№ 3407
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110159039 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А“ АД срещу С.О.
Ищецът твърди, че на 22.08.2016г., в гр. София, на ул. „Йордан Йовков“, близо до бл.
15, МПС марка „Ланд ровър“, модел „Рейндж ровър“, с рег. № ....... било ударено от паднало
дърво, в резултат на което автомобилът бил увреден. Заявява, че по отношение на него
имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца, с период на валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП. За настъпилите вреди при ищеца имало
образувана щета, по която заплатил 668,89 лв. за отстраняване на повредите по увредения
автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до ответника в
качеството му на лице, което отговаря за поддържането на общинската зелена система,
сумата в размер на 678,89 лв. (от която 668,89 лв. – изплатено обезщетение и 10,00 лв. –
ликвидационни разноски) не била заплатена от ответната страна. Моли да бъде установено,
че ответникът дължи следните суми, за които имало издадена в негова полза заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 34394/2021 г. по описа на СРС: 678,89 лв. – неплатена главница, ведно
със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 16.06.2021г. до окончателното плащане и 206,51 лв. – мораторна лихва за
периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г.
Ответникът С.О е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не е доказано дървото да е паднало
вследствие на негови вътрешно присъщи качества, а поради вероятно настъпване на
природно бедствие или действие на трети лица. Изтъква, че дървото не е фигурирало като
опасно и не е било набелязано за отсичане в съответните регистри на С.О. Поради това
намира, че не е налице виновно поведение на ответника, което да е причинило процесните
увреждания. Моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в
претендирания размер. По иска за мораторна лихва е в тежест на ищеца да докаже
наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава.
Между страните не е налице спор, а и от приложената комбинирана застрахователна полица
е видно, че между ищеца и собственика на процесното МПС марка „Ланд ровър“, модел
„Рейндж ровър“, с рег. № ....... е имало валидно застрахователно правоотношение „Каско“.
С изрично определение на съда от 14.12.2021г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: настъпване на твърдяното събитие, вследствие, на което
процесният автомобил е бил увреден; че стойността на вредите се равнява на 668,89 лв.,
както и че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на
668,89 лв. Между страните не е налице спор и по въпроса, че дървото, което е увредило
застрахованото при ищеца МПС е принадлежало към зелената система на С.О.
Основният спор се свежда до това дали ответникът следва да отговаря за причинените
вреди, доколкото се позовава на това, че дървото вероятно е паднало поради природно
действие или действие на трети лица, респ. че същото не е фигурирало като опасно и не е
било набелязано за отсичане в съответните регистри на С.О.
По въпроса за отговорността на общината за вреди, причинени от паднали дървета, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В
случаите, когато вредите са настъпили при натоварване на друго лице, деликтна отговорност
носи и възложителят (чл. 49 ЗЗД). Отговорността за чужди виновни действия има
гаранционно-обезпечителен характер и не зависи от вината на възложителя.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните
условия и за организиране на отдиха на населението. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗУТ основа на
зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение -
паркове, градини, улично озеленяване. Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗУТ допълващи зелената
система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни,
вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
2
озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически
градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ
озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 -
собственост на държавата и общините, са публична собственост.
Съгласно чл. 42 Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О
(приета с Решение № 950 по Протокол № 120 от 11.10.2007 г. като Наредба за изграждане и
опазване на зелената система на територията на Столичната община, загл. изм. - Решение №
135 по Протокол № 8 от 13.03.2008 г.) всички собственици са длъжни да следят за наличие в
имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото,
здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя
сметка. Съгласно реда на чл. 44, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, на премахване подлежат
дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. На основание чл. 51 от наредбата,
контролът по изпълнението й е възложен на кмета на СО, заместник-кмета на СО по
Направление „Зелена система, екология и земеползване“, главния архитект на С.О,
кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат.
От анализа на цитираните по-горе разпоредби следва, че по силата на действащата към
датата на настъпване на вредите нормативна уредба, отговорността за изграждането,
опазването и поддържането на общинската зелена система в гр. София е възложена на С.О,
в т.ч. извършването на профилактика за изсъхнали и болни дървета, които застрашават
имуществото на гражданите. Без всякакво значение тогава е обстоятелството дали в
конкретния случай процесното дърво е било набелязано за отсичане, при положение, че
превантивните действия очевидно не са предвотвратили настъпването на вредите.
Недоказано е и позоваването на това, че дървото било паднало поради природно бедствие
или действие на трети лица. Още по-малко може да се приеме, че настъпването на вредите е
било непредотвравтимо и в случай на ефективно изпълнение на нормативните задължения
на общината по профилактика на зелената система. В този смисъл по аналогичен на
настоящия казус вж. напр. Решение № 195 от 03.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6358/2021
г.
Ето защо, предявеният иск за главница за сумата от 678,89 лв. следва да се уважи в цялост.
Предвид акцесорния характер на претенцията, основателен е и искът за мораторна лихва в
размер на 206,51 лв. за периода от 10.06.2018г. до 10.06.2021г., както и претенцията за
законна лихва върху уважената главница за периода от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.06.2021г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 25,00 лв. –
държавна такса за заповедното производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 75,00 лв. – държавна такса за исковото производство и 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Воден от горното, съдът
3
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът С.О, с
БУЛСТАТ ., с адрес в гр. София, ул. „..“ № 33 ДЪЛЖИ на ЗАД „А“ АД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“ № 2 следните суми: 678,89 ЛЕВА -
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му за вреди от ПТП, настъпило 22.08.2016г. в гр. София, ул. „Йордан Йовков“,
до бл. 15, поради падане на растящо върху тротоара дърво върху паркиран лек автомобил
марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с рег. № ......., ведно със законна лихва от
16.06.2021г. до изплащане на вземането и 206,51 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от
10.06.2018г. до 10.06.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 34394/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА С.О, с БУЛСТАТ ., с адрес в гр. София, ул. „..“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „А“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“ № 2
сторените по делото разноски, а именно: 25,00 ЛЕВА – държавна такса за заповедното
производство, 50,00 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
75,00 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 100,00 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4