Решение по дело №403/2025 на Административен съд - Плевен

Образувано е по жалба на С. М. М. от гр. Плевен, чрез адв.В. С. от АК - Плевен срещу Мотивиран отказ № ТСУ-94С-9970-1/20.03.2025г. на Главния архитект на Община Плевен за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Уширение на тераса към втори етаж“ на жилищна сграда с идентификатор 56722.661.70.1 по КК на гр. Плевен, находяща се в гр. Плевен, [улица].

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен и иска отмяната му, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с указанията на съда, дадени в мотивите по адм.д. № 762/2024г. на АдмС - Плевен. Сочи, че строителството в неговия първоначален вид е било извършено преди 2000 година, позовавайки се и на свидетелските показания, а впоследствие новия собственик е извършил голям ремонт на втория етаж, което обяснява снимките от Google maps, които не оспорва.

Сочи, че са налице формалните предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост на този строеж, който по своите технически характеристики отговаря на изискванията на закона. Разположен е изцяло в имота на жалбоподателя. Чл. 88 ал.4 от Наредба № 7/2003г. , обсъден в съдебното решение въз основа на изслушаната повторна съдебно-техническа експертиза, е неотносим към случая и неправилно отново се сочи в мотивите на отказа, тъй като уширението на терасата е изцяло в неговия имот и няма намалени разстояния между сградите в съседните имоти и до регулационните линии, а терасата не е издадена пред вътрешните линии на застрояване. Неясно защо е коментирана разпоредбата на чл. 21 ал.2 ЗУТ, след като в случая изобщо няма калканна стена. В съседния имот няма предвидено застрояване. Признава, че единственото допуснато нарушение е свързано с оттичането на водата в съседния имот, което ще бъде отстранено. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Главният архитект на Община Плевен, чрез юрк. С. е приложил административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изграденото уширение на тераса е без издадени строителни книжа и е несъвместимо с нормите на действащия ЗТСУ към декларираната година на построяването му – 1999г., както и е недопустим съгласно нормите на действащия към момента ЗУТ, за което в отказа са изложени подробни мотиви. С промяната на контурите на сградата в резултат на извършеното уширение са нарушени задължителните отстояния от другите имоти, което прави строежа нетърпим. Оспорва приложената декларация относно годината на строителството – 1999г. като се позовава на извършената служебна проверка в публично достъпните данни от Гугъл мапс, от които се констатира, че към 1999г. обектът не е изграден, а към 2012г. същият още не е завършен, вижда се скелетна конструкция. Затова не са налице предпоставките за търпимост на незаконния строеж по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Моли да се отхвърли жалбата като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Отказът е връчен на жалбоподателя на 21.03.2025г. Жалбата е подадена на 03.04.2025г. в законния 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят С. М. М. е подал Заявление с Вх. № ТСУ-94Д-9970-1/05.07.2024г. до Главния архитект на Община Плевен за издаване на удостоверение за търпимост на строеж – уширение на тераса към втори етаж на жилищна сграда съгласно §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, намираща се в поземлен имот с идентификатор № 56722.661.70 по плана на гр. Плевен, с административен адрес гр. Плевен, [улица].

Към заявлението за доказване правото на собственост, правото на строеж и момента на построяването са приложени: 1.Нотариален акт № 111/13.02.2017г. за покупко-продажба на  ид.ч. от ПИ с идентификатор 56722.661.70 по КККР на гр. Плевен, съставляващ УПИ VІІ-3989 кв.10 по плана на гр. Плевен, и етаж 2, ап.2 от построената в имота жилищна двуетажна сграда и гараж; 2.Нотариален акт № 172/24.10.2018г. за покупко-продажба на  ид.ч. от ПИ с идентификатор 56722.661.70 по КККР на гр. Плевен, съставляващ УПИ VІІ-3989 кв.10 по плана на гр. Плевен, както и на етаж 1, ап.1 от построената в имота жилищна двуетажна сграда и гараж;3.Скица № 15-649323/25.06.2024г. на СГКК – Плевен, от които е видно, че С. М. М. е собственик на целия поземлен имот с идентификатор 56722.661.70 и построената в него двуетажна жилищна сграда и сградите на допълващо застрояване, с административен адрес гр. Плевен, [улица].

