Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.П., 15.02.2013 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело № 4975 по описа за 2011 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от П.Х.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв.К.Б. ***, съдебен адрес – гр.Р., ул.А. №82, против
СД”ДКГ Д., Ж. и сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.Д. №32, ап.2, представлявано от Т.Ж.Д. и Р.М.Ж. – управители, Т.Ж.Д., ЕГН **********,***,
Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Т.И., ЕГН **********,***, и И.Т.Ж.-М., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че ищцата е съсобственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 56722.659.495, целият с площ от
Ответниците ангажират становище в
писмен отговор от 12,10,2011 г., че исковата молба е неоснователна и молят съда
да отхвърли същата. Твърди се, че за м.август 2009 г. не се дължи наем, той
като този месец попада в гратисния период според договора за наем. Твърди се,
че за периода от м.септември 2009 г. до м.февруари 2010 г. също не се дължи
наем, тъй като този период също е гратисен съгласно Анекс №2 към договора за
наем. Твърди се, че за периода м.септември 2009 г. – м.март 2010 г. на ищцата
са превеждани по 100,00 лева и по 2,58 лева за превод. Твърди се, че не е ясно
на какво основание се претендира сумата от 5,74 лева месечно за периода м.март
2010 г. – м.февруари 2011 г. Твърди се, че договорът за наем е прекратен от
01,04,2011 г. и след тази дата не се дължи наем. Твърди се още, че с нотариална
покана са прихванати подобренията по имота. В последното съдебно заседание се
явява само ответницата Е.И.. Същата ангажира становище, че са представени
доказателства, че част от сумите са платени с пощенски запис на името на
съпруга на ищцата, а за малките суми не е ясно откъде произтичат.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищцата намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищцата заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №3500/2011 г. по описа на РС П.. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Безспорно по делото е, че на
09.09.2008 г. между наследниците на д-р К.Л.С. и П.С.К., сред които и ищцата П.Х.Д.,
и СД „ДКГ Д., Ж. *** е бил сключен договор за наем на недвижим имот за срок от
пет години, считано от 15.09.2008 г., по силата на който на ответното дружество
е бил предоставен за временно и възмездно ползване следния имот: 600/772
идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.659.495, целият с площ от
Видно от представения по делото Анекс
№2 от 01.09.2009 г., в чл.1 е посочено, че наемодателите се съгласяват да
удължат гратисния период, уговорен първоначално в договора, и да получават по -
нисък размер на наема, считано от 01.09.2009 г. до 31.03.2010 г., за ищцата П.Д.
в размер на 100,00 лева. Съгласно чл.2 от горецитирания анекс разликата
съгласно чл.1 ще бъде компенсирана и заплащана на наемодателите ежемесечно през
оставащия период от договора.
С отговора на ИМ ответниците са
представили в заверени копия разписки от изпратени пощенски записи на името на Д.К.Д.
- на л.59 и л.60 от делото. Същите не са оспорени от ищцата. От разписките се
установяват следните обстоятелства: - на 04,08,2009 г. на името на Д.К.Д. от СД
“ДКГ” П. е изпратена сумата от 66,67 лева; на 02,09,2009 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 80,00 лева; на 30,09,2009 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 02,11,2009 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 01,12,2009 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 05,01,2010 г. на името на Д.К.Д. от СД
“ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 04,02,2010 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 04,03,2010 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева; на 06,04,2010 г. на името на Д.К.Д.
от СД “ДКГ” П. е изпратена сумата от 100,00 лева.
По отношение на претендираната от
ищцата сума от 103,74 лева за м.август 2009 г. съдът съобрази следното – в чл.3
от договора от 09.09.2008 г. е уговорено между страните, че за период от една
година от подписване на договора, наемателят ще плаща месечен наем в размер на
400,00 лева, от които за ищцата П.Д. – 66,67 лева. Месец август 2009 г. попада
в едногодишния срок от подписване на договора, през който дължимата на ищцата
сума е била в размер на 66,67 лева, които видно от представения пощенски запис
от 04,08,2009 г. е изпратена на името на Д.К.Д., посочен от ответниците като съпруг
на ищцата. Ето защо съдът приема, че за м.август 2009 г. претенцията на ищцата
за сумата от 103,74 лева е неоснователна.
По отношение на претенциите на
ищцата за заплащане на сумите в размер на 83,74 лева месечно за периода от
м.септември 2009 г. до м.февруари 2010 г. съдът съобрази следното – посочения
период се обхваща от действието на Анекс №2 от 01.09.2009 г., в чл.1 на който е
посочено, че наемодателите се съгласяват да удължат гратисния период, уговорен
първоначално в договора, и да получават по - нисък размер на наема, за ищцата П.Д.
в размер на 100,00 лева. За м.септември 2009 г. ответното дружество е изпратило
с пощенски запис от 02,09,2009 г. на съпруга на ищцата сумата от 80,00 лева,
ето защо е останал неизплатен остатък от 20,00 лева. За месеците октомври,
ноември и декември 2009 г. ответното дружество е изпращало с пощенски записи на
съпруга на ищцата ежемесечно сумите от по 100,00 лева, поради което за
посочените месеци ответникът не дължи на ищцата суми за наем. Гореизложеното се
отнася и за претендираните от ищцата суми в размер на 83,74 лева месечно за
месеците януари и февруари 2010 г., за които месеци ответното дружество е
изпратило с пощенски записи на съпруга на ищцата сумите от по 100,00 лева
месечно. Ето защо и по отношение на месеците януари и февруари 2010 г. искът се
явява неоснователен.
