№ 2918
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100513644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.09.2022 год., постановено по гр.дело №13971/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 47 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД срещу В. И. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 642.50 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2017 год. до 30.04.2019 год., сумата от 275.52 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 09.10.202 год. и
сумата от 37.98 лв. – главица, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.09.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело №51590/2020 год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в – 22.10.2020 год. до
окончателното им изплащане, както искът за стойността на доставената топлинна енергия е
отхвърлен в останалата му част до пълните заявени размер и период, а искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 8.22 лв. – изцяло и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 128.28 лв.,
както и направените разноски в заповедното производство в размер на 83.70 лв., а ищецът е
осъден да заплати на адв. С. К. сумата от 43.37 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
1
МХ „Е.“ ООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове за обезщетение за
забава в размер на 275.52 лв. и за стойността на услугата дялово разпределение в размер на
37.98 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника В. И. С.. Жалбоподателя поддържа, че по делото липсвали доказателства за
дължимостта на процесните суми. Лихвата не следвало да се дължи в пълния заявен размер.
Нямало данни, че ищецът бил публикувал дължимите суми в сайта на дружеството или по
друг начин, т.е. той не бил установил, че ответникът е в забава. Следвало да се имат предвид
клаузите на чл. 32 и 33 от Общите условия. Ответникът не дължал мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общата фактура. Нямало
основание и за присъждане на стойността на услугата дялово разпределение. Не било
установено основанието на това задължение. Не били ангажирани данни относно
уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово
разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
Третото лице-помагач мх „Е.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния
апартамент №57, находящ се в гр.София, ж.к.“******* и има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от
01.09.2017 год. до 30.04.2019 год. възлиза на 1 642.50 лв., а стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 год. до 30.04.2019 год. – на 37.98 лв.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали ищецът се легитимира като
кредитор на вземане за стойността на услугата дялово разпределение и дали ответникът е в
забава по отношение на задълженията си за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав намира, че задълженията за заплащане на стойността на
топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от
чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 год. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят.
Т.е., за изпадането на длъжника /ответника/ в забава не е необходимо отправянето на покана
от страна на кредитора. В този смисъл акцесорната претенция се явява установена в своето
основание за исковия период. При правилно приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
съобразявайки, че обезщетението за забава в размер на законната лихва се начислява само
върху вземането по общата фактура първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен в претендирания размер от 275.52 лв.
На следващо място следва да се посочи, че всички дейности и обществени отношения,
свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на
услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в
редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
3
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ – отм./.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от 2016 год. /одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 год. и в сила от
11.07.2016 год./, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън
обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото /отчети,
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, протоколи-декларации/ настоящият
съдебен състав счита, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена през
периода от 01.09.2017 год. до 30.04.2019 год.
Следователно законосъобразно СРС е приел, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума /главница/ от 37.98 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че ищецът е обявил на клиентите
реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение, е от значение за забавата на
длъжника, но не и по отношение на изискуемостта на задължението.
Ето защо въззивната жаба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.09.2022 год., постановено по гр.дело №13971/2021
год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
МХ „Е.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5