Приложена е нотариално заверена декларация от С. М. М. по § 127 от ПЗР на ЗУТ, че уширението на терасата към втори етаж на двуетажната жилищна сграда е извършено през 04.1999г.

Приложено е конструктивно обследване със снимков материал и доклад за обследване на съществуващия строеж, изготвени от инж. А. Г. – строителен инженер с пълна проектантска правоспособност, вписана в регистъра на КИИП по части: конструктивна организация и изпълнение на строителството, приложена е валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“. Според доклада обследваният строеж се намира в имот с идентификатор 56722.661.70.1 по КК на гр. Плевен и по предназначение представлява „тераса“. Няма документация за строежа и не е запазена. Терасата е изградена конзолно към втори жилищен етаж от двуетажната сграда и е подпряна в другия край с две стоманени колони.Сградата е строена по традиционен монолитен начин, с носещи стоманобетонови плоча, греди и колони и тухлени зидове. Терасата представлява метална конструкция от кухи квадратни метални профили с размери 60/60/80 см. Терасата е покрита с дървена покривна конструкция, с покритие от керемиди. Състои се от дървени ребра, монтирани през разстояние около 60 см., столици и попове, различни по сечения. Дървената конструкция е в много добро състояние. Носещите конструктивни елементи са стоманобетонови единични фундаменти, стоманени колони и греди. Стоманените колони са насадени в единичните стоманобетонови фундаменти посредством анкерни болтове. Според заключението строежът е с устойчива строителна конструкция и е годен за ползване. От снимковия материал в доклада е видно състоянието и местоположението на строежа – тераса към втори жилищен етаж към момента на обследването, така както е описано и същото има напълно завършен вид с покривна конструкция и парапет с алуминиева конструкция и стъклени ограждащи плоскости. Но конструктивното становище не е датирано и не е посочено времето на изграждане на строежа, поради което следва да се приеме, че е представено със заявлението и е актуално за състоянието на строежа към датата на подаването му - 05.08.2024г.

Към материалите по АД № 762/2024г. по описа на АдмС - Плевен, приобщени като доказателства по делото се намира и конструктивно становище от август 2021г. от инж. Гапова, в което е описано, че на втори жилищен етаж има изпълнена тераса. С цел да се предотврати появата на деформации се препоръчва същата да се укрепи с метална скара от кутиеобразни метални профили с напречно сечение 60/60/5мм, която да стъпи върху четири броя метални колони със същото напречно сечение и материал, в четирите края на терасата. Колоните да се насадят в четири броя фундаменти с размери 60/60/80 см. По този начин отделните конструктивни елементи могат да поемат припадащите им се товари. В заключение е дадено становище, че по така описания начин укрепването на съществуващата тераса може да бъде изпълнено от конструктивна гледна точка. При строителството да се изискат сертификати за вложените материали и да се приложат в досието на обекта, да се спазва наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. При конструктивното обследване не е посочена годината на построяване. Но от съдържанието на становището от август 2021г. може да се направи извод, че строежът е довършен след тази дата и към 2024г. съществува в настоящия си завършен вид.

С писмо Изх. № ТСУ-94С-9970-1/05.08.2024г. Главният архитект на Община Плевен се е произнесъл по подаденото заявление за издаване удостоверение за търпимост като е посочил, че от приложените документи е видно, че се касае за изградено уширение на терасата на втори етаж на жилищна сграда, което уширение е изпълнено в южната част на имота на граница с УПИ І, кв.10 по плана на гр. Плевен. Същото не отговаря на разпоредбите, правилата и нормите, които са действали по времето, когато е извършен строежа – чл. 88 ал.4 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, вследствие на което не са изпълнени изискванията на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Писмото е прието за постановен отказ – индивидуален административен акт и е било предмет на обжалване по АД № 762/2024г. по описа на АдмС – Плевен. В хода на съдебното производство са назначени две съдебно-технически експертизи за установяване на действителното местоположение и състояние на строежа и съответствието с нормативните изисквания. С Решение № 641/13.02.2025г. на АдмС – Плевен, постановено по АД № 762/2024г. е отменен отказа на Главния архитект на Община Плевен с изх. № ТСУ-94С-9970-1/05.08.2024г. и преписката е върната на Главния архитект на Община Плевен за ново произнасяне по заявлението на С. М. М. за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, при съобразяване с мотивите на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Съдът е отменил отказа, поради липса на мотиви. Посочил е, че органът явно не е приел декларираната дата на построяване м. април 1999г., доколкото е приел чл. 88 ал.4 от Наредба № 7/2003г. за приложима. Съдът е посочил още, че Главният архитект не е длъжен да приеме декларираната дата на строителството, но следва да мотивира извод за действителния момент на построяване и да събере съответните доказателства, за да обори декларирания факт – допуснато е съществено нарушение на административно-производствените правила.

От изслушаните две съдебно-строителни експертизи съдът е установил, че южната фасада на сградата е на самата регулационна линия, в миналото е съществувало свързано застрояване между двата имота, което е различна хипотеза от застрояване при намалени отстояния, а в действащия регулационен и застроителен план не е предвидено ново застрояване в съседните имоти, затова не е възприел първото заключение. Според повторната СТЕ се установява, че в миналото е съществувало свързано застрояване, в действащия застроителен план няма ограничителни и задължителни линии на застрояване и няма определено ограничение за дължината на калкана на сградата. Според заключението същата сграда, включително с процесното уширение, е на по-големи отстояния от съседните сгради в сравнение с минималните отстояния.

Съдът е коментирал установените по делото факти и посочената разпоредба на чл. 88 ал.4 от Наредба № 7/2003г. като неприложима. Разпоредбата допуска само балкони до 0,6м. пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са намалени по реда на чл. 36 ЗУТ. Доколкото повторната съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че няма намалени отстояния между сградата на жалбоподателя и съществуващи или предвидени в застроителния план сгради в съседни имоти и до регулационните линии (западната и южната стени на сградата се намират на самите регулационни линии, а уширението не излиза пред линиите на застрояване). В.л. архитект по повторната СТЕ е установило, че сградата, с която е имало свързано застрояване на юг не съществува, с действащия застроителен план в съседния ПИ 128 (където е имало свързано застрояване) не се предвижда застрояване с оглед построената в него многосекционна седеметажна сграда, отстояща на 21,44м. – значително повече от допустимото минимално отстояние, към сградите на север също няма намалени разстояния.

В мотивите съдът е дал указания, че при новото произнасяне посочената в декларацията дата за извършване на строежа може да не се приеме, само ако са приобщени доказателства за друга дата на извършването му, които са обсъдени и е направен извод, че датата на строителството е различна от посочената в декларацията. След установяване датата на строителството следва да се съобразят действащите към тази дата нормативни разпоредби, за да се установи дали строежът е допустим съгласно същите. Ако не е бил допустим по тези разпоредби, се проверява дали строежът е допустим по действащите сега разпоредби. Ако строежът е допустим, по които и да е разпореди, се издава удостоверение за търпимост. Ако не е допустим по действащите към датата на строителството или по настоящите разпоредби, съответно ако е извършен след 31.03.2001г., се издава мотивиран отказ. Поради допуснатите нарушения – липса на мотиви и съществени процесуални нарушения – съдът не се е произнесъл по спазването на материалния закон и целта на закона и не е изложил задължителни мотиви в тази връзка, които да обвързват органа при новото произнасяне.

В изпълнение на съдебното решение Главният архитект на Община Плевен се е произнесъл отново по подаденото заявление като е постановил Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Уширение на тераса към втори жилищен етаж на жилищна сграда“, находяща се в гр. Плевен, [улица], предмет на настоящото съдебно производство.

В мотивите е обсъдено, че уширението на терасата към втори етаж е извършено през април 1999г, според нотариално заверената декларация.

Изпълненото строителство представлява „строеж“ по смисъла на §5 т.38 и т.59 от ДР на ЗУТ, а именно „тераса“ – открита използваема площ, разположена върху помещение, върху колони или върху терена“ с размери 1,82/2,49м. Въпросното уширение представлява стоманена конструкция, която не е конзолна, а е разположена върху стоманени колони 80/80мм, с едноскатно покривно покритие с дървена покривна конструкция с покритие от бардолин, покриваща едновременно терасата и балкона. Наклона на ската е към южно разположения поземлен имот – УПИ ІІІ – 661.128. Описанието и изводите за характера на конструкцията, определящо уширението на съществуващия балкон като тераса с посочени размери е на база конструктивното становище и заключенията на съдебно-техническите експертизи.

