Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1549
по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е от “И.Е.” ООД,
ЕИК ********, против
ответника “К.” ООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4
от Закона за марките и географските означения (отм.).
Ищецът
“И.Е.” ООД твърди, че от
самото създаване на дружеството през 1996 г. същото търгува със стоки за дома на територията на
Република България. Твърди, че стоките, които продава са изработени по поръчка
в заводи, на територията на Китайска Народна Република, и са обозначени с търговска
марка, собственост на търговско дружество WISEN Import & Export GmbH, регистрирано във Федерална Република Германия, и което дружество е било
собственост на същите лица, които са съдружници в
дружеството-ищец. Твърди, че дружество WISEN Import & Export GmbH е било притежател на търговска марка № 305 59 308, заявена на 05.10.2005
г., и регистрирана на 27.01.2006 г. пред Патентното ведомство на Федерална
Република Германия – “HD Home Detail”, регистрирана
за класове 21 и 28 от Ницската класификация на
стоките и услугите.
Ищецът твърди, че търговската
дейност на дружеството ищец се е осъществявала на територията на Република
България, като са внасяни стоки за дома, попадащи в обхвата на клас 21 и 28, от
вносителя WISEN Import & Export GmbH и/или от дружеството ищец и са извършвани продажби на същите стоки от “И.Е.” ООД на трети лица, негови търговски партньори,
един от които е бил и ответникът. Твърди, че ищецът е бил в търговски отношения
с ответника от 13.03.2007 г., които са продължили без прекъсване до 2010 г.,
като ищецът е продавал на ответника внасяните от WISEN Import & Export GmbH и/или от дружеството ищец стоки, които са били означени с горепосочената
търговска марка. Твърди, че за периода от 2007 г. до момента на подаване на
исковата молба не се установява промяна нито в собствеността, нито в
управлението на ответното дружество. Твърди, че от началото на търговските
отношения между ищцовото и ответното дружество, на
последното е било известно, че продаваните стоки и опаковките, в които са били
поставени са обозначени с търговска марка, собственост на WISEN Import & Export GmbH за територията на ФРГ и нерегистриран знак, използван от ищцовото дружество в неговата търговска дейност за
територията на Република България. Ищецът твърди, че ответното дружество е било
запознато с обстоятелството, че стоките, които е закупувало от ищеца, са били
обозначени с процесния търговски знак, тъй като
самата търговска марка е щампирана върху продуктите
и/или опаковките, в които са били поставяни същите.
Ищецът твърди, че ответното
дружество е притежател на регистрирана марка “HD Home Detail”, с рег. № 77405 от 30.08.2011 г. за класове
35 и 39, заявена на 28.08.2008 г. пред Патентното ведомство на Република
България. Твърди, че първата осъществена продажба на стоки, обозначени с процесния знак, е осъществена на 13.07.2007 г., а
впоследствие са осъществени продажби през 2007 г., 2008 г. и 2010 г., като
най-много са продажбите през 2007 г.
Твърди, че на 28.08.2008 г.
ответникът е подал заявка за регистрация на търговска марка, която е идентична
с търговската марка, заявена на 05.10.2005 г. и регистрирана на
27.01.2006 г. пред Патентното ведомство на ФРГ, собственост на WISEN Import & Export GmbH, и която е идентична със знака, използван в търговската дейност на ищеца на
територията на Република България. Твърди, че обстоятелството, че в много
кратък период след датата, на която са започнали търговските отношения с
продуктите на ищеца, ответникът е подал заявка за регистрация на идентична
марка в Република България, дава допълнителна индикация, че той е действал
преднамерено и извън правилата на обичайната търговска практика.
Ищецът твърди, че
регистрираната търговска марка на ответника е идентична с използвания от ищеца
в неговата търговска дейност по-ранен знак. Твърди, че услугите, за които е
регистрирана процесната марка, са непосредствено
свързани със стоки, които са идентични и сходни със стоките, които попадат в
обхвата на търговската дейност на ищеца. Твърди, че същите се отнасят до
свързани пазарни сектори и потребителите на съответните стоки и услуги в голяма
степен се припокриват.
Ищецът твърди, че той е
действителния притежател на процесния знак. Твърди,
че ответникът е действал недобросъвестно при заявяването и регистрацията на процесната търговска марка, тъй като ответникът е знаел за
осъществяването на търговска дейност с процесния знак
от страна на ищеца.
Ищецът претендира да бъде
признато за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на
заявката за регистрация на търговска марка “HD Home Detail” с рег. № 77405 от 30.08.2011
г. на Патентното ведомство на
Република България, за класове 35 и 39, заявена на 28.08.2008 г.
Ответникът “К.” ООД подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва
правния интерес на ищеца да води иска. Оспорва обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция. Оспорва твърденията на ищеца, че той е
действителен притежател на марката по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО.
Сочи, че притежател на посочената от ищеца марка, под която са произвеждани
стоки в Китай, е дружеството WISEN Import &
Export GmbH, а ищецът е търгувал с
тези стоки в Република България. Сочи, че в два каталога на притежателя на марката - WISEN Import & Export GmbH (заглавна страница, долу вляво) като представител за
Република България е посочено ищцовото дружество “И.Е.” ООД, ***, като единият каталог е с дата 2007-2008 г. Сочи, че по логиката на ищеца всеки търговец,
закупил и продал означените стоки с регистрираната във ФРГ марка, е притежател
на нерегистрирана марка за територията на Република България.
Ответникът въвежда доводи, че ищецът като
икономически свързано с притежателя на марката лице и негов представител за територията на страната, както и дистрибутор на
означените с марката стоки, използва марката със съгласието на притежателя,
поради което съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМГО използването на марката се счита за
използване от притежателя WISEN Import &
Export GmbH към датата на подаване на заявката за регистрация на марката от
ответника. Поради това
счита, че ищецът не би могъл да подаде заявка за регистрация на същата марка,
използвана от него в търговската дейност, съгласно изричното изискване на чл.
26, ал. 6 от ЗМГО. Счита, че ищецът е използвал в страната регистрирана марка
като агент или представител на нейния притежател и не следва да се счита за
действителен притежател на същата марка, определена като нерегистрирана марка.
Ответникът въвежда доводи, че дружеството-притежател на регистрираните
марки със срок на действие до 05.10.2015 г., съответно 06.11.2019 г., е заличено на 06.10.2011 г. Сочи,
че доколкото Службата не
е анулирала от регистъра марка “HD Home Detail” с peг. № 8670581 съгласно чл. 53, ал. 7 от Регламент (EC) 2017/1001, тази марка все още има действие на територията на Европейския
съюз, съответно на територията на страната. Поради това счита, че ищцовото дружество не би могло да придобие правата върху
нерегистрирана марка, която има действие като регистрирана марка.
Ответникът оспорва
твърденията, че е действал недобросъвестно при заявяването на знака за
регистрация като търговска марка. Оспорва наличието на объркващо сходство на
знаците. Сочи, че сравняваните знаци са фонетично и смислово идентични, но се
различават във визуално отношение, тъй като изпълнените в червен цвят букви HD заемат
значително място от знака и са доминиращ елемент в него. Поради това счита, че
знаците са сходни, а не идентични, както се твърди от ищеца. Излага доводи, че
стоките на нерегистрираната марка са предназначени за масова употреба, докато
услугите на заявената марка са предназначени за професионалисти - производители
на стоки. Сочи, че същите имат различен кръг от релевантни потребители, което
изключва вероятността от объркване на потребителите по отношение търговския
произход на стоките и услугите.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
продаваните от ищеца на ответника стоки в периода 13.03.2007 г. – 24.02.2010 г.
са били означени с объркващо сходен знак, чийто действителен притежател е ищецът.
Ответникът оспорва твърдението, че е действал
недобросъвестно при регистрацията на търговската марка. Сочи, че ищецът е
продължил да внася и продава на различни фирми означени с марката стоки, като
ответникът не се е противопоставял на това след регистрацията на търговската си
марка и до момента на подаване на отговора на исковата молба. Сочи, че не се е
противопоставил на регистрацията на марка HD Home Detail peг. № 8670581,
заявена от WISEN Import & Export GmbH в EUIPO на 06.11.2009 г., като не се е възползвал от възможността да подаде
опозиция срещу регистрацията в качеството си на притежател на по-ранна
регистрирана марка в страна-членка.
Ответникът сочи, че от 02.04.2007 г. до момента
използва търговската си марка, като поставя знака на своите магазини за
търговия на дребно в различни райони на гр. София. Сочи, че е представял
регистрираната марка на спортни събития, на които е бил спонсор, провеждани на
31.05 - 01.06.2008 г., преди подаване на заявката за регистрация. Сочи, че
преди датата на подаване на заявката за регистрация и непрекъснато след това до
момента ответникът добросъвестно е използвал знака във връзка с услугите на
регистрираната марка, които предоставя в своите магазини.
Ответникът
претендира разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наМ. за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото
са представени от ищеца доказателства,
че WISEN Import & Export GmbH е било притежател на търговска марка № 305 59 308, заявена на 05.10.2005
г., и регистрирана на 27.01.2006 г. пред Патентното ведомство на Федерална
Република Германия – “HD Home Detail”, за класове 21
и 28 от Ницската класификация на стоките и услугите.
Представени са
фирмени документи на WISEN Import & Export GmbH, от които се
установява, че съдружнци в дружеството са Л.Й., Ш.Ч.и
Д.Л., както и че към момента немското дружество е заличено поради липса на средства.
От справка в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество се установява, че съдружници в “И.Е.” ООД са Л.У.и Ш.Ч., а управител е Ш.Ч..
Не се спори
между страните, че ищецът продава на
българския пазар стоки за дома, върху
които е поставен знакът “HD Home Detail”, регистриран
като търговска марка от немското дружество на Ш.Ч.– съдружник в българското дружество “И.Е.” ООД.
Представени са от ищеца фактури, издадени от “И.Е.” ООД на “К.” ЕООД за продадени стоки в периода 13.03.2007 г. – 22.05.2008 г., както и на 24.02.2010 г.
Представени са от ищеца фактури, издадени на трети лица, както и товарителници.
От представеното по делото извлечение от официалната интернет-страница на Патентното ведомство на Република България с дата 26.03.2019 г., приложено към исковата молба е видно, че марката “HD Home Detail” – комбинирана е регистрирана на 30.08.2011 г. с регистрационен № 77405, по заявка № **********N и дата на заявяване– 28.08.2008 г. Регистрацията на марката е за класове по Виенската класификация 26.04.07, 26.04.19, 27.05.09 и по Ницската класификация за класове 35 и 39. От справката е видно, а и не се спори между страните по делото, че притежател на марката е ответното дружество “К.” ЕООД.
Представени са от ответника извадки от интернет.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице С.Й.,
съгласно което основната дейност на ищцовото
дружество “И.Е.” ООД е
внос и продажба на стоки за дома. Вещото лице дава заключение, че през периода
от м.01.2007 г. до 08.08.2019 г. (датата на подаване
на исковата молба) общо доставените количества стоки-артикули от ищеца са
4 932 448 броя, съответно продадените от всички групи са
4 174 407 броя.
Вещото лице Й. дава заключение, че закупените от ответното дружество “К.” ЕООД стоки са 1 665 броя.
По делото е изслушано, оспорено от ищеца по отношение на отговора на задача 2 и прието основно заключение на съдебно-М.а експертиза на вещото лице Р. Б..
Вещото лице Б. дава
заключение, че знакът, използван от ищеца, и регистрираната от ответника
търговска марка, са идентични.
Вещото лице дава заключение, че стоките, за обознчаването на които е използван знакът от ищеца, не са
сходни с услугите, за които е регистрирана търговската марка на ответника.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-М.а експертиза на вещото лице Р. Б.. Вещото лице Б. дава заключение, че дейността на ответника по продажба на дребно е използване на марката за: вази, чаши, чинии, порцеланови купи, свещници, кошнички за цветя и т.н., но не и използване на марката за услуги по продажба на дребно. Следователно съществува идентичност между между стоките, които са посочени във фактурите, приложени към искова молба, и дейността по продажба на дребно на същите стоки, продавани на дребно в магазините на ответника.
Вещото лице дава заключение, че услуги по продажба на дребно на стоките (вази, чаши, чинии, порцеланови купи, свещници, кошнички за цветя, керамични изделия, свещи, коледна украса, играчки, лампи, поставки за прибори, оливервици) не е част от услугите, покрити от заглавието на клас 35.
