Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Габрово, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
мл. съдия
МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД № 134 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 436, ал. 2 от НПК. Образувано е по жалба от молителя
И.О.И. ***, чрез договорния му защитник адв. Д.Д. ***, против протоколно
определение от 05.12.2019 г. по ЧНД № 108/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна,
постановено в производство по молба за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК.
С
обжалваното определение състав на Районен съд – Трявна е оставил без уважение
молбата на И.О.И. *** за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.
87, ал. 2 от НК за осъждането му по присъда № 68/20.02.2008 г. по НОХД № 670/2006 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
В жалбата се
излага, че оспорваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че първоинстанционният съд не съобразил в пълнота направените доводи относно
прилагането на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК, като не посочил дали по
издадения по НОХД № 670/2016 г. на РС – Габрово изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство. Тази непълнота в доказателствата попречила на първия
съд правилно да анализира и обсъди безспорно установеното в доктрината и
съдебната практика, че непогасяването по давност на гражданскоправно задължение
не бива да поставя в невъзможност изтърпелият наказанието си осъден да търпи
такива негативни последици. Посочва се, че не били съобразени уважителните
причини за невъзстановяването на причинените от престъплението съставомерни
вреди – обстоятелството, че молителят работи, но получава ограничени доходи, с
които издържа семейството си; наличието на изпълнително производство, свързано
с обслужването на ипотечен кредит. Моли за отмяна на определението на Районен
съд – Трявна и решаване на делото по същество чрез постановяване на съдебна
реабилитация, с която да се заличат последиците от осъждането му.
В съдебно
заседание пред ОС – Габрово молителят И., редовно призован, не се явява.
Договорният
защитник на И. И. - адв. Д.Д., поддържа жалбата. Представя писмени
доказателства. По съществото на делото пледира за уважаване на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира
за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд.
Съдът установи,
че жалбата е подадена от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,
поради което е процесуално допустима.
След като обсъди
доводите от жалбата, както и становищата на страните, изложени в съдебно
заседание, и провери изцяло и служебно атакуваното определение, въззивният съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
От приложените по
делото справка за съдимост на молителя И.О.И., както и приетите от въззивния
съд заверени преписи от присъди по НОХД № 670/2006 г. по описа на РС – Габрово
и присъда по НОХД № 137/2011 г. по описа на РС – Трявна, заедно с решението по
ВНОХД № 250/2011 г. по описа на ОС – Габрово и решение по н.д. № 1991/2012 г.
по описа на ВКС, се установява, че същият е осъждан, както следва:
1.
С
присъда № 44/26.11.1996 г. по НОХД № 9/96 г. по
описа на Районен съд – Трявна, влязла в законна сила на 10.12.1996 г., И.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, за което е осъден шест месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване на
наказанието.
2.
С
присъда № 100/27.10.1997 г. по НОХД № 68/95 г. по
описа на Районен съд – Трявна, влязла в законна сила на 10.11.1997 г., И.И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на три месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
3.
С
присъда № 10/23.02.1998 г. по НОХД № 56/94 г. по
описа на Районен съд – Трявна, влязла в законна сила на 05.10.1998 г., И.И. е признат за виновен в извършване на престъпления по
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за които и на основание чл.
23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание от четири месеца лишаване от
свобода, което да търпи при първоначален общ режим.
4.
Със
споразумение от 10.10.2006 г. по НОХД № 78/2006 г. по
описа на Районен съд – Трявна, влязло в законна сила на 10.10.2006 г., И.И. е признат за виновен за
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и при
приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание пробация.
5.
С присъда
№ 68/20.02.2008 г.
по НОХД № 670/2006 г. по описа на Районен съд – Габрово,
влязла в законна сила на 07.03.2008 г.,
И.И. е признат за
виновен в извършване на престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК, по чл. 316, вр. с
чл. 308, ал. 1 от НК, по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, по чл. 309, ал. 1
от НК и по чл. 309, ал. 1 от НК, за които, след групиране на наказанията по
реда на чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено общо наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК с четиригодишен изпитателен срок.
Със същата присъда, на основание
чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на И. е наложено общо наказание с наказанието по присъдата по
НОХД № 670/2008 г. на РС – Габрово и по споразумението по НОХД № 78/2006 г. на РС- Трявна - а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с четиригодишен изпитателен срок.
