№ 806
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503449 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 4239/15.07.2020г, постановено по гр.д.№ 16021/2014г по описа на СГС,
I-12 с-в, по иск с правно основание чл.43, ал.1, б.”а” ЗН вр. с чл.13, предл. последно от ЗН на
Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН ********** е призната унищожаемост на
саморъчно завещание от 20.09.2013г, изготвено от Л. Д. Д. в полза на С. Н. Ц.. Признато е за
установено по иск с правно основание чл.108 ЗС на Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н.
Ц. с ЕГН **********, че ищецът е собственик на ½ ид.ч от ателие, находящо се в гр.***, ул.
„*** №7, с площ от 70.60кв.м., заедно с мазе с площ от 46.10кв.м. и е осъдена С. Н. Ц. да
предаде на Л. Д. Д. владението върху описания недвижим имот. Отхвърлени са исковете по
чл.42, б.”б” от ЗН във вр. с чл.25, ал.1 ЗН, чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД, чл.43, ал.1, б.”б”,
предл.2-ро и 3-то от ЗН във вр. с чл.29 ЗЗД и чл.30 ЗЗД. Осъдена е С. Н. Ц. да заплати на Л.
Д. Д. 6 440лв. за съдебни разноски.
Решението е обжалвано от С. Н. Ц. с ЕГН **********, чрез адв.Д.К. от САК, в частта
му, с която е уважена исковата претенция по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН вр. с чл.13, предл.
последно от ЗН на Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН ********** за
унищожаемост на саморъчно завещание от 20.09.2013г, изготвено от Л. Д. Д. в полза на С.
Н. Ц., с която е признато за установено по иск с правно основание чл.108 ЗС на Л. Д. Д. с
ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН **********, че ищецът е собственик на ½ ид.ч от
ателие, находящо се в гр.***, ул. „*** №7, с площ от 70.60кв.м., заедно с мазе с площ от
46.10кв.м. и е осъдена С. Н. Ц. да предаде на Л. Д. Д. владението върху описания недвижим
имот, с доводи, че е неправилно. Сочи, че по време на съставяне на завещанието Л. Д. е била
пълнолетна, не е била поставена под запрещение, била е способна да действа разумно и да
ръководи постъпките си, не е страдала от заболяване, което й е попречило да действа
разумно. Не е установено да е страдала от душевна болест или слабоумие, които да са я
възпрепятствали да действа разумно, което се установява от събраните по делото
1
доказателства и съдебно-психиатрични експертизи. Поддържа доводи, че свидетелката О. И.
е роднина на ищеца, поради което показанията й следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид нейната заинтересованост.
Същата не е присъствала при съставяне на завещанието, поради което не е възможно да е
имала преки впечатления от състоянието на завещателката.
Възразява срещу приетото заключение на комплексната СМЕ, изготвено от
пулмолог, офталмолог и невролог, за което излага доводи, че не е обективно, а почива на
предположения, вероятности. Позовава се на заключението на вещите лица, изготвили
първоначалната /единичната/, тройната и допълнителната съдебно психиатрични експертизи
и обясненията на личния лекар на Л. Д., че е била в пълно съзнание, адекватна и контактна.
Като довод, че Л. Д. е била способна да действа разумно и е разбирала значението и
правните последици на акта, който състава, сочи множеството сделки и административни
документи, представени по делото, които установяват, че завещателката е умеела да се
грижи за имуществото си и да го управлява адекватно.
