РЕШЕНИЕ
№ 3463
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110147529 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ... е предявил срещу ... осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр.
чл. 477, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 500 лв. - част от вземане в общ размер на 3000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – материални
щети, причинени по собствения му лек автомобил марка ...., с рег. № ...., вследствие на ПТП,
настъпило на 18.07.2023 г. в ....., по вина на водача на лек автомобил ...., с рег. № ..., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.08.2023 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. П. Г. твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, страна по който е ответникът, е настъпило събитие –
ПТП, станало на 18.07.2023 г. в ....., за което вина носи застрахованият при ответника водач
на лек автомобил ...., с рег. № ..., който при спиране на движещия се пред него лек автомобил
марка ...., с рег. № ...., собственост на ищеца, с цел слизане на пътник през задната дясна
пасажерска врата, не изчаква слизането му и от лентата за движение се качва на тротоара,
като при разминаването си с лек автомобил марка ...., удря същия в заден десен панел и
задна дясна врата. За гореописаното ПТП бил съставен Протокол за ПТП от 18.07.2023 г., в
който като виновен за произшествието бил посочен пътникът, предприел слизане от лек
1
автомобил марка ...., поради това, че не се е съобразил с вече преминаващия от дясната му
страна лек автомобил ..... Вследствие от процесното произшествие били нанесени
материални щети по задния десен панел, задната дясна врата и стикера върху задната дясна
врата на собствения на ищеца лек автомобил марка ..... В исковата молба се твърди, че
водачът на застрахования при ответника лек автомобил .... е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, започвайки изпреварване от дясната страна на спиращия
лек автомобил марка ...., както и нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не се
е съобразил с положението на увредения лек автомобил, а и съгласно пар. 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП тротоарът е предназначен само за движение на пешеходци. Сочи, че към датата на
ПТП за лекия автомобил ...., е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по която отговорност носи ответното дружество. Ищецът поканил
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
за което била образувана щета № 0801-004967/28.07.2023, по която били предоставени
всички изискани от застрахователя документи и бил извършен оглед на увредения
автомобил. Въпреки това ответното дружество отказало да заплати застрахователно
обезщетение, който отказ според ищеца е неоснователен, доколкото дори и да се приеме, че
слизащият от процесния лек автомобил пътник е виновен за процесното ПТП, вина за
произшествието следва да носи и водачът на застрахования при ответника лек автомобил .....
С тези доводи прави искане съдът да осъди ответника да му заплати претендираното
застрахователно обезщетение за сумата от 500 лв. – част от вземане в общ размер на 3 000
лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 25.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите относно лек автомобил ...., с рег. № ..., към датата на произшествието.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и
настъпилите вреди. Излага, че причината за настъпване на процесното ПТП е
противоправното поведение на слизащия от процесния лек автомобил марка ...., пътник,
както и това на водача на таксиметровия автомобил. По тази причина счита, че отразеното в
съставения Протокол за ПТП № 1753106/18.07.2023 г. относно вината на водача на лек
автомобил марка ...., и на пътника М. Ц. Ц. притежава обвързваща съда материална
доказателствена сила. Счита, че внезапното отваряне на задната дясна врата от слизащия от
процесния автомобил пътник е причината за настъпване на произшествието, доколкото с
действията си пътникът е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП. Твърди, че водачът на
лек автомобил марка ...., е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 9 ЗДвП,
която забранява престоя или паркирането като втори ред в активна лента за движение до
спрели МПС по посока на движението. Оспорва ПТП да се дължи на виновното
противоправно поведение на застрахования при него водач на лек автомобил ...., като излага
доводи, че за този водач настъпването на процесното застрахователно събитие е било
2
непредотвратимо. Прави възражение за съпричиняване на вредите при твърдения, че
водачът на собствения на ищеца лек автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 9
ЗДвП – същият не е имал право да престоява с управлявания от него лек автомобил на
мястото, на което се е осъществило процесното ПТП. Счита, че заявената от ищеца
претенция е в силно завишен размер и не кореспондира със средните пазарни цени, по които
е възможно да бъде отремонтиран процесният лек автомобил. С тези доводи моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не представя
списък по чл. 80 ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
С протоколно определение от 09.10.2024 г. съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на предявения осъдителен иск за сумата от 2637,47 лв. – част от
вземане в общ размер на 3000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г., до окончателното плащане на
вземането.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, по
който в тежест на ищеца е да докаже фактите, включени във фактическия състав на
института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и нейния размер, 4. причинно-
следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се
предполага до доказване на противното, както и наличието на валидно и действително
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка по риска
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника относно лек автомобил
...., с рег. № ..., с който е причинено процесното ПТП, че е отправил до ответника писмена
покана за плащане на застрахователно обезщетение, ведно с представяне на нужните
документи, която покана е получена от застрахователя. Противоправността на деянието не
подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на
ответника е и да докаже твърдяното съпричиняване от страна на водача на собствения на
ищеца лек автомобил марка ...., с рег. № ...., изразяващо се в конкретни действия или
бездействия при управление на лекия автомобил, в т.ч., че не е имал право да престоява с
управлявания от него лек автомобил на мястото, на което се е осъществило процесното
ПТП, както и възражението си за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 30.01.2024 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване наличието на действително и валидно към датата на
процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
3
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника ..., относно лек
автомобил ...., с рег. № ....
