РЕШЕНИЕ
№ 1781
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330117172 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1
ГПК.
Ищецът Д. С. Б., ЕГН: **********, е предявила срещу Р.И. К. – Д.,
ЕГН: **********, иск за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №**, бл.*, вх*, ет.*, ап.*.
В исковата молба се излагат съображения, че процесният недвижим
имот е придобит от **** на ищцата – Г. С. Й. и от нейния *****– Б. Й., чрез
договор за покупко-пордажба от *****г. в режим на съпружеска имуществена
общност. На *** г. Г. Й. починала, като притежаваната от нея идеална част от
недвижимия имот била наследена от нейния **** – Б. Й., при квота от ½ ид.
част и от нейните ******. Последните починали и оставили за наследник
ищцата.
Навеждат се доводи, че на **** г. бил сключен договор за покупко-
продажба на недвижимия имот, обективиран в Нотариален акт № **, том*,
рег. № ***, нот. дело № *** г., с който Б. Й. прехвърлил процесния недвижим
1
имот на ответницата. Към момента на сключване на договора, същата била
вдовица. По този начин, според ищцата, ответницата е придобила правото на
собственост единствено върху притежаваните от Б. Й. идеални части от
правото на собственост върху имота, не и върху притежаваната идеална част
от ищцата. Досежно подписаната от лицето Б. Й. декларация за гражданско
състояние при сключване на договора за покупко-продажба по чл. 25, ал.8
ЗННД, и представена пред ******, било образувано досъдебно производство,
като лицето Б. Й. било осъдено за престъпление по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК.
Доколкото страните не могли да се поделят доброволно, претендиран
процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Р.И. К.
– Д., с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск за делба. От ответницата се признава, че Б. Й. и Г. Й. са
сключили граждански брак, който е бил прекратен със смъртта на *** – на
**** г. Не се оспорва и че Г. Й. е оставила за наследници своя ***** – Б. Й., и
своите **** – С. и М. С., както и че последните са починали през *****г.,
като са оставили за свой наследник ищцата. Възразява се обаче, че към 2017
г., Б. Й. е бил индивидуален собственик на процесния недвижим имот, поради
изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка се излагат
твърдения, че от смъртта на Г. Й. до смъртта на нейните*****през **** г.,
фактическата власт се е упражнявала единствено от Б. Й.. С. и М. С.
посочвали на Б. Й., че именно той се явява единствен собственик на
апартамента. След тяхната смърт той продължил да упражнява фактическата
власт върху имота, като през **** г. изрично заявил на ищцата, че е
индивидуален собственик на имота и не може да има претенции към него. До
датата на продажбата, ищцата не се интересувала от имота и нямала
претенции към него. Индиция за упражняването на фактическата власт върху
имота било и обстоятелството, че Б. Й. декларирал като индивидуален
собственик имота в Дирекция „***“ към Община ****. След датата на
продажбата, ответницата присъединила владението на своя праводател и
продължила да владее имота до предявяване на исковата молба за делба.
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
2
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот
съгласно чл. 18 ЗСГ от **** г. /л.109/, от който се установява, че **** е
прехвърлил на Б. Й. недвижим имот, находящ се в гр. ****, ул. „****” №**,
бл.*, вх. *, ет.*, ап.*. Същият се явява идентичен със самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, видно от представената схема № ***** г.на
АГКК **** /л.30/.
От изготвената справка от Национална база данни „Население” – район
*** при Община *** на лицето Г. С. Й., ЕГН: ********** /л.7/, се установява,
че същата е сключила граждански брак с лицето Б. Й. на **** г. в гр. ****. От
посочената справка, както и от Удостоверение за наследници изх. № ***** г.
на Община ***** на Г. С. Й., ЕГН: ********** /л.5/, се установява, че същата
е починала на *****г. Към онзи момент *****на Г. С. Й., а именно: С. Б. С. и
М. А. С. са били живи. Последните са починали, както следва: М. А. С. – на
***** г. и С. Б. С. –на **** г., видно от представените препис – извлечения от
актове за смърт на посочените лица /л.79-80/. От изготвената справка и
удостоверението за наследници на Г. Й., се установява, че ищцата по делото –
Д.Б. се явява **** на Г. Й. и **** на С. и М.С..
