№ 3207
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100508599 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20108349 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 42218/2019 г. по
описа на СРС, І ГО, 51 с-в са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция,
вписано в Търговския и фирмен регистър на Париж с № 5*******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ -
клон България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес парк София, сгр. № 14, срещу К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
*******, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумите 3177,98 лева - главница по
договор за кредит от 01.02.2016 г., 826,99 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.06.2017 г. до 05.02.2020 г. и 274,75 лева - обезщетение за забава за периода от 05.07.2017
г. до 11.05.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 35886/ 2018 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като „БНП П.П.Ф.
С.А.“ - Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ - клон България, ЕИК ******* е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 150 лева - депозит за съдебно-
техническа експертиза.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.
С.А.“ – Франция, чрез „БНП П.П.Ф.“, С. А., клон България, ЕИК *******, чрез
пълномощника им юрск. Петко Палазов, с която решението се обжалва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за неправилност изводите на
първоинстанционния съд, че от ищеца не са били доказани фактите относно наличието на
договорно правоотношение по сключен договор за заем между страните, доколкото по
1
делото били представени доказателства, от които се установявали възникнали договорни
правоотношения между ответника и трето за спора лице – „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В тази връзка
в жалбата се излагат съображения, че в исковата молба изрично е било посочено, че „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България се явява универсален
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: *******, поради което неправилно съдът е
оставил без уважение искането на ищеца за приемане на представените с исковата молба
писмени доказателства като доказателства по делото. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 5
от ЗТРРЮЛНЦ, в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни
търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни
юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на
обявяване. Излагат се твърдения, че в разпоредбата на чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че
обявяването дава публичност на публикуваните по чл. 5 актове и се смята, че същите са
станали известни на третите лица от момента на обявяването. Сочи се, че функцията на
вписването е да информира участниците в търговския оборот за важни обстоятелства,
касаещи търговците, както и че вписването на конкретни обстоятелства, свързани с
търговците, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване има оповестително
действие, което спомага за реализирането на търговската дейност на дружеството. В тази
връзка се поддържа, че доколкото информацията и относимите документи, касаещи
трансграничното вливане на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в „БНП П.П.Ф.“ С.А - Франция са обявени
в Търговския регистър, то същите имат характер на публични и общодостъпни (арг. чл. 11,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). В жалбата се поддържа, че заедно с доказателственото искане за
назначаване на счетоводна експертиза, ищецът е отправил и молба на основание чл. 42, ал. 4
ГПК, вр. чл. 150, ал. 2 ГПК незаверен препис от протокола от проведеното съдебно
заседание, както и последващите съобщения по делото да бъдат изпращани на посочения
електронен адрес, по която съдът не се е произнесъл.
Поради изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна К. А. Т. е депозирала писмен отговор по въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адв. Г., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навеждат се
доводи, че съдът правилно е отказал да приеме представените с исковата молба писмени
доказателства. Поддържа се, че с доклада по делото СРС е разпределил доказателствената
тежест и е указал на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства. Оспорва се
твърдението, че съдът не се е произнесъл по доказателственото искане на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка се излага, че с определение в
о.с.з. на 02.10.2020г. е била допусната исканата експертиза като е определен депозит в
размер на 200 лв., който не е бил внесен от ищеца, нито в рамките на предоставения му
срок, нито до следващото открито съдебно заседание, в което съдът е дал последна
възможност на ищеца да внесе депозит за експертизата и е отложил делото за 05.03.21г., в
което отново е констатирал неизпълнение на задължението за внасяне на депозит от страна
на ищеца и е обявил делото за решаване. Поради изложеното се сочи, че искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза е преклудирано. В тази връзка се поддържа, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните
2
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция,
вписано в Търговския и фирмен регистър на Париж с № 5*******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ -
клон България, ЕИК *******, срещу К. А. Т., ЕГН ********** за признаване за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземане на ищеца срещу
ответницата за заплащане на сумите от 3177,98 лева - главница по договор за кредит от
01.02.2016 г., 826,99 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.02.2020
г. и 274,75 лева - обезщетение за забава за периода от 05.07.2017 г. до 11.05.2018 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35886/ 2018 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав.