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1753106/18.07.2023 г., съставен от
длъжностно лице в кръга на възложените му служебни задължения, който като официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице – съставител, и относно обстоятелствата, установени в
него, чрез изслушаното и прието заключение на САТЕ, изготвено то вещото лице инж. Й. Й.,
и показанията на разпитаните по делото свидетели ..., водач на лек автомобил „...“ и М. Ц. Ц.
– пътник в лекия автомобил, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като
последователни и логични, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
се установява следният механизъм на ПТП: на 18.07.2023 г. около 20 ч. в ...., на еднопосочен
улица с една еднопосочна лента за движение без хоризонтална и вертикална маркировка,
водачът на лек автомобил марка ...., с рег. № .... – таксиметров автомобил, спрял до тротоара
по посока на движението, срещу № 11, за да остави клиент. В същото време, зад него с
посока от бул. „..“ към ул. „.к“ (бул. „...“) с около 40 км./час се движел лек автомобил ...., с
рег. № ..., който предприел маневра за заобикаляне отдясно на лек автомобил марка ...., с рег.
№ ...., намиращ се в спряло състояние на пътното платно, като с десните си гуми преминал
през тротоара на улицата. В същото време поради внезапно отваряне на задна дясна врата от
пътника, слизащ от лек автомобил марка ...., с рег. № ...., водачът на лек автомобил ...., с рег.
№ ..., реализира ПТП, като осъществил съприкосновение между странично ляво огледало и
предна лява врата на лек автомобил ...., и задна дясна врата на лек автомобил марка .....
Според констатациите на вещото лице причината за настъпване на процесното ПТП от
техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил ...., който при наличието
на бордюр от дясната спрямо посоката му на движение страна предприема маневра за
заобикаляне отдясно на намиращия се на пътното платно в спряло положение лек автомобил
марка ...., както и поведението на пътника на лек автомобил марка ...., който отворил задна
дясна врата, която попаднала в траекторията на движение на лек автомобил ...., вследствие
на което бил реализиран удар.
При изследване механизма на ПТП чрез събраните гласни доказателства и приетото
заключение на САТЕ съдът намира, че се установи противоправност в поведението на
застрахования при ответника водач на лек автомобил ..... Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Съгласно чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП
заобикалянето се извършва от лявата страна по посока на движението, а при
невъзможност или при наличие на съответния пътен знак - и от дясната, като водачът на
заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
4
движещи се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето. Според пар. 6, т. 2 ЗДвП
„пътна лента“ представлява надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и
осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след
друго, а съгласно пар. 6, т. 6 ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. В настоящия случай водачът на лек автомобил ...., е
предприел маневра за заобикаляне на намиращия се пред него на пътното платно в
състояние на престой лек автомобил марка ...., от дясната му страна по посока на
движението, застъпвайки голяма част от тротоара, намиращ се от дясната страна на
пътното платно, без да изчака лекият автомобил „...“ да продължи движението си и без да
съобрази, че пътното платно се състои само от една еднопосочна пътна лента, от лявата
страна на която се намират паркирани превозни средства, а от дясната – тротоар, с което е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 91 от ППЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че поведението му е в противоречие с предписаното в
цитираната норма и е противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е
оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лек автомобил ...., по отношение на причинените вреди от
процесното пътно–транспортно произшествие, като неоснователно се явява възражението на
ответника, че настъпването на процесното ПТП е било непредотвратимо, тъй като водачът
на лек автомобил ...., не е могъл да реагира на опасността поради рязкото и внезапно
отваряне на задната дясна пасажерска врата на лек автомобил марка ..... Водачът на лек
автомобил ...., е следвало да вземе предвид по арг. от чл. 20 ЗДвП обстоятелството, че
спрялото пред него моторно превозно средство представлява таксиметров автомобил и да
допусне, че същото се намира в положение на престой с оглед възможността на намиращия
се в него пътник безопасно да слезе от пътното превозно средство.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил марка ...., съответно пътникът на задна дясна седалка, следва да бъде
изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване, е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о.). Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата
не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
5
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.,
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението
на увреденото лице, с което то обективно е създало предпоставки за настъпване на
увреждането. Дали поведението на увреденото лице е допринесло за увреждането, подлежи
на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното
проявление на визираните действия в конкретния причинен процес (в този смисъл
Определение № 3306 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1488/2024 г.).
В настоящия случай съдът намира за установено по правилата на чл. 154 ГПК – без
съмнение, че от една страна водачът на лек автомобил марка ...., с поведението си е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като при извършване на престой по
смисъла на чл. 93, ал. 1 ЗДвП е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП – извършил
е престой на място, където превозното средство се е явило пречка за движението; с
което е допринесъл за реализирането на ПТП, като вместо да спре възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя - чл. 96, ал. 3
ЗДвП, или да спре върху тротоара успоредно на оста на пътя - чл. 94, ал. 3 ЗДвП, същият е
престоял директно на пътната лента, преграждайки по този начин възможността на водача
на лек автомобил ...., да премине безпрепятствено по еднопосочната улица. От друга страна,
обективно допринесъл за ПТП е и слизащият в същия момент пътник, който отворил задната
дясна врата на МПС в нарушение на нормата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, според което пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена и да слизат от превозното средство, спряно за
престой, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. Предвид изложеното съдът намира за основателно наведеното в срока по чл.
131 ГПК възражение за съпричиняване. Като съобрази вида и тежестта на извършените
нарушения, съдът намира, че водачът на лек автомобил марка .... и пътникът в него са
допринесли за настъпване на произшествието при 30% принос, с който следва да се намали
дължимото обезщетение.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ и останалите събрани по
делото доказателства, в т.ч., с приетия като писмено доказателство опис-заключение по щета
№ 0801-004967/2023-01, се установява, че увредени вследствие на процесното ПТП по
застрахования при ищеца лек автомобил марка ...., са задна дясна врата, заден десен панел и
фолио - задна дясна врата, като всички вреди по процесния автомобил са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на настъпилото на 18.07.2023 г. ПТП, като според експерта
увреждането на заден десен панел е възможно с оглед доказания по делото механизъм на
ПТП, доколкото същото може да настъпи вследствие изкривяване на задната дясна врата.
Според заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на
увредените детайли по лек автомобил марка ...., по средни пазарни цени към датата на ПТП
– 18.07.2023 г., е в размер на 2760,59 лв. Вещото лице е изчислило и стойността, необходима
6
за възстановяване на увредените детайли по лек автомобил марка ...., при влагане стойността
на оригинална част на задна дясна врата, доколкото алтернативна такава не се предлага на
пазара, и при влагане на алтернативни части по отношение останалите увредени по
процесния лек автомобил детайли, към датата на ПТП – 18.07.2023 г., която е в размер на
2 637,47 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно ал. 2
на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е., по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице. Същевременно стойността, изчислена на база на средни пазарни
цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните
пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти (в
този смисъл Решение № 6736 от 9.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7504/2024 г.).
Във връзка с горното съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП. Съдът
кредитира заключението на вещото лице във варианта, който сочи сумата от 2760,59 лв. като
необходима за възстановяването на лек автомобил марка ...., на база средни пазарни цени,
съобразявайки, че към момента на инцидента увреденото МПС е било в експлоатация за
период от 6 години, 7 месеца и 23 дена. В настоящия случай ответникът дължи на ищеца
сумата от 2760,59 лв., която сума представлява стойността на ремонта, необходим за
възстановяване на увредения автомобил, собственост на ищеца. Съобразявайки размера на
приетото съпричиняване от 30%, съдът намира, че дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на 1932,41 лв. до която сума предявената претенция, заявена като част от вземане в
общ размер на 3000 лв., се явява частично основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, а за разликата над 1932,41 лв. до пълния заявен
размер от 2637,47 лв. като част от вземане в размер на 3000 лева е неоснователна и следва
да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 106 лв. за държавна
7
такса, 300 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ, 30 лв. за депозит за призоваване на свидетел
и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна защита и
съдействие от 08.08.2023 г. на лист 92 по делото/. Неоснователно се явява възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Извършвайки
дължимата преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответния на нея
размер на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че заплатеното от ответното дружество
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съответства на правната и фактическа
сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет е един осъдителен
иск, проведени са три открити заседания, събрани са малко по обем писмени доказателства,
разпитвани са свидетели по делото. При това положение и отчитайки установения при
интерес от 1000 до 10 000 лв. размер на адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие/, който макар и да не е обвързващ за съда, има значението на ориентир, съдът
счита, че съответно на сложността на делото и на положените от адвоката усилия по
процесуално представителство е именно уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
С оглед гореизложеното, съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 612,52 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 60 лв. за
депозит за призоваване на свидетел, 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение и 150
лв. за депозит за изготвяне на САТЕ. Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, на ответника следва да се
определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. С оглед гореизложеното,
съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да се присъдят разноски в общ размер на 110,94 лв.
Съдът констатира, че въпреки дадени с протоколно определение от 09.10.2024 г.
указания на страните всяка от тях да доплати сумата от по 150 лв. - увеличен депозит за
изготвяне на САТЕ, ответникът не е представил доказателства по делото за извършено
плащане. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да
8
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата
от 150 лв., представляваща разноски за увеличен депозит за изготвяне на САТЕ.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление г...., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ
сумата от 1932,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди
– щети, причинени по собствения му лек автомобил марка ...., с рег. № ...., вследствие на
ПТП, настъпило на 18.07.2023 г. в ....., по вина на водача на лек автомобил ...., с рег. № ...,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.08.2023 г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1932,41 лв. до пълния заявен размер от 2637,47 лв., представляващ част от
вземане в общ размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 612,52
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 110,94
лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 77 ГПК
сумата от 150 лв. – разноски за увеличен депозит за изготвяне на САТЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9