Със същата присъда И.И. е осъден да
заплати на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД гр. София, в качеството на
правоприемник на „BRS“ АД – София, сумата от
3 284 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.07.2004 г. до окончателното
изплащане на вземането.
6.
С
присъда № 88/29.11.2011 г. по НОХД №137/2011 г. по описа на Районен съд – Трявна, потвърдена с решение от
02.07.2012 г. по ВНОХД № 250/2011 г. по описа на ОС – Габрово и влязла в сила
на същата дата, И.И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, за което е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведена в изпълнение присъда № 68/20.02.2008 г.
по НОХД № 670/2006 г. по описа на Районен съд – Габрово, с
която И. е осъден на една година и шест месеца
лишаване от свобода, като е определен общ режим на изтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип.
От вписаните в справката за съдимост данни се установява, че наказанието по присъдата по НОХД № 670/2006 г. по описа на Районен съд – Габрово е
изтърпяно на 19.12.2013 г., а
наказанието по присъдата по НОХД № 137/2011 г. по описа на Районен съд – Трявна е изтърпяно на 12.03.2014 г.
Горепосочените фактически данни
са изведени правилно в обжалваното определение на Районен съд – Трявна.
Въззивният съд, обаче, намира за незаконосъобразни изводите на първата
инстанция за настъпила реабилитация по право по някои от осъжданията на
молителя, като следва да внесе и корекция относно възприетото от първия съд във
връзка с ангажираната гражданска отговорност на осъдения.
Законосъобразно и правилно
съставът на РС – Трявна е приел, че молителят И. е реабилитиран по право по
осъжданията по НОХД № 9/96 г., по НОХД № 68/95 г. и НОХД № 56/94 г., трите по
описа на РС – Трявна.
Неправилен и незаконосъобразен е
извода, че са изпълнени предпоставките по чл. 88а от НК за реабилитирането на И.
по осъждането му по НОХД № 78/2006 г. по описа на РС – Трявна. Факт е, че в
справката за съдимост е отразено настъпване на реабилитация по чл. 88а от НК,
но решаващият съд не е обвързан с този извод и следва да извърши собствена
правна преценка. В случая наказанието по НОХД № 78/2006 г. на РС – Трявна е
групирано с наказанието по присъдата по НОХД № 670/2006 г. по описа на РС –
Габрово, по който начин е изгубило самостоятелното си значение. Срокът за
реабилитация следва да се преценява с оглед общото наказание. По НОХД №
670/2006 г. на РС - Габрово И. е осъден на една година и шест месеца лишаване
от свобода, което наказание е изтърпяно на 19.12.2013 г. Правилно е прието, че
по това осъждане не е изтекъл срока по чл. 88а, ал. 2 от НК.
Неправилно и незаконосъобразно
районният съд е приел, че с изтичане на срока по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК
молителят И. следва да се счита за реабилитиран по осъждането с присъда № 88/29.11.2011 г.
по НОХД № 137/2011 г. на РС – Трявна. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4
от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Несъмнено е, че
срокът за заличаване на осъждането по делото на РС – Габрово не е изтекъл.
Поради това, независимо че формално са налице основанията по чл. 82, ал. 1, т.
4 от НК, не е допустимо да се заличи само последващото осъждане по НОХД №
137/2011 г. на РС – Трявна, а лицето да се третира като осъждано по предходна
присъда.
Въззивният съд коригира и
фактическия извод на първата инстанция за това, че спрямо молителя И. е издаден
изпълнителен лист в полза на „И.“ – С. Видно от присъдата по НОХД № 670/2006 г.
на РС - Габрово И.И. е осъден да заплати на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД гр.
София, в качеството на правоприемник на „BRS“ АД – София, сумата от 3 284 лв., представляваща обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
13.07.2004 г. до окончателното изплащане на вземането.
По изложените съображения
въззивният съд разглежда предпоставките за съдебна реабилитация във връзка с
осъжданията на молителя И.И. по присъда № 670/2006 г. по описа на РС – Габрово,
определеното общо наказание по която е групирано с наказанието по
споразумението по НОХД № 78/2006 г. на РС – Трявна, както и по НОХД № 137/2011
г. по описа на РС – Трявна.
Предпоставките за съдебна
реабилитация са очертани в разпоредбата на чл. 87 от НК - в течение на три години от изтичане на
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание
осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
или по-тежко наказание; наличие на добро поведение и възстановявана на
причинените вреди в случаите на умишлено престъпление.
Видно е, че за
осъжданията, по които не е настъпила реабилитация по право, са изтекли
сроковете по чл.
87, ал. 1 от НК. Налице е и следващата предпоставка, а именно молителят да не
е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание след изтичане на срока на наложеното му последно наказание – видно от
приложените по делото справки за съдимост и от представената справка от
прокуратурата на РБ.
Относно наличието на изискуемата
предпоставка по разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК молителят да е
имал добро поведение, са представени справка от прокуратурата, удостоверение за
раждане на дете, служебна бележка от *** – В. и са депозирани показанията на свидетеля Б.В.. Настоящият съд, обаче, за разлика от първата инстанция, намира, че молителят И. не е ангажирал
достатъчно доказателства, които да покрият в пълен обем критерия „добро
поведение“. В тази
връзка следва да се посочи, че е неоснователен упрекът във въззивната жалба за
проявена пасивност от състава на районния съд при събирането на доказателства.
В производството по чл. 431 и сл. от НПК съдът
е обвързан в произнасянето си от конкретното искане в молбата на осъдения, а
съгласно чл. 434, ал. 2 от НПК изцяло
в тежест на молителя е ангажирането на доказателства, подкрепящи заявеното искане
и твърдяната му основателност. Вярно е, че не е изключена
възможността съдът служебно да събира доказателства в съгласие с
принципните положения по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК, но в същото време характерът на самото производството по допускане на
съдебна реабилитация, редът за неговото иницииране и преследваната с него цел
обуславят и различието в пределите на служебното начало, относими към другите
производства по НПК. В конкретния случай по делото
липсват обективни характеристични данни за молителя. Касае се за лице, което е
осъждано многократно, и независимо от настъпилата реабилитация по право по
предходни осъждания, то същите тези осъждания го определят в негативен план.
Именно за това е следвало да се ангажират такива доказателствени източници,
които да установят вградимостта на И. в социума, след напускането на местата за
лишаване от свобода, неговата социална и трудова ангажираност. Така и не става
ясно по делото с какво точно се е занимавал молителят през последни години,
след изтърпяване на наказанията си – работил ли е, къде е работил, с какви
средства издържа себе си и семейството си. На следващо място, за да се приеме, че той е имал добро
поведение, необходимо е да е положил поне минимални усилия за възстановяването
на причинените от него вреди, а в случая вреди са настъпили от престъпленията и по двете дела, по които
не е настъпила реабилитация по право. Възможно е за него вредите да са в
значителен размер, както и събирането им чрез предвидените в закона изпълнителни способи да е погасена по давност. Това обстоятелство обаче не
оправдава бездействието на И.И., тъй като, както е посочил и районният
съд, с изтичането на
давностния срок не се погасява самото задължение, а само правото на кредитора
да търси неговото принудително изпълнение. В конкретния случай молителят не е
направил дори частични плащания. Относимата по този
въпрос съдебна практика приема като извинително основание тежко здравословно
състояние на осъдения или значителни финансови и материални затруднения,
свързани с плащане на издръжки и т. н. (Решение № 427/24.03.2016 г. по н. д. №
1472/2015 г., ВКС ІІІ н. о.). Ето защо, настоящият съд счита, че липсата на каквито и да е предприети действия по заплащане на
задълженията му към ощетеното юридическо лице„Юробанк И ЕФ Джи България“ АД гр. София, в
качеството на правоприемник на „BRS“ АД – София, и към пострадалия Д.Т.Д.не може да му послужи като основание за
черпене на права. Възстановяването на причинените от престъпление вреди следва
да се преценява в конкретния казус не само в
аспекта на плащане на парични задължения, а като критерий за добро поведение и
поправяне.
По изложените
съображения съдът счита, че определението на РС – Трявна, което като краен
резултат напълно съвпада с фактическите и правите изводи на настоящия съдебен
състав, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 05.12.2019 г. по ЧНД № 108/2019 г. по описа на Районен съд - Трявна.
Решението не
подлежи на касационна жалба и протест.
За изготвянето му
да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.