В исковата молба, ищецът „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ -
клон България твърди, че между него и ответницата К. А. Т. е сключен договор за
потребителски заем PLUS-12631347/01.02.2016 г., по силата на който й е предоставил
кредит в размер на 4000 лева, както и сумата 1075,20 лева за закупуване на застраховка. За
ответницата възникнало задължение да върне сумата заедно с възнаградителна лихва върху
нея на 48 месечни погасителни вноски в размер на 139,69 лева всяка от тях. Твърди се, че
ответницата преустановила изпълнението на задължението си на 05.06.2017 г., като към тази
дата били заплатени 15 месечни вноски. В чл. 5 от договора било предвидено, че вземането
на дружеството става изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. На
посоченото основание на 05.07.2017 г., кредитът станал изцяло изискуем, като кредиторът
изпратил покана до кредитополучателя за доброволно изпълнение на задължението за
връщане на цялата сума по заема, с която обявил същото за изискуемо в пълен размер.
Поддържа се, че непогасеното задължение за главница е било в размер на 3177,98 лева, а за
възнаградителна лихва – в размер на 826,99 лева за периода от 05.06.2017 г. до 05.02.2020 г.
В исковата молба се излага, че поради изпадането в забава, за ответницата е възникнало и
задължение за заплащане на обезщетение за забава за периода от 05.07.2017 г. до 11.05.2018
г. в размер на 274,75 лева. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в полза на „БНП П.П.Ф. С.А.“ - Франция чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ - клон България срещу
длъжника К. А. Т.. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи посочените
суми.
В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата К. А. Т., чрез назначения й от съда особен представител адв. И., в
който са оспорени предявените искове. Изразява се становище, че не са спазени
изискванията на чл. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че договорът за застраховка „защита на
плащанията”, който е част от процесния договор за кредит, е с размер на шрифта по-малък
от 12. С отговора на исковата молба се поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията по договора за креди, тъй като няма данни ответницата да е уведомена от
кредитора за обявяването им за предсрочно изискуеми в пълен размер. Поддържа се, че е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, т. 19 ЗЗП клаузата на чл. 2 от договора,
предвиждаща кредит за покупка на застраховка за защита на плащанията със
застрахователна премия от 1075,20 лева, тъй като не е уговорена индивидуално, а във вреда
на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
3
неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото последният не е имал
възможност за избор дали да сключи или не такъв договор за застраховка, а същевременно
размерът на застрахователната премия е 1/4 от отпуснатия кредит. В отговора се излага, че
клаузата на чл. 2, предвиждаща задължение за заплащане на такса ангажимент, както и на
чл. 5 противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според който кредиторът не може да изисква
плащане на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на кредита.
Поддържа се, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерно висока по размер, както и
че след настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът има право да
получи цялата непогасена главница, но не и уговорената възнаградителна лихва за периода
до края на погасителния план. Наведено е и възражение, че претендиралите вземания са
погасени по давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение
е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
По отношение на неговата правилност, въззивният съд намира следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване от ищеца кумулативното наличие на следните факти: валидно
сключен договор за кредит от 01.02.2016 г. между К. А. Т. и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа
на който за ответницата е възникнало задължение да върне на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
предоставената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, настъпването на
падежа на вземанията, начална дата, период и размер на обезщетението за забава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, в
случай, че от ищеца бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на
ответника е да установи, че е заплатил дължимите суми или че вземането е погасено по
давност, с оглед релевираното в отговора на исковата молба възражение. В тази връзка
основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, в съдържанието
на което е включено задължение за ответника да заплати исковата сума.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият
съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит,
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.
По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
4
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от
формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е
предмета на процесния договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да
предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я
върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването
на погасителен план.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 01.02.2016 г.
