Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. В., 13.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12356 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й.Ж. Д. и П.А. Д.а срещу Р.И.И., К.И.К., Н.И.С., Й.С. К. и С.К.С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”, целият с площ от 756 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5401.9590, 10135.5401.595, 10135.5401.3360, 10135.5401.597 и 10135.5401.9554;
- за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор 10135.5401.594.1, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от 34.00 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”.
В исковата молба ищците Й.Ж. Д. и П.А. Д.а твърдят, че на 05.08.2002 год. са сключили с И. К. ***, съпруг на Р.И.И. и баща на К.И.К. и Н.И.С., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., м. „*** ІІ”, № 80, представляващ вилна сграда с площ от 39.45 кв.м. и дворно място с площ от 800 кв.м. Твърди се, че в деня на сключване на предварителния договор наследодателят на ответниците им е предал владението върху имота, с уговорка, че в 2-годишен срок ще има право да събира плодовете, да обработва лозето, както и да влиза в приземното помещение на сградата, за да се преоблича. Поради това е предал на ищците единия комплект ключове, а другия е запазил за себе си. Тъй като в определения в договора срок продавачът не е изпълнил поетите с предварителния договор задължения, през втората половина на м. септември 2004 год. ищците подменили патроните на всички входни врати – на дворното място и на сградата, от който момент и понастоящем владеят целия имот необезпокоявано от никого, подобрявайки жилището и обработвайки земята. Излага, че наследодателят на ответниците И. К.И. и съпругата му Р.И.И. са предявили иск за предаване на владението на вилната сграда, но с влязло в сила решение по гр.д. № 6258/2005 год., по описа на ВРС, искът им е отхвърлен, поради което и течението на давностния срок не е прекъснато. Поради изложеното и доколкото ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния поземлен имот и изградената в него вилна сграда, излагат че за тях е налице правен интерес за разрешаване със сила на пресъдено нещо спора относно собствеността върху поземления имот и вилната сграда. Отправено е искане и за отмяна на констативен нотариален акт № 22, том І, рег. № 300, н.д. № 20/14.02.2014 год.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С., депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на исковете. Поддържат, че ищците не биха могли да придобият правото на собственост върху имота, тъй като същите са били негови държатели. Заявяват собствени права основани на твърдения наследодателят им И. К.И., заедно със съпругата си да са придобили поземления имот и изградената през 1989 год. в него от съпрузите вилна сграда, по давност, осъществявайки лично и чрез ищците владение в периода от 21.11.1997 год. до 2007 год., а след смъртта на наследодателя и понастоящем от ответниците. Поради това и сезират съда с насрещна искова молба, претендирайки осъждане на Й.Ж. Д. и П.А. Д.а да им предадат владението върху поземления имот и изградената в него сграда.
В депозирания отговор на исковата молба от ответниците Й.С. К. и С.К.С., се поддържат идентични твърдения на тези на ответниците Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С., присъединявайки се към насрещната искова претенция.
В дадения им едномесечен срок ответниците по насрещната искова претенция Й.Ж.Д. и П.А.Д. депозират отговор на насрещната искова молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Оспорват твърденията на насрещната страна, че Д. се били държатели на имота. Поддържат, че още с предаване на фактическата власт върху имота при сключване на предварителния договор Д. са били със съзнанието, че това е техния дом, като владението върху целия имот са установили в края на 2004 год. от когато и понастоящем владеят същия и са го придобили по давност. Молят за отхвърляне на насрещия иск.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа предявените свои искове и оспорва насрещните такива.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 16 от делото заверено от страната копие на удостоверение № 365/15.08.1989 год. на ИК на ОбНС – В., че на И. К.И. е предоставено за ползване по реда на 26-то ПМС място с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. В., м. „Сух кладенец”, № 80, при граници: ползватели Н. Г. Т., И. Б. К., И. К. М. и път.
С констативен протокол от 05.01.1989 год. е установено, че в предоставения за ползване имот И. К.И. е изградил сезонна постройка с площи – 37 кв.м. с изба и таван в отклонение на общото строителство – разрешение на ТК „Първи май” – 20 кв.м. Така изградената постройка, с установена в хода на производството по узаконяване площ от 39.45 кв.м., е узаконена с акт за узаконяване № 7/13.03.1991 год.
