РЕШЕНИЕ
№ 19975
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110111647 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], ЕИК [******], срещу
Е. П. Г. и А. П. С., конституирани в хода на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 52187/2021 г. на мястото на починалия длъжник П. Г. С.а, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу
наследодателя на ответниците П. Г. С.а на 16.09.2021 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52187/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на ответниците
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия е доставил на П. Г. С.а на адреса на топлоснабдения имот:
[******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирала
насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че П. Г. С.а е била
собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и е имала качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
П. С.а е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Иска от съда да
признае за установено по отношение на наследниците й по закон и ответници в
производството дължимостта на сумите по издадената срещу наследодателя им
1
заповед, срещу която са подадени възражения от тяхно име.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които са изложили
идентични възражения срещу предявените искове. Считат, че исковете са
недопустими за разликите над заявените с първоначално подадената в срока по чл.
415 ГПК искова молба. Поддържат, че не е допустимо с уточняваща молба,
постъпила след преклузивния срок ищецът да отстранява допуснати грешки в
исковата молба, с оглед което и заявяват искане за горницата исковата молба да
бъде върната, а издадената заповед - обезсилена. Заявяват възражение за изтекла
погасителна давност. Изрично заявяват, че не оспорват размера на начислената ТЕ
за периода и счетоводното отразяване на същия от страна на ищеца. Оспорват
наследодателят им да е имал качеството потребител на ТЕ през процесния период.
Оспорват представения от ищеца нечетлив списък на живущите, като заявяват
искане ищецът да представи същия в оригинал. Заявеното искане е за отхвърляне
на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Възраженията за ответниците за недопустимост на производството за
разликата над посочените в искова молба, вх. № 59995/06.03.2023 г. суми до
посочените в уточнителна молба, вх. № 97574/07.04.2023 г. суми, съдът намира за
неоснователни. Като е констатирал, че исковата молба, постъпила в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, е нередовна с разпореждане №40025/28.03.2023 г. съдът на
основание чл. 129, ал. 1, вр, ал. 2 ГПК е дал указания на ищеца да отстрани
нередовностите. По арг. от разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова
молба се смята за редовна от деня на подаването й, с оглед което и не могат да
бъдат споделени доводите на ответниците, че уточненията на предявените искове
са направени след преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения с наследодателя на ответниците за продажба на топлинна енергия за
битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената ТЕ за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на
ответницата в забава. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на
ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
2
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
С оглед становището на ответниците, заявено с отговорите на исковата
молба, с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на
адреса на процесния имот топлинна енергия, 4/6 части от чиято стойност за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 2054,85 лева, че
същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след
края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на
индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено
изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, съставени в съответствие
с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият
топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на
ответниците и техния наследодател не са били извършвани плащания за
погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните
лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово
разпределение на ТЕ е била осъществявана от [******], че размерите на лихвата за
забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с
исковата молба суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица,
ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за
битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на
топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот,
част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
3
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до
извода, че наследодателят на ответниците П. С.а е притежавала идеални части от
право на собственост върху процесния недвижим имот. Установява се от
приложеното на л. 93 от делото удостоверение за наследници на П.Г. С., че е
починал на 12.02.2002 г., като е оставил за свои наследници по закон: П. Г. С.а –
съпруга, А. П. С. – син и Е. П. С. – дъщеря. Служебно установено е в хода на
производството, че П. С.а е починала на 22.10.2021 г. и ответниците са нейни
наследници по закон от първи ред. Установено е също така, че с нотариален акт №
196/1986 г. за собственост въреху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ П.Г. С. е признат за
собственик на недвижим имот, съставляващ [******]. Прието е и удостоверение,
изх. № 68-00-1040/12.10.2023 г. , издадено от [******] съгласно което стар адрес:
[******]се отнася за многофамилна жилищна сграда със[******].
На следващо място като доказателства по делото са приобщени и подадени
данъчни декларации по реда на чл. 14 ЗМДТ, като от съдържанието им съдът
възприема, че приживе П. С. е заявил пред общинските органи, че имотът е
съсобствен между него и П. С.а, като всеки от съсобствениците притежава по ½
ид.ч. от същия. Декларация е била подадена и от П. Г. С.а след смъртта на съпруга
й П. С.. В същата П. С.а е декларирала, че притежава 4/6 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния недвижими имот. Ето защо и съдът възприема, че е
налице извънсъдебно признание от страна на наследодателя на ответниците, че
процесният топлоснабден имот е бил придобит по време на брака между П. С. и П.
С.а и същият е съставлявал съпружеска имуществена общност. Следователно и е
установено наличието на облигационно правоотношение през процесния период
между П. С.а и ищеца с предмет договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на
собственост върху недвижимия имот, като наследодателят на ответниците се
явява задължен за 4/6 от общото количество ТЕ за имота, чиято сума възлиза в
размер на 2054,85 лева за процесния период.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответниците в качеството им на наследници на починали длъжник П. С.а дължат
цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия според
правата на този купувач в съсосбтвеността.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2
на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал.
3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до
4
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
В конкретния случай не се твърди, а и не се установява по делото по
отношение на П. С.а да се прилагат специални условия, договорени между
страните, използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о.,
ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и отделените за безспорни такива между страните, че сградата, в
която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно същото е било топлофицирано.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението, респ. неговите
наследници, дължат на продавача.
Въз основа на приобщените писмени документи и отделените за безспорни
между страните обстоятелства, съдът приема, че в периода 05.2017 г. – 04.2019 г.
