РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5371
гр. София, 15.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110137134 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /фирма/ със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. И. за посочените в
заявлението парични суми, с произход непогасени задължения по сключен
договор за потребителски кредит. Сред претендираните в заявлението
вземания е и договорна неустойка, уговорена в договора и включена в
погасителния план, в размер на 864.97 лв.
Видно от приложените към заявлението Индивидуален договор за
потребителски кредит № ****/12.08.2019 г., сключен между /фирма/ и Й. П.
И. е, че в него наред с главницата от 1200 лв. – предоставена в заем на
кредитополучателя, подлежаща на връщане с конкретна договорна лихва, е
уговорена и неустойка в размер на 1263.62 лв., като обективно не става ясно
вредите от неизпълнението на кое конкретно поето задължение по договора
обезпечава тази неустойка, по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за да я предвидят
страните по него в първоначално изготвения погасителен план и същата да
подлежи на плащане заедно с главницата и с договорната лихва. Така
уговорената неустойка е включена първоначално в погасителния план и е
разпределена на 16 месечни вноски от по 74.33 лв. всяка, както и 1 последна
вноска в размер на 74.34 лв., предвидени за плащане в периода на срока на
договора – от 12.09.2019 г. до 12.01.2021 г.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че така уговорената с
Индивидуален договор за потребителски кредит № *****/12.08.2019 г.,
сключен между /фирма/ и Й. П. И. неустойка в размер на 1263.62 лв.,
предвидена за плащане от кредитополучателя на 17 месечни погасителни
1
вноски в периода на срока на договора – от 12.09.2019 г. до 12.01.2021 г.,
дължима и при изпълнение на поетите с договора задължения за връщане в
срок на предоставената в заем главница и на уговорената договорна лихва,
накърнява добрите нрави и е в явно противоречие с тях, поради което тази
клауза се явява нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този
смисъл и ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че
претендираната неустойка в размер на 864.97 лв., предвидена в погасителния
план по Индивидуален договор за потребителски кредит № ******/12.08.2019
г., сключен между /фирма/ и Й. П. И., не се дължи и в тази част заявлението
следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал.
1 ЗЗД.
Съдът намира, че претендираната сума от 60 лв. – „разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземането по чл. 13 от договора“, не се дължи, защото доколкото не се твърди
да са правени конкретни разходи във връзка със събирането на вземанията по
договора, се касае за такса, начислявана от кредитора при нередовно
обслужване на кредита. В случая предвид потребителския характер на
договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът – потребител, може да дължи
такси за допълнителни услуги, но не и такива, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на
парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на
определен падеж. Допълнителни услуги например са издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение – в последния смисъл е решение на САС от
28.02.2018г. по т.д. № 3001/2017г., потвърдено с решение № 345 от 9.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК. Съдът намира, че вземането,
претендирано като „разходи за ангажиране на човешки ресурси за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“,
представлява такса, свързана с управлението на кредита, която съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК не се дължи, поради което и в тази част заявлението следва да
бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /фирма/ срещу Й. П. И. В ЧАСТТА на претенцията за
неустойка в размер на 864.97 лв., на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, както и в ЧАСТТА на претенцията за сумата от 60 лв. –
„разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно
събиране на вземането по чл. 13 от договора“, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3