Видно от приложеното на л. 78 от делото удостоверение за сключен граждански брак, че към датата на предоставяне за ползване на горния имот и изградената в него сграда И. К.И. е бил в брак с Р.И. Ж..
С предварителен договор от 05.08.2002 год. /л. 85-86/ И. К.И., като продавач и Й.Ж.Д. и П.А.Д., като купувачи, са договорили продажбата на следния недвижим имот: вила, находяща се в гр. В., м. „*** ІІ”, № 80, с площ от 39.45 кв.м., състояща се от дневна с кухненска ниша и спалня с голяма тераса, при граници Н. Т., И. К., И. М. и път, заедно с прилежащото й дворно място с площ от 800 кв.м. Посочено е, че владението на описания имот се предава на купувачите на датата на подписване на договора, а именно 05.08.2002 год. Видно от обективираното върху гърба на последната страница от договора изявление, че до окончателното прехвърляне на имота, продавачът има право да ползва лозето в имота, предмет на предварителния договор.
Представен л. 22 от делото, е констативен протокол от 09.09.2004 год., съставен от нотариус Александър Александров, в който е удостоверено, че на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили Й. и П. Д., като същите са представили коментирания по-горе предварителен договор и телеграма с известие за доставка, получена на 02.09.2004 год. от съпругата на И. К.И., с която Д. канят продавача по предварителния договор да се яви в кантората на нотариуса за сключване на окончателен договор за продажба. Отразено е, че до 10.20ч. поканеният продавач не се е явил.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и гр.д. № 6258/2005 год., по описа на ВРС, ХХ състав. Същото е образувано по предявен от И. К.И. и Р.И.И. срещу Й.Ж.Д. и П.А.Д., иск с право основание чл. 108 ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., м. „Сух кладенец“ – вилна сграда с площ от 39.45 кв.м., състояща се от дневна с кухненска ниша, стая с тераса, на маза, изградена в място с площ от 800 кв.м., представляващо имот пл. № 594 в кв. 773 по плана на 14-ти микрорайон на града от 1996 год., основан на твърдения ищците да са придобили собствеността чрез изграждане на сградата по време на брака между тях, след като на И. К. е било предоставено право на ползване върху мястото по реда на ПМС № 26/1987 год. Видно от сезиралата съда искова молба, в същата ищците са твърдяли, че И. К. е сключил предварителен договор с ответниците на 05.08.2002 год., на които К. е предал владението върху имота, запазвайки си правото да ползва лозето и сутеренния етаж. По-нататък е твърдял, че през м. януари 2005 год. са констатирали, че ответниците са подменили патроните на бравата на входната врата на мястото и на сутеренния етаж, като фактически от началото на м. 02.2005 год. ползват целия имот без да са заплатили стойността на имота и без да плащат стойността за ползването му. Видно от приобщената към материалите по това дело нотариална покана от 20.01.2005 год. И. И. е посочил, че разваля предварителния договор и е поканил Д. да му предадат владението върху имот. В поканата се съдържат идентични на тези в исковата молба изявления на К.. С нотариална покана от 19.10.2005 год. Д. отново са поканени да предадат имота. В хода на производството Д. са оспорвали правото на собственост на ищците върху имота и са поддържали, че владеният същия на правно основание – сключения предварителен договор. Представена в хода на производството от Д. е посочената в коментирания по-горе констативен протокол, съставен от нотариус Александър Александров, телеграма, с която купувачите са поканили продавачите да се явят в кантората на нотариуса на 09.09.2004 год., в 10.00ч. за сключване на окончателен договор. С влязло в сила решение искът на И. К.И. и Р.И.И. е отхвърлен.
Представени от ищците са и доказателства за заплатени от тях местни данъци и такси за имота през 2014 год. /л. 203-204/, както и за заплащане ел.енергия в периода от 2005 год. до 2016 год. /л. 258-315/. Видно както от касовите бележки, така и от приложеното на л. 319 от делото писмо от „Енерго-про продажби“ АД, като титуляр партидата за обект на потребление гр. В., м. Боровец, е записан И. К.И..
