№ 765
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000558 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби подадени от С. С. К., ЕГН **********
и от В. М. Т., ЕГН ********** срещу решение № 261 479/ 30.11.2020 г. по гр.
д. № 10 932/ 2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 30 състав, с което
на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК са обявени за недействителни по
отношение на държавата, сключените на 13.07.2015 г. от „Аско Резиденс“
ЕООД с ответниците сделки за покупко – продажба на недвижими имоти,
подробно индивидуализирани в решението.
И двамата жалбоподатели оспорват решението с доводи за
недопустимост, респективно за неправилност и молят да бъде отменено.
Въззивникът С.К. твърди, че решението е недопустимо, тъй като на
26.11.2015 г. е продал процесният имот с предназначение фитнес на Ж. С. и
К. С.. Доколкото успешното провеждане на отменителния иск по чл. 216
ДОПК имал за крайна цел извършването на принудителни действия срещу
приобретателя на недвижимия имот, придобил го от длъжник на НАП, то
завеждането на отменителен иск срещу купувач, който не е собственик към
1
датата на исковата молба, било недопустимо.
Оспорва решението като неправилно с аргумента, че ищецът не е провел
главно и пълно доказване на намерението за увреждане, тъй като по делото не
било ангажирано нито едно писмено или гласно доказателство в тази посока.
Поддържа, че след като основния предмет на дейност на продавача е
строителство, то провежданата от НАП ревизия, не можела да преустанови
търговската му дейност и същият да не извършва продажби, затова и в този
контекст, не можело да се твърди, че е налице намерение за увреждане.
Заявява, че съдът не е обсъдил доводите на ответника, че вследствие на
сделката в патримониума на дружеството е постъпила значителна сума пари и
не било налице увреждане.
Счита за относим факта, че процесния имот е бил много дълго време
предлаган за продажба, така, че наличието на купувач пред 2015 г. бил един
от мотивите на продавача, да реализира имота.
Позовава се на обстоятелството, че имота е бил ипотекиран, да обезпечи
дълга на свързано лице, поради което и към датата на продажбата му, НАП е
имала качеството на хирографарен, а не на прилигирован кредитор като
банката. Затова, дори и да било насочено принудително изпълнение от
публичния изпълнител срещу имота, банката не би се удоволетворила от
цената, защото не била първи по ред кредитор.
В случай, че съдът уважи жалбата и отхвърли иска по чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК, въззивникът излага съображения и за неоснователност на евентуалния
иск по т. 2 с доводите, че цената на която е продаден имота е адекватна на
пазарната му стойност.
С жалбата се поддържа и възражение за погасителна давност на
основание чл. 171, ал. 2 ДОПК за вземания по ЗКПО за 2010 г. и ЗДДС за м.
12 2010 г. за сумата от 115 353, 75 лв., с твърдението, че десет годишната
давност на тези задълженията по ревизионния акт изтича 31.12.2021 г.
Въззивникът В.Т. твърди, че решението е недопустимо, тъй като, към
датата на завеждане на иска, процесния имот е притежаван от него в режим
на семейна имуществена общност, а по делото съпругата му не била
конституирана, като необходим другар.
Поддържа недопустимост на решението и с оглед разглеждането на
2
предявения срещу него иск от СГС, при условие, че предвид данъчната
оценка на имота, същия е подсъден на СРС.
Настоява за неправилност на решението, поради липсата на
доказателства да наличието на намерение за увреждане на държавата от
продавача. Намира за противопоставимо на ищеца споразумението, по силата
на което, за да компенсира забавата при въвеждане в експлоатация на
сградата, продавачът е предложил възможност на ответника, след изтичането
на четири годишен период за безвъзмездно ползване на процесното
паркомясто, да закупи същото на цена от 5 000 лв., от която възможност Т. се
е възползвал.
При условие, че съдът намери предявения срещу него главен иск по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК за неоснователен, то излага съображения за
неоснователността и на евентуалния иск по т. 2 с аргументите, че цената по
атакуваната сделка е съответна на пазарната стойност на процесното
паркомясто.
Поддържа идентично с направеното във въззивната жалба на С.К.,
възражение за погасителна давност.
Въззиваемата страна НАП оспорва жалбите и моли решението да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна „Аско Резиденс“ ЕООД не изразява становище по
жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК срещу
валиден и допустим съдебен акт, от легитимирани да обжалват лица,
обуславящи правен интерес от обжалването и като процесуално допустими,
следва да се разгледат по същество.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС
споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това възможност по чл.
272 ГПК.
