Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. В., ................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., VII състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
с
участието на прокурора при ОП-В. СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2572/2019 г. по
описа на АдмС-В., като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.М. с ЕГН **********
*** срещу Решение № 1380 от 09.07.2019 г. по АНД № 2623/2019 г. на Районен съд
– В. (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш Серия К № ххххххх на ОД на МВР -
В. за налагане на административно наказание глоба в размер на 400 лв. на
касатора, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на електронния фиш,
идентични с изложените във въззивната жалба. Сочи се, че не е установен водачът
на автомобила, не е обсъждана формата на вината, не е изяснена собствеността на
автомобила, не е изяснена фактическата обстановка и дали в присъствието или при
липса на контролен орган е установено нарушението, не е изяснено кой е авторът
на електронния фиш, не е попълнено на делото с доказателствата, поискани от
наказаното лице, не е налице утвърдена схема за постовата дейност, съобразно
Инструкция № Із-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност, не е отчетено
отклонението в градуси между радара и автомобила, а действителна скорост се
определя от измерената скорост, разделена на косинуса от ъгъла между посоката
на излъчване и направлението на движение в съответствие с чл. 747 от Наредбата
за средствата за измерване. На следващо място, касаторът, позовавайки се на Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС, изтъква, че при установените с мобилни АТСС
нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш. Искането е
съдът да отмени решението на ВРС и да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен.
Ответникът – ОД на МВР В. не ангажира писмен отговор по
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на М.Г.М. срещу Електронен фиш Серия К
№ ххххххх на ОД на МВР – В., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Нарушението,
според електронния фиш, е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ТFR1-М-646, като се състои в
следното: на 17.03.2019 г. в 21:49 часа, в гр. В., по бул. „Л.“, с посока на
движение към бул. „К.Б. І“, до бл. 62 в ж.к. „Ч.“, лек автомобил с рег. № ТХххххХТ
е извършил нарушение за скорост, като се е движил при разрешена скорост 50 км/ч
с 90 км/ч, т.е. с превишение на разрешената скорост с 40 км/ч, като собственик,
на когото е регистрирано МПС, е посочен М.Г.М..
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в същия са посочени териториалната структура на МВР, а именно ОД на МВР В.,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, сроковете за заплащане, сметката и мястото на
доброволното й заплащане
По
отношение на авторството на деянието, ВРС приема, че безспорно е установено, че
на санкциониране подлежи собственикът, на когото е регистрирано МПС –
въззивникът М., доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало
автомобила, а и не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова лице.
Позовавайки
се на приложените към административната преписка доказателства досежно
техническото средство, с което е установено нарушението, ВРС е приел, че
мобилната система за контрол ТFR1-М-646/14, установила нарушението е одобрен
тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Направен
е извод, че събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен
начин установяват фактическа обстановка, идентична с отразената в електронния
фиш, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението и правилно е
определен размерът на наказанието.
Въззивният
съд е изложил и мотиви за неоснователност на наведените от наказаното лице
доводи за отмяна на електронния фиш, като е посочил следното:
По
отношение неустановяването на водача и субективната страна, ВРС приема, че
правилно на основание чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП е ангажирана отговорността
на собственика на МПС, след като не е посочил на кого е предоставил МПС.
По
отношение собствеността на МПС, районният съд е посочил, че същата е посочена в
електронния фиш, като съобразно наложената практика се установява след нарочна
справка от ОД на МВР, а и въззивникът не навежда твърдения за собственик на
процесното МПС, различен от посочения в електронния фиш.
По
отношение поддържаната от наказаното лице неяснота дали нарушението е установено
в присъствието на контролен орган, което прави недопустимо издаването на
електронен фиш, ВРС е посочил, че следва да се акцентира върху отмяната на чл.
7 от Наредба № 8121з-532/2015 г.
По
отношение твърдението за неяснота кой е издателят на електронния фиш, за да
бъде преценена компетентността, ВРС сочи, че в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
предвидено посочването на териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението и това съдържание е изпълнено.
По
отношение липсата на установена схема на постовата дейност, ВРС е посочил, че
към датата на установяване на нарушението такова изискване не съществува.
По
отношение неотчитането на отклонението в градуси между радара и автомобила,
като при надвишаване на ъгъла на пресичане, относителната грешка би надвишила
2%, ВРС се позовава на протокол № 7-8-18, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, снимков материал и извлечение във вид на географска карта с
посочени координати на разположение на АТС, разположение, координати и посока на
движение на МПС и протокол за използване на АТТС, като приема, че нарушението е
безспорно установено при правилна работа на техническото средство.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по
делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със
закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство, за
съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност именно на собственика на МПС, както и
за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва
да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция
препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Неоснователни са доводите на
касатора за неправилност на въззивното решение.
Следва да се посочи,
че ВРС е изложил конкретни мотиви за неоснователност за всеки един от доводите
на наказаното лице за незаконосъобразност на електронния фиш, които доводи са
идентични със заявените такива с касационната жалба, като настоящата инстанция
напълно се солидаризира с направените от районния съд изводи, поради което не
следва да ги повтаря.
С оглед факта обаче,
че наказаното лице продължава да поддържа възраженията си и пред касационната
инстанция, явно е необходимо да се посочи и следното:
При нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда
издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С нормата на §
6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с
издадената на основание чл.
165, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. министърът на вътрешните работи е уредил
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането
на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш.
Несъстоятелно е позоваването на касатора на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., тъй като след постановяването му
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше изменена, поради което
тълкувателното решение е неприложимо/с отпаднало действие.
Съгласно § 6, т. 65
от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
Обективното
удостоверяване на установеното нарушение се установява от приложения Протокол
за използване на автоматизираното техническо средство или система TFR1-M № 646/14 от дата на използване 17.03.2019 г. от 21:40
ч. до 23:10 ч., както и от снимката на заснетото нарушение с посочване дата,
час и координатите на установеното нарушение, режим на работа на средството и
т.н.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП и са: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Предвид изложеното,
както и ВРС е посочил, възраженията на наказаното лице относно авторството и
недопустимостта на издаването на електронен фиш в случая са неоснователни.
Доколкото не се
установява, както е разписано в чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ собственикът да е предоставил в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, то правилно е била ангажирана
отговорността на собственика на автомобила, като законът презюмира, че в такива
случаи именно собственикът на автомобила е бил водач и съответно е извършител
на нарушението – така и в чл. 188 от ЗДвП.
При отчитане на
превишението на скоростта в случая са приспаднати 3 км/ч, които представляват
допустима грешка на техническото средство, за чиято годност, одобрен тип и
последваща метрологична проверка са приети по делото доказателства.
Съдът не установява
наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават
извод за наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Несъстоятелно
е възражението в касационната жалба, че ВРС не е попълнил делото с поискани от
наказаното лице доказателства – не се установява наказаното лице да е правило
доказателствени искания пред въззивната инстанция. Същевременно касационната
инстанция намира, че събраните от ВРС доказателства в достатъчна степен
изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1380 от 09.07.2019 г.
по АНД № 2623/2019 г. на Районен съд – В..
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.