Приложено на л. 320 от делото е удостоверение от 12.12.2016 год. от Община В., видно от което, че К.И.К. е декларирал процесния имот през 2012 год., представяйки за документи, удостоверяващи собствеността коментираното по-горе удостоверение № 365/15.08.1989 год., с което на И. К. е предоставено право на ползване върху имота, както и удостоверение за наследници.
Видно от приложеното на л. 88 от делото удостоверение за наследници, че И. К.И. е починал на 30.11.2010 год. и е оставил за наследници по закон Р.И.И. – съпруга, Н.И.С. – дъщеря и К.И.К. – син.
С нотариален акт № 22, том І, рег. № 300, дело № 20/2014 год. на нотариус Диана Бейлерян, с район на действие района на ВРС, Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С. са признати за собственици по давностно владение и наследяване на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594, находящ се в гр. В., СО „***”, целият с площ от 756 кв.м., идентичен с ПИ № 594 по ПНИ на СО „***”. Приобщено към доказателствения материал по делото е копие от нотариалното дело по издаване на коментирания констативен нотариален акт. Представени пред нотариуса са удостоверение изх. № АУ079139ВН-010ВН/15.02.2013 год., в което е посочено, че по отношение на имота няма съставяни АДС, като е открита процедура по съставяне на АОС. Посочено е, че имотът попада в терен по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, като за територията на м. „***“ има одобрен ПНИ. Посочено в удостоверение № ОП-13-9400-366/08.01.2014 год., издадено от Областна администрация на област В., че заповедта за одобряване на ПНИ е обжалвана по отношение на имот 954.
Приобщено към доказателствения материал по делото /л. 205-207/ е и влязло в сила на 04.01.2016 год. решение № 2900/30.06.2015 год. по адм.д. № 12424/2013 год., по описа на ВРС, ХІV състав, видно от което производството е образувано по жалба на реституирания собственик С. Петков Лазаров срещу заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 год. на Областния управител на област с административен център гр. В. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ – м. „***“, землището на кв. „Галата“, гр. В., в частта за новообразуван имот № 594. С решението съдът е отменил заповедта в атакуваната част, приемайки че в регистъра към ПНИ неправилно като собственик на имота е вписан ползвателят И. К.И., който не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост, а КНА за собственост е издаден две години след издаване на оспорената заповед.
Проведена в хода на производство е и СТЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че описаният имот в предварителния договор от 05.08.2002 год., като дворно място с площ от 800 кв.м. и двуетажна сграда със застроена площ от 39 кв.м. са идентичен с процесните имоти.
Ангажирани
в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Н.
Б. и М.С. Ч. – водени от ищците и Дончо И. Коемджиев
и И. Енчев Димитров – водени от ответниците.
Свидетелите
Б. и Ч. излагат, че познават ищците и имота им от повече от десет години.
Свидетелката Ч. излага, че знае да закупили имота с договор за продажба, като
сочи, че е виждала коментирания предварителен договор. В първите години, когато
свидетелката Ч. е отишла да живее за постоянно в имота си, съседен на този на Д.
/2004-2005 год./, сочи да е виждала два пъти в имота възрастен човек – дядо И.,
който е идвал да обработва лозето. След това не е виждала други хора освен Д.,
в който смисъл е изнесеното от свидетелката Б..
Свидетелят
Коемджиев излага, че познава И. К. и предоставеното
му място за ползван в м. „Боровец“. Посещавал е имота в периода от 1990 – 2000
год., след това не е ходил на мястото. Излага, че И. К. се е опитвал през 2002
год. да го продаде, като го е дал на някакви хора, които не са от В.. Излага,
че по сведение както на И. К., така и на ответниците
знае, че между тях и купувачите е имало спорове, като същите от 7-8 години не
ги пускат в мястото. Същевременно излага, че до кончината си И. К. е ходел на
мястото да го обработва, а след това имота се обработвал от неговата съпруга и
децата му.
Свидетелят
Димитров също излага да познава мястото, като сочи да е посещавал същото около
2000 год., след това е ходил със сина на И. К.. В имота не е имало други хора.
