Определение по дело №150/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 132 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№ 822/2009г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от А. Я. П. от Г. против Р. А. М. от с.гр., иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лв., като неоснователен и недоказан. С решението си съдът е осъдил А. П. да заплати на Р. М. деловодни разноски в размер на 260лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Я. П., който го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения. Моли съда да отмени решението и да реши спора по същество като уважи предявения от него иск. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата Р. А. М. е депозирала отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК. Счита, че решението е обосновано, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание чрез пълномощника си претендира деловодни разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който ищецът А. Я. П. претендира ответницата Р. А. М. да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на неоснователно подадени срещу него жалби до ОД на МВР-Кърджали и до РП-Кърджали, в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2009г.

Установява се от доказателствата по делото, че въззиваемата М. е сезирала директора на РДВР-Кърджали и РП-Кърджали с жалби против въззивника П., в които е посочила, че на 19.02.2009г. той отишъл във вилата на приятеля й, където тя живеела, и й предложил за подпис протокол за предупреждение с попълнен текст „ да възстанови първоначалното фактическо положение във вилния имот, находящ се на ул.”Северна” №31А”, но неподписан. На 20.02.2009г. М. отишла в приемната на П., където отказала да подпише предупредителния протокол, и тъй като била недоволна от съставения й протокол, според жалбодателя, депозирала процесните жалби до директора на ОД на МВР-Кърджали и до РП-Кърджали.

В резултат на подадената до РП-Кърджали жалба от Р. М. против А. П., била извършена проверка по пр.вх.№288/2009г. по описа на прокуратурата, по която е постановен отказ да се образува наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, като постановлението за отказ е от 16.06.2009г.

Въззиваемата М. обжалвала пред ОП-Кърджали постановения отказ, по която жалба на 20.08.2009г. прокурор при ОП-Кърджали се е произнесъл, като е оставил без уважение същата, поради липса на безспорни данни за превишаване на правата на ПИ П..

Разпитани по делото са свидетелите П. П. и Х.Х. – колеги на въззивника, от показанията на които се установява, че жалби срещу А. П., в качеството му на полицай, и друг път са били подавани; впрочем, установява се, че били подавани жалби и против действията и на други полицаи. А. П. бил познат с добри професионални качества, отзивите за него били добри, бил хвален от ръководството. По повод жалбата на М. бил проверяван от ръководството на полицейското управление, в резултат на което П. се променил – станал нервен, необщителен, притеснен, избягвал контакти.

В подкрепа на твърденията си въззивникът представя по делото заключение от психологическо изследване от 11.10.2009г., издадено от ДПБ-Кърджали, и медицинско удостоверение, издадено също от ДПБ-Кърджали, от 11.11.2009г. Съдът намира, че не следва да обсъжда същите, доколкото не се установява релевантността им към настоящия казус, а именно, че отразеното в тях психическо състояние на А. П. е във връзка с подадените срещу него от Р. М. през м.февруари 2009г. жалби до РП-Кърджали и ОД на МВР-Кърджали.

При тези доказателства настоящата инстанция намира предявеният иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени от ответницата неимуществени вреди, в резултат на подадени от нея жалби срещу ищеца, за неоснователен.

За да е налице правният институт на непозволеното увреждане, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда за него, и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

В настоящия случай, липсва противоправност на деянието – подавайки жалби срещу въззивника П. до РП-Кърджали и ОД на МВР-Кърджали, ответницата М., е упражнила свое конституционно признато право – това по чл. 45 от Конституцията, поради което нейното поведение, макар и намиращо се в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца морални и психически болки и страдания, установени от свидетелските показания на свидетелите П. и Х., не може да се квалифицира като противоправно. Подаването на жалби от страна на въззиваемата М. не е поведение, което е укоримо от правна гледна точка, и за което може да бъде ангажирана гражданската й отговорност за вреди, тъй като противното би означавало да се погази конституционното право на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи (чл. 45 от Конституцията), както и да се пренебрегне действието на разпоредбата на чл. 205, ал. 1 НПК, установяваща обществено задължение за гражданите, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер /каквото тя е считала, че е било извършено/, да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. Самото подаване на сигнали и жалби не представлява противоправно деяние, независимо от резултата от проверките по тях. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 43 от 4.03.2008г. на ВнАС по в. гр. д. № 2/2008г.; Решение от 16.07.2008г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 248/2008г.; Решение от 5.02.2009г. на СГС по гр. д. № 1621/2008г.

Съдът съобрази също, че професията на въззивника – полицейски служител, е неразривно свързана с разрешаването на проблеми и конфликтни ситуации в ежедневието на хората, както и че независимо от неговия професионализъм при изпълнение на службата му, не може да се ограничи правото на недоволните от действията му граждани, да подават жалби.

По изложените съображения, следва атакуваното решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно, макар да е постановено по различни мотиви, но със същия краен резултат.

При този изход на делото и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват в полза на въззиваемата Р. М., в размер на 500лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника П..

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №132 от 11.01.2010г., постановено по гр.д.№ 822/2009г. по описа Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. Я. П. от Г., с ЕГН *, да заплати на Р. А. М. от Г., с ЕГН *, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.