Вещото лице дава заключение, че знакът, използван от ищеца, и регистрираната от ответника търговска марка № 77405, са идентични. Вещото лице сочи, че при преценка на объркването се изхожда от формулировката на стоките и услугите в регистрацията, а не от реална или предназначена употреба. Експертизата наМ., че не може да бъде обоснована вероятност за объркване между идентичните знаци на ищеца и ответника, по отношение на използването на марката от ответника за продажба на стоки от същия вид, тъй като регистрацията на марката на ответника не покрива права за търговия със собствени стоки от този вид.
Вещото лице дава заключение, че марката на ответника не е използвана за услуги, а за търговия със собствени стоки. Следователно не съществува вероятност за объркване между стоките на ищеца и услугите, за които не е използвана марката на ответника.
Вещото лице дава заключение, че стоките, за обозначаване на които е използван знакът от ищеца не са сходни с услугите, за които е регистрирана търговската марка на ответника, и не съществува вероятност за объркване между стоките на ищеца и услугите, за които е регистрирана марката на ответника.
От показанията на водения от ищеца свидетел Р.М.се установява, че работи в ищцовото дружество от 2003 г. и че ищцовото дружество се занимава с търговия на керамика, порцелан и сувенири, внасяни от Китай и на които от 2004 г. - 2005 г. слагат знака, който свидетелят разпознава на стр. 2 от исковата молба. Свидетелят казва, че знакът се поставя на керамиката и на порцелана и стоката пристига с отпечатан знак и върху опаковката, и на артикулите на дъното. Казва, че познава дружеството “К.” ЕООД, които работили с ищцовото дружество. Казва, че свиделката Т.В., която е видял пред съдебната зала, идвала в склада на ищеца с микробус и шофьор да избира стока и да си поръчва. Свидетелят М. казва, че освен търговия на едро, ищцовото дружество осъществява и търговия на дребно с продаваните продукти. Казва, че ищцовото дружество има търговски обекти в цялата страна - в София, и в провинцията, като в София има търговски обект в Ринг Мол, в Дъ Мол, на ул.“Граф Игнатиев“ и други.
От показанията на водената от ищеца свидетелка Р.Т.се установява, че нейната фирма “Ч.” ООД, гр. Пловдив, е клиент на ищцовото дружество. Казва, че на 01.03.2005 г. нейната фирма “Ч.” ООД е отворила склада за промишлени стоки, когато на пазара в България имало 3-4 големи фирми-вносители, една от които “И.Е.” ООД, “Зора”, “М. Н” и “Вертекс”. Казва, че оттогава датират и търговските им отношения с “И.Е.” ООД. Казва, че е ходила с управителя на ищцовото дружество до фабрики в Китай и когато се поръчва стоката във фабрика, задължително е брандирана със знака на “И.Е.” ООД, който свидетелката разпознава на стр. 2 от исковата молба. Казва, че този знак е присъствал и на рекламни материали на ищеца, напечатан на брошури, календари, постери. Казва, че ищцовото дружество “И.Е.” ООД е имало складове, а към момента извършва и търговия на дребно и има магазини под бранда на “Ес-Гифтс” (S-Gifts) в МОЛ-овете, в Русе, Бургас, Варна, Стара Загора и София.
При разпита водената от ответника свидетелка Т.В. посочва, че живее на семейни начала от 15 години и към настоящия момент с управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество “К.” ЕООД. Свидетелката В.казва, че от 2004 г. работи в ответното дружество на длъжност консултант-продавач с разширени функции – прави доставки, избира стока, прави поръчки на артикулите, които продават. Казва, че дейността на дружеството е търговия на дребно с домашни потреби – стоки и аксесоари за готвене и сервиране, като от 2007 г. тази дейност се осъществява в магазини в гр. София. Казва, че техните магазини са с търговска марка “Хоум Детайл”, която използват за реклама – поставена е на магазините им, на ролките за касови бележки, на торбичките, които ползват при продажбата на стоката. Казва, че продават само европейски стоки на световно известни марки като Солинген, Педрини, Флунайл, АМТ. Казва, че тяхната търговска марка е само като реклама на търговския обект, а не я използват за самите стоки. Казва, че марката я използват, когато са спонсори на състезания – ендуро шампионати по мотоциклетизъм, състезания по културизъм.
Свидетелката В.казва, че през 2008 г. са подали заявление за регистрация на марката и е регистрирана такава. Казва, че не знае как в “К.” ЕООД са достигнали до идеята за дизайн на тази търговска марка, но вероятно управителят я е поръчал, тъй като работили с рекламна агенция за изработването на реклами, брошури и табелки за всичките им магазини.
Свидетелката В.казва, че познава дружеството “И.Е.” ООД, от което в периода от 2007 г. – 2010 г. са купували стоки – главно порцеланови чаши, които те продавали, внос от Китай. Казва, че когато е купувала стоките от “И.Е.” ООД, не е виждала знака на ищеца или подобен на него върху стоките, които е купувала от тях, нито на опаковките на стоките.
Свидетелката В.казва, че ответното дружество има магазин в МОЛ “Сердика” от 2016 г. с табела “HD Home Detail”, а срещу техния, от другата страна ищцовото дружество “И.Е.” ООД има магазин с табела S-Gift. Казва, че тогава разбрала, че “И.Е.” ООД продавали на дребно, а преди това ги познавала като търговец на едро. Казва, че показаният знак не го е виждала в магазина на ищеца, както и върху техни стоки, опаковъчни хартии и т.н.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели М. (на ищеца) и В.(на ответника) с оглед останалите събрани по делото доказателства, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната заинтересованост на тези свидетели предвид отношенията им с ищцовото, съответно с ответното дружество.
Останалите доказателства съдът наМ. за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4,
изр. второ от ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4
от Закона за марките и географските означения (отм.).
Установителният иск за недобросъвестни действия на заявителя при подаване на заявка за регистрация на марка представлява иск за установяване на съществуването на факт с правно значение, предявяването на който е изрично предвидено в закона, което обуславя допустимостта му по правилата на процесуалния закон съгласно чл.124, ал. 4, изр. второ от ГПК и чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО (отм.).
В случая се претендира от ищеца “И.Е.” ООД да бъде признато за установено, че ответникът “К.” ООД е действал
недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на търговска марка “HD Home Detail” с рег. № 77405 от 30.08.2011 г. на
Патентното ведомство на Република България, за класове 35 и 39, заявена на 28.08.2008
г.
Правото на иск принадлежи на заинтересованите лица, които са всички лица съгласно чл. 26, ал. 3 ЗМГО (отм.), които могат да предприемат действия по заличаване на процесната марка.
По делото не се твърди и не се установява ищцовото дружество да има търговска марка, защитена на територията на Република България. Изложени са твърдения, че ищецът е действителния притежател на марката по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО (отм.), което следва да бъде разгледано от съда.
В Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О., е прието, че като “действителен притежател” по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО следва да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв. Тълкуването по този начин на понятието “действителен притежател на марката”, използвано в чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО, наМ. опора и в съдебната практика, разглеждаща по същество предявените по реда на чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО при аналогична активна процесуална легитимация искове за недобросъвестност. В практиката на съдилищата недобросъвестността се възприема като правна категория, предпоставяща знание у лицето, подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се ползва от друг търговски субект в търговската му дейност и чрез използването на знака (а не упражнявайки правата върху вече регистрирана своя марка) това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги.
В случая настоящият състав наМ., че ищецът се явява заинтересовано лице да предяви иска и да упражни правните последици от същия. Ищецът се легитиМ. като действителния притежател на процесния знак. Видно от събраните по делото доказателства, ищцовото дружество използва от 2007 г. процесния знак в търговската си дейност на територията на Република България – продажба на стоки за дома на едро и дребно. От показанията на свидетелите Р.М.и Р.Т.се установява, че процесният знак е поставян върху продаваните от ищцовото дружество стоки и върху опаковките на същите, като поставянето му е поръчвано от ищцовото дружество директно във фабриките производители в Китай. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. – служител на ищцовото дружество, като ясни, непротиворечиви и логични, както и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, съгласно чл. 172 от ГПК. От събраните писмени доказателства се установява, че знакът е бил заявен на 05.10.2005 г. и регистриран на 27.01.2006 г. от Патентното ведомство на ФРГ като търговска марка с притежател търговско дружество, учредено в Германия - WISEN Import & Export GmbH, в което участва Ш.Ч.– съдружник и в българското дружество “И.Е.” ООД. В Република България стоките, обозначени с процесния знак, са внасяни и продавани от “И.Е.” ООД, което се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Експертизата е установила продажби на над 4 милиона броя от стоките, включително закупените от ответното дружество “К.” ЕООД стоки - 1 665 броя.
От
изслушаното и прието основно заключение на съдебно-М.ата експертиза се установява,
че знакът, използван от ищеца, и регистрираната
от ответника търговска марка, са идентични. Знакът на ищеца и марката на
ответника съдържат идентични букви HD, които биха се
произнесли чрез идентични звуци, независимо от езика, на който са разчетени
буквите. Двете означения съдържат също идентичен словен елемент с идентична
фонетика – “Home
Detail”.
Интересът на ищеца се обуславя от факта, че именно ищецът е дружеството, което доказва да е утвърдило на територията на Република България процесния знак, идентичен с търговската марка на ответника, внася и търгува със стоки с този знак в период преди подаването от ответника на заявката за регистрация на процесната марка. Съществуването на процесната търговска марка нарушава правата на ищеца върху използвания от него знак и застрашава възможността им да използват същия на пазара в Република България.
С оглед на горното съдът наМ., че ищецът доказва легитимацията си като действителен притежател на марката по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО (отм.) и има право да предяви иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО (отм.).
В случая не се спори между страните, че на 28.08.2008 г. в Патентното ведомство на Република България е подадена от заявителя “К.” ЕООД заявка за национална регистрация на марка “HD Home Detail” (комбинирана), която е регистрирана с рег. № 77405 от 30.08.2011 г. за класове 35 и 39 от Ницската класификация. С оглед на горното съдът наМ., че е налице материалноправна легитимация на ответника “К.” ЕООД по предявения иск.
За уважаване на предявения иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО (отм.) следва да се установи от ищеца визираната в тази разпоредба предпоставка - недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката за регистрация на процесната марка. Няма легална дефиниция на категорията “недобросъвестност”, а в задължителната практика на ВКС се приема, че “недобросъвестността” е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, като във всеки всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът прави преценка на поведението на конкретния правен субект.
В Решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г.
по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.
е прието, че е налице недобросъвестност, когато
има съзнателно противоправно
поведение на ответника, насочено към увреждане на
правнозащитими интереси от
сферата на ищцовото дружество, което се обективира в действието по заявяването
за регистрация пред надлежния орган на марката,
при знание у заявителя, че с това накърнява патримониума на ищеца. Т.е. съобразно стандарта на
добрия търговец заявителят е бил длъжен да знае, че всеки
един знак (търговска марка) подлежи на правна закрила и
той не
може да бъде
употребяван произволно,
когато вече се използва в търговската дейност на друго лице.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцовото и ответното дружество са имали търговски отношения през 2007 г. и 2008 г., т.е. преди подаване на заявката за регистрация на процесната търговска марка на 28.08.2008 г. Видно от представените по делото фактури, ответното дружество “К.” ЕООД е закупувало стоки от ищцовото дружество в периода 13.03.2007 г. – 22.05.2008 г., както и на 24.02.2010 г. Това се потвърждава и от показанията на тримата свидетели по делото, включително водения от ответника свидетел. Стоките на ищеца са били обозначени с процесния знак “HD Home Detail”, което се установява от разпита на свидетелите на ищеца. Извод за това може да се направи и от данните за регистрирана по-ранна търговска марка на свързано с ищеца търговско дружество в Патентното ведомство на ФРГ. Показанията на водената от ответника свидетелка В.в частта, че не е виждала “знака на ищеца или подобен на него върху стоките, които е купувала от тях, нито на опаковките на стоките”, показват единствено нейното субективно възприятие и в тази част се отчитат на основание чл. 172 от ГПК с оглед останалите събрани по делото доказателства и възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото. Следователно ответното дружество “К.” ЕООД, което е закупувало стоки от ищцовото дружество през 2007 г. и 2008 г., е имало фактическа възможност да се запознае с използвания от ищеца знак “HD Home Detail”, с който са обозначени продаваните от ищеца стоки и техните опаковки. С оглед доказаните трайни търговски отношения между ищцовото и ответното дружество, може да се направи логическият извод, че ответникът е знаел за осъществяването на търговска дейност с процесния знак от страна на ищеца. В допълнение, не се установи от страна на ответното дружество как е възникнала идеята (концепцията) за създаването на процесната комбинирана търговска марка, която е идентична с по-ранния използван от ищеца знак. При тези данни подаването от страна на ответника на 28.08.2008 г. на заявка за търговска марка, която по начин на изписване и надпис е идентична с по-ранния знак, използван от ищцовото дружество, е в разрез с добрите търговски нрави и честната търговска практика. Това безспорно води до извода, че ответното дружество заявител е действало недобросъвестно при подаването на заявката за процесната марка.
От
изслушаното и прието заключение на съдебно-М.ата експертиза се установява, че стоките, за обозначаването на които е използван
знакът от ищеца, не са сходни с услугите, за които е регистрирана търговската
марка на ответника. Услугите, за които е регистрирана марката на ответника са по
Ницската класификация за класове 35 (реклама;
управление на търговски сделки; търговска администрация; административна
дейност) и 39 (транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на
пътувания).
Същността на установителния иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО (отм.) касае реално упражняваната дейност, а не само регистрацията на марката в съответен клас. Въпреки че търговската марка на ответника е регистрирана и обхваща класове за услуги, от приетото заключение на допълнителната съдебно-М.а експертиза се установява, че марката не се ползва за услуги, а се ползва реално от ответника за осъществяване търговска дейност по продажба на дребно на стоки за дома, каквато е и търговската дейност на ищеца. За стоки ответникът няма регистрирана търговска марка, защитена на територията на Република България. Обозначаването с търговската марка “HD Home Detail” на входа на магазините (търговските обекти) на ответното дружество и върху торбички не води до извод, че марката се използва за реклама. В клас 35 услугите за реклама представляват рекламни услуги като вид търговска дейност, която да спомага и създава рекламни решения за трети лица – клиенти на търговеца. В случая чрез логото върху табела над магазините (търговските обекти) и върху торбичките се реклаМ. самата търговска дейност на ответното дружество по продажба на дребно на стоки. В случая зад регистрацията на търговската марка в този клас по Ницската конвенция, който не отговаря на реално извършваната от ответника търговска дейност – продажба на стоки за дома, се прикрива действителната търговска дейност на ответника, която е идентична с дейността на ищцовото дружество, в която именно последното използва процесния знак. Техните търговски дейности обхващат един и същ пазарен сегмент и един и същ кръг потребители. Това води до объркване и заблуда на средностатистическия потребител касателно дейността на ищеца, в която се използва процесния знак, и тази на ответника, в която се ползва реално процесната търговска марка. От горното може да се направи извода, че ответникът е действал недобросъвестно и като е регистрирал марката за други класове за услуги по Ницката конвенция, а я използва в търговската си дейност, попадаща в клас за стоки.
Недоказани и поради това неоснователни остават
възраженията на ответника, че е бил спонсор с процесната
марка през 2008 г. преди регистрацията й в Патентното ведомство, тъй като
представените доказателства от състезание носят датата 22.09.2018 г. (стр. 263
от делото), т.е. десет години след сочената 2008 г.
Неотносими към предмета на спора са възраженията на ответника, че след пускането на пазара от дистрибуторите на едро или на дребно следва да се счита за използване на марката от нейния притежател. В случая се установява, че ответникът продава в обозначените с процесната марка търговски обекти стоки под марки на трети лица, а не тези, означени със знака на ищеца и закупувани от ищеца.
По изложените съображения съдът наМ., че предявеният иск е основателен и доказан, и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в настоящото производство в общ размер на 4 170, от които 80 лева - държавна такса, 1 450 лева - депозити за вещи лица и 2 640 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 28/2014 г.) – действащата редакция към датата на сключване на представения договор за правна защита и съдействие от 30.07.2019 г., минималното адвокатско възнаграждение при неоценяеми искове е в размер на 300 лева или 360 лева с ДДС. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът наМ., че възражението на ответника е основателно и уговореното от ищеца възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 720 лева с ДДС, предвид начисляването на ДДС съгласно представения договор. В този размер следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
Предвид горното и с оглед изхода на спора съдът наМ., че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 2 250 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
124, ал. 4, изр. второ от
ГПК вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО (отм.), предявен от “И.Е.” ООД,
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, против ответника “К.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, че заявителят “К.” ООД, ЕИК ********, е действал недобросъвестно при
подаването на 28.08.2008 г. в Патентното ведомство на Република България на
заявка за регистрация на марка “HD Home Detail” (комбинирана),
с рег. № 77405 от 30.08.2011 г. на Патентното ведомство на Република
България.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на “И.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 2 250 лева (две хиляди двеста и петдесет лева) -
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :