Номер: 101                  19 октомври 2018 година               град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в откритото заседание на десети  октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

при секретар Пламена Мутафова

в присъствието на прокурора

разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 148 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 145 от АПК във връзка с чл.70 от ЗГР.

В писмо изх.№ ОД-158-1/18.072018г. е обективиран отказ за съставяне на акт за раждане на Д. Й., роден на ******* в Република Турция.

Против постановения отказ е постъпила жалба от Ш. Л. М. от Република Турция, баща и законен представител на Д. Й. Жалбоподателят моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен, да разпореди на кмета на общината да състави акт за раждане на посоченото лице и да му присъди направените по производството разноски.

Ответната страна- кметът на Община Исперих, счита жалбата за неоснователна.

 Заинтересованата страна- Н. Й. от Република Турция, майка на Д. Й., не заявява становище по молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх.№ ОД-158/18.07.2018г., изпратено в Община- Исперих по пощата. Заявлението е подадено от адв. Г. С. в качеството й на упълномощено лице и с него е поискано  пресъставянето на акт за раждане на Д. Й., роден на ******* в Република Турция.

 Към заявлението е представен препис извлечение от акт за раждане № 819, съставен от общинска дирекция „Гражданско състояние“, Бююкчекмедже. В акта са отразени името на лицето- Д. Й., дата и място на раждане- *******, ******, пол- ****,  баща- Ш. Й. и майка Н. Й. Към заявлението е приложено и удостоверение за идентичност на имена, издадено от  Министерството на вътрешните работи на Република Турция, Главна дирекция „Гражданство и гражданско състояние“, от което се установява, че Ш. Й. е пристигнал в Република Турция  на 03.08.1992г. с имена Ш. Л. М. и с решение на Министерски съвет е получил  турско гражданско с имена в Турция Ш. Й.

Представените препис извлечение от акт за раждане и за идентичност на имена са удостоверени с апостил и са придружени с превод на български език.

 Представени са и фотокопия от личните документи на посочените в акта за раждане родители- л.к.№ ******** с валидност  23.04.2028г., издадена от МВР- Разград на името на Ш. Л. М., ЕГН ********** с постоянен адрес ***. Представено  е и фотокопие от л.к.№  ********, валидна до  27.12.2027г. издадена от република Турция на Н. Й. Представеното пред Община-Исперих пълномощно не е приложено към административната преписка.

 До адв. С. е изпратен отговор с  изх.№  ОД-158/1/18.07.2018г., подписан от  старши специалист „ТР“ при Община Исперих, че искането не може да бъде изпълнено, тъй като приложеното от адвоката пълномощно „важи за Община-Дулово, не за Община-Исперих“; липсва формуляр „Б“ за брака в Турция; липсва справка от семейния им регистър  от Турция, липсват и квитанции за платени такси на  касата в Община Исперих.

Поради това  всички подадени документи, ведно със заявлението, са върнати на подателя им- адв. С.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна и допустима. Същата е депозирана чрез процесуалния представител на Ш. Л. М., баща на детето Д. Й., относно което се иска и съставянето на акт за раждане.

 Разгледана по същество, жалбата е и основателна.  Чл.70 от ЗГР предвижда, че български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Според ал.4 преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

Съобразно чл.72 от ЗГР актът за раждане следва да се състави в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в  акта за раждане въз основа на получения препис следните данни: името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход.

Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните. При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението.

В конкретната хипотеза се установява, че  постоянният адрес на бащата на детето, съставяне на акт за раждане на което се иска, е в Община Исперих. Ето защо съдът приема, че искането е било отправено до материалнокомпетентен съобразно ЗГР орган.  От представените от жалбоподателя писмени доказателства не се установява искането да  не е било придружено от някой от посочените в ЗГР документи- заверен препис-извлечение  от акта за раждане, съставен от турските власти, както и удостоверение  за идентичност на имената на бащата на детето, придружени с апостил и превод на български. В съставения от турските власти акт за раждане се съдържат всички данни, които са посочени в чл.72- името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход. Ето защо съдът счита, че са били налице предпоставките за съставяне на акт за раждане на Д. Й.

Въпреки това съставянето на такъв акт е отказано с мотива, че  заявлението е подадено от лице, което не разполага с представителна власт, тъй като в представеното пълномощно е било описано, че то „важи за Община Дулово“ и липсват  формуляр „Б“ за брака в Турция, справка от семейния регистър, както и квитанции за платени такси.

Сочените в писмото основания за отказ не намират опора в закона.

Чл.70 от ЗГР изисква от българските граждани да предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна заверен препис от съставения акт, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България- т.е законът не изисква личното явяване на заявителя. В случая  обаче упълномощеното лице е представило изрично пълномощно  пред общинските власти, но същото не е било зачетено. Доколкото  пълномощното не се съдържа в административната преписка, не може да се направи какъвто и да било извод, че то не отговаря на изискванията на закона и не е учредило представителна власт в полза на упълномощеното лице.

 ЗГР сочи, че длъжностното лице по гражданското състояние може да изиска допълнителни документи само в случай, че в акта за раждане, съставен от чужд орган, не са посочени всички данни по чл.72.  Това правило е залегнало и в чл.37 от ЗГР, който предвижда, че при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.  Ето защо дали между родителите на детето има сключен брак и какъв е семейният им статус, каквито доказателства са били изискани, е без значение за съставянето на акт за раждане. Изложените в писмения отговор обстоятелства- че актът за брак предхожда акта за раждане и поради това  следва „да се спази поредността на ЗГР“ не намира подкрепа не само в нормативната уредба, но и в житейската логика. Съобразно принципа на чл.47, ал.3 от Конституцията, децата родени  извън брак, имат равни права с децата, родени в брак.

 Последното обстоятелство- че не са заплатени следващите се такси противоречи на чл.40 от ЗГР и текстовете на местната Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Исперих. Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис-извлечение от акт за смърт по утвърдени образци. За издаването на удостоверения и преписи от тези актове се заплаща такса, когато те се издават за втори и следващ път.

 Въпреки наличието на предпоставките за съставяне на акт за раждане при условията на чл.70 и сл. от ЗГР, искането не е било удовлетворено. Писмото, в което е обективиран отказа, е подписано от ст. специалист „ТР“. Не са ангажирани доказателства, че кметът на общината, който е и длъжностно лице по гражданското състояние, е възложил на посоченото лице  изпълнението на тези функции. Ето защо съдът приема, че отказът се явява нищожен като постановен при липса на материална компетентност у издателя му, поради което следва да бъде отменен.

 На основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на компетентния орган- кмета на Община Исперих, който след  представяне на посочените в чл.70 и следващите от ЗГР документи, отговарящи на определените в закона изисквания, следва да състави акт за раждане на Дениз Й..

След съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно той следва да изпрати удостоверението за раждане на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Съгласно чл. 174 от АПК административният орган следва да се произнесе в срок до 7 дни от влизане на решението в сила.

 Предвид извода за основателност на оспорването основателна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съобразно представения списък такива се дължат в размер на 610 лева, от които 600 лева- адвокатско възнаграждение и 10 лева-държавна такса.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказа  за съставяне на акт за раждане на Д. Й. по заявление вх.№ ОД-158/18.07.2018г., обективиран в писмо изх.№ ОД-158-1/18.07.2018г.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Исперих за произнасяне по подаденото искане в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок за произнасяне по заявлението, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Исперих да заплати на  Ш. Л. М.  шестстотин и десет лева за разноски по производството.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

    СЪДИЯ:/п/