в имота не е имало узаконени водомери, като е начислявана топлинна енергия
единствено за подгряване на вода. Ответниците обаче с отговорите на исковата
молба са заявили изтрично, че не оспорват размера на начислената топлинна
енергия и с доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че сумата от 2054,85
лева съставлява 4/6 от стойността на доставена от ищеца в топлоснабдения имот
топлинна енергия, още повече процесуалните представители на ответниците са
заявили, че оспорват изравнителните сметки, изготвени от [******] в частите, с
които като потребител са посочени имената на П. С.а, а не е количеството на
начислената ТЕ за имота.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители
в [******]я от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
5
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016
г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края
на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал.
1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да
тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като е подал заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда на 23.08.2021 Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните
по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13
от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил
спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява
вземането за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., тъй като вземането за
м.05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г. и при отчитане на периода от 2
месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността
за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 23.08.2021 г.
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото
писмени доказателства, съдът приема, че погасени по давност са 4/6 от сумата по
изравнителната сметка за отоплителен сезон м.05.2017 г. – м.04.2018 г. или сума в
размер на 629,26 лева.
Следователно и ответниците в качеството на наследници на П. С.а се явяват
задължени 4/6 части от цената на ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
чиято стойност съдът следва да определи по реда на чл. 162 ГПК на база приетите
по делото писмени доказателства в размер на 1425,59 лева, като по отношение на
всеки ответник следва да се признае, че дължи по ½ част от тази сума.
Доводите на процесуалния представител на страните, адв. Д., изложени в
хода на устните състезания в настоящото производство, съдът приема, от една
страна, че са в несъответствие с процесуалното поведение на ответниците, които
изрично са заявили, че не оспорват количеството топлинна енергия, което е било
начислено за процесния имот. От друга страна, тези възражения касаят
начисляването на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, каквато в
случая не е била начислявана, доколкото за имота е начислявана енергия
единствено за подгряване на вода.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
6
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответниците, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството доказателства е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице
помагач, като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки
отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото
като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл.
22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [******], от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл.
162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства съдът
приема, че искът е доказан по размер за сумата от 7,93 лева.
Възражението за давност по отношение на тази претенция е неоснователно,
с оглед което и искът следва да се уважи за по 1/2 част от тази сума срещу всеки
ответник.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3
от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен
срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от Търговеца.
По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1425,59 лева, дължима от П. С.а за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. следва да се уважи за сумата от 274,05 лева и за периода 15.09.2019
г. – 06.08.2021 г. , която съдът, съобразявайки уважената част от главницата,
момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по тази изравнителна
7
сметки /15.09.2019 г./ и крайната дата, до която лихва за забава се претендира, с
помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния
предявен размер от сумата 435,79 лева този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сума в размер на 109,27 лева от общо 160,01 лева /за
държавна такса, такси за издаване на съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 56,91 лева от общо 83,34 лева.
Ответниците са представлявани безплатно както в заповедното, така и в
исковото производство, с оглед което и адвокатски възнаграждения на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. се следват на процесуалните им представители.
За заповедното производство и на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 Наребдата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя такива в
размер от по 200 лева за депозираните по реда на чл. 414 ГПК възражения, като
съобразно изхода от спора в полза на адв. А. и на адв. Д. следва да се присъди
сума от по 63,42 лева.
За исковото производство съдът определя адвокатските възнаграждения в
минимален размер от 425 лева съобразно материалния интерес на всеки ответник
по делото. В полза на адв. А. и адв. Д. следва да се присъдят адвокатски
възнаграждения за предоставена безплатна правна помощ на ответниците в размер
на суми от по 134,77 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], ЕИК
[******], със седалище и адрес на управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е. П. Г. , ЕГН ********** и А. П. С., ЕГН **********,
конституирани в хода на производството на мястото на починалата П. Г. С.а, и
8
двамата със съдебен адрес: [******], дължат на [******] в условията на
разделна отговорност, всеки ответник по ½ част от следните суми: сумата
1425,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:[******], аб. № [******] за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.08.2021 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до размера от
2054,85 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. поради погасяване по
давност; сумата 274,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата до пълния предявен размер от 435,79 лева и за периода
15.09.2018 г. – 14.09.2019 г., като неоснователен, сумата от 7,93 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания срещу П. Г. С.а е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11737 от 16.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 52187/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от[******]
ЕАД, ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******], срещу Е. П. Г.,
ЕГН ********** и А. П. С., ЕГН **********, конституирани в хода на
производството на мястото на починалата П. Г. С.а, и двамата със съдебен адрес:
[******], иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 1,89
лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11737 от 16.09.2021 г.
по ч.гр.д. № 52187/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Е. П. Г., ЕГН
********** и А. П. С., ЕГН **********, конституирани в хода на производството
на мястото на починалата П. Г. С.а, и двамата със съдебен адрес: [******], да
заплатят на [******] ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******],
сумата 109,27 лева - разноски в исковото производство и сумата от 56,91 лева -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. [******], ЕИК
[******], със седалище и адрес на управление: [******] да заплати на адв. Р. Ц.
А., САК, № **********, адрес:[******], сумата 134,77 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Е. П. Г. безплатна правна помощ в
исковото производство и сумата 63,42 лева - адвокатско възнаграждение за
предоставена на длъжника Е. П. Г. безплатна правна помощ в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.[******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******] да заплати на адв. Р. Л. Д., САК, №
**********, адрес: [******], сумата 134,77 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника А. П. С. безплатна правна помощ в исковото
производство и сумата 63,42 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена на
длъжника А. П. С. безплатна правна помощ в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач[******] на
9
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10