№ 257
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100638 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ......., чрез
пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца срещу „ Агенция за събиране на
вземания ” ЕАД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис-сграда „
Лабиринт ”, ет.2, офис 4, е депозирана искова молба, както следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване
недействителността на сключения между Й. М. Р. и „ Изи Асет Мениджмънт „
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София договор за
паричен заем №5103627 от 26.04.2025г.;
- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „
Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 78.01
лева / седемдесет и осем лев и една стотинкии /, представляваща недължимо
платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за
паричен заем №5103627 от 26.04.2025г., сключен между Й. М. Р. и „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата;
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит от
26.04.2024г., сключен между Й. М. Р. и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, по силата на
който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат кредит в размер
на 1750.00 лева, платим на 10 месечни вноски от по 213.08 лева всяка, с дата
1
на първа вноска – 29.04.2024г. и дата на последна вноска – 23.02.2025г., като
уговорената обща сума за плащане била в размер на 2130.80 лева.
Посочено е, че кредитът е бил отпуснат с обезпечение под формата на
две физически лица, с множество изисквания към тях, банкова гаранция или
одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки срещу възнаграждение.Отразено е, че било уговорено, че при
неизпълнение на тези задължения, допълнително се начислявала неустойка в
размер на 147.92 лева на месец, платими заедно с погасителната вноска, или
общо за целия срок на договора размера на възнаграждението за обезпечение
възлизало на 1479.20 лева.По този начин общия размер на задължението по
договора за кредит възлизало на 3610.00 лева.
Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-т.12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.Сочи се, че липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване на
последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за
потребителски кредит, поради което съгласно чл.23 от ЗПК, заемателят
дължал връщане само на чистата стойност на кредита.
Във връзка с горното се счита, че е налице нарушение на чл.19, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, както и че посочения в договора ГПР е неточен и заблуждаващ,
тъй като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита
посочени в договора, поради което е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.Счита се, че дължимата сума за обезпечение в размер на 1479.20 лева е
следвало да бъде включена в ГПР, като в противен случай това водело до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което било
равнозначно на непосочване на ГПР по кредита.Сочи се, че с тази сума
кредитът се оскъпявал, най – малкото защото с нея се покривали разходи,
свързани с него и същите били известни на кредитора, а сумата
представлявала печалба на дружеството.
Сочи се, че в договора липсвала конкретизация относно начина, по който
бил формиран посочения процент ГПР, което водело до неяснота относно
включените в него компоненти, което от своя страна съставлявало нарушение
на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Отделно се счита, че уговорките в договора за обезпечение са нищожни
наоснование чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и че клаузата за обезпечение е сключена
в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я правело нищожна
поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Сочи се още, че заплащането на таксата за обезпечението водела до
заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР след
включването й възлизал на 488.71% и надхвърлял многократно допустимия
петкратен размер.
Посочено е, че нарушаването на императивните изисквания на ЗПК
водело до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК – недействителност на
2
договора, а на основание чл.23 от ЗПК заемателят дължал връщане само на
чистата стойност на кредита.
Твърди се, че ищецът е заплатил по договора за кредит сума в размер на
1751.47 лева, в която сума били включени и задълженията за лихви, такси,
неустойки и обезпечения.
Сочи се, че предвид нищожността на клаузите по чл.9, ал.1 и ал.2 от
договора, за ответника липсвало основание за задържане на получената сума в
размер на 01.47 лева, представляваща лихви, такси, неустойки и обезпечения
по договора, която сума следвало да бъде върната на ищеца.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства –
погасителен план към договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г.;
СМС известяване от ответното дружество за размера на задължението; вносна
бележка; справка от онлайн калкулатор; удостоверение за настоящ адрес.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.Счита се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.В тази
връзка се сочи, че посоченият в договора ГПР отговарял на изискванията на
чл.11, т.10 от ЗПК.Оспорва се твърдението в исковата молба, че уговореното в
договора възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е следвало
да се включи в ГПР, тъй като същото е било по отделен договор, по които
страни са дружеството гарант и ищецът.Твърди се, че клаузата не е
недействителна, тъй като ищецът е имал възможност да избира начина за
обезпечение на кредита си и сам е взел информирано своето решение, като е
разполагал с възможност да не сключи договора за кредит.
Оспорва се и предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.В тази връзка се
твърди, че всички плащания от длъжника са били извършени с годно правно
основание, а именно сключения договор за кредит.Твърди се още, че в
приложения погасителен план, предаден от първоначалния кредитор на
ответното дружество при извършване на цесията нямало отбелязани
плащания, а приложените снимки от ищеца не били заверени и не следвало да
бъдат допуснати като годни доказателства.
В заключение е посочено, че процесният договор за кредит е
законосъобразен, тъй като отговарял изцяло на изискванията на ЗПК.
Към отговора са представени следните писмени доказателства – договор
за паричен заем №5103627 от 26.04.2025г. и приложенията към него;
погасителен план към договора; договор за предоставяне на гаранция
№5103627 от 26.04.2025г..
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв.М. С..За ответното дружество също не се
явява представител, като от същото е постъпило писмено становище.
С протоколно определение по направено искане с правно основание
чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като е постановил същиет да се счита за предявен за сума в размер
3
на 78.01 лева.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 26.04.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател
сключила с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател
договор за паричен заем №5103627 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от
ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 1750.00 лева, а кредитополучателят се
е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и
при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- размер на месечната погасителна вноска – 213.08 лева;
- срок на заема в месеци – 10;
- брой вноски – 10;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 45.00%, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.13%;
- обща сума, дължима от заемателя – 2130.80 лева;
- ГПР на заема – 55.18%;
В договора е отразено, че при изчисление на ГПР са взети предвид
следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок;
всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи,
освен посочените в договора.
