Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260029, 16. 06. 2021 година гр. Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Търговище наказателна
колегия
На двадесет и осми април две хиляди, двадесет и първа година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ
МИТЕВ
Секретар:
Ирина Василева
Като
разгледа докладваното от съдия МИТЕВ ВНЧХД №
20 по описа за 2021 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ц.И.,***
– защитник на подс. Т.И.М. *** и адвокат Е. Р. *** – защитник на подс. К. Р. Х. *** срещу присъда № 260011 от 01. 12. 2020 год. по НЧХД № 100/2020 год. на РС –
Търговище. Считайки присъдата за незаконосъобразна и необоснована, молят за
нейната отмяна и
постановяване
на нова, с която да бъдат признати за невинни и
оправдани, ведно с последиците от това в гражданската и част. Жалбата се
поддържа в с.з. на същите основания от защитата на М.. Защитата на подс. Х.
пледира за оправдаване по две от обвиненията – по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал.
1 от НК и изменение в останалата и част – по чл. 130, ал. 1 НК. Моли се за
освобождаване на подс. от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК и
налагане на наказание „глоба“. Моли се за намаляване на присъденото от
първостепенният съд обезщетение да бъде намалено съобразно практиката на съда.
Двамата
подсъдими, редовно призовани, не се явяват в с. з.
Повереникът
на частния тъжител, адвокат А.М. ***, считайки присъдата за правилна и
законосъобразна, а жалбите за неоснователни, моли да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, след преценка на оплакванията по жалбата и изцяло
правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1
от НПК, установи следното:
Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, но пресъдата страда от
неотстраними от настоящата инстанция пороци,
поради което следва да бъде отменена.
Пред първоинстанционният съд делото е
образувано по тъжба на С.М.К. *** срещу Т.И.М. и К. Р.Х., двамата от с. ***,
общ. *** с обвинения, както следва:
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище, подс. Т.М. се заканил на С.К. с престъпление
против неговата личност – че ще го убие, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.
1 НК;
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище, подс. Т.М. казал нещо унизително за честта и
достойнството на С.К. в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК;
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище Т.М. причинил на С.К. разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и 129 НК – престъпление по чл. 130 ал. 1 НК;
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище, подс. К.Х. се заканил на С.К. с престъпление
против неговата личност – че ще го убие, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.
1 НК;
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище, подс. К.Х. казал нещо унизително за честта и
достойнството на С.К. в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК;
-
За това, че на 01. 08. 2019 год.
в с. Черковна, общ. Търговище К.Х. причинил на С.К. разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и 129 НК – престъпление по чл. 130 ал. 1 НК;
Предявен
е и граждански иск срешу подсъдимите – от двамата се претендират по 3500 лева
неимуществени вреди за причинената телесна повреда и 1500 лева за причинени
неимуществени вреди за престъплението по чл. 146, ал. 1 НК. Гражданските искове
са приети за съвместно разглеждане в процеса.
В
няколко открити с. з. РС - Търговище разгледал делото и постановил присъдата в
следния смисъл:
Подс.
М. бил признат за виновен, съответно му били наложени наказания, както следва:
-
по чл. 144, ал. 1 НК – ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
-
по чл. 146, ал. 1 НК – „глоба“ в
размер на 1000 лева.
-
по чл. 130, ал. 1 НК – ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода
На
осв. Чл. 23, ал. 1 НК съдът определил общо наказание на подс. М., налагайки му
най – тежкото – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК
отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На
осн. чл. 23, ал. 3 НК към така определеното наказание ЛОС съдът присъединил и
наказанието глоба в размер на 1000 лева.
Подс.
Х. бил признат за виновен, съответно му били наложени наказания, както следва:
-
по чл. 144, ал. 1 НК – ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
-
по чл. 146, ал. 1 НК – „глоба“ в
размер на 1000 лева.
-
по чл. 130, ал. 1 НК – ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода
На
осв. Чл. 23, ал. 1 НК съдът определил общо наказание на подс. Х., налагайки му
най – тежкото – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на осн. чл. 66, ал. 1 НК
отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На
осн. чл. 23, ал. 3 НК към така определеното наказание ЛОС съдът присъединил и
наказанието глоба в размер на 1000 лева.
Подс.
М. бил осъден да заплати на тъжителя К. сумата от 1000 лева, като обезщетение
за причинени от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК неимуществени вреди, а в
останалата му част иска бил отхвърлен като неоснователен. За престъплението по
чл. 146, ал. 1 НК, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, подс. бил
осъден да заплати на тъжителя сумата от 800 лева, отхвърляйки го, като
неоснователен над този размер.
Идентична
е присъдата за подс. Х. в гражданската част - бил осъден да заплати на тъжителя
К. сумата от 1000 лева, като обезщетение за причинени от престъплението по чл.
130, ал. 1 НК неимуществени вреди, а в останалата му част иска бил отхвърлен като
неоснователен. За престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, подс. бил осъден да заплати на тъжителя сумата
от 800 лева, отхвърляйки го, като неоснователен над този размер.