Излага да знае от страните, че е имало сключен договор с хора, които са искали
да го закупят, но не са заплатили стойността на имота.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По наведените
възражения за недопустимост на предявените от ищците искове, респ. предявения
насрещен такъв, поддържани и в хода по същество, съдът се е произнесъл с
определение № 2795/09.03.2016 год. Със същото съдът е приел, че правният
интерес за ищците от предявените установителни искове
е обусловен от наведените от тях твърдения за осъществявана фактическа власт върху спорния поземлен
имот и изградената в него вилна сграда и процесуалното поведение на ответниците,
които оспорвайки право им
на собственост разкрива
интерес от отричане правата
на ответиците със сила на пресъдено нещо по отношение на поземления имот, респ. установяване правата на Д. върху вилната сграда. Искането за отмяна на нотариалния акт не е самостоятелен иск за собственост, а последица от изхода по предявения иск за собственост. Довиди на ответниците за недопустимост на исковете с аргумент, че по отношение спора за собственост е приложим специалния
ред по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /първоначалната й редакция/ съдът
не споделя. В случая не се твърди
наличието на непълнота или
грешка в кадастралната карта, а спор относно принадлежността на правото на собственост върху поземления имот и изградената в него сграда. Аргумент за обратния
извод не е обстоятелството кои са
лицата, вписани като собственици в кадастралните регистри, доколкото същото не обосновава грешка или непълнота в
кадасталната карта.
Като неоснователно съдът е преценил и възраженията на ответниците по насрещната искова претенция за недопустимост на същата черпени от забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК. Силата на прeсъдено нещо се разпростира само по отношение на основанието, на което ищците в производството по гр.д. № 6258/2005 год. са твърдяли да са собственици – изградена сграда по време на брака между Р.И.И. и И. К.И., след като на последния е предоставено право на ползване върху място по реда на ПМС № 26/1987 год. на МС и НС на ОФ и узаконяване на сградата с акт за узаконяване № 7/18.03.1991 год. В случая ищците по насрещната искова претенция твърдят да се легитимират като собственици въз основа на наследяване на И. К.И., който от своя страна е придобил съвместно с Р.И. по време на брака им имота въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 21.11.1997 год. до смъртта му, а след смъртта на наследодателя и понастоящем от ответниците.
По изложените по-горе съображения съдът намира
предявените установителен положителен и отрицателен
иск, респ. насрещния ревандикационен иск за
допустими.
По предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е да установя по безспорен начин, че са
собственици на поземления имот. В настоящото производство както съдът посочи
по-горе ответниците твърдят да са придобили
собствеността въз основа на наследяване на И. К.И., който от своя страна е
придобил съвместно с Р.И. по време на брака им имота въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 21.11.1997 год. до смъртта
му, а след смъртта на наследодателя и понастоящем от тях.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобИ.е правото на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Доколкото обикновено придобИ.ето на вещни права се съпътства от придобИ.е на фактическа власт и съобразявайки твърдението на ответниците за основанието, респ. датата на нейното установяване, отнесено към събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че наследодателят на ответниците И. К.И. е установил фактическа власт върху дворното място към 1989 год., когато по реда на 26-то ПМС му е предоставено право на ползване върху място с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. В., м. „Сух кладенец”, № 80, което е идентично с въведеният като предмет на делото имот по кадастрална карта. Съдът счита обаче, че към този момент наследодателят на ответниците и ответницата Р.И.И. – негова съпруга, са били държатели на имота без да имат намерението да го държат за себе си и презумцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена от основанието, на което същите са започнали да упражняват фактическата власт – предоставено право на ползване. При това положение, ответниците биха могли да се ползва от придобивната давност като способ за придобИ.е на правото на собственост единствено чрез превръщане на държането във владение посредством едностранни действия. В тяхна тежест е да докажат промяна в основанието на държането чрез доказване на намерението си да свои вещта. За такива промяна може да бъдат приети изявленията на И. при сключване на предварителния договор, когато същият се е заявил като собственик на имота. При сключване обаче на последния наследодателят на ответниците е предал фактическата власт на имота на ищците, именно чрез които се твърди да е продължил да владее имота. Законът допуска фактическата власт да се упражнява чрез другиго, но когато владелецът владее имота чрез друго лице, необходимо е съгласието на това друго лице да владее за другиго. Не може да се владее за сметка на друго лице против неговата воля /в този смисъл проф. Витали Е.Таджер, “Вещно право на РБ, част четвърта, Владение”, трето издание, изд.Софи – Р, 2001 год., стр. 28/. Подобно съгласие да са имали ищците по делото не се установи. Обратното от самото изявление на наследодателя на ответниците и Р.И.И., обективирано в отправената до Д. нотариална покана и в исковата молба, инициирала производството по гр.