В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след
сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните
обезпечения:
- две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на
следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение над 1500.00 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с първия ответник; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови или
финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено било
и поръчителят да подпише договор за поръчителство;
- заемателят да предостави банкова гаранция за сумата на заема, със
срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по
4
договора;
- одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки;
Между ищцата, в качеството й на потребител и „ Файненшъл България "
ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на
гаранция №5103627/26.04.2024г..По силата на договора ищцата като
потребител е възложила, а ответникът „ Файненшъл България " ЕООД като
поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с първия
ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по този договор.
В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай,
че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от
договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на
задължението в размер на 1479.20 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка
от които в размер на 147.92 лева, които вноски са били дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с
първия ответник.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е отразено, че
първият ответник е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, както и, че в случай, че платената по този
начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към ответните дружества, с внесената сума се погасяват с
приоритет задълженията към поръчителя.
Вземането на ищцата по процесните договори е било прехвърлено на
ответното дружество посредством Приложение №1 от 05.05.2025г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от дата 01.02.2024г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Видно от представената от ответното дружество справка, ищцата е
направила вноски по процесния кредит преди цесията в общ размер на 1126.00
лева, а след цесията в общ размер на 702.01 лева или общо е заплатила по
процесния договор за кредит сума в размер на 1828.01 лева.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представеният по делото договор за паричен заем №5103627 от дата
26.04.2024г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на
кредитополучател и ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, в
качеството му на кредитодател.
5
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
6
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Общите разходи по кредита са легално дефинирани посредством
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са " всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия ".Възнаграждението за
гарант / поръчител /, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ
разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.§1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява
задължителна услуга и е предварително известно на кредитора, доколкото
гарантът е предложен от него и е отразен в договора за кредит.Разпоредбата на
§1, т.1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои от общите разходи по
кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с
договора за кредит.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване / в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС /.
7
В т.2 на Решение на СЕС ( девети състав ) от 21.03.2024г. по дело
C714/22 ( С.Р.Г. срещу „ Профи Кредит България " ЕООД ), е разяснено, че
чл.10, §2, б.” Ж „ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.” Ж „ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва.Възнаграждението за поръчителство
представлява резход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК / в този смисъл
определение №50685 от 30.09.2022 г. на ВКС, постановено по ГД №
578/2022г., III г.о., ГК /.Посочването на неверен годишен процент на
разходите, който е по - нисък от действителния, води не само до заобикаляне
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, но и нарушава правата на потребителя и
нелоялна търговска практика, тъй като е възможно да подтикне потребителя
да вземе решение, което не би взел при посочване действителния размер на
ГПР.
В случая, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима
сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията,
които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита,
след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /
поръчителство / е значително по – висок от отразения в договора за кредит –
55.18%.Размерът на ГЛП, изчислен след включване на възнаграждението за
поръчителство към дължимата главница, също нараства.При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя
не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е
общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 1479.20 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
договора за заем ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна
по своя характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да
8
не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява
свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2024г. е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и
за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника.В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано
със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
9
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, сключен за сравнително кратък период време – 8 месеца, с
размер на действително ГПР в пъти по – висок от реално посочения в
договора, по който договор ищецът е икономически по – слаб субект и не е
могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Общите разходи по кредита са легално дефинирани посредством
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са " всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия ".Възнаграждението за
поръчителство, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.§1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява
задължителна услуга и е предварително известно на кредитора.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване / в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС /.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целият договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2024г., сключен между „
10
Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищеца е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита, който
е в размер на 1750.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
неустойката, както и други такси, предвидени в договора, освен законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по
чл.410 от ГПК до изплащане на вземането.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата е направила
вноски по кредита в общ размер на 1828.01 лева.Надплатена в случая се явява
процесната сума в размер на 78.01 лева.С оглед гореизложеното съдът намира,
че сумата от 78.01 лева се явява в случая като платена без основание, поради
което предявения иск по чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан по
размер – доколкото претендираната с него сума е в размер на 78.01 лева,
поради което същия следва да се уважи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове
са основателни, поради което следва да се уважат.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските направени от ищеца в размер
на 12.00 лева за издаване на удостоверение за настоящ адрес.
В тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и дължимата
се по делото държавна такса по предявените искове в общ размер на 100.00
лева / сто и нула стотинки /, която следва да бъде внесена по сметка на РС -
Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение
за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните
отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да
се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.С оглед цената на
11
иска, на процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.10а, вр.чл.19,
ал.4, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП на
договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2024г., сключен между Й. М. Р.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....... и „ Изи Асет Мениджмънт „
АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Агенция за събиране
на вземания ” ЕАД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис-сграда „
Лабиринт ”, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Р., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ....... сума в размер на 78.01 лева / седемдесет и осем
лева и една стотинки /, представляваща платена без основание по
недействителен договор за паричен заем №5103627 от 26.04.2024г., сключен
между Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....... и „ Изи Асет
Мениджмънт „ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър
Дертлиев ” №25, офис-сграда „ Лабиринт ”, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Й.
М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....... сума в размер на 12.00
лева / дванадесет лева и нула стотинки /, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „ Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър
Дертлиев ” №25, офис-сграда „ Лабиринт ”, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Козлодуй сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула
стотинки / - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 от ЗА „ Агенция за
събиране на вземания ” ЕАД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.” Люлин „, бул.” Д-р Петър Дертлиев ” №25, офис-
сграда „ Лабиринт ”, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М. С. от АК –
Враца, сума в размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
12
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13