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим
имот от *** г., обективиран в нотариален акт №**, том **, рег. № **** г. /л.6,
104/, се установява, че Б. Й. е прехвърлил на ответницата Р.И. К. – Д.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Към датата на
сключване на договора, ***** на ответницата – В. К. Д., е починал, видно от
представената справка от Национална база данни „Население” /л.117/ и
Удостоверение за семейно положение на ответницата изх. № ***** г. на
Община ****.
По делото е постъпило писмо от Община **** вх. № ***** г. по описа
на Районен съд Пловдив, към което е приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ
вх. № *******г. /л.52-76/, от които се установява, че с депозираната
декларация до 2017 г. процесният имот е бил деклариран в Дирекция „Местни
данъци и такси” *****като индивидуална собственост на Б. Й..
От приложените по делото гр.д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив и гр. д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, се установява, че ищцата Д. С. Б. е предявила
3
срещу Б. Й. Й. и Р. К. – Д. иск за обявяване за недействителен договорът за
покупко-продажба на процесният недвижим имот, като производството по
делото е било прекратено.
От приложеното по делото АНД № ****г. по описана Районен съд
Пловдив, се установява, че с Решение № **** г., постановено по посоченото
АНД, лицето Б. Б. Й. в качеството му на обвиняем, е признат за виновен в
това, че на **** г. в гр. ****, е затаил истина, а именно, че в периода от
16.07.1989 г.до 28.08.1996 г. е имал сключен граждански брак с Г. С. Й., ЕГН:
**********, починала на**** г., в частен документ – декларация за
граждански състояние, в която по изричната разпоредба на закон – чл. 25, ал.8
от ЗННД, е специално задължен да удостовери истината, и на **** г. в гр.
*****е употребил този документ пред******, рег. № **** в регистъра на
****** камара на Република България, като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал.3, вр. ал.1 НК,
като на основание чл. 78А, ал.1 НК Б. Й. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000 лева. В тази връзка по делото е представена и Декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 ЗННД, депозирана от Б.
Й. по нотариалното дело за продажба на процесния имот /л.114/, от която се
установява, че на *****г. същият е декларирал, че към посочената дата има
само един сключен граждански брак от **** г., който е прекратен с развод
през ****г.
По делото са разпитани двама свидетели – Д. Б. и Б. Й.
Свидетелят Д. Б., ***** на ищцата, си спомня, че неговата ****
имала**** – Г., която починала през ****г. и била омъжена за Б. Й.. Двамата
притежавали недвижим имот, находящ се в гр. ****, Ж.К. **** – *****. След
като **** на свидетеля починала, апартаментът останал в наследство на Б. Й.
и ***** на свидетеля. В имота останал да живее Б. Й.. Свидетелят си спомня,
че неговите **** не били в добри отношения с Б. Й., като същите се
страхували той да не ги измами. След като **** на свидетеля починали, през
месец декември 2008 г. бил проведен разговор между Б. Й. и **** на
свидетеля, на който присъствал и последния. По време на разговора между Б.
Й. и ищцата била постигната договорка, Б. Й. да остане да живее в
4
апартамента, като същият да се грижи за недвижимия имот, да заплаща
данъци. На срещата Б. Й. поискал от ищцата да подпише документ, за да
може той да сключи договор за ипотека, предвид обстоятелството, че ищцата
също е собственик на имота. Последната не се съгласила. Впоследствие
свидетелят узнал от ищцата, че имотът е бил продаден.
Свидетелят Б. Й. си спомня, че за периода 1990 г. – 1996 г. е бил женен
за Г. С., като бракът им бил прекратен поради смъртта на последната. През
**** г. двамата закупили апартамент, находящ се в кв. ***, ул. „***” № ** –
******. След смъртта на Г. свидетелят останал да живее в апартамента.
Нейните*** живеели в с. *****, като същият си спомня, че често ходил да ги
посещава. След тяхната смърт, свидетелят преустановил посещенията си в с.
**** и не комуникирал с нейната **** до 2006 г. През месец октомври или
ноември 2006 г. свидетелят посетил ищцата, доколкото му били необходими
средства във връзка с търговката дейност, която развивал. Същият желаел
ищцата да сключи договор за ипотека на процесния апартамент. Свидетелят
си спомня, че на срещата присъствал и свидетелят Д. Б., както и негов
придружител. Свидетелят Й. обяснил на ищцата по какъв повод е неговото
посещение, но последната отказала да подпише документите. Същата заявила,
че има право на част от този апартамент, като предложила на свидетеля да
изкупи нейната част. Свидетелят си спомня, че й е заявил, че е единствен
собственик на апартамента и няма никакво отношение към него, след което си
тръгнал. След този момент свидетелят не провеждал разговори с ищцата.
Същият посочва, че през 2017 г. прехвърлил процесния недвижим имот на
ответницата. При изповядване на сделката, свидетелят подписал декларация
за семейно и имуществено положение, в която не декларирал своя брак с Г.
По този повод било образувано досъдебно производство, а на свидетеля било
наложено административно наказание по чл. 78а НК във връзка с
подписаната от него декларация за семейно положение. Свидетелят си
спомня, че **** на Г. не са имали разговори с него във връзка с апартамента,
като същите знаели, че той живее в него. От смъртта на ***** на Г. до 2017 г.,
ищцата не искала ключ от апартамента, не искала да й бъде осигуряван
достъп, не са провеждани разговори във връзка с неговата поддръжка. От
момента на закупуване на жилището, свидетелят се считал за негов
собственик, всички негови съседи знаели, че именно той е собственик.
5
Свидетелят посочва, че развива търговска дейност от **** г., като след
отказана на ищцата да подпише договорът за ипотека, свидетелят изтеглил
бърз кредит за финансиране. Същият си спомня, че след смъртта на Г.
нейните **** нямали претенциите по отношение на имота. След тяхната
смърт свидетелят не водил разговори с ищцата във връзка с имота.
Съдът намира, че при преценка на достоверността на показанията и на
двамата свидетели, следва да бъде съобразна разпоредбата на чл. 172 ГПК,
предвид обстоятелството, че и двамата са заинтересовани от изхода на спора.
Така свидетелят Д. Б. се явява**** на ищцата, а свидетелят Б. Й. праводател
на ответницата, което по несъмнен начин влияе върху обективността на
изложеното пред съдебния състав. Несъмнено от показанията на двамата
свидетели, както и от приобщените по делото писмени доказателства, се
изяснява, че свидетелят Б. Й. е бил женен за Г. Й., която е починала през ***г.
Несъмнено се установи, че двамата, по време на действието на своя брак, са
придобили процесния недвижим имот, както и че след смъртта на последната,
нейни наследници са били **** й и нейните****. Установи се, че и
последните са починали, като техен наследник е ищцата. От показанията на
свидетелите несъмнено следва, че между свидетелят Б. Й. и ищцата е
провеждана среща, на която е присъствал и свидетелят Д.Б., във връзка с
молба от стана на свидетеля Й. към ищцата да подпише документи във връзка
с учредяване на ипотека за процесния апартамент. В тази насока показанията
на свидетелите са еднопосочни и се кредитират от съдебния състав.
Противоречие се констатира между обстоятелство през коя година е проведен
посочения разговор – 2006 г. или 2008 г., както и дали свидетелят Й. е заявил
на ищцата, че е единствен собственик на апартамента, находящ се в гр. ***,
Ж.К. ***. Настоящият съдебен състав намира, че противоречието досежно
годината на провеждане на разговора не е съществено, доколкото от значение
за настоящото производство е че такъв разговор е бил проведен, като предвид
изминалия период от време от същия, е обяснимо констатираното
противоречие. Още повече, че в производството са въведени твърдения за
присъединено владение от ответницата на своя праводател Б.Й., поради което
дали се касае за 2006 г. или 2008 г. не е от правно значение. Не така стои
въпросът досежно следващото констатирано противоречие, а именно дали
свидетелят Й. е заявил на ищцата, че е единствен собственик на имота. В тази
6
част съдът дава вяра на изложеното от свидетеля Б., доколкото изложеното от
свидетеля Й. не кореспондира с неговото проявено поведение. Нелогично е
свидетелят Й. да посещава ищцата с молба да подпише документи за
учредяване на договорна ипотека на имота, ако желае да отрече нейната квота
в съсобствеността. Още повече, че свидетелят Й. е заинтересован да
представи обстоятелствата по този начин, доколкото чрез неговия разпит
ответницата се домогва да докаже, че именно свидетелят Й. е владял като
свой имотът, предвид обстоятелството, че именно същият е прехвърлил имота
на ответницата. Противоречие в изложеното от свидетеля Й. се извлича и от
безспорно установеното по делото, че при прехвърляне на процесния
недвижим имот на ответницата, същият не е декларирал сключеният
граждански брак с Г. Й., именно по времето на който е придобит процесният
имот, което обстоятелство е несъмнено установено в слязло в сила решение
по административнонаказателно дело. По този начин, според съда, свидетелят
Й. е проявил поведение, с което същият съзнавайки, че не е единствен
собственик на имота, е прехвърлил целия имот на ответницата. Посоченото
несъмнено опровергава изложеното от него, че пред ищцата свидетелят е
заявил, че същият е единствен собственик на имота. Предвид изложеното и в
тази част показанията на свидетеля Й. не се кредитират от съдебния състав.
Именно по изложените съображения, съдът не дава вяра и на посоченото от
свидетеля Й., че същият е имал уговорка с **** на Г. Й. и ищцата, че същите
нямат претенции по отношение на процесния недвижим имот. Посоченото се
опровергава от изложеното от свидетеля, и подкрепено от показанията на
другия свидетел – Д. Б., че Й. е посетил ищцата във връзка с искането за
учредяване на договорна ипотека по отношение на имота.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за
продажба на недвижим имот съгласно чл. 18 ЗСГ от ***** г., се установи, че
свидетелят Б. Й. е придобил процесния недвижим имот по време на
действието на неговия брак със **** на ищцата - Г. Й.. Предвид изложеното,
по силата на чл. 19, ал.1 СК /отм./ имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Няма спор по делото и че Г. Й. е починала на *****г.,
като на посочената датата съпружеската имуществена общност е прекратена
7
на основание чл. 26, ал.1 СК /отм./, като ½ ид. част от същия е придобит от Б.
Й.., а останалата ½ ид. част е преминала върху наследниците на Г. Й.. Няма
спор, че към датата на смъртта на Г. Й., нейните **** – М.и С.С. са били
живи. Предвид обстоятелството, че гражданският брак между Б.Й. и Г. Й. е
продължил по-малко от 10 години, то на основание чл. 9, ал.2 ЗН,
притежаваната от Г. Й. ½ ид. част от имота е наследена от Б. Й. при квота ¼
ид. част и С. и М. С. при квота от ¼ ид. част. От представените по делото
препис – извлечения от актове за смърт на С. и М. С., се установи, че двамата
са починали през ****. Поради изложеното притежаваната от тях ¼ ид. част е
наследена от другата им **** и***на Г. Й.– ищцата Д.Б..
Основният според въпрос в настоящото производство е придобита ли е
посочената ¼ ид. част от имота, наследена от С. и М. С., от ответницата Р. К.
– Д. чрез осъществено владение лично и с присъединени владение на нейния
праводател – Б.Й..
Наведеното от ответницата придобивно основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта
като своя, като същата да е осъществена както от нея, така и от нейния
праводател – свидетелят Й.. Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) -
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението
за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната
фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се
явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен
признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция
в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за
своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което
обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен
8
факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на
владението - упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога
обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е
свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като
владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално
определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда
придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са
различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа
власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е
започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две
лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е
предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на
вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава
следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее
своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия
приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при
наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото
на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост
се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на
целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на
приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с
притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен
или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е
започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и
владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при
установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е
отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо
намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на
които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е
придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-
различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва
9
въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и
следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, несъмнено ответницата Р. К. – Д., с придобиването
на процесния недвижим имот на ****г. е започнала да упражнява
фактическата власт върху имота с намерение, че го владее като свой. От
датата на придобиване на имота обаче – **** г., до датата на депозиране на
исковата молба за делба – **** г., не е изтекъл изискуемият срок – както
петгодишният за придобиване на имота чрез добросъвестно владение, така и
десетгодишният срок за придобиване на имота чрез недобросъвестно
владение. Предвид изложеното и с оглед наведеното твърдение в отговора на
исковата молба, следва да бъде обсъден въпросът за присъединяването на
владение на нейния праводател – свидетелят Й., по чл. 82 ЗС. Настоящият
съдебен състав намира, че ответницата е в невъзможност да присъедини
владението върху ¼ ид. част от имота на своя праводател – свидетелят Й.,
доколкото същият не е бил владелец на посочената идеална част, а
единствено неин държател, като съображенията за това са следните: както бе
10
посочено, съобразно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при преценка дали едно лице се явява владелец
или държател на идеалните части на останалите съсобственици на вещта,
следва да се изхожда от основанията, на които е възникнала съсобствеността.
Несъмнено в настоящия случай, съсобствеността е възникнала въз основа на
наследяване. Така имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност от свидетелят Б. Й. и лицето Г. Й.. Доколкото последната е починала
през *** г., притежаваната от нея квота в съсобствеността е наследена от ****
й – Б. Й. и нейните ****. След тяхната смърт, чрез наследяване отново,
притежаваната **** на Г. Й. ¼ ид. част е придобита от нейната **** – ищцата
в настоящото производство. Предвид основанието, на което е възникнала
съсобствеността между страните, то съдът намира, че презумпцията по чл. 69
ЗС, а именно: че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, се
счита за оборена и свидетелят Й. се явява владелец на притежаваните от него
идеални части от съсобствеността и държател на идеалните части на другия
съсобственик – ищцата. В тази хипотеза ответницата, за да може да
присъедини владението на своя праводател – свидетелят Й., следваше да
установи, че същият с едностранни действия, достигнали до ищцата е отрекъл
нейното владение и е превърнал държането на притежаваните от нея идеални
части от съсобствеността във владение. Посоченото обстоятелство не бе
установено от свидетеля Б. Й. на първо място доколкото част от показанията
му не бяха кредитирани от съдебния състав с оглед извършената преценка по
чл. 172 ГПК, предвид неговата заинтересованост от изхода на спора. На
следващо място, дори от показанията на свидетеля Й., подкрепени в тази част
от показанията на свидетеля Б., се установи, че същият не само не е извършил
действия, които да превърнат държането във владение, а дори обратното – с
поведението си свидетелят е потвърдил, че същият се явява държател на
притежаваната от ищцата ¼ ид. част от имота, доколкото е посетил същата с
молба да подпише документи за учредяване на договорна ипотека. Ако
свидетелят Й. приемаше, че е единствен собственик на имота, то същият не
би следвало да посещава ищцата с молба да стане ипотекарен длъжник,
доколкото по този начин признава нейната квота в съсобствеността. Извод за
липса на преобръщане на държането във владение се извежда и от
обстоятелството, че при прехвърляне на имота, свидетелят Й. умишлено не е
декларирал своя брак с лицето Г. Й. в декларацията за семейно положение
11
пред ****, именно с цел да не може да бъде направена преценката, че към
датата на придобиване на имота същият е имал сключен граждански брак,
респ. имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и има
други лица, които притежават права в съсобствеността. В тази връзка
неоснователно се явява наведеното възражение в отговора на искова молба,
че чрез заплащането на данъци за процесния имот, праводателят на
ответницата е манифестирал владението по отношение на притежаваната от
ищцата ¼ ид. част. Съдебната практика приема, че манифестирането на
претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на
действия, които да отричат правата на другите наследници. Действията,
изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за
неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на
намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови
такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани
доказателства /така Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на
ВКС, 1 ГО, Решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, 1 ГО,
Решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, 2 ГО, и Решение
№ 108/30.12.2020 по гр.д. 4611/2019 г. на ВКС, 2 ГО/. В настоящия случай,
предвид изложените съображения за посещението на ищцата за сключване на
договор за ипотека и умишленото недеклариране на сключения граждански
брак с наследодателката Г. Й., настоящият съдебен състав намира, че
единствено заплащането на данъците за процесния недвижим имот не може
да обуслови извод за манифестиране на владение.
Поради всичко изложеното според съда ответницата не установи
наведеното възражение с отговора на исковата молба, че същата се явява
единствен собственик на имота, доколкото е придобила притежаваната от
ищцата ¼ ид. част от имота въз основа на осъществено от нея и нейния
праводател давностно владение.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, находящ се
гр. ****, общ. ****, обл. ***, П.К. ****, ул. „****” №**, бл.**, вх. **, ет.**,
ап. **, между Д. С. Б., при квота ¼ ид. част и Р.И. К. – Д., при квота ¾ ид.
части.
12
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д. С. Б., ЕГН:
**********, и Р.И. К. – Д., ЕГН: **********, на следните недвижими
имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
****, находящ се гр. ***, общ. ****, обл.***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №*** г. на *** на АГКК, адрес
на имота: гр. ***, П.К. ***, ул. „***” № **, бл**, вх. **, ет**, ап. **,
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор *****, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 55,22 кв.м., прилежащи части:
3,387 % от общите части на сградата, изба № *** с площ от 12,75 кв.м., стар
идентификатор:няма, ниво: едно, съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: *****1, ****, под обекта: **** и над обекта: ***.
ПРИ КВОТИ:
За Д. С. Б., ЕГН: ********** – ¼ ид. част.
За Р.И. К. – Д., ЕГН: ********** – ¾ ид. части.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/_____________
13