Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 205 от 07.11.2011г., постановена по НОХД № 1121/2011г., В. районен съд е признал подсъдимия И. С. С. за невинен в това, че на 03.06.2010г. в гр. Г., действайки посредством лицето Р. И. Т. от с. П., Община Г., чрез използване на ел. машини – абразив /ъглошлайф/ и инструменти противозаконно унищожил чрез нарязване чужда движима вещ – част от павилион, разположен върху 5, 80 кв. метра, изграден от азбестоциментови екструдирани панели, метална едноскатна покривна конструкция покрита с поцинкована ламарина и навес от лека метална конструкция покрита с „Ондулин” с площ 3, 70 кв. метра, разположени върху бетонова основа на ул. „Б.” № 1 в гр. Г., на обща стойност 1720 лева, собственост на Ц. И. Д. от гр. Г., поради което го оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 216 ал. НК. Със същата присъда предявения от Ц. И. Д. против И. С. С. граждански иск за сумата от 1720 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Срещу така постановената присъда е подаден протест и допълнение към него по реда на чл. 320 ал. 3 НПК от прокурор при РП Г., в които се релевират възражения срещу извода на съда, че обекта на деянието е част от павилион – преместваем търговски обект. Сочи се, че в дÞспозитивната част на обвинителния акт като обект на престъплението са посочени конкретни движими вещи, които са подробно описани. Това разминаване водило до неправилност на съдебния акт. Правят се оплаквания и срещу другия решаващ извод на районният съд за недоказаност на обвинението. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на извършения от съда доказателствен анализ по отношение на показанията на свид. Трифонов дадени пред съдия в ДП и тези му дадени в съдебната фаза на процеса, както и по отношение надлежната форма на договор за възлагане на работа от дата 01.07.2010г., представен по делото като копие. Излагат се съображения срещу доказателствената позиция на съда да възприеме като достоверни показанията на свид. П. В тази връзка се акцентира върху показанията на свид. С. за ползвания от нея номер за мобилна телефония и за наличните по делото справки от мобилен оператор за регистрираното местоположение на същия на процесната дата. Отправя се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Алтернативно се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова, осъдителна присъда. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Излага съображения, че мотивите на районния съд не кореспондират с доказателствата по делото, от които се установявало, че подсъдимият е извършител на престъплението по чл. 216 ал. 1 НК. Защитникът на подсъдимия оспорва подадения протест като навежда доводи срещу съдържащите се в него оплаквания за обекта на престъплението, както и за кредитирането на показанията на Т. дадени в съдебната фаза. Насочва вниманието върху показанията на свид. С., син на свид. С., относно факта на ползване на въпросния мобилен телефон от него като служебен, а не от майка му. Акцентира върху протокола на съдебния изпълнител относно извършеното разпределение на ползването на имота, от което извежда липсата на противозаконност при действията по събарянето на частта от павилиона. Навежда аргументи за несъставомерност на деянието, поради липсата на изискуемия от закона субективен елемент. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Подсъдимият, въпреки че е редовно призован не се явява в съдебно заседание и на взема отношение по подадения протест. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените с протеста оплаквания, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът на представителя на РП Г. е подаден в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, с оглед на постъпилото допъление, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Въз основа на обективен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, проверяваната инстанция е възприела фактическа обстановка и е извела от нея правни съображения, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. С оглед на процесуалното задължение за свой прочит на фактологията по делото въззивният съд намира, че на 15.03.2006 г. свид. Ц. Д. закупил движима вещ – павилион, находящ се на ул. „Б.” № 1 в гр. Г.. За павилиона били издадени съответните административни актове за строеж и ползване. Павилионът бил разположен върху имот собственост на различни лица като на 07.12.2006г. по силата на разпоредителна сделка /замяна/ подс. И. С., брат му И. С. и баща им С. С. придобили в собственост 1/3 ид. част от въпросния недвижим имот. Извършването на тази сделка било осъществено с правното съдействие на свид. П. На 10.01.2007г. част от първоначалните собственици на имота /М., М. Д. и П. Д./ отдали под наем на Ц. Д. 20 кв. метра от процесното дворно място върху които бил разположен павилиона. Срокът на договора бил за две години, считано от датата на сключването му като впоследствие бил продължен с още една година. В съседство с павилиона на Д. били разположени преместваеми постройки принадлежащи на свидетелите Н. и В., които също заплащали наем на собствениците на терена. Още през 2007 г. Събчеви чрез пълномощника си адв. П. образували гражданско дело пред РС Г. за разпределение ползването на процесния съсобствен имот. Решението на районния съд било частично отменено от ОС Г., който постановил да се разпредели ползването на съсобствения между М., Ц., Д. и С. поземлен имот с № 3286 от кв. 123а, попадащ в ПИ 182, кв. 243 III етап по действащия план на гр. Г.. На С. било отредено ползването на тази част от имота върху която бил разположен павилиона на Д.. П. поканила последния да освободи до 11.05.2010г. съответната част от дворното място. От своя страна Д. предложил да се обсъди възможността за удължаване срока за наем или да му се даде подходящ срок, в който да демонтира павилиона от имота. Междувременно било образувано изпълнително дело в съдебно – изпълнителната служба на РС Г. в хода на което, ДСИ извършил фактическото разпределение на ползването на имота. Били поставени маркери с бяла блажна боя чрез които били нанесени на терена границите на ползване на съответните части от имота. При това действие на ДСИ изрично било указано на Д. да отстрани обекта си от имота на съсобственици. Последният предприел действия по премахването на павилиона като чрез разрязване на металната му конструкция съборил голяма част от него, което довело до фактическото разрушаване преместваемия търговския обект. В резултат на тази дейност на терена останали част от ламаринен покрив с приблизителна размери, според свидетелските показания: ширина от 40 см. до 1 м. и дължина от около 2 до 3 метра, част от предна и задна стена на бившия павилион, рафтове, телена мрежа, част от плексигласов прозорец и електромер, поставен на стена, която е била обща за павилионите на Д. и Недкова. От своя страна П. вече била провела разговори със свид. Т. за отдаване на тази част от имота под наем, които имал намерение да постави на въпросното място каравана за продажба на пилета на грил. Остатъците от обекта на Д. пречели да се захрани с електричество караваната и да се даде разрешение от енергоразпределителното дружество за това. По тази причина П. възложила на Т. да ги премахне, за което на 01.06.2010г. сключили писмен договор. На 03.06.2010г. привечер Т. в изпълнение на постигната договорка започнал да разрязва с ъглошлайв намиращите се на терена остатъците. Свид. В. уведомил за случващото се Ц. Д., който след като отишъл на място подал сигнал в полицията. За изясняване на случая били изпратени служители на РУП Г. - М. и Б. Т. преустановил работа и уведомил по телефона П., която заедно с подс. С. също отишли на мястото. На полицейските служители същата показала донесените от нея документи включително и протокола на съдебния изпълнител от 17.05.2010г. за отстраняване на павилиона на Д. от имота. Последният не представил никакви документи, въпреки че заявил такова намерение. Същата вечер Т. не продължил с действията си по премахването на остатъците от павилиона като се разбрал с П. да довърши започнатото в събота сутринта на 05.06.2010г. На посочената дата Т. завършил работата си като остатъците от павилиона били взети от свид. М. Същият бил договорил покупката им с Д. като му заплатил сумата от 25 лв. Във връзка с подадена жалба от В., Н. и Д. било образувано ДП в хода на което е на назначената съдебно – оценъчна експертиза. От заключението й е видно, че според вещото лице стойността на процесната част от павилиона е възлизала на 1720 лв. като същото потвърждава тази стойност и в даденото допълнително заключение. Така изяснената фактическа обстановка не се различава от възприетата от районния съд и се подкрепя от показанията на свидетелите Ц. Д. /частично/, Д. В., Г. Н. /частично/ Р. Т., И. Т., А. М., М. М., В. П., Т. Т. прочетени на основание чл. 281 ал. 5 НПК, многобройните писмените доказателства включително и договора за възлагане на работа от 01.06.2010г. представен в оригинал във въззивното производство, както и заключенията на СОЕ и допълнителната СОЕ. Изброените доказателствени материали са тези чрез които в настоящият процес безспорно се установяват обстоятелствата по главните факти свързани с предмета на доказване по чл. 102 НПК. Същите се явяват логични, последователни и свързани по отношение на съществените за процеса факти, поради които съдът ги кредитира като достоверни. Анализът на тези доказателствени източници като по отделно, така и в тяхната съвкупност разкрива една ясна и несъмнена картината на случилото се. Безспорно се доказва собствеността на Д. върху процесния преместваем павилион, имота където същият е бил разположен, правото на собственост на подс. С. и негови роднини върху част от този имот и как са го придобили. Доказват се още действията по разпределението във връзка с ползването на този имот включително и фактическото нанасяне на границите на ползване на отделните съсобственици извършено от съдебния изпълнител. Установено е по несъмнен начин факта на разваляне на голяма част от павилиона от неговия собственик, както и кой е възложил и кой е извършил фактическото премахване останалите на терена части от него. Въззивният състав смята, че не е необходимо да се обсъждат показанията на свидетелите С., П. и Т. в частта им относно твърдяната от тях среща на 03.06.2010г. в близост до местопроизшествието и твърдените реплики изказани от свид. Д., тъй като чрез тях се установяват фактически данни, които са неотносими към предмета на доказване в настоящото наказателно производство. По същата причина не следва да се обсъждат и показанията на свид. С. и релевантните към тях справки от мобилни оператори приложени към материалите. Доказателствата събрани чрез посочените доказателствени средства нито са пряко свързани с обстоятелствата по делото, нито допринасят за тяхното установяване в нужната степен на достатъчност. До този извод в крайна сметка е стигнал и районният съд, въпреки че е извършил анализ на посочените доказателствени материали, който между впрочем по съществото си е правилен. Що се отнася до оценъчната дейност на съда по отношение на наличните по делото противоречия на доказателствените материали относно показанията на свид. Трифонов дадени пред съдия в ДП и тези му от съдебната фаза, същата се явява обоснована и правилна като отговаря на изискванията на чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК. Аргументирано първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Т. от съдебното заседание като ги е съпоставил с показанията на свид. П., както и с наличното по делото писмено доказателство – договор за възлагане на работа с предмет отстраняване на остатъци от преместваем павилион. И по отделно и в тяхната съвкупност анализа на тези доказателствени източници налагат безпротиворечивия извод, че не подс. С., а свид. П. е възложила на Т. да извърши действията по отстраняване на остатъците от павилиона на Д.. Първостепенният съд не се е задоволил само с това, а е установил и логическата и житейската връзка между тези показания на Т. и показанията на останалите свидетели относно заявеното от тях, че П. е тази която е участвала в спора с Д. и полицаите и че тя е тази, която е присъствала и двата пъти, при които са се премахвали останалите части от процесния павилион. В тази връзка показанията на Т. от ДП, че подс. С. му е възложил тази дейност се явяват изолирани и противоречащи на приетите за безспорни от съда останали доказателствени материали. Последните въпреки, че са обсъдени на ангро от състава на решаващия съд, не съдържат противоречия по съществените за случая факти, поради което принципно правилно са възприети като достоверен източник на информация. Оплакванията на представителя на прокуратурата, че районният съд е пренебрегнал практиката на ВКС свързана с значението на непосредствено проведения разпита са неоснователни. В случая разпита на Т. пред съдия в ДП няма характеристиките на непосредственост и незабавност, които ВКС извежда с цитираното в протеста решение. Разпитът е проведен след повече от два месеца от инкриминираната датата на извършване на престъпното деяние и принципно трудно може да бъде дефиниран като непредубеден по посочените в решението на ВКС характеристики. По изложените съображения въззивната инстанция счете, че фактите по делото са разкрити с необходимата пълнота и степен на достоверност. Спорен момент поставя и правната оценка на установените факти разгледани през призмата на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 НК. Основните елементи от обективно естество, които подлежат на установяване в процеса предвид внесеното обвинение са следните: наличието на чужда движима вещ, чрез кои действията се е въздействало върху субстанцията на вещта, кой и кога ги е извършил, както и дали деецът е действал противозаконно. От доказателствата по делото безспорно се установява, чÕ в първоначалния си вид павилиона е представлявал чужда за подсъдимия вещ, тъй като е собственост на Д.. От друга страна представлява движима вещ, тъй като не е трайно прикрепен към земята и по същността си е преместваем обект. Както правилно обаче е отбелязал районният съд, за да бъде съставомерно поведението на дееца във формата на изпълнителното деяние „унищожаване” необходимо да се докаже наличието на такова посегателство върху субстанцията на вещта, която я прави негодна за употреба по предназначение. Това означава, че на първо място следва да е налице вещ, чиято субстанция да се наруши до степен на неизползваемост по предназначение. В процесния случай павилиона представлява съставна вещ по смисъла на правната доктрина, при която отделните елементи са свързани в една единна вещ. Последната като цяло е обект на вещни права и само като такава попада под защитата давана от наказателния закон в случаите на засягане правото на собственост. Нарушаването на субстанцията на процесната вещ от собственика й Д., преди инкриминирания момент до такова степен е засегнало нейното самостоятелно съществуване, че тя е престанала да има характеристиките на отделен обект на вещното право. Правилно първостепенният съд е възприел извода, че остатъците от павилиона под формата на част от метална покривна конструкция, ламарина, екструдирани панели и др. очевидно са престанали да бъдат годни за употреба по предназначение като павилион за извършване на търговска дейност. За съставомерността на деянието е релевантно състоянието на предмета на посегателство към момента на извършване на престъпното деяние, поради това бъдещото възможно състояние на вещта е неотносимо към предмета на доказване по делото. Оплакването на прокуратурата, че обвинението на подс. С. било за разрушаване на отделните вещи изграждащи частта от павилиона е несъстоятелно. В диспозитива на обвинението срещу подсъдимия е изписано, че на 03.06.2010 г. в гр. Г., действайки посредством лицето Р. И. Т., чрез използване на електрически машини – абразив (ъглошлайф) и инструменти противозаконно унищожил чрез нарязване чужда движима вещ – част от павилион, разположен върху 5,80 кв.м, изграден от азбестоциментови екструдирани панели, метална едноскатна покривна конструкция покрита с поцинкована ламарина и навес от лека метална конструкция покрита с „Ондулин” с площ от 3,70 кв.м, разположени върху бетонова основа на ул. „Б.” №1 в гр. Г., на обща стойност 1720.00 лева, собственост на Ц. Д.. Ясно и недвусмислено прокуратурата е посочила, че предмет на престъплението е част от павилион, изграден от описаните строителни материали. По никакъв начин не може да се приеме другото разбиране, че на С. е повдигнато обвинение за посредствено унищожаване на отделно изброените вещи, тъй като категорично в прокурорския акт е посочено, че тези строителни материали, според представителя на обвинението, са интегрирани в едно цяло – част от павилион, което пак според него има характеристиките на самостоятелна вещ. В заключение въззвиният съд се солидаризира със становището на първата инстанция, че вещ която е била разрушена до степен на невъзможност за употреба по предназначение не може да бъде годен предмет на престъплението по чл. 216 ал. 1 НК. Този извод и на двете съдебни инстанции дава отрицателен отговор на един от основните въпроси, които съдебния състав обсъжда при постановяване на присъдата, а именно съставлява ли деянието престъпление. Липсата на задължителен елемент от състава на престъплението води до неговата несъставомерност, което по смисъла на чл. 304 пред. трето НПК е достатъчно основание подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан. Нещо повече от материалите по делото не се доказва по несъмнен начин подс. С. да е извършил престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение и то при посредствено извършителство. Първостепенният съд изхождайки от правната теория правилно е приел, че в случая прокуратурата е повдигнала обвинение С. да е осъществил процесното деяние, чрез наказателно отговорно лице - Р. Т., мотивирано от подсъдимия да извърши изпълнителното деяние така, че то е действало при фактическа грешка по смисъла на чл. 14 ал. 1 НК. По делото безспорно е доказано, че Т. е извършил действията по премахване на остатъците от павилиона, но не е доказано по несъменен начин, че именно под±. С. го е подтикнал и убедил да извърши деянието. Напротив от доказателствата по делото се установява кой е мотивирал за това свидетеля, но това не е подсъдимия, а свид. П. Спрямо същата не е предявено обвинение така, че съдът не може да се произнася по отношение на нейните действия и вина. Както районният съд, така и въззивната инстанция открива и други пропуски в обвинителната теза на прокуратурата, свързани с възприетото от нея, че през действията си ДСИ е определил границите до които следва да се премахне процесния обект. От доказателствата по делото категорично се установява, че извършеното от ДСИ маркиране на терена е с оглед разпределението на ползването съобразно съдебното решение, а не е указание на ДСИ към Д. до къде да премахне павилиона си /лист втори, абзац четвърти от ОА/. Все в тази връзка в обстоятелствената част на акт е посочено, че инкриминираните действия са извършени в рамките на два дни, докато в диспозитива е посочена само една конкретна дата на осъществяване на престъплението. Посоченото нарушение на процесуалните правила не може да преодолее постановената от решаващия съд оправдателна присъда чрез която в най – пълна степен са защитени правата на подсъдимия. По така изложените фактически и правни съображения въззивната инстанция намира, че правилно и обосновано районният съд е признал подсъдимия И. С. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК, поради което присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част. След като е признал подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен и недоказан и предявения срещу него граждански иск за сумата от 1720 лв. С оглед на това въззивния състав приема, че присъдата в гражданско – отхвърлителната й част също е правилна и обоснована и както такава следва да се потвърди. При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за отмяната й, поради което протестът подаден от прокурор при РП Г. следва да бъде оставен без уважение, а атакувания съдебен акт потвърден на основание чл. 338 НПК. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 205 от 07.11.2011г., постановена по НОХД № 1121/2011г. по описа на В.районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |