№ 649
гр. Бл.град, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 12008/23.05.2024 г., подадена от Община Бл.град,
представлявана от кмета М.П.Б., с административен адрес *********, чрез мл.
юрк. Г.С., против Решение № 326/07.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1562/2023 г. по описа на РС – Бл.град. С атакуваното решение е признато за
установено по отношение на ищците В. П. С., ЕГН ********** и Д. П. С.,
ЕГН **********, че ответникът Община Бл.град не е собственик на недвижим
имот с идентификатор 00134.501.149, представляващ имот 149, в кадастрален
район 501, в с. ********* с ЕКАТТЕ 00134, съгласно заповед № РД-18-
82/26.11.2021 г на ИД на АГКК, целият с площ от 2 206 кв.м, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, с административен адрес в с.
*********, *********. С въззивната жалба атакуваното решение се настоява
да бъде отменено поради следните аргументи:
- процесният имот бил бивша собственост на АПК “Д. Бл.”, представляващ
земеделска земя, като бил предоставен безвъзмездно на ОНС - Бл.град по
силата на Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. Ето
защо и с оглед обстоятелството, че имотът бил държавна собственост, а и с
оглед предназначението му за жилищно застрояване (ЗРП от 1985 г.), имотът
преминал в патримониума на общината по силата на параграф 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС, като било без значение липсата на съставен нарочен акт за
общинска собственост;
- от събраните в хода на процеса доказателства не ставало ясно как е била
1
установена фактическата власт върху процесния имот от ищците, на какво
основание, както и как същите са демонстрирали намерение за своене, като
изрично се възразява да е осъществен фактическият състав на института на
придобивната давност, като първоинстанционният съд неправилно приел за
установено, че в периода от 1969 г. до настоящия момент, ищците
осъществявали фактическа власт върху процесния имот;
- развити са правни съображения относно приложението на разпоредбата на
чл. 6 от Закона за собствеността, ред. бр. 92/16.11.1951 г.
С тези доводи се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендират се разноски. С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
В представения по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК отговор към въззивната жалба от
страна на въззиваемите страни се сочи, че:
- по делото не било доказано реализирането на посочените в акта за държавна
собственост придобивни основания, тъй като по отношение на цитираното
във въззивната жалба ПМС № 1/1981 г. било налице произнасяне на КС с
решение № 12 от 1993 г., в което било прието, че за МС не съществувало
правно основание да отчуждава безвъзмездно с административен акт
внесените от кооператорите в ТКЗС земеделски земи, поради липса на
нормативно предвиден ред за отчуждаване, като доколкото в АДС като бивш
собственик бил посочен именно АПК, то ответникът е следвало да ангажира
доказателства за заплатено обезщетение, което обаче не било сторено;
- допълва се, че районът на процесния имот никога не е бил част от ТКЗС или
АПК, поради което приложение на посоченото ПМС поначало било
невъзможно;
- акцентира се, че е невъзможно придобиването на собствеността да се е
случило по силата на РП, одобрен със заповед през 1985 г., като по отношение
на недвижимия имот не било установено да е налице реализация на
обществено мероприятие, респ. не се съдържали данни за провеждано
отчуждаване, като самата заповед за одобряване на ЗРП по чл. 22 ЗТСУ (отм.)
не притежавала непосредствен отчуждителен ефект; представят се и правни
2
съображения по отношение приложението на плана, приет при действието на
ЗПИНМ (отм.);
- по отношение на приложението на параграф 42 от ПЗР ЗИД ЗОС се
акцентира, че по делото не било установено процесният имот да е обслужвал
каквито и да е било потребности на населението, като според СТЕ към 1999 г.
действително е бил действащ плана от 1985 г., но ответникът не успял да
докаже, че имотът попадал в изменения на ПР, касаещи обществени
мероприятия;
- възразява се срещу твърденията за безстопанственост на спорния имот, тъй
като всички разписни листове установявали наличието на собственик в
лицето на наследодателя на въззиваемите, като по делото било установено
основанието, на което е започнало владението.
Съдът, при извършената проверка намира въззивната жалба за допустима като
подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес,
срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване. Същата е
редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
Предвид изложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за
разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание на
22.10.2024 г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните, като на
жалбоподателя да бъде изпратен и препис от отговора на въззиваемите.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Бл.град: _______________________
3