Спрямо декларираната година на построяване са изследвани предпоставките на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпимост на строежа, който гласи: „Строежите изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.“

В тази връзка са разгледани подробно предвижданията на ПУП за имота към декларираната година на застрояване и приложимите разпоредби на чл. 148 и чл. 151 на ППЗТСУ – за допустимото временно строителство като са цитирани съответните разпоредби. Сочи се, че към годината на извършване на строежа април 1999г. за имота има действащ ПУП – ЗРП, одобрен със Заповед № РД-15-2540/27.10.1999г. на Кмета на Община Плевен и Заповед № 390/10.02.1982г. на Председателя на ОНС – Плевен. Съгласно действащия ЗРП към 1999г. имота на С. М. не представлява самостоятелно урегулиран поземлен имот (УПИ), а попада в УПИ І – За ЕСПУ – 900 ученика. С изменението на ОУП на града от 2001г. се дава възможност за промяна на ПУП на района. Дотогава е било допустимо единствено изграждането на временно строителство съгласно чл. 148 и чл. 151 от ППЗТСУ. Това означава, че са били допустими по изключение пристройки към малкоетажни сгради за задоволяване на неотложни жилищни нужди на собствениците, стопански и обслужващи нужди, ателиета или други нежилищни (професионални и стопански нужди), второстепенни постройки, свързани с жилищните нужди и леки селскостопански постройки, гараж за една лека кола, а при съсобственост – гараж за съответния брой леки коли, лека ограда. Временните строежи се разрешават еднократно, въз основа на кварталнозастроителна разработка, одобрена от главния архитект на общината, допускат се отклонения от правилата и нормите по ТСУ до 1/3 от установените мерки за отстояния на строителните линии, по-големи отклонения се допускат със съгласие на заинтересованите чрез нотариално заверено заявление до общината. Условията, при които временните строежи се разрешават се вписват в архитектурния проект и в разрешението за строеж.

В архива на техническата служба не са открити налични Частични квартално застроителни разработки, одобрени от главния архитект на общината за имота, нито наличието на нотариално заверено съгласие на заинтересованите страни от разработката на временното строителство – ЧКЗР, като градоустройствена основа за изпълнения незаконен строеж, за който се иска удостоверение за търпимост, тъй като строежът се намира на имотната граница на юг. Изпълненото уширение на тераса и покрива над нея и над балкона, чиито води се отвеждат в чужд имот противоречи на чл. 71 ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ – (изм. 30.01.1998г. – ДВ – бр.7)

Изследвана е допустимостта на незаконния строеж спрямо действащите разпоредби на ЗУТ. В момента за имота има действащ ПУП, одобрен със Заповед № РД-12-233/10.06.2003г. на кмета на Община Плевен, съгласно който отреждането „За ЕСПУ – 900 ученика“ вече е отпаднало. Според действащия ПУП имотът на С. М. представлява УПИ VІІ-3989, попадащ в зона Жс – жилищно строителство със средна височина, със съответните показатели на застрояване: етажност 3-4 (10-13м.)плътност – 50%, Кинт 2, Озеленяване – 40 %, свободно и свързано застрояване. С този ПУП съществуващата в имота двуетажна жилищна сграда се запазва, разположена на граница с УПИ ІІІ – За жилищен комплекс и подземни гаражи, на север – свободно стояща, на изток – свободно стояща и на запад – на уличната регулационна линия по ул. „Огоста“ и частично е отдръпната от нея приблизително на около 4м в южния край. В имота вече е изпълнено допълващо застрояване на още 3 бр. постройки – 2 гаража и 1 постройка. С този действащ ПУП са определени линиите на застрояване в имота, и тъй като уширението на терасата към балкона на втори жилищен етаж е пред външната строителна линия в западната посока, определена по късата страна на западната част на съществуващата жилищна сграда, то за да е търпима, трябва да отговаря на изискванията на чл. 87 ал.2 от Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, но в същото време трябва да отговаря и на чл. 88 ал.4 от същата наредба, т.е. издатините пред вътрешната регулационна линия – южно, към УПИ ІІІ, трябва да е 60 см., а самото уширение на балкона-тераса е по-голямо от 60 см – 2,49м и стига до южната регулационна линия.