По правилността на решението, въззивният съд е обвързан от
изложените с жалбата възражения, а те са неоснователни
Неоснователно е възражението за недопустимост на решенето, в частта,
с която е уважен предявения срещу С.К. иск, тъй като, към датата на
3
предявяване на иска, той не е бил собственик на имота. Разпоредбата на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК не предвижда подобно условие. Предявяването на иска
има за цел да установи, недействителността по отношение на държавата на
сделка, сключена от длъжника след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и ако
сделката е сключена с намерение да се увредят публичните взискатели.
Следователно, правния интерес произтича от вида на иска, а способът за
реализиране на правата по решението, предвид прехвърлянето на имота в
собственост на трето лице, не е част от предмета на обсъждане.
Неоснователно е и възражението, че решението е недопустимо в частта,
в която е уважен иска срещу В.Т., тъй като, към датата на предявяване на
иска, процесния имот е бил семейна имуществена общност, а съпругата му не
е страна по делото. Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 3/2016 г.
по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГК на ВКС разрешение, по искове по предявен от
или срещу съпрузи иск за собственост на вещи или имоти, придобити в
режим на СИО, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари,
поради което и решението не е недопустимо.
Неоснователни са доводите на въззивниците, че по делото не е
установено намерение за увреждане. Така би било в хипотезата, ако
получените от продажбата на имота средства са постъпили в „Аско резиденс“
ЕООД и са послужили за погасяване задълженията към държавата. Такива
доказателства обаче, не са представени, въпреки положените усилия на
вещото лице, по допусната ССЕ да намери достъп до счетоводната
документация на дружеството - продавач. По правилото на чл. 161 ГПК съдът
може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за
събиране на доказателства и такъв е факта, че цената по сделката не е
постъпила в патримониума на продавача. Такъв е и факта, че дружеството е
разполагало евентуално с други активи, при чието осребряване, държавата
може да се удоволетвори за процесните вземания. Отказа да бъдат
представени годишните финансови отчети на дружеството, както и
аналитичната информация към тях, за да станат ясни материалните активи на
същото, налага съдът да упражни даденото му от закона процесуално
правомощие, да приеме за доказан и факта, че дружеството не е разполагало с
други активи, извън процесните.
4
Освен горното, към извода, че сделките не са извършени в обслужване
на търговската дейност на дружеството и в задоволяване на възникнали
нужди от средства за същата е и факта, че според данните в Търговския
регистър, на 27.07.2015 г. или само две седмици след атакувани сделки,
едноличният собственик на капитала В. А. К. е прехвърлил всички дялове на
трето лице. От тази дата нататък, няма никакви данни, дружеството да е
извършвало дейност, в потвърждение на което е и липсата на публикувани по
партидата на „Аско резиденс“ ЕООД, счетоводни отчети.
Изложените обстоятелства са напълно достатъчни, за да се приеме за
доказан субективния елемент – намерението на длъжника, като продавач по
сделките, да увреди държавата с отчуждаването на процесните активи,
лишавайки кредитора от възможността, тези активи да бъдат обект на
публично изпълнение. Обстоятелството дали върху имотите е имало учредени
ипотеки или не, е напълно ирелевантно към правния интерес на кредитора от
предявяване на иска, тъй като, въпроса с поредността на удоволетворяване на
кредиторите се решавана в хода принудителното изпълнение.
Неоснователно е и възражението на ответника В. А. К., с което се
поддържа, като противопоставим на знанието за увреждане факт,
представеното по делото споразумение от 15.07.2011 г. Споразумението е
частен документ, който няма достоверна дата и няма обвързваща
доказателствена сила спрямо трети лица, че е сключено действително на
посочената в него такава, а не е съставено за целите на процеса. Но дори и в
обратната хипотеза, споразумението няма характеристиките на предварителен
договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по силата на който продавачът да е бил задължен
да прехвърли имота на ответника, въпреки наличието на публични
задължения.
Наведеното за първи път пред въззивната инстанция възражение за
погасителна давност е допустимо, ако произтича от факт, настъпил след
приключване на устните състезания, пред първоинстанционния съд. В случая,
така както е посочено и от самите жалбоподатели, касае се за приложение на
общата погасителна давност за част от задълженията по ревизионния акт към
31.12.2021 г. или налице е един бъдещ факт, който като такъв няма място по
настоящо дело.
В обобщение, въззивните жалби са неоснователни, а решението на СГС
5
следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивниците дължат солидарно на
въззиваемата страна разноски пред САС в размер на сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 479/ 30.11.2020 г. по гр. д. № 10 932/
2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН ********** и от В. М. Т., ЕГН ********** да
заплатят на НАП – ТД Пловдив, сумата в размер на 100 лв. разноски пред
САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6