В
тежест на двамата подсъдими били присъдени разноските по делото.
Както
беше отбелязано по – горе, процесната присъда страда от неотстраними пороци,
поради което следва да бъде отменена изцяло.
В
какво точно се изразяват те.
При
първоначалното предявяване на тъжбата, съдия – докладчик е оставил същата без
движение, давайки седемдневен срок за отстраняване на констатирани непълноти,
изразяващи се в „неконкретизиране как точно е бил обиден тъжителя, както и къде
са извършени престъпленията“.
Процесуалният
представител на тъжителя, в „уточняваща“ тъжба подробно описал хронологията на
събитията, включвайки и обстоятелството, че освен нанесените обиди към тъжителя
и семейството му, двамата подсъдими са се заканили с убийство на К..
По
делото са приложени НЧХД № 751/2017 год. по описа на РС – Търговище, касаещи
същите страни и НДП – 07-01-2019 год. на Районна прокуратура – Търговище. В
последното, по преписка № 1099/2019 год. Районна прокуратура – Търговище, се е
произнесла с постановление ЗА ОТКАЗ да се образува досъдебно производство.
Преписката касае същият случай, който е описан в тъжбата за образуване на НЧХД
№ 100/2020 год. на РС – Търговище. Мотивите за отказа да се образува ДП срещу М.
и Х. били, че от извършената проверка не са събрани данни за извършено престъпление
от общ характер, а за такива по чл. 130, ал. 1 и чл. 144, ал. 1 НК /закана
против личността/.
Въпреки
това, с разпореждане от 11. 03. 2020 год. съдия – докладчик дал ход на тъжбата
със посочените по – горе три отделни обвинения. В случая обвинението, което
опорочава цялата присъда е това, което е формулирано относно деянието по чл.
144, ал. 1 НК - за това, че на 01. 08. 2019 год. в с. Черковна, общ.
Търговище, подс. Т.М., респ. подс. К.Х. , се заканили /всеки независимо един от
друг/ на С.К. с престъпление против неговата личност – че ще го убие, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
Чл.
144 се намира в Раздел V /принуда/ на глава ІІ /престъпления против
личността/ от Наказателния Кодекс. Алинея
1 на чл. 144 криминализира следното: „който се закани на другиго с престъпление
против неговата личност, или имот, или против личността, или имота на негови
ближни, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му …./ В алинея 3 на същия текст е предвидено, че „ако деецът
се е заканил с убийство, или деянието е извършено …/. Т. е . законодателят е
предвидил специална защита върху най - висшето човешко благо – живота. По тази
причина и деянията по чл. 144, ал. 3 от НК се преследват от държавата, или
казано по друг начин, касае се за престъпление от общ характер. /виж чл. 161 НК/.
Включването
на термина „че ще го убие“ в диспозитива на обвинението води до
единствения извод, че се касае за деяние по чл. 144, ал. 3 НК. Доколкото по
делото е представена прокурорската преписка с която се отказва образуване на
ДП, възможно е това да е заблудило съдия – докладчика, но въпреки това, в този
си вид, обвинението е предявено неправилно. Действията на съда са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните /чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК/,
което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за
отмяна на присъдата.
Следва
да се отбележи, че в проведените съдебни заседания, голяма част от свидетелите
потвърждават соченото в тъжбата – че двамата подсъдими са се заканили с
убийство на тъжителя. Това е прието и в мотивите към присъдата и в тази връзка,
настоящият съд намира, че въпреки първоначалното неправилно формулирано
обвинение, след приключване на съдебното следствие, първоинстанционният съд е
разполагал с достатъчно гласни доказателства, обосноваващи престъпление по чл.
144, ал. 3 НК. Правилно в случая би било РС – Търговище, на осн. чл. 287, ал. 7 НПК, да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на Районна
прокуратура. Защото доказателствата, събрани в съдебно заседание, определено са
по – стойностни, разбира се и по – достоверни /дадени под клетва/ от тези
събирани от органите на полицията при извършване на предварителната проверка по
преписка вх. № 1099/2019 год. на Районна прокуратура – Търговище.
С
оглед изложеното до тук, настоящата инстанция намира, че процесната присъда
следва да бъде отменена, а делото върнато на РС – Търговище. При новото
разглеждане на делото, следва съдия – докладчика внимателно да прецизира
обвиненията, като съобрази обстоятелствата, изложени в тъжбата, с които следва
двамата подсъдими да бъдат предадени на съд, или, ако намери, че са на лице
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - по чл. 144, ал. 3
от НК - материалите да се изпратят на Районна прокуратура – Търговище.
Водим от горното и на
основание чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда №
260011 от 01. 12. 2020 год ,
постановена по НЧХД № 100 / 2020 год.
от Районен съд - Търговище.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Търговище за разглеждането му от друг състав,
съобразно дадените по – горе указания.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.