По дейсващия ЗРП към 1999г. сградата в съседния ПИ не е предвидена за запазване и е премахната, вследствие на което сградата на С. М. към този имот е на граница (на калкан), който е регламентиран вече като дължина с линиите на застрояване с действащия ПУП от 2003г., т.е. всяко ново строителство по границата към съседния имот следва да отговаря на изискванията на ЗУТ, тъй като ПУП е одобрен при условията на ЗУТ. В предходните ЧКЗР и ЗРП къщата не е била елемент на плановете, тъй като е била предвидена за отчуждаване и премахване, съгласно предвижданията на ЗРП, съобразно предназначението – за ЕСПУ, което с плана от 2003г. вече е отпаднало.

Съгласно чл. 21 ал.2 ЗУТ – сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите на чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. Всяко разполагане на строежа до границата трябва да отговаря и на изискванията на чл. 21 ал.5 ЗУТ – свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Липсва съгласието на собственика на земята в УПИ ІІІ – т.е. Община Плевен, тъй като винаги при свързано застрояване се изисква покриване на калканните стени.

Покривът над терасата – уширение на балкова и оттичането на водата става към УПИ ІІІ и не отговаря на чл. 83 ал.1 от Наредба № 7 за правила и норми по ТСУ – стрехите не могат да се разполагат в чужд имот.

На последно място е посочено, че С. М. е собственик на имота и на сградите в него от 2017г. и 2018г. с 2 бр. нотариални актове, приложени към заявлението, а в декларацията за годината на извършване на незаконния стоеж е посочена 1999г., т.е. 18 години преди придобиване правото на собственост. При извършена служебна проверка от служителите в Община Плевен е констатирано от снимков материал с дата 03.2012г. от публично достъпното приложение Гугъл мапс, че към тази дата въпросното уширение към тераса е в процес на строителство. Следователно строителството е извършвано след 2012г. При това положение безспорно строежът не отговаря на императивните норми на § 127 от ППЗУТ, нито на § 16 от ДРЗУТ.

Строежът не отговаря на нормите на действащия ЗТСУ към декларираната 1999 година на построяване, както и на действащия към момента ЗУТ. В заключение е посочено, че изброените несъответствия са от такова естество, че не е възможно извършеното строителство да се приеме за търпимо по смисъла на ЗУТ, защото всяко едно от тях е самостоятелно и достатъчно условие строежът да не бъде приет за търпим.

Според показанията на свидетелката И. И. М. – съпруга на жалбоподателя, тя е сключила граждански брак и живее с него на [улица]от април 1999г., живели са на първия етаж, а уширението на терасата е извършено от вуйчото на жалбоподателя през август-септември 1999г., когато се родил синът им. Впоследствие през 2008г. вторият етаж бил продаден на нов собственик, който извършил голям ремонт, включително и на терасата, махнал парапета и поставил нов стъклен парапет, ремонта е извършен през 2012-2013г. Впоследствие през 2017г. купили втория етаж от този собственик в този вид. Потвърждава, че снимките Гугъл мапс, приложени по делото към 2012г. показват изграждането на терасата, а от 2024г. със стъкления парапет отговарят на сегашното положение.

Съгласно § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Съгласно легалното определение в §5 т.38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно §5 т.44 ДР на ЗУТ– „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Съгласно §5 т.59 от ДР на ЗУТ – „тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Т. 57 – „балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. Т.58 „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. Изграденото уширение на съществуващ балкон според начина на изграждането представлява „тераса“ съгласно легалното определение в §5 т. 59 от ДР на ЗУТ – открита използваема площ към втори жилищен етаж, представляваща метална конструкция от кухи квадратни метални профили с размери 60/60/80 см., разположена е върху носещи колони, прикрепени в единични стоманобетонни фундаменти посредством анкерни болтове върху терена.

Процесният обект представлява „тераса“ – уширение на съществуващ към втори етаж на жилищната сграда балкон, който е реконструиран и разширен като е променена носещата конструкция и стъпва върху стоманени колони и греди. Терасата е покрита с дървена покривна конструкция с керемиди и представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

Безспорно е по делото, че за извършеното уширение на тераса към втори жилищен етаж на жилищната сграда, построена в имота, представляващ строеж не е налице издадено разрешение за строеж и други строителни книжа.

Компетентен да издаде удостоверение за търпимост на незаконния строеж, съответно да постанови мотивиран отказ е Главният архитект на общината по местонахождение на имота, от чиято компетентност е издаването на разрешение за строеж и одобряване на проекти за жилищно строителство, преустройство и реконструкция на такива строежи.

Отказът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, материална и териториална компетентност.

Актът е подробно мотивиран с изложение на установените фактически обстоятелства относно вида и характера на застрояването, момента на построяването като са разгледани предвижданията на действащите застроителни и регулационни планове към декларираната година на построяване – 1999г. и към установената от органа – след 2001г. и действащите към съответния момент нормативни изисквания на ППЗТСУ и на ЗУТ като е аргументирано становище, че незаконният строеж не отговаря на условията за търпимост.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения като фактическите изводи са стъпили на анализа, съобразно изготвените в съдебното производство съдебно-строителни експертизи, действащите подробни устройствени планове, както и на проверка и прилагане на снимков материал от публично достъпната платформа на Гугъл мапс към 03.2012г. и към 04.2024г., въз основа на които е направен извод относно действителната година на извършване на строителството.

Съгласно §127 ал.9 ДР на ЗИД на ЗУТ – времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданско процесуалния кодекс, включително и с декларации.

В случая съдът приема за правилен изводът, че терасата е била изградена след 31 март 2001г., тъй като е видно от справката в Гугъл мапс, че към 03.2012г. строежът е бил в процес на строителство с изградена дървена покривна конструкция с керемиди и метална винкелна носеща конструкция, а към 04.2024г. вече е завършен в сегашния му вид, което кореспондира с доклада на инж. Гапова и съдържащия се в конструктивното обследване снимков материал, приложени към заявлението. В подкрепа на този извод е и приложеното на л.8 от АД № 762/2024г. конструктивно становище от инж. Гапова от 08.2021г., от чието съдържание и дадени препоръки за начина и материалите на изпълнение на строителството личи, че към онзи момент то още не е било завършено. В подкрепа на този извод са и показанията на св. М., от които може да се заключи, че строителството на терасата е завършило след 2012г.-2013г. в съществуващия в момента вид. С. М. М. е закупил вторият етаж на жилищната сграда съгласно НА № 111/13.02.2017г. Предишният собственик е придобил имота чрез покупко-продажба през 2008г., видно от приложените към НА документи за собственост. Първият етаж С. М. е придобил чрез покупко-продажба от родителите си съгласно НА № 172/24.10.2018г. При съвкупната преценка на всички тези доказателства може да се направи извод, че терасата е завършена в сегашния й вид след закупуването на втория етаж от М., най-вероятно след 2021г. като се вземе предвид конструктивното становище на инж. Гапова. Точният момент на извършване на строителството не може да бъде установен, но може да се направи категоричен извод, че към 2012г. терасата е била в процес на строеж и не е била завършена, следователно строежът е изграден след 31 март 2001г., а декларираната дата април 1999г. не се подкрепя от никакви други доказателства.

С оглед момента на построяване – след 31 март 2001г. не са налице предпоставките за търпимост на строежа като не е било необходимо да се изследват останалите предпоставки за допустимост на строежа спрямо действалите по времето на построяването му разпоредби съобразно декларацията и спрямо изискванията на ЗУТ и органът след като е установил момента на построяването не е следвало да излага мотиви относно твърдяната дата април 1999г., след като не я приема. § 16 от ДР на ЗУТ касае издаване на удостоверение за търпимост на строежи, изградени до 7 април 1987г. и затова също е неотносим към случая. По този начин са изпълнени дадените указания в мотивите на съдебното решение – ако строежът не е допустим по действащите към датата на строителството или по настоящите разпоредби, съответно ако е извършен след 31.03.2002г. се издава мотивиран отказ.