д. № 6258/2005 год., по описа на ВРС, ХХ състав, се налага категоричния извод, че ищците предприемайки действия по подмята патроните на всички входни врати – на дворното място и на сградата, са отстранили И. И. от имота и които действия по смисъл и съдържание отричат неговото владение. Нещо повече, както е прието в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 11/29.02.2016 год. на ВКС по гр.д. № 3942/2015 год., І г.о., решение № 277/28.06.2012 год. на ВКС по гр.д. № 259/2012 год., І г.о., решение № 91/02.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 713/2010 год., ІІ т.о. и др., когато владението е получено по силата на предварителен договор, то следва да се счита, че приобретателят упражнява фактическа власт върху имота единствено за себе си. И след като ищците са установили фактическа власт върху имота въз основа на сключения с наследодателя на ответниците предварителен договор, то и същите са упражнявали фактическа власт изключително за себе си, не и за продавача по този договор. По изложените съображения, настоящият състав приема, че ответниците не биха могли да се легитимират като собственици на имота на твърдяното придобивно основание, поради което и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По предявения положителен установителен иск в тежест на ищците е да установят по безспорен начин, че са собственици на процесната сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”. В настоящия случай ищците твърдят да са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Както съдът посочи по-горе, когото фактическата власт върху имота е придобита въз основа на предварителен договор, то следва да се счита, че приобретателят упражнява фактическа власт върху имота единствено за себе си. В случая от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че Д. са установили фактическа власт върху процесната сграда на 05.08.2002 год. въз основа на сключения с наследодателите на ответниците предварителен договор, от който момент и понастоящем същите са ползвали имота и са манифестирали волята да го придобият, в който смисъл са и показанията на свидетелките Б. и Ч.. От този момент и към датата на предявявана на настоящия иск е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок, течението на който не може да се приема за прекъснато с предявяване на иска по чл. 108 ЗС с оглед изхода на спора - чл. 116, б. „б” ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, поради което и Д. са придобили правото на собственост върху процесната сграда на основание давностно владение. Предявеният положителен установителен иск като основателен следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С. констативен нотариален акт следва да бъде отменен.
С оглед
формирания по-горе извод за недоказаност правата върху дворното място и вилната
сграда на ответниците, ищци по предявения насрещен ревандикационен иск, то и последния като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски за
заплатени държавни такси, в това число и за издаване на скици, удостоверения,
такси за вписване на исковата молба /само 34.10 лева, съобразно представените
доказателства/, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, които
разноски съобразно представените доказателства, възлизат общо в размер на
2421.50 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,*** и ответниците Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”, целият с площ от 756 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.5401.9590, 10135.5401.595, 10135.5401.3360, 10135.5401.597 и 10135.5401.9554, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,*** и ответниците Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор 10135.5401.594.1, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от 34.00 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”, при граници: имоти с идентификатори 10135.5401.9590, 10135.5401.595, 10135.5401.3360, 10135.5401.597 и 10135.5401.9554, на основание давностно владение от м. 09.2004 год. до предявяване на иска – 06.10.2015 год., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 22, том І, рег. № 300, дело № 20/2014 год. на
нотариус Диана Бейлерян, рег. № 012 на Нотариалната
камара, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С.,
ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,*** срещу Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,***, иск за предаване на владението на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.594 по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., СО „***”, целият с площ от 756 кв.м.,
при граници: имоти с идентификатори 10135.5401.9590, 10135.5401.595,
10135.5401.3360, 10135.5401.597 и 10135.5401.9554, ведно с изградената в него вилна сграда с идентификатор
10135.5401.594.1, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса,
със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от
34.00 кв.м., при заявени права на
собственост по наследяване на И. К.И., който
от своя страна е придобил съвместно
с Р.И. по време на брака им имота
въз основа на изтекла придобивна давност в периода от
21.11.1997 год. до смъртта му, а след смъртта на наследодателя и
понастоящем от ответниците, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,***
и С.К.С., ЕГН **********,***, да заплатят
на Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 2421.50 лева /две хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет
стотинки/, представляваща направените пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: