Р Е
Ш Е Н
И Е
№200 Разград
11. ХІ.2019 Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
21.Х. публично
На Година
АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Светлана
Лазарова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2019 №223 в. гр.
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение 228/15. V.2019 по грд №2527
по описа му за 2018, състав на РРС е уважил частично иска на М.Г.С., действащ
лично и със съгласието на своя баща и
законен представител-Г.Н.С., като на
осн.чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД е осъдил ответното ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК831830482, гр.София да заплати на ищеца обезщетение за виновно
причинени му при ПТП неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв. ведно със законна лихва от дата на деликта -
4.VІІ.2018г до окончателното им изплащане. За разликата до първоначалния му
размер от 12 000,00лв., искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановеното
решение ищецът, лично и със съгласието
на своя баща, чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв.К.,
обжалва същото в отхвърлителната му част
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На релевираните
основания моли за отмяна на решението в
обжалвана му част и за постановяване на ново такова, с което при доказаност на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество, да уважи иска в пълния му
размер .
В с.з., чрез законно представляващият го
родител, жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата.
На релевираните основания моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново такова, с
което при доказаност на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответното дружество, да уважи иска в пълния му
размер .
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната
по жалбата страна е депозирала писмен отговор, оспорващ
основателността й. Претендира присъждане на доказано направени
пред тази инстанция разноски. При редовност в призоваването, не се явява и не
изпраща сой представител в насроченото по същество на жалбата с.з. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като
подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съответно
на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.432 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
защита. В случая, значимите
за изхода на делото факти са
установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на
доказване и в съответствие с проявена в
тази насока активност на страните.
При
проведеният им анализ, в този си състав съдът
намира за обоснован и законосъобразен
изводът на първостепенния съд досежно предпоставките, ангажиращи договорно
отговорността на въззиваемото дружество за обезщетяване на неимуществените
вреди, които са били причинени на жалбоподателят при ПТП с участие на
управляваното от И.Х. МПС, при действие
на валидно сключен договор за застраховка.
Искът е допустимо предявен, при спазване
изискванията на чл.38 КЗ.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и
образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен претендираният
от ищеца размер на обезщетението. Налице
е отказ на застрахователя (вж. д/ва на л.10 от грд №2527/2018 РРС) с дадени на
пострадалото лице указания за прилагане на д/ва за виновността на
водача, управлявал, ползващия застраховката автомобил. При това положение процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за него резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "ГО". Т.е., предмет на установяване в
настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно
застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от лице, доказано причинило деликта, в резултат на
който ищецът е претърпял предявените до обезщетяването им вреди.
Съответно, материалноправните предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са:
противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.
По делото се следва за безспорно установено,
че по см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането ищецът е потребител на
застрахователна услуга, тъй като към 4.VІІ.2018г. между собственика на участвалия в ПТП л.а.
и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съгл. полица №BG/02/********** за периода 10.ІV.2018-9.ІV.2019г.
Като доказателство на л.14 е приложен Констативен протокол на ОД на МВР- Разград
за ПТП с пострадали лица, в който е
посочено, че на 4.VІІ.2017г, около 11:30ч,
при управление на л.а.“Фолксваген Голф“
с рег.№ ***по ул.“Любен Каравелов“,
с.Самуил, И.Х. е
навлязла неправомерно в лента за насрещно движение и се блъска в движещия се по тази лента л.а. „Фолксваген Голф “ с рег.№***.
Констатирано е, че в резултат на настъпилото ПТП от удара са пострадали пътуващите в ударения автомобил
лица, в това число и ищецът, който
пътувал на задна дясна седалка.
В хода на развилото се пред РРС
първоинстанционно производство, са били налице доказателства за образувано
срещу И.Х., но неприключило досъдебно производство
№275ЗМ-265/2018 по опис на РУМВР, гр. Исперих по обвинение за инкриминирано на
4.VІІ.2018 престъпление по чл.343, ал.3, предл.ІІ, б.“а“—предл.ІІ и
предл.ІІІ във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.129, ал.2 НК. Предпоставките, при
наличие на които се следва ангажиране деликтната отговорност на лицето, управлявало участвалия
в ПТП с въззивника лек автомобил са
безспорно установени в депозирани от него показания, които следва да бъдат
кредитирани при отчетена относимост към изготвения на дата на произшествието КППТП
с рег.№2018-1041-239 от 6.VІІ.2018г. ,
както и поради факта, че с депозирането им същата е заявила неизгодни,
уличаващи я в извършване на престъпление факти.
На съда в този му състав е служебно известно,
че до дата на насроченото по същество на
въззивната жалба с.з., по внесен срещу И.Х. обвинителен акт, на производство пред ИРС е било образувано
НОХД№162 по описа му за 2019г., приключило с влязло в сила на 4.VІІ.2019г. Протоколно определение от 4. VІІ. 2019 г., с което по реда на чл.382 и
сл.НПК е одобрено споразумение, с което същата се е признала за виновна в това, че на 4. VІІ.2018 г. в с. Самуил при управление на
лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, нарушавайки визираните в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл.
20, ал. 1 от ЗДвП правила
за движение е причинила по непредпазливост средна
телесна повреда на повече от едно лице, измежду които ищецът М.С..
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда, а според препратката на чл.383 НПК-
и одобреното от наказателния съд
споразумение, са задължителни за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено –кога, как и от кого, неговата противоправност, както и
виновността на дееца.
Предвид изложеното и отчитайки по правилото на чл.235 ГПК
постигнатото по постигнатото в нак. производство споразумение, като настъпил в хода на делото факт, въззивният
съд приема за установено, че предпоставките, кумулативно изискуеми се по чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната
отговорност на осъдената по чл.343, ал.3 НК Хюсеин за настъпилите в резултат на
деянието последици, релевирни като такива по предявения от въззивника иск, са установени
със сила на пресъдено нещо: налице е деяние,
осъществено
противоправно и виновно, в резултат, на което по непредпазливост на пострадалия
при ПТП М.С. е причинена съставомерна по
см. на чл.129 НК средна телесна повреда. Т.е., с
този влязъл в сила съдебен акт се явява безспорно установен неимуществения характер и степента на търпените от въззивника вреди, както и настъпването им в резултат на
инкриминираното от деликвента ПТП. В този смисъл се следва съобразяване и на изготвените
по делото СМЕ и САТЕ.
Произшествието е
настъпило изцяло по вина на И.Хюсеинов, в качеството й на
водач на л.а. „Фолксваген голф“ с което същата ангажира деликтно
отговорността си по чл.45 ЗЗД.
Анализът на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства обосновава по категоричен начин извод за проявлението на всички нормативно
установени предпоставки за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на водача на
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ ***при
управление, на който е осъществил
търпения от ищцата деликт.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание.
При доказан
деликт и наличие на валидно застрахователно
покритие по застраховката "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съдът приема, че за въззиваемия, в качеството му на
застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение.
При
установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в
настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост
обезщетение.
За да се произнесе по размера на
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав
съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- за този тип вреди, обезщетението се
определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към
момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне
размера на справедливо обезщетение при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема,
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за
увредения, преценени в тяхната съвкупност.
В случая като обстоятелства,
обосноваващи размера на обезщетението съдът отчита:
- вида, степента и интензитета на
търпените от ищеца-въззивник болки и
страдания – 1/една, средна по характера
си повреда, изразяваща се във фрактура/ счупване коронката на 11-ти зъб(горен
десен, централен резец ), довело до трайно затруднение на дъвкателната функция
във фаза на отхапване и до неясно изговаряне на думите(фъфлене); 2/три, леко
изразени по степен телесни повреди- контузия на два зъба-21 22(първи и втори
резци вляво) и разкъсно контузна рана на лява подбедрица. Вещото лице е
посочило, че всяко от тези три увреждания, поотделно и в съвкупност е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и 3/ негативно отразил се върху психиката на детето страх и ужас от
преживяното; По
делото професионално не е изследван психо – емоционалният статус на пострадалия
във връзка с произшествието. Но, въз основа на свидетелските показания, съдът приема за установено, че в резултат
на ПТП
ищецът е преживяла стрес и все
още неотшумял страх , който и към днешна дата
му пречи да се качи в автомобил. Освен това, в обхвата
на подлежащите на обезщетяване вреди, същият претендира и страховете, които е
преживял по повод причинените пред очите му телесни увреждания на неговите
близки. Към момента на едновременното получаване
на травмите, вещото лице е посочило, че
интензитета на болките и страданията са били във висока степен.
- продължителността на оздравителния процес и
съпътстващите го неудобства – 1/продължило в рамките на 2-3 седмици пълно отзвучаване на леко изразените по степен травматичните увреждания; 2/ Допълнителните
болки и страдания, които ищецът физически е претърпял при проведената му оперативна
интервения за затваряне на откритата рана, получена в дълбочина на меките тъкани на лява
подбедрица; 3/консервативно проведеното
му и с добра прогнозируемост лечение на
контузени първи и втори леви резци; протетично проведено за срок от медец и
половина лечение на счупената коронка на
горен десен резец до максимално възстановяване на функции и естетика.
Като тук следва да се подчертае, че увредата е нанесена на постоянен зъб, ; От
свидетелските показания се следва за установено, че за преодоляване на стреса
от преживяното, ищецът провежда терапия при психолог.
Категорично установено е, че след приключване
на оздравителния процес трайни последици за здравето на пострадалия няма. От
инцидента не са причинени козметични или други външни дефекти, които да засягат
естетиката му.
С оглед
на изложеното, отчитайки младата възраст
на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на
ПТП – м.юли 2018г., както и лимитите на застрахователна отговорност към този
период, съдът намира, че в случая справедливото и адекватно обезщетяване на претърпените от нето неимуществени вреди, съобразно
въведения с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост се следва в
размер от 7 000,00 лв. Решението, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
иска за разликата над уважения размер от 5 000,00лв. до адекватно дължимата
сума от 7 000,00лв., е неправилно и
неотчитащо в пълнота интензитета на търпените
от ищеца болки и страдания. В останалата си част, решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Както бе посочено и по горе, в частта,
с която РРС е уважил иска, присъждайки
обезщетението в размер на
5 000,00лв. като дължимо от застрахователя ведно със законна лихва от дата
на деликта, решението не е обжалвано и е влязло в сила. В този си състав съдът намира за необходимо
да посочи следното: Съгласно чл. 432,
ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Налице е законодателно регламентирана разлика относно
началния момент, от който законовата
лихва е дължима при вземания за обезщетяване на извъндоговорно
и на договорно основание.
По делото
е безспорно установено, че вредоносното за въззивника събитие е настъпило при
действие на КЗ, в сила от 1.І.2016 г. Според специалните разпоредби на
КЗ, застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение на договорно основание . Съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията
му. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая, претенцията на ищеца е
била заведена при ответното дружество, което с писмо от 28.VІІІ.2018г е уведомило ищеца, че е необходимо представи
доказателства във връзка с вината на деликвента и за характера на търпените от
него телесни увреждания. Не се твърди и
не се установява по делото , ищецът да е предоставил на ответника, някой от
тези документи. Непроизнасянето на застрахователя по заявената на осн.чл.380 КЗ
претенция, има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането. Съгл. предвиденото в
чл.40 КЗ, законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
е дължима от застрахователя след
изтичане срока по чл. 405, а за
случаите по 380, ал. 3 КЗ, когато ползващият се от
застраховката не е представил изисканата му банкова см/ка, застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Постановявайки дължимост на законовата
лихва от дата на деликта, първоинстанционният съд не се е съобразил с тези
законови изисквания. Но, в тази си част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Въззиваемият следва да бъде осъден със
заплащане на дължима по см/ка на РОС държавна такса върху уважена част от иска в
размера на 80,00лв.
По направените на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.3ГПК искания , поради липса на
доказателства за сторени в хода на въззивното производство разноски, съдът не дължи присъждане на такива
в полза на въззивника и на въззиваемия. По постъпилото от повереника му
искане за присъждане на дължимо му се на
осн. ч(б.38 ЗА възнаграждение за безплатно оказано съдействие и процесуално
представителство., съдът намира същото за основателно на осн.чл.9 във вр. д
чл.7, ал.2 ГПК в размера на 300,00лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Окръжен съд Разград
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение 228/15. V.2019 по грд №2527 /2018 по
описа на РРС В ЧАСТТА, с която искът, предявен на осн.чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД от М.Г.С., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител -Г.Н.С.
***“АД, ЕИК831830482, гр.София е отхвърлен
за разликата над уважения размер от 5 000,00лв.
до дължимата му се в обезщетение за
неимуществени вреди сума от 7000,00лв. и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК831830482,
гр.София на осн.чл.432, ал.1 КЗ да заплати на М.Г.С., действащ лично и със съгласието
на своя баща и законен представител -Г.Н.С. сумата
от 2 000,00лв., представляваща разликата над уважения размер от 5
000,00лв. до дължимата му се в
обезщетение за причинени му на 4.VІІ.2018г. неимуществени
вреди сума от 7000,00лв. Сумата от 2 000,00лв. е дължима на пострадалия М.Г.С.,
действащ лично и със съгласието на своя
баща и законен представител -Г.Н.С., ведно със законна лихва, считано от дата
на иска до окончателното й изплащане.
Потвърждава Решение 228/15. V.2019 по грд №2527 /2018 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която искът, предявен на осн.чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД
от М.Г.С., действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен
представител -Г.Н.С. ***“АД, ЕИК831830482, гр.София е отхвърлен за разликата над уважения размер от 7 000,00лв.
до първоначално предявеният такъв от 12 000,00лв.
В останалата си част, като
необжалвано, Решение 228/15. V.2019 по грд №2527 /2018 по описа на РРС е влязло в сила.
Осъжда ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК831830482,
гр.София да заплати по см/ка на РОС
държавна такса в размер на 80,00лв.
На
осн. чл.38 ЗА във вр. с чл.9 и чл.7,
ал.2 от Н-ба №1/2004 за минималния размер на адвокатските възнаграждения осъжда
ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК831830482, гр.София да
заплати на адв. Х. Р.К. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
Решението
на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.