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и К. А. Т. е бил сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-12631347, с посоченото по-горе съдържание, по силата на който кредиторът й е
предоставил кредит в размер на 4000 лева, както и сумата 1075,20 лева за закупуване на
застраховка „Защита на плащанията“. По силата на сключения договор за кредит, за
ответницата К. А. Т. е възникнало задължение да върне на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
предоставената й сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Въззивната инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд,
че от страна на ищеца по делото не са били доказани фактите относно наличието на
договорно правоотношение по сключен договор за заем между ищцовото дружество и
ответницата по делото, доколкото от представените доказателства се установявало
възникването на договорно правоотношение между ответника и трето за спора лице – „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД. В този смисъл, настоящият състав намира за неоснователни доводите на СРС,
че от ищеца не са били ангажирани доказателства за посочените обстоятелства, тъй като
представените копия от договор за кредит 01.02.2016 г., застрахователен сертификат и общи
условия към тях не са относими към спора, тъй като от същите се установяват възникнали
правоотношения между ответника и трето за спора лице - „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******.
На първо място, следва да се има предвид, че по делото е представена Нотификация
на презгранично сливане между „БНП П.П.Ф.“, Френско анонимно акционерно дружество,
вписано в Парижки Търговския регистър под № 5*******, със седалище: в гр. Париж,
Франция и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, Българско анонимно акционерно дружество, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписвания под № *******. На следващо място, от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е заличен
търговец поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г. на основание чл.
13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г.,
извършено между „БНП П.П.Ф.“, Френско анонимно акционерно дружество, вписано в
Парижки Търговския регистър под № 5*******, със седалище: в гр. Париж, Франция и БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, Българско анонимно акционерно дружество, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписвания под № *******. Считано от 01.02.2018 г., по силата на
настъпилото универсално правоприемство – „БНП П.П.Ф.“ С.А., упражнява дейността си
чрез регистрирания в Търговския регистър към Агенция по вписванията клон на
чуждестранния търговец, а именно: „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК *******.
Във връзка с изложеното, настоящият състав приема, че надлежна страна както в
исковото производство, така и в материалното правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит е посоченият чуждестранен търговец – ищцовото дружество.
На следващо място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че съгласно
5
разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, както и представянето на актове, обявени в
търговския регистър. Отнесено към настоящия казус, следва, че предвид посочената правна
норма, както и предвид обстоятелството, че по делото от страна на ищцовото дружество е
посочено ЕИК, както на дружеството, което е правоприемник „БНП П.П.Ф.“ С.А., чрез
клона „БНП П.П.Ф. С.А., клон България, ЕИК *******, а така също е посочено ЕИК и на
дружеството, което се е сляло в него „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, то следва, че
посочената информация може да бъде установена и посредством служебна справка.
Съгласно чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в търговския регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на
чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на
чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че
подлежат на обявяване. В чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че обявяването дава
публичност на обявения акт, а съгласно ал. 2 представените актове по чл. 5 се смята, че са
станали известни на третите лица от момента на обявяването.
Предвид обстоятелството, че информацията и книжата, касаещи трансграничното
сливане на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция са обявени в Търговския
регистър, същите имат характер на публични и общодостъпни и могат да бъдат обект и на
служебна справка. Въззивният съд намира, че легитимацията на ищеца се установява и при
служебно извършена справка в търговския регистър съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ЗТР.
Във връзка с изложените правни изводи, настоящата инстанция намира, че по делото
от страна на ищеца е доказано, че същият е легитимиран да предяви настоящия иск,
доколкото между него и ответницата е налице валидно облигационно правоотношение по
сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12631347 от 01.02.2016 г., по силата на
настъпило правоприемство между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ищцовото дружество.
Въззивният съд споделя, обаче изводите на първоинстанционния съд, че предявените
искове са неоснователни поради това, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си да предостави на ответницата К. Т. паричен кредит в
посочения в договора размер, срок и начин.
Съгласно легалното определение на договор за банков кредит в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с
този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на
кредита. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
6
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя
съгласно съответните записвания в електронната система на банката и за доказване на този
факт не е необходимо издаване на нарочен документ – разписка.
В разглеждания случай, с доклада по делото, обективиран в определение по чл. 140
ГПК от 30.04.2020 г. районният съд е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание, предоставяне на
заемната сума на ответника, респ. че му е предоставил реално договорения заем,
уговореният начин на връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски
за връщане на заема, настъпването на падежа на вземанията, начална дата, период на
забавата и размер на обезщетението за забава. В тази връзка, на ищеца е било указано, че не
сочи доказателства за посочените обстоятелства, респ. че е предоставена уговорената заемна
сума на заемателя по процесния Договор за потребителски заем №
PLUS-12631347/01.02.2016 г..
В тази връзка с молба от 18.05.2020 г. ищецът е поискал допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, като това искане е уважено от първоинстанционния съд с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.10.2020 г., с което е определен
депозит от 200 лева, като е указано същият да бъде внесен от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от заседанието. Поради обстоятелството, че така
определения депозит за експертиза не е бил внесен от ищеца „БНП П.П.Ф. С.А.“ – Франция,
чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ - клон България нито в рамките на предоставения срок, нито до
следващото открито заседание - 05.02.2021 г., с определение, постановено в рамките на това
заседание, съдът е предоставил на ищеца на основание чл. 158, ал. 1 ГПК последна
възможност за това, като е посочил, че депозитът следва да бъде внесен в едноседмичен
срок заседанието, както и че в противен случай делото ще бъде разгледано и решено без
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Последният обаче не е
представил доказателства за внесен депозит до последното проведено открито съдебно
заседание – на 05.03.2021 г., поради което делото е обявено за решаване. В тази връзка от
настоящия състав е прието, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза във
въззивното производство е неоснователно, предвид обстоятелството, че експертизата е била
поискана и допусната в първоинстанционното производство, за което от СРС е бил
определен депозит за внасяне от ищеца, който не е бил внесен, на същия е била дадена
последна възможност за това, по повод на което делото е било отложено, но отново
депозитът не е бил внесен.
Настоящият състав намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
доводи, че заедно с доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, ищецът е отправил и молба на основание чл. 42, ал. 4 ГПК във вр. чл. 152, ал. 2
ГПК незаверен препис от протокола от проведеното съдебно заседание да бъде изпратен на
посочения от него електронен адрес.
В разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ГПК е предвидено, че протоколът се предоставя на
разположение на страните в тридневен срок от заседанието. В посочената норма не е
предвидено задължение за съда да изпраща на страните преписи от протокола нито на
хартия, нито на дадения ел. адрес, дори и да са поискали това. Предвидено е единствено
задължение за съда, съгласно нормата на чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът да бъде предоставен
на разположение на страните в тридневен срок от заседанието като по делото не са налице
твърдения или доказателства това да не е направено от съда. Законът не вменява на съда
задължение, дори и в случаите, когато делото се води в населено място, различно от
7
седалището на едната страна, на нея да й се изпраща препис от протокола от проведеното
съдебно заседание.
В настоящия случай, по делото не се твърди, нито е установено представител на
ищеца да е положил някаква грижа да се запознае със съдебния протокол, нито да се е
информирал по някакъв начин какво се е случило със заведеното от него дело, провеждано
ли е заседание, давани ли са му от съда указания за извършване на определени действия и
т.н. В протокола от заседанието са отразени обстоятелствата, посочени в чл. 150, ал. 1 ГПК и
ищецът е могъл да се запознае, както със становището на ответника, така и с определенията
на съда, включително и с дадените му от съда указания в съдебно заседание. В тази връзка
настоящият състав намира, че ищецът не е лишен от възможностите, които му предоставя
процесуалният закон, както и че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по
чл. 8, ал. 3 ГПК, като е уважил доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, но посоченото доказателство не е било събрано поради бездействие
именно от страна на ищеца.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че въпреки правилно
разпределената доказателствена тежест от първоинстанционния съд, ищецът не е провел
доказване на факта, че е изправна страна по договора и е предал уговорената сума по него
на ответницата. По делото липсват данни за надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката,
поради което въззивният съд намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли на това основание.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, а подадената срещу него
въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20108349 от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. №
42218/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8