, когато бил на 7
години. Преди това живеели в с. Б.. Баба му и дядо му помагали за
отглеждането им. Разбирал се с тях. Майка му била в Б. 30-40 дена, но после
го изпратила при баба му и дядо му, като го излъгала и не се бил чувал с нея
от януари месец. Баща му имал нова съжителка. Тя много добре се държала с
тях.
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Б.К.И. заяви, че с Х. се познавали от 2-3 годни, негов
братовчед живеел в техния блок и се познавали. М. я виждала 1-2 пъти и не я
познавала като личност. Семейството живеело в гр. М.. Имали две деца, едно
момче на 14 години и момиче, около 7-годишно. Х. от много време не живеел
с М.. Х. се грижел за децата. Той работел в чужбина, поради особеностите в
Б.. Децата живеели в М.. Майката на Х. се грижела за децата, докато той бил в
чужбина. Последните седмици всеки ден били на гости при Х.. Били винаги
заедно, когато Х. се връщал от чужбина. Х. споделял, че майката не ги
търсела и не им пращала пари и това го изумявало. Избягвали да говорят на
тази тема, защото била болезнена за Х.. Заявява, че Х. се грижел много добре
за децата си.
Свидетелката Х.Я.А., заяви, че познавала Х. и М., били съседи, купили
къща в гр. М.. Имали две дечица. Когато купили къщата, М. била бременна с
второто дете. Голямото дете било на 14 години. Свидетелката знаела, че А.
учел в гр. К.. Докато учел в М. чувала много хубави неща за него. Бил много
ученолюбиво дете. Чувала, че М. и Х. били разделени, от години свидетелката
не била виждала М. в М.. Децата живеели при бащата. Той работел в
чужбина. Свидетелката нямала представа колко често се прибирал, но се
връщал в М. и оставал за месец. Когато Х. бил в чужбина, майка му се
грижела за децата. Децата били много добре обгрижвани.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
5
основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно
искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за
основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред,
изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не
са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да
се произнесе по претенциите за предоставяне на родителските права,
местоживеенето на децата, издръжката и личните контакти с родителя, който
не упражнява родителските права. Установи се в настоящото производство,
че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че същите
имат родени от съвместното си съжителство две деца. Установи се, че към
датата на подаване на исковата молба, децата са живели при баща си в гр. М..
Изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от
бащата. При разделното живеене на родителите те нямат възможност
ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право
спрямо детето, както и относно цялостното упражняване на родителските
права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата следва да се
разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал.2 от СК. След като се
определи при кой от двамата родители ще живеят А. и Д., този родител ще
упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че
местоживеенето следва да бъде определено при бащата на адрес: **** и на
него да бъде предоставено упражняването на родителските права. След това
да бъде определен режим на лични контакти на майката с децата А. и Д.,
което се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между
тях и майката и следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на
лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на децата. Съдът счита, че режимът следва
да бъде определен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
19:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата; за Коледните празници на
четна година от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на 26.12, а на
Новогодишните - на нечетна, от 12:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01
януари, децата ще са при майка си; за Великденските празници - всяка четна
година от 17:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на втория ден на
Великден, децата ще са при майка си, а на нечетна - при баща си.
Предявени са искове по чл. 143, ал.2 от СК, които са основателни по
следните съображения:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
6
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Детето с оглед възрастта си е неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си. Нуждите на двете деца са обичайни за лица на
тяхната възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и
др., както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в
което се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на децата,
претендиращи издръжка.
Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се
установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.
Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от родителите, т.
е. задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по
делото доказателства се установи, че майката живее и работи в чужбина – Г..
Така, като взе предвид нуждите на децата и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът присъжда издръжка в размери,
както следва: за детето А. Х. А., роден на **** г., в размер от 450 лв. и този
размер е съобразен с нуждите на детето, което е ученик в 8 клас от храна,
облекло, обувки, учебници, учебни помагала и средства за извънкласни
занимания, както и средства за транспорт до училище; и за детето Д. Х.а А.а,
родена на **** г., в размер от 350 лв. и този размер е съобразен с нуждите на
детето, което посещава детска градина от храна, облекло, обувки и средства
за развлечение. Ответницата следва да поеме по-голямата част от
определената издръжка, съответно в размер на 250 лв. за детето А. и 200 лв. за
детето Д., платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно с непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на децата следва да се поеме от бащата.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
Ответницата следва да заплати и издръжка и за минал период – за
период от една година, т.е. от м. октомври 2021 г., тъй като не е заплащала и
осигурявала финансови средства за децата си от момента, когато е напуснала
семейното жилище, което се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели, с изключение на времето, когато се е прибирала в Б. и ги е
взимала при себе си. Съдът прецени, че следва да осъди ответницата да
заплати издръжка на двете деца за минало време, считано за времето от
19.10.2021 г. до 19.10.2022 г., в размер на по 195 лв. за всяко едно от децата,
която сума се равнява на месечна издръжка за период от една година, ведно
7
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постановяване на
съдебното решение до окончателното и изплащане.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът допуска предварително
изпълнение на решението в частта му, досежно присъдената издръжка.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. Т. А.,
ЕГН **********, от ****, следва да заплати по сметка на съда и сумата в
размер на 835,20 лева на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, събирана от съдилищата по ГПК, и 5,00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ищецът направи своевременно искане за присъждане на разноски и
представи доказателства за извършени такива в общ размер на 532,50 лв., за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, поради което ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в горепосочения
размер.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
родените от съвместното съжителство между Х. А. Х., ЕГН **********, с
адрес: **** и М. Т. А., ЕГН **********, от ****, деца А. Х. А., ЕГН
********** и Д. Х.а А.а, ЕГН **********, на бащата Х. А. Х., ЕГН
**********, с адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата А. Х. А., ЕГН
********** и Д. Х.а А.а, ЕГН **********, при бащата Х. А. Х., ЕГН
**********, на адрес: гр. М., ****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката М. Т. А., ЕГН
**********, от **** с децата А. Х. А., ЕГН ********** и Д. Х.а А.а, ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата; за Коледните празници на четна
година от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на 26.12, а на Новогодишните - на
нечетна, от 12:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари, децата ще
са при майка си; за Великденските празници - всяка четна година от 17:00
часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на втория ден на Великден, децата ще
са при майка си, а на нечетна - при баща си.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, М. Т. А., ЕГН **********, от
****, да заплаща на детето А. Х. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Х. А. Х., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 250,00 лева, до 5-то число на текущия месец, по банкова сметка с титуляр
Х. А. Х., в „****“ АД, IBAN: ****, считано от датата на подаване на исковата
молба- 18.10.2022 г., до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
8
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от ГПК, М. Т. А., ЕГН **********, от ****
ДА ЗАПЛАТИ на детето А. Х. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Х. А. Х., ЕГН **********, издръжка за минало време -
една година преди подаване на исковата молба в съда, а именно за времето от
19.10.2021 г. до 19.10.2022 г., в размер на 195 лева месечно, на основание чл.
149 от СК, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния предявен
размер от 250 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, М. Т. А., ЕГН **********, от
****, да заплаща месечна издръжка на детето на детето Д. Х.а А.а, ЕГН
**********, чрез нейния баща и законен представител Х. А. Х., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, до 5-то число на
текущия месец, по банкова сметка с титуляр Х. А. Х., в „****“ АД, IBAN:
****, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2022 г., до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 от СК, М. Т. А., ЕГН **********, от ****,
да заплаща месечна издръжка на детето на детето Д. Х.а А.а, ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител Х. А. Х., ЕГН **********,
издръжка за минало време - една година преди подаване на исковата молба в
съда, а именно за времето от 19.10.2021 г. до 19.10.2022 г., в размер на 195
лева месечно, на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена сума от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата й част до пълния предявен размер от 200 лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М. Т. А., ЕГН
**********, от ****, да заплати в полза на РС-Казанлък държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 835,20 лева, както и сумата от 5,00
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
държавното вземане.
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН **********, от **** да заплати на Х. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес: ****, сторените по делото в размер на 532,50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9