За пълнота на изложението следва да се има предвид, че терасата обхваща съществуващия балкон с размери 1,18х2,49м. и към него е направено уширение с изграждането на терасата с размери 1,82х2,49м или с уширението ширината от 2,49м е запазена, а общата дължина на реконструираната тераса е станала 3 м., разположена на южната имотна граница към съседния общински имот и на отстояние 1,06 м от уличната регулация. С изменението на ПУП, одобрен със Заповед № РД-12-233/10.06.2003г. на Кмета на Община Плевен отреждането „За ЕСПУ – 900 ученика“ за имот І кв. 10, в който попада имота на жалбоподателя и построената в него двуетажна жилищна сграда и допълващо застрояване, предвидени за отчуждаване и премахване, е отпаднало, съответно имота е урегулиран в УПИ VІІ-3989, попадащ в зона Жс – жилищно строителство със средна височина, свободно и свързано застрояване. Двуетажната жилищна сграда се запазва като съществуваща, разположена на юг по границата с обособения УПИ ІІІ - 128 за жилищен комплекс и подземни гаражи, на запад – на уличната регулационна линия по ул. „Огоста“ и частично отдръпната от нея в южния край. С действащия ПУП вече са определени линиите на застрояване в имота на жалбоподателя, по предходния не са били определени такива и имота не е бил урегулиран, тъй като сградата и поземления имот, в който е била построена са били предвидени за отчуждаване и премахване, съответно съществуващата от юг на имотната граница сграда на калкан е била съборена. С действащия ПУП е определена дължината на линията на застрояване към съседния имот от юг по регулационната линия. Терасата е разположена на регулационната линия със съседния УПИ ІІІ – общинска собственост, в който е реализирано предвиденото високоетажно строителство и към момента ново строителство не се предвижда. Съгласно чл. 21 ал.2 ЗУТ при свързано застрояване на сгради на основното застрояване на страничните имотни граници калканните стени следва да се покриват напълно. А съгласно чл. 21 ал.5 ЗУТ за допускането на свързано ниско застрояване е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Ситуираната на южната регулационна линия тераса не позволява пълно припокриване на калканните стени, защото е отворена откъм южната регулационна линия и не е налице нотариално заверено съгласие на собственика на УПИ ІІІ – Община Плевен за строеж на южната регулационна линия т.е. не съответства на чл. 21 ал.2 и ал.5 ЗУТ. Стрехата на покрива над терасата е разположена частично над съседния УПИ ІІІ, в който се отвеждат дъждовните води, което също не позволява припокриване на калканната стена по южната регулационна линия. Според легалното определение в §5 т.56 ДР на ЗУТ – „калканна стена“ е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. Терасата не може да се разполага на вътрешната регулационна граница, нито стрехата над нея, която попада и над съседния УПИ, което е недопустимо и не съответства на правилата на ЗУТ и действащия ПУП, предвиждащ южната регулационна линия да преминава по имотната граница, независимо, че към момента в съседния УПИ ІІІ – 128 не се предвижда ново свързано застрояване.

Съгласно чл. 88 ал.4 от Наредба № 7/2003г. пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са намалени по чл. 36 се допускат само балкони до 0,6м. Отнася се за намалени разстояния на съществуващи годни сгради. В случая отстоянието от контура на сградата до имотната граница със съседния УПИ ІІІ е 2,49м. и затова са допустими само балкони до 0,6м – т.е. съгласно определението в §5 т. 57 от ЗУТ – „балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата. А съгласно чл. 83 ал.1 от същата наредба – водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата – не могат да се отвеждат в съседен имот. Ето защо тераса с процесната конструкция и размери, ситуирана на страничната регулационна линия по имотната граница и покрива със стрехата над нея са недопустими по сега действащите норми на ЗУТ и нормативните актове по приложението му.