По отношение на претенцията за
заплащане на 5,74 лева месечно за периода от м.март 2010 г. до м.февруари 2011
г., или на сумата общо от 68,88 лева, ищцата не е посочила от какво произтичат
тези суми, поради което съдът счита, че исковата претенция в тази част е
останала недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.
По отношение на претендираните суми
в размер на 183,74 лева месечно, представляващи неплатен наем за м.март, април
и май 2011 г., съдът съобрази следното -
с писмения отговор ответниците не са представили доказателства,
установяващи плащането на тези суми, което е в тяхна тежест, а са направили две
възражения за недължимост като цяло на претендираните от ищцата суми - че по
време на ползването на наетия имот са направили подобрения на стойност 20 500,00
лева, които следва да се прихванат от дължимите се наемни вноски, и второ - че
по взаимно съгласие на страните действието на наемния договор е било
прекратено, считано от 01.04.2011 г. Съдът счита, че така направените
възражения са неоснователни. Действително по делото е представено копие от
Анекс №2 от 09.09.2009 г., в раздел ІІ от който фигурира текстът „наемателите
да прихванат от наемната цена направените подобрения над 10 000 лв. в
наетия имот”. В тази му част представеният документ е бил оспорен от
процесуалния представител на ищцата, било е открито производство по реда на
чл.193 от ГПК и е била назначена съдебна експертиза. От заключението на
последната се установява, че оспореният анекс е отпечатан върху два броя
стандартни бели листа хартия формат А4 с различен структурен състав. Вещото
лице е посочило, че отпечатването е с различен шрифт на различни, лазерни,
печатащи устройства, като в горната лява част на двата листа се наблюдават
нарушения на целостта на хартията и перфорации, дължащи се най - вероятно на
скопчаване и разкопчаване с телбод. С оглед така изготвеното заключение и
предвид обстоятелството, че по делото има приложен и друг анекс №2, в който
оспорената част от съдържанието на документа липсва, не би могло да се приеме,
че представеният от ответниците документ е истински и отразява действителната
воля на страните. Друг е въпросът, че ответниците не са провели пряко и пълно
доказване на факта на извършени от тях подобрения в наетия недвижим имот и не
са установили по безспорен и категоричен начин вида и стойността на същите. При
това положение е явно, че не би могло да се извърши каквото и да е било
прихващане с дължимите се наемни вноски за процесния период. От друга страна, възражението
за предсрочно прекратяване на наемния договор също е голословно. Съгласно
раздел ІV от сключения наемен договор, последният може да бъде прекратен преди
изтичане на срока по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.
Такъв писмен документ, материализиращ волеизявленията на двете страни за
предсрочно прекратяване на облигационната връзка, по делото не е представен. Ето
защо съдът приема, че сумата от 551,22 лева, представляваща неплатен наем на
ищцата за м.март, април и май 2011 г., е дължима от ответниците, и в тази част
предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Горното позволява да се обобщи, че
между страните е налице правоотношение, произтичащо от сключен договор за наем
на недвижим имот от 09.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 01.09.2009
г., в изпълнение на което ищцата е предоставила на ответното събирателно
дружество за временно и възмездно ползване идеална част от съсобствения си
недвижим имот, но наемателят виновно не е изпълнил основното си договорно
задължение - да заплати изцяло дължимите се месечни наемни вноски, както следва
- за м.септември 2009 г. е останала неплатена част в размер на 20,00 лева, а за
месеците март, април и май 2011 г. няма извършено никакво плащане. В този
смисъл предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК са явява частично
основателен и следва да бъде уважен до размера от 571,22 лева, а за разликата до претендираните
1 226,28 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцата претендира направени
деловодни разноски в размер на 452,54 лева съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК на л.173 от делото. Ответниците дължат заплащане на тези разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 212,69 лева. Ответниците са
направили деловодни разноски в размер на 200,00 лева за платено адвокатско
възнаграждение /сумата от 60,00 лева депозит за ВЛ, внесена на 25,06,2012 г. не
е използвана и може да се иска връщането й от ответниците/. Ицеща дължи на
ответниците репариране на направените от тях деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 106,00 лева. Ето защо ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 106,69 лева деловодни разноски
по компенсация. При този изход на делото следва да бъдат редуцирани и
разноските, направени в заповедното производство, но тъй като те не са част от
спорното вземане, а законна последица от уважаването на иска, присъждането на
същите следва да се извърши по образуваното ч.гр.дело №3500/2011 г. като се
съобрази частичното уважаване на предявеният установителен иск.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците СД ”ДКГ Д., Ж. и сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Д. №32, ап.2, представлявано от Т.Ж.Д. и Р.М.Ж. –
управители, Т.Ж.Д., ЕГН **********,***,
Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Т.И., ЕГН **********,***, и И.Т.Ж.-М., ЕГН **********,***, че същите дължат солидарно на ищцата П.Х.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 571,22 лева,
представляващи част от неплатена наемна вноска за м.септември 2009 г. в размер
на 20,00 лева и неплатени наемни месечни вноски за периода м.март 2011 г. - м.май
2011 г. в размер на 551,22 лева, ведно със законната лихва, считано от 27,05,2011
г. до окончателното изплащане на сумата, която
сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№3500/2011 г. на РС П., като за разликата до претендирания размер от
1 226,28 лева отхвърля предявеният установителен иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СД ”ДКГ Д., Ж. и сие”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.Д. №32, ап.2, представлявано от Т.Ж.Д. и Р.М.Ж. –
управители, Т.Ж.Д., ЕГН **********,***,
Р.М.Ж., ЕГН **********,***, Е.Т.И., ЕГН **********,***, и И.Т.Ж.-М., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на П.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата от 106,69 лева, представляваща деловодни
разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: