Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, втори касационен състав в публично заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Силвиян Иванов като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2078/2022
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от „С.З.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 994/19.07.2022 г.,
постановено по АНД № 20223110202120/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с
което е изменено Наказателно постановление № 03-2200158/16.03.2022 г. на
директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на
основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, като размерът на наложената санкция е намален
на 1500 лв.
Касаторът сочи, че въззивното решение е необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че АУАН е съставен от некомпетентно лице –
старши юрисконсулт в ДИТ - Варна, който не е контролен орган. Намира, че при възприетата
фактическа обстановка, неподкрепена от доказателствата по делото, въззивният
съд е приел неправилно извършването на нарушението. По отношение на наложеното
наказание счита, че е налице „явно маловажен случай“ по арг. от §1, т. 5 от ДР
на ЗАНН, доколкото от действията на касатора не са произтекли вредни последици
за работниците и служителите в предприятието. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и НП. В условията на евентуалност моли обжалваното НП да се измени като
се наложи „имуществена санкция“ в предвидения минимален размер от 100 лв. до
300 лв., доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от
него не са настъпили вредни последици за работника или служителя. В съдебно
заседание чрез проц. представител адв. С. – ВАК поддържа жалбата на посочените
в нея основания.
Ответникът по касационната
жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, редовно призован не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не се явява.
Представителят на ОП –
Варна, намира касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение и
потвърденото с него НП да бъдат оставени в сила.
Касационната жалба е
подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на
въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че при
документална проверка от страна на въззивното дружество е представен трудов договор,
сключен с Л.Д.- гражданка на Р Северна Македония, със служебен номер:
**********, за длъжността „рецепционист", с определено работно място:
фитнес зала в гр. Варна, ***. От представената присъствена форма за месец февруари
2022 год. св. Б.установила, че Л.Д.е започнала действително работа на обекта на
въззивника на 05.02.2022 г. Същата направила справка в информационната система
на ГИТ и установила, че въззивното дружество не е подало уведомление за
започване на работа на чужденец, гражданин на трета държава в ТП на ИА "ГИТ“
в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на
работа на лицето Л.Д..
За констатираното нарушение срещу въззивното дружество
бил съставен АУАН за това, че на 15.02.2022 г., в качеството си на работодател
не е уведомило ТП на ИА "ГИТ" в законоустановения 7- дневен срок от
датата на действително започване на работа - 05.02.2022г. на Л.Д.– гражданка на
Р Северна Македония, която работи по трудов договор №22/31.01.2022г., изпълнявайки
длъжността „рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ***,
гр. Варна. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП №03-2200158/16.03.2022
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна.
Районен
съд – Варна е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица
и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от 3АНН. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено и е посочена и законовата разпоредба,
която е нарушена. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на административнонаказателното производство. По приложението на
материалния закон въззивната инстанция приема, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, тъй като въззивното
дружество-работодател в предвидения 7-дневен срок не е уведомило писмено Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" за започването на работа на
гражданин на трета държава в дружеството.
Въззивното решение е
неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в хода на
въззивното производство не е доказана компетентността на актосъставителя на
АУАН.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 120
от 2002 г., доп., бр. 48 от 2006 г., изм., бр. 108 от 2008 г.) нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните
контролни органи. Ал. 2 предвижда, че установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.
Чл. 37, ал.1 от ЗАНН предвижда,
че актове могат да съставят длъжностните лица по б. „а“ - посочени изрично в
съответните нормативни актове и по б. „б“ - определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на
които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните
нормативни актове.
Видно от чл. 21, ал.1 от
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" (отменен 15.10.2022 г.) при и по повод изпълнение на служебните си
задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса
на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за
насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат
контрол на Агенцията. Ал.2 определя, че правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други
служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично
упълномощени от изпълнителния директор.
В конкретния случай процесния
АУАН е издаден от Р.М.Б.на длъжност старши юрисконсулт в ДИТ-Варна. Тъй като
компетентността на актосъставителя не следва от заеманата длъжност по арг. от
чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, изводът на районния съд, че АУАН е
съставен от компетентен орган не се основава на доказателствата по делото. Съдът
констатира, че в преписката не се съдържат писмени доказателства – длъжностна
характеристика и/или Заповед за оправомощаване или назначаване на Б.за
контролен орган към датата на издаване на АУАН, което се явява пречка, съдът да
направи преценка дали АУАН е издаден от
компетентен контролен орган.
Въпросът за компетентентността
на актосъставителя е от решаващо значение за преценката относно
законосъобразното образуване на административнонаказателното производство,
която е включена в обхвата на служебната проверка на въззивния съд. Като не е
изяснил този въпрос и е основал изводите си върху неустановени факти, районният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
отмяна на решението му. Предвид установената забрана в чл. 220 от АПК за нови
фактически установявания от касационната инстанция, на основание чл. 222, ал.2 от АПК, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС - Варна
за събиране на доказателства относно компетентността на актосъставителя към
датата на съставянето на процесния АУАН.
С оглед изхода на делото,
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда другите доводи,
изложени в подкрепа на наведените с жалбата касационни основания.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
994/19.07.2022 г., постановено по АНД № 20223110202120/2022 г. по описа на Районен
съд - Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване дадените
указания в мотивите на решението.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.