Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49 06.01.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на десети декември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена
Ковачева
Секретар: Мирослава Енчева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 7697 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г.И., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. ******”, **, представлявано от Х*И* И*, с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата от общо 4007,11 лева, от които сумата от
3267,22 лева главница, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия
за периода от м. 11.2007 г. до м. 07.2011 г., сумата от 661,32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 19.08.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 78,57 лева, представляваща
направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № *****/2011 г. на БРС и е образувано изп. д. № *****
по описа на ЧСИ И*М*.
Ищецът твърди,
че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като задълженията са погасени по
давност.
Моли съда да
уважи иска и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Процесуалният
представител на ответника е оспорил предявения иск. Изложил е доводи, че са
неоснователни на твърденията за изтекла погасителна давност на задълженията,
тъй като в изпълнително дело № *****/2011 г. по описа на ДСИ Т* М* давността е
прекъсвана многократно с осъществените изпълнителни действия в периода 2011 г.
– 2013 г. През м. 09.2016 г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ЧСИ И* М*, като по същото са
извършвани изпълнителни действия в периода 2016 г. – 2018 г. Ето защо счита, че
давността за процесните вземания многократно е прекъсвала и към настоящия
момент не е изтекла.
Моли съда да
отхвърли предявените искове и да осъди ищеца да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация
на предявените искове е чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Видно от приложените преписи на изп.
дело № ***** по описа на ДСИ при РС – Бургас и изп. д. № ****** по описа на ЧСИ И* М* те са образувани по молба
на „Топлофикация - Бургас” ЕАД по издаден срещу И. изпълнителен лист от 17.10.2011 г. по ч. гр. д. № *****/2011
г. на БPC. Първото е образувано
на 17.11.2011 г. На 01.12.2011 г. е наложен запор върху товарен автомобил на
длъжника. На 16.12.2011 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „*****
България“ ЕАД и „**** банк“ АД. На 17.04.2012 г. е насрочен опис на запорирания
автомобил за 08.05.2012 г., който е отменен. На 16.05.2013 г. отново е насрочен
опис на движими вещи на длъжника, но той не е извършен. По молба на взискателя
изпълнителното дело е прекратено с постановление от 08.08.2016 г., влязло в
сила на 19.08.2016 г.
На 02.09.2016
г. е подадена от взискателя молба до ЧСИ М* за образуване на изпълнително дело
въз основа на същия изпълнителен лист. На 21.09.2016 г. е наложен запор върху товарен
автомобил на длъжника. Наложен е запор върху банкова сметка *** И. в „******* Булбанк“
на 20.09.2018 г.
При така
установените извършени по двете изпълнителни дела действия съдът намира
предявения иск за неоснователен.
От представения по делото
изпълнителен лист от 17.10.2011 г. и направената от съда справка в деловодната
програма за движението по ч. гр. д. № ******/2011 г. на БРС се установява, че
изпълнителният титул е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, срещу която в срок не е подадено възражение. За основателността на претенцията в настоящото производство следва
да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл
изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване. С изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК длъжникът
вече няма възможност да оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се
стабилизира. Нейното атакуване може да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК,
но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след
изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичения срок по чл. 414 ГПК
е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното производство, като
е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен впоследствие
отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. В случая давността за
вземанията е
започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила на 06.10.2011 г.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно
т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие“. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.,
ІV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, обаче е пояснено, че
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
последното разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. В случая съдът намира, че последното валидно
изпълнително действие по първото
изпълнително дело № ******* по описа на ДСИ при РС – Бургас е извършено на 16.12.2011 г. с налагането на запор
на банкови сметки на длъжника, като изпълнителното дело
е прекратено по силата на закона на 16.12.2013 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело вече е било
прекратено по силата на закона, поради което се прилага вместо цитирана т. 10
от Тълкувателното решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980 г., което
гласи, че при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира, т. е. до 16.12.2013 г. прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на
чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с
прекратяването на изпълнителното производство. От 17.12.2013 г. е започнала да тече нова тригодишна давност, която е
прекъсната на 02.09.2016 г. (към който момент 3-годишната давност не е изтекла)
с подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело и искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи. Съгласно цитираното Тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, като изпълнителните действия, извършени по
второто изпълнително дело, прекъсващи давността, са извършени на 21.09.2016 г. чрез
налагане на запор върху товарен автомобил на длъжника, и на 20.