Дори да се приеме, че строежът на терасата е извършен през април 1999г., според декларацията т.е. преди 31.03.2001г. – при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, то изпълненото строителство на тераса по имотната граница със съседния имот УПИ ІІІ има временен статут, така както и самата сграда, предвидена за отчуждаване и събаряне при реализиране на предвиденото в парцела строителство „За ЕСПУ -900 ученика“ с действие до отпадането на това предвиждане и урегулирането на имота в самостоятелен парцел. Затова след изменението на ПУП и урегулирането на имота в самостоятелен УПИ VІІ-3989 съобразно имотните граници със запазване на съществуващата сграда при действието на ЗУТ, за застрояването на терасата ще важат правилата за отстояния от регулационната линия и за строителство на регулационната линия, която съвпада с имотната граница, регламентирани по новия ред, на които строежът не съответства.

Освен това в Наредба № 5/17.05.1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм. 05.06.2001г.), която е била приложима към 1999г. се съдържат аналогични разпоредби на сега действащите, регламентиращи необходимите отстояния от вътрешната регулационна линия и разполагането на тераси спрямо линията на застрояване, както и относно строителството на граница. Съгласно чл. 52 ал.3 от тази наредба вътрешна строителна линия е линията към съседни парцели или към съседни строежи. Вътрешните строителни линии са странични и към дъното на парцела. Съгл. чл. 57 ал.1 т.1 характерът на застрояването се определя в зависимост от етажността на сградите на основното застрояване като при застрояване от 1 до 3 етажа включително е малкоетажно. При малкоетажно жилищно застрояване с височина до 10м. изискуемото разстояние на сградите на основното застрояване до страничната регилуционна линия е най-малко 3 метра – съгл. чл. 62 ал.1 т.1. В случая разстоянието от контура на жилищната сграда на жалбоподателя до вътрешната регулационна линия със съседния УПИ ІІІ е 2,49 м. т.е. по-малко от изискуемото. А съгласно чл. 75 ал.4 , когато разстоянията до регулационните линии са по-малки от изискуемите, се допускат само балкони до 0,6м, а в случая е изградена тераса, която е с размер 2,49 м., изградена на вътрешната странична регулационна линия със съседния УПИ ІІІ, което е недопустимо. В чл. 68 и 69 от Наредба №5/1995г. се регламентира строеж на страничната регулационна линия – на калкан. Съгласно чл. 68 при свързано застрояване сградите се опират една до друга с калканна стена, която представлява външна стена без стреха, разположена на регулационната линия със съседния парцел. А съгласно чл. 69 ал.1 калканните стени на заварените сгради трябва да се покриват напълно в хоризонтално и вертикално отношение от сградата, разполагана в съседния парцел. Съгласно чл. 71 ал.1 от наредбата водите от покрива на сградата трябва да бъдат отведени в парцела, в който се изгражда, недопустимо е да се отвеждат в чужд имот. Следователно на регулационната линия е допустимо само свързано застрояване на калкан без стреха като калканните стени на двете сгради следва да се припокриват напълно, затова е недопустимо изграждане на тераса на регулационната граница със съседен УПИ, независимо дали в него е изпълнено или предвидено застрояване. При намалени отстояния от сградата на основното застрояване до вътрешната регулационна граница със съседен УПИ е допустимо изграждане само на балкони – на конзолна конструкция с размер до 0,6м. пред линията на застрояване – в случая спрямо контура на сградата.

Затова правилно и в съответствие с материалния закон и целта на закона Главният архитект на Община Плевен е приел, че не са налице материално-правните предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост на терасата, след изясняване на всички относими факти и обстоятелства по случая.

Постановеният отказ за издаване удостоверение за търпимост е законосъобразен и в съответствие с целта на закона , тъй като строежът на терасата е извършен след 31 март 2001г. без строителни книжа и само на това основание не е търпим.

Дори и да се приеме, че е извършен преди тази дата според подадената декларация - през април 1999г., той не отговаря на нормите за строителство, действали към онзи момент, както и на действащите норми съгласно ЗУТ и затова не отговаря и на другите условия за търпимост.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. М. от гр. Плевен, чрез адв.В. С. от АК - Плевен срещу Мотивиран отказ № ТСУ-94С-9970-1/20.03.2025г. на Главния архитект на Община Плевен за издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Уширение на тераса към втори етаж“ на жилищна сграда с идентификатор 56722.661.70.1 по КК на гр. Плевен, находяща се в гр. Плевен, [улица].

ОСЪЖДА С. М. М. от гр. Плевен да заплати на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред В. А. съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.