Разпореждане по дело №969/2025 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 4133
Дата: 16 септември 2025 г.
Съдия: Мария Колева
Дело: 20257150700969
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 август 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

4133

Пазарджик, 16.09.2025 г.

 

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

 

Съдия: МАРИЯ КОЛЕВА
   

 

като разгледа докладваното от съдията Мария Колева административно дело969 по описа за 2025 година на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл.

Образувано е по искане, наименувано „молба“ на С. Г. Р., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, да се задължи началникът на затвора да преустанови незаконосъобразното фактическо действие/бездействие по преместването му от спално помещение № 114 в спално помещение № 106. Посочва, че при извършена проверка на спалното му помещение е бил уведомен, че ще бъде преместен в друго, тъй като се налагало да бъде извършен ремонт. Твърди, че на спално помещение № 114 е направен основен ремонт през м.февруари и м.март 2025 г. и помещението е в добро състояние, освен направените от него рисунки по стените. Иска освобождаване от заплащане на държавна такса.

Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва искането като неоснователно и недоказано.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От представените доказателства от началника на Затвора-гр. Пазарджик е видно, че на 23.04.2025 г. по негово разпореждане е извършен обиск и претърсване на I-во отделение, при които не са открити неразрешени вещи и предмети. Установено е, че ремонтираното спално помещение № 114, в което се помещава С. Р. е изрисувано с надписи, за което му е снето обяснение. Представен е снимков материал.

Във връзка с констатираното нарушение е издадена Заповед № Л-689/30.04.2025 г. на началника на затвора, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 5 дни“ за това, че е нарушил установения ред като умишлено е повредил имущество на затвора – изрисувал с надписи стените на спалното помещение, в което е настанен.

В свое становище началникът на затвора посочва, че спално помещение № 114 е затворено за ремонт вследствие на умишленото му повреждане от лишения от свобода Р., като същият е преместен в помещение № 106. Срещу преместването е подадена жалба от Р. до началника, в която е посочено, че в помещение № 106 има наличие на вредители и иска да бъде върнат в помещение № 114. Началникът на затвора е разпоредил извършване на допълнителна дезинсекция, дезинфекция и дератизация, която е извършена на 30.07.2025 г., като на Р. е разяснено, че спално помещение № 114 е затворено за ремонт вследствие на негови вандалски действия.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В цитираната норма в контекста на разглеждания случай това е условия за двигателна активност.

Защитата срещу нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

Видно от искането, с което С. Р. е сезирал съда, твърдяното действие, за което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС се състои в преместването му от спално помещение № 114 в спално помещение № 106.

Съдът намира, че с оглед наведените от искателя твърдения и събраните по делото доказателства, не се обосновава извод за наличие на фактически действия/бездействия на началника на Затвора-гр. Пазарджик, с които да е нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, като в случая Р. е разпределен в Затвора-гр. Пазарджик.

Според чл. 27, ал. 1 ППЗИНЗС, настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа. Оттук следва извода, че настаняването на лишените от свобода в спални помещения е в оперативната самостоятелност на администрацията на затвора при съобразяване с изброените в чл. 27, ал. 1 ППЗИНЗС изисквания.

От представените по делото доказателства се установява, че на 23.04.2025 г. при извършено претърсване на помещенията в I-во отделение е констатирано, че стените на спално помещение № 114 са изрисувани с надписи. Посочено е, че обитателят му С. Р. умишлено е повредил имущество на затвора, изразяващо се в положени надписи по стените на новоремонтираното помещение. С. Р. е изслушан пред началника на затвора, наказан е по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС със Заповед № Л-689/30.04.2025 г. и е преместен в спално помещение № 106. Лишеният от свобода е подал жалба до началника, в която е посочил,, че в спално помещение № 106 има инсекти и иска да бъде върнат в спално помещение № 114. С резолюция от 31.07.2025 г. началникът на затвора е наредил извършване на допълнителна ДДД обработка, както и да бъде уведомен Р., че спално помещение № 114 е затворено за ремонт. По делото са представени снимки от стените на спално помещение № 114, от които е видно, че върху същите са нанесени надписи, като не е спорно, че са изпълнени от Р.. Самият той, в проведено съдебно заседание заявява, че е бил самостоятелно настанен в спално помещение № 114, което е ремонтирано, но са налице надписи по стените, които той е написал.

Ето защо и с оглед необходимостта от извършване на ремонт на помещението, което е увредено от С. Р., съдът приема, че същият е следвало да бъде преместен в друго спално помещение, където да изтърпява наложеното му наказание без опасност за живота и здравето му. Както бе посочено по-горе, в оперативната самостоятелност на началника на затвора е да преценява в кое спално помещение да бъде настанен даден лишен от свобода и с оглед събраните доказателства по делото следва, че не е налице действие/бездействие на администрацията на затвора, нарушаващо забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

Следва да се отбележи, че ограниченията и неудобствата, които в случая лишеният от свобода търпи са пряко следствие от неговите действия, а не са вследствие на незачитане на закона от страна на затворническата администрация.

Предвид горното, не се установиха противоправни фактически действия и бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС на длъжностни лица и началника на Затвора-гр. Пазарджик относно преместването на Р. от едно спално помещение в друго, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, срещу началника на Затвора-гр. Пазарджик, с което на основание чл. 276 ЗИНЗС се иска да бъде прекратено незаконосъобразното фактическо действие/бездействие на ответника по преместването му от спално помещение № 114 в спално помещение № 106.

Разпореждането, на основание чл. 281 ЗИНЗС, може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд–Пазарджик, в тридневен срок от съобщаването му на страните.

Разпореждането да се съобщи незабавно на страните.

 

Съдия: (П)