Сочи, че мотивите на първоинстанционния съд са бланкетни, лаконични, без
конкретика. Неправилно е била разпределена доказателствената тежест на страните, като
ищецът е следвало да установи твърденията си дали лицето е било способно да завещава. Не
са анализирани всички доказателства по делото в тяхната съвкупност.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му части, да се отхвърлят
исковите претенции по чл.43, ал.1, б.”а” ЗН и по чл.108 ЗС и да се присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът-Л. Д. Д., представляван от адв. А.П., е оспорил жалбата като
неоснователна. Сочи, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа, че
заключенията на вещите лица по съдебните експертизи установяват недееспособността на
завещателката. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-Л. Д. Д. е посочил в исковата молба, че на 13.05.2014г в гр.С., в
кантората на нотариус К., вписана под № 200 в Нотариалната камара, му е било обявено
саморъчно завещание от 20.09.2013г. на Л. Д. Д. в полза на С. Н. Ц. за имот, който не е
индивидуализиран. Притежавал нотариални актове № 176, том II, н.д. № 4507/1996г. и НА
№ 143, том IIIIХV, н.д. № 42270/97г. на Първи нотариус към СРС като единствен наследник
по закон и на двамата си родители Л. и Д. Д. за имот, находящ се на ул. „***” №7, в гр.***.
Възразил е, че завещанието не е изпълнено от покойната му майка Л. Д., тъй като в него има
три различни почерка и допълнително поставяне на подписа на майка му. Документът е бил
антидатиран, не е съставен към 2013г. Поддържал е, че майка му не е била добре
психически, не е била способна да действа разумно и макар да не е била поставена под
запрещение, не е разсъждавала нормално, липсвал й здрав разум и не е могла да ръководи
постъпките си, като такова е било състоянието й и към момента на съставяне на
завещанието. Алтернативно е посочил, че ако завещанието е било написано и подписано от
майка му, то същата не е знаела какво подписва, направила го е под заплаха и принуда.
Претендирал е да се постанови решение, с което да се обяви завещанието за нищожно или
унищожаемо и да се осъди ответницата да му предаде собствеността и владението върху
процесния имот.
2
Ответницата С. Н. Ц., представлявана от адв.Д.К. от САК, е оспорила исковите
претенции. Посочила е, че е полагала грижи за семейството на Л. Д. Д. и Д. П. Д. и е живяла
с тях в процесния имот, находящ се в гр.***, ул.”***” №7, като ответникът й е отнел
владението. Завещаният недвижим имот е бил индивидуализиран и съществува като
самостоятелно обособен имот. Завещанието е изписано и подписано от Л. Д., която е
разбирала значението на съставения акт, била е в пълно съзнание за целените правни
последици. Поддържа, че ищецът не е полагал грижи да завещателката и съпруга й, което е
мотивирало Л. Д. да състави завещанието. Същото не е било съставено под заплаха или
принуда. Претендирала е да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.43,
ал.1, б.”а” ЗН вр. с чл.13, предл.последно, и е приел, че е унищожаемо саморъчно завещание
от 20.09.2013г., изготвено от Л. Д. Д., тъй като завещателната дееспособност не е
категорично установена, здравословното състояние на завещателката е било сериозно
засегнато във физически и психически аспект. Уважил е и исковата претенция по чл.108 ЗС.
От представено по делото саморъчно завещание от 20.09.2013г се установява, че в
него е посочено, че Л. Д. Д. завещава на С. Н. Ц. собствената си ½ ид.ч. от имот: ателие с
площ от 70.60кв.м., заедно със сутерен/мазе/, общо 116.70кв.м. по НА №176, том 11, дело
№4507/1996г. и архитектурни планове от 5.11.1977г с приложения за I-ви етаж, №1,3, 6 и 7 и
за сутерен /мазе/ №1,2,3,4, и 5. С Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
13.05.2014г. процесното завещание е било обявено.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката О. Д.
И., сестра на завещателката, се установява, че е дала показания, че е разбрала за направено
завещание след смъртта й. Не са разговаряли, че има желание да завещава имот на някого.
Сестра й е била адекватна, но е имало моменти, в които е казвала неразбираеми и чудновати
неща. Смята, че не е била добре психически. Имала е дихателни проблеми, белодробни
спазми и затова я е посещавал доктор. Имали са навик да си споделят всичко, но не й е
казвала за завещание. Знае, че е съжалявала, че ответницата е била изоставена в дом и е била
болна. Заявила е, че не е присъствала по време на съставяне на завещанието. Виждала е С.,
която е идвала в събота и неделя да почисти двора.
Свидетелката М. Г. Ж. е дала показания, че познавала Л. Д. от 65 години, тъй като са
били съученички, както и ответницата, от когато е започнала да помага в дома на Л..
Отношенията между тях са били отлични, като между майка и дъщеря. Л. й споделила, че
иска да завещае една част от ателието на С., за да остане да се грижи за нея и сина й. Казала
й, че е направила завещание и я помолила да го подпише. Това станало няколко месеца
преди тя да почине. Л. е можела да гледа телевизия, да пише, разсъждавала, имала малко
проблеми със зрението. Направили й операция на едното око и след нея е виждала. Дала е
показания, че не знае къде е бил ищецът на 20.09.2013г. Завещанието е било оформено
няколко месеца преди смъртта на завещателката. Не е присъствала на съставянето му, а го е
подписала след като е било вече написано. Л. е искала завещанието да не се вижда от Л. и я
помолила да го сложи в едно чекмедже. Придружавала е Л. в болницата поради проблеми
със зрението.
Свидетелят Е. А. Д. е дал показания, че на 20.09.2013г. Л. е бил в Сърбия, за да
придружи леля си. Чувал е от Л. да казва, че няма да прави завещание, защото има само един
наследник-Л.. Виждал е С. да помага на Л., за което й е било заплащано.
От заключението на съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът за
„завещател” в ръкописно написаното завещание с дата 20.09.2013г и завещател Л. Д. Д., не е
положен/изпълнен/ от Л. Д. Д.. В заключението по тройната съдебно-графическа експертиза
3
е посочено, че ръкописният текст, с който е изписано завещанието, е от Л. Д.. Подписът,
положен в графата „Завещател”, е положен от нея, но вероятно в период, предхождащ
датировката на документа. Не е възможно да се даде категоричен отговор дали завещанието
е изписано на датата, нанесена в него или е било антидатирано.
По делото е изслушано заключение на съдебно-психиатрична експертиза/л.280-285/,
изготвено от в.л. д-р Е. М., съгласно което починалата Л. Д. е страдала приживе от мозъчно-
съдова болест с неврозоподобни оплаквания, не са отбелязани психотични и дементни
симптоми. През 2007г при нея е регистрирано смесено тревожно-депресивно състояние,
преценено като умерено тежък епизод на Рекурентно депресивно разстройство, като
описаната тежест на заболяването отхвърля възможността да се обсъжда нарушение или
загуба на базисните психични годности. Няма данни след тази дата за последващи
депресивни епизоди или хронифициране на болестната симптоматика, включително и към
времето на изготвяне на процесното завещание. Л. Д. е била в състояние да разбира
свойството и значението на съставяните от нея документи и да ръководи постъпките си. Ако
е изготвила процесното завещание, същата е разбирала значението и правните последици на
акта, който извършва. Няма медицински основание да се обсъжда недееспособност.
От заключението на тройната съдебно-психиатричната експертиза /л.331-340/,
изготвена от вещите лица д-р В. Т. В., д-р Р. Ц. К. и д-р Н. Д. Я., се установява, че няма
данни Л. Д. да е провеждала стационарно психиатрично лечение или да се е водила на учет
към някое психиатрично заведение. От наличната документация по делото се установява, че
е страдала от ХОББ и е била на апаратно лечение с кислород. Представената епикриза за
болнично лечение 21.09.2012г. до 28.10.2012г не съдържа данни за психиатрични смущения,
консултации или лечение, преценена е за адекватна и контактна. В Етапната епикриза от
ОПЛ е вписано, че е била консултирана от психиатър на 13.09.2012г, една година преди
завещанието, но не е било уточнено поради какви смущения и какво е било заключението на
психиатъра, не е била представена медицинска документация или данни за лечение. Едната
хипотеза е, че на Л. Д. е била необходима клинична консултация, но не може да се отхвърли
и хипотезата, че е извършена, за да се преценят годностите й да прави свободно
волеизявление. Към тази област косвено се отнасят и смущенията, регистрирани от ОПЛ на
2.09.2013г, поради което Л. Д. била консултирана от невролог. ОПЛ я преценила, че е била в
пълно съзнание, адекватна и контактна, не са предписвани лекарства с насоченост към
съдово-мозъчна патология или психична патология. При ХОББ постелният режим и
кислородно насищане биха могли да имат отношение към адекватността на решенията на
такъв пациент само ако са съпроводени с промени в съзнанието. Осемдесетгодишната
възраст сама по себе си не е препятствие да се вземат адекватни решения, освен ако не е
съпроводена от тежки психични смущения. Дали такова лице може да изпадне в състояние
на психически афект, в който момент може да извърши нещо въпреки волята си и без да
разбира какво прави, изисква най-напред прецизно изясняване на категорията психичен
афект.
Посочили са, че са налице документи, които потвърждават, че Л. Д. е страдала
приживе от психично заболяване. Бил е извършен психиатричен преглед и е било
предписано лечение през 2007г. Имала е рецидивиращо депресивно разстройство, епизод
умерено тежък, но няма представени доказателства, че е разгърнала този епизод и след това.
Съществена особеност е типа протичане на заболяването-с епизоди и пълноценни ремисии,
равнозначни на психично здраве. Има данни в етапна епикриза от ОПЛ за психиатрична
консултация през 2012т, причината за която не е уточнена. При отсъствие на медицински
документи или свидетелски показания, относими към момента на съставяне на оспорваните
документи за нарушени психични годности, е прието, че Л. Д. е могла да разбира свойството
и значението на съставените от нея документи и да ръководи постъпките си. Няма
4
доказателства, че при съставяне на процесното завещание Л. Д. е била недееспособна и не е
разбирала значението на правните последици от акт, който съставя.
В съдебното заседание на 5.10.2017г вещите лица са заявили, че по делото няма
данни на какъв апарат е била поставена завещателката, за да се направи извод дали това
състояние на починалата е поставило същата във физическа или психологическа зависимост
от други лица. Нямало данни по делото след 2007г починалата да е била лекувана от
депресивно състояние, поради което са приели, че констатираното преди това такова
състояние е било преодоляно, излекувано. Обичайно пациентът, страдащ от депресивно
състояние, е в определена по.-малка или по-голяма степен зависим и податлив на странично
влияние, но това зависи от конкретната личност. Възможно е съответното лице да изпитва
чувства на вина и да потъне в своя свят, да не изпитва никаква зависимост от други лица, да
отхвърли всякакви интервенции върху неговата личност и психика. Евентуално констатации
на доктор-пулмолог биха могли да дадат база да се направят изводи във връзка с това как
използването и действието на кислородния апарат се е отразило върху конкретното
психическо състояние на съответното лице.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.393- 396/, изготвено от
доц.д-р М.С.- пулмолог и алерголог, д-р Н. Щ.-офталмолог, д-р С. Г. Н.-невролог, се
установява, че на база данните от епикризите Л. Д. е била в напреднала възраст, при която
на базата на тютюнопушене и БА с голяма давност 15-20години, заболяването се е
усложнило с ХОББ и поствъзпалителна пулмофиброза в основата, с вторични ретракционни
бронхиектазии. Постепенно се е развила и болестта ХОББ и хронично белодробно сърце.
Оформената хронична пулмопатия трудно се е повлиявала от домашно лечение с
бронходилататори, включително и с кислород, с резултат хипоксемия /намален кислород в
кръвта/, и се е стигало до кислороден глад, от който страдат всички органи и системи с тай-
голяма чувствителност клетките на централната нервна система. Имала е симптоми на
задух, тахипнея и цианоза, главоболие, световъртеж, когнитивни нарушения и в най-
тежките случаи-промени в съзнанието, видно от амб. лист № 364/14.03.2014г., където е
отразено, че е била сомнолентна, трудно контактна с хоризонтален нистагъм наляво. Била е
зависима от лица, които са се грижили за нея и лечението й, особено с кислородната
апаратура, жизнено важни за нейното съществуване. При едно спиране на подаването на
кислород по различни причини, е било възможно да се стигне до задълбочаване на
мозъчната хипоксия със загуба на съзнание. Знаейки това е била неспокойна, изпитвала е
страх и несигурност, които са я правили зависима и внушаема.
Вещото лице офталмолог е дало заключение, че лицето Л. Д. е имало катаракта и
макулна дегенерация на двете очи. Имала е загуба на дясното око. През 2012 лявото око е
имало намалено до 50% зрение, което до 2014г е намаляло още поради прогресиращият ход
на заболяването. Можела е да се обслужва вкъщи, тъй като е имала остатъчно периферно
зрение, което също е намалено и влошено поради катаракта. Не е виждала да чете с дясно
око и много малко е виждала с ляво око.
Вещото лице невролог е посочило, че напредналата възраст, придружаващата
хронична пулмопатия, промяната в АКР и кръвно-газовите параметри, както и
необходимостта от ползването на кислороден апарат са факти, които водят до извод, че Л. Д.
е имала хронично-мозъчно-съдова недостатъчност със съдова деменция.
В съдебното заседание вещото лице Ненова е посочило, че през периода 2012-2014г
Л. Д. не е имала централно зрение и поради това не е могла да чете, съответно да пише или
да се разписва. Констатираният тремор при лицето принципно е позволявал да се изписва
текст. Вещото лице Д. е уточнило, че завещателката е имала тежка дихателна
недостатъчност, което е наложило употреба на специализиран апарат, но това не е
5
подобрило нейното състояние, което е повлияло на психиката. Според показателите на
дишането, лицето не е могло да разсъждава съвсем адекватно. Белодробното заболяване е
било пречка да ръководи адекватно действията си. При такива болни се получават страхове
и халюцинации. Реакциите им стават неадекватни поради липсата на приток от кислород
към мозъка. Вещото лице Щ. е посочила, че завещателката е можела да вижда, доколкото се
е ориентирала в пространството, но не и да пише. В центъра на зрителното й поле е имало
едно черно петно, а всичко останало е било пречупено извън това петно. Не е могла да се
разпише, а е следвало да й се оказва помощ от друго лице, което да й държи ръката.
В допълнителната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р
В., д-р К. и д-р Я., е посочено, че не намират основания за промяна на заключението си след
запознаване със заключенията на пулмологичната, офталмологичната и неврологична
експертиза и с документите по делото. Заявили са, че Л. Д. е могла да разбира свойството и
значението на съставените от нея документи и да ръководи постъпките си и че няма
доказателства при съставянето на процесното завещание да е била недееспособна и да не е
разбирала значението на правните последици от акта, който съставя.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ вр. с чл.13 от Закона за
наследството за унищожаемост на завещателно разпореждане, поради това, че е направено
от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Способност за
завещаване е налице, когато кумулативно са изпълнени условията на чл.13 ЗН: завещателят
да е навършил 18 години, да не е поставен под пълно запрещение поради слабоумие и да е
способен да действа разумно. Завещателната дееспособност трябва да съществува към
момента на изразяване на волята на завещателя, към момента на изготвяне на завещанието в
писмен вид и неговото подписване. Недееспособността, която предхожда или следва
съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна.
Страната, която твърди, че завещателят не е бил в състояние да действа разумно и
затова завещанието е недействително, е длъжна да установи наличието на този факт, като
доказването трябва да бъде пряко и пълно. Касае се за факт, свързан с проява на воля, което
обстоятелство следва да се докаже от онзи, който го твърди.
Саморъчното завещание според българския Закон за наследството е личен, формален
и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и
облечена във форма, предвидена по закон, волята на лицето-завещател. Завещанието е
едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или
част от имуществото си в полза на друго лице за след смъртта си.
По аргумент за противното, от чл. 13 ЗН следва, че не могат да се разпореждат със
своето имущество за след смъртта си чрез завещание неспособните да действат разумно.
Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но
поради друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им
здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е
трайно или кратковременно, е без значение. Важното е то да е съществувало по
времеизвършването на завещанието. /Така Решение № 330 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 731/2008 г., I г. о., ГК./
От обсъдените по делото психиатрични експертизи и медицинска документация се
установява, че вещите лица са категорични, че Л. Д. е била в състояние да разбира
свойството и значението на съставяните от нея документи и да ръководи постъпките си. Ако
6
е изготвила процесното завещание, същата е разбирала значението и правните последици на
акта, който извършва. Няма медицински основание да се осъжда недееспособност при
отсъствие на медицински документи или свидетелски показания, относими към момента на
съставяне на оспорваните документи за нарушени психични годности, поради което Л. Д. е
могла да разбира свойството и значението на съставените от нея документи и да ръководи
постъпките си. Няма доказателства, че при съставяне на процесното завещание Л. Д. е била
недееспособна и не е разбирала значението на правните последици от акт, който съставя.
Първоначалното си заключение вещите лица от тройната СПЕ са потвърдили в
допълнително изготвено заключение, след запознаване със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от вещи лица пулмолог, невролог и офталмоблог.
Действително вещите лица-психиатри са установили, че завещателката Л. Д. е
страдала приживе от мозъчно-съдова болест с неврозоподобони оплаквания, но не е имала
психотични и дементни симптоми. През 2007г е било регистрирано смесено тревожно-
депресивно състояние, преценено като умерено тежък епизод на Рекурентно депресивно
разстройство, но описаната тежест на заболяването отхвърля възможността да се обсъжда
нарушение или загуба на базисните психични годности.
Не е имало данни на завещателката да е провеждано психиатрично лечение или да се
е водила на учет. Наличието на заболяването ХОББ, апаратно лечение с кислород, не водят
до извод, че е била неадекватна и неконтактна. Констатацията за наличието на психично
заболяване е за през 2007г., като изрично е посочено, че за след този момент няма данни за
развитие на заболяването. Наличието на епикриза за болнично лечение за периода
21.09.2012г до 28.10.2012г., като по-близък период до датата на завещанието /20.09.2013г./,
също не съдържа данни за психиатрични смущения, като консултацията от психиатър на
13.09.2012г не е посочено за какво е извършена.
Тройната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от пулмолог, невролог и
офталмолог с данни, че наличните заболявания са довели до физическа невъзможност
завещателката да вижда добре и наличието на съдова деменция с ползване на кислороден
апарат поради дихателна недостатъчност, не могат да оборят заключението на вещите лица
по съдебно-психиатричните експертизи. Освен това следва да се съобрази, че наличието на
намален кислород в кръвта, задух, тахипнея, цианоза, главоболие, световъртеж, когнитивни
нарушения с промени в съзнанието, сомнолентност, и нестагъм наляво, са отразени в
амбулаторен лист № 364/14.03.2014г., което е в значителен период след датата на изготвяне
на завещанието. Даденото заключение е доказателствено средство, което служи на съда за
разкриване истината по делото, като съдът не е обвързан от заключението и го обсъжда
наред с всички други доказателства по делото и го преценява заедно с установените факти
по свое вътрешно убеждение. /Виж Решение № 315/25.10.2013 г., постановено от състав на
IV ГО на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г./ Същото следва да се обсъди заедно с другите,
ангажирани по делото доказателства-гласни, медицинска документация, както и
експертното заключение на психиатрите по СПЕ, поради което не може да се приеме, че
установява, че завещателката е била неспособна да действа разумно. Дори и да се приеме, че
е страдала от посочените в тази експертиза заболявания, то същите не водят до извод, че са
причинили невъзможност да разбира свойството и значението на своите действия и да ги
ръководи. Липсват обективни данни—медицинска документация или други доказателства
относно психическото състояние на завещателката вследствие на нейните заболявания.
Същите не са довели до невъзможност да изрази волята си за разпореждане с имуществото
си за след своята смърт, т.е. до завещателна недееспособност. Дори и частичното
нарушаване на способността на завещателката да разбира свойството и значението на
постъпките си, не означават неспособност да се действа разумно, а следователно и да
завещава по смисъла на чл.13 и чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН. /В този смисъл Решение №
7
1326/30.12.2008г на ВКС по грп.д.№ 5604/2007г, II ГО, ГК./
Допълнителен аргумент относно завещателната дееспособност на Л. Д. е, че е
изписала текста на завещанието, съгласно изготвените графически експертизи, като
съдържанието му разкрива способност за логично протичане на мисълта и ясен изказ.
Ангажираните свидетелски показания чрез разпит на свидетелката О. Д. И., сестра на
завещателката, че не е знаела за завещанието, както и, че Д. е говорила неразбираеми и
чудновати неща, не са в състояние да разколебаят изводите за наличие на завещателна
дееспособност. В тази връзка следва да се кредитират показанията на свидетелката М. Г. Ж.,
че завещателката й е дала да подпише изготвеното от нея завещание и тя го е подписала, че е
можела да вижда, разсъждава, както и че е водила нормален живот, макар и нуждаеща се от
чужда помощ, тъй като същата не е в роднинска връзка със страните и е имала преки
впечатления за способностите на завещателката. Възражението, че не е присъствала по
време на съставяне на завещанието не води до извод, че Д. не е изготвила същото, като
подписването от свидетел на завещанието не е й необходимо.
Неспособността да завещава не може да бъде изведена с хипотетични
предположения, а следва да бъде установена по несъмнен начин с оглед конкретното
състояние на завещателката към датата на съставяне на завещанието, което не се установява
по делото. Поради това следва да се приеме, че Л. Д. е имала завещателна дееспособност,
можела е да действа разумно и предявеният иск по чл.43, ал.1,б.“а“ ЗН вр. с чл.13 ЗН следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Исковата претенция по чл.108 ЗС също се явява неоснователна, тъй като поради
действителността на завещанието ищецът не се явява собственик на процесния имот, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се постанови, че се отхвърлят
исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден Л. Д.
Д. с ЕГН ********** да заплати на С. Н. Ц. с ЕГН ********** сумата от 4 390лв. за
направени разноски пред първата инстанция. За пред въззивната инстанция въззивницата не
е представила доказателства за направени разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4239/15.07.2020г, постановено по гр.д.№ 16021/2014г по описа на
СГС, I-12 с-в, В ЧАСТТА му, по иск с правно основание чл.43, ал.1, б.”а” ЗН вр. с чл.13,
предл. последно от ЗН от Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН ********** за
признаване на унищожаемост на саморъчно завещание от 20.09.2013г, изготвено от Л. Д. Д.
в полза на С. Н. Ц., с което признато е за установено по иск с правно основание чл.108 ЗС на
Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН **********, че ищецът е собственик на ½
ид.ч от ателие, находящо се в гр.***, ул. „*** №7, с площ от 70.60кв.м., заедно с мазе с площ
от 46.10кв.м. и е осъдена С. Н. Ц. да предаде на Л. Д. Д. владението върху описания
недвижим имот и е осъдена е С. Н. Ц. да плати на Л. Д. Д. 6 440лв. за съдебни разноски,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.43, ал.1, б.”а” ЗН вр. с чл.13, предл. последно
8
от ЗН, предявен от Л. Д. Д. с ЕГН ********** против С. Н. Ц. с ЕГН ********** за
обявяване унищожаемост на саморъчно завещание от 20.09.2013г, изготвено от Л. Д. Д. в
полза на С. Н. Ц..
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.108 ЗС от Л. Д. Д. с ЕГН ********** против
С. Н. Ц. с ЕГН **********, за признаване, че ищецът е собственик на ½ ид.ч от ателие,
находящо се в гр.***, ул. „*** №7, с площ от 70.60кв.м., заедно с мазе с площ от 46.10кв.м. и
за осъждане на С. Н. Ц. да предаде на Л. Д. Д. владението върху описания недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
С. Н. Ц. с ЕГН ********** сумата от 4 390лв. за направени разноски пред първата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9