Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1559
21.10.2021г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети
състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо
Христов
2. Яна Колева
при секретаря И.Л.и прокурор Х.К.като
разгледа докладваното от съдия Димитров
касационно наказателно административен характер дело номер 2008 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници - ТД Южна Морска, преименувана в хода на производството на Митница Бургас, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, против Решение № 225/16.06.2021г., постановено по НАХД № 1515/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която е било отменено Наказателно постановление №1414/25.02.2021г., издадено от Директора на Митница Бургас при Агенция Митници, в частта с която на основание чл.124, ал.1 ЗАДС, вр, чл.107е, ал.2 ЗАДС е било присъдено на Зани Груп ЕООД да заплати сумата от 19,09 лева представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението , съгласно чл.4, т.39 ЗАДС.
В касационната жалба се релевират съображения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че за пълното количество горива , преведени при температура от 15 градуса Целзий са били заплатени акцизи, без да са били представени каквито и да са документи за заплатен акциз за установените горници над документираните количества, представляващи акцизни стоки в размер на 9 литра дизелово гориво, 4 литра автомобилен бензин А-95Н и осем литра Пропан - Бутан, което е дало основание на АНО да събере дължимите суми.
В съдебно заседание касаторът, се представлява от юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на наведените в същата основания.
Ответникът се представлява от Адв. Н., която оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил освободен от административнонаказателна отговорност и му е било отправено предупреждение на основание чл.28, б. „а“ ЗАНН, вр. чл.126б, ал.2 ЗАДС, че при повторно нарушение по чл.126, ал.1 ЗАДС ще му бъде наложено административно наказание. Със същото наказателно постановление АНО на основание чл.124, ал.1 ЗАДС, вр, чл.107е, ал.2 ЗАДС е присъдил на Зани Груп ЕООД да заплати сумата от 19,09 лева представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението , съгласно чл.4, т.39 ЗАДС.
За да постанови съдебния си акт в оспорената част, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Бургас е достигнал до извод, че единствено в случай на безспорно доказване, че тези излишъци са придобити при някоя от хипотезите на чл.19 и чл.20 ЗАДС, (което не било сторено в настоящия случай) би могла да се ангажира отговорността на субекта по чл. 126 от ЗАДС, респ. да бъде приложена разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗАДС, вр. чл.107е, ал.2 ЗАДС.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно, макар и по мотиви, различни от изложените в него.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, но не възприема направените въз основа на него правни изводи.
Въззивната инстанция е разгледала по същество основателността на постановеното отнемане, респ. присъждане стойността на стоки, които не са налични. Това е неправилно.
Като основание за присъждане на спорната сума АНО е посочил разпоредбата на чл. 124, ал.1, вр. чл.107е, ал.2 ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗАДС „В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 112а, ал. 3 и 4, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 - 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2, чл. 123в и чл. 126, ал. 1 и 2 както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.“ Съгласно разпоредбата на чл.107е, ал.2 ЗАДС „Когато стоките, средствата или съоръженията по ал. 1 липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната стойност, определена по пазарна цена.“
Приложима в конкретната хипотеза е разпоредбата на чл.20 ЗАНН , според която:
„(1) Наред с
предвидените в чл. 13 административни наказания наказващият орган постановява
отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е
предвидено в съответния закон или указ.
(2) Отнемат се в
полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е
забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират.
(3) Освен вещите по предходната алинея в предвидените в
съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.
(4) Отнемане по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато
стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено
друго.“
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 ЗАНН вещите предмет на нарушението, респ. тяхната стойност, се отнемат в полза на държавата, когато това е предвидено в съответния закон, както това е предвидено в разпоредбата на чл.124, ал.1 ЗАДС. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗАНН отнемане в тази хипотеза е допустимо когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В конкретната хипотеза, в приложимия закон не е предвидена специална норма, дерогираша действието на цитираната. В тази връзка в тежест на наказващия орган е било да докаже , че стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Напротив, видно от събраните доказателства по делото стойността на вещите в конкретния случай характера и тежестта на нарушението сочат на маловажност на конкретното нарушение, като незначителна е стойността и на самите вещи, предмет на нарушението, поради което липсва правно основание за отнемане на същите, респ. присъждане на левовата им равностойност.
Този извод е основание за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на решението на въззивната инстанция, потвърдила оспореното НП в конкретизираната част, макар и на основание различно от изложеното.
Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъди такива.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/16.06.2021г., постановено по НАХД № 1515/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която е било отменено Наказателно постановление №1414/25.02.2021г., издадено от Директора на Митница Бургас при Агенция Митници, в частта, в която на основание чл.124, ал.1 ЗАДС, вр, чл.107е, ал.2 ЗАДС е било присъдено от страна на Административнонаказващия орган на Зани Груп ЕООД да заплати сумата от 19,09 лева представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението, съгласно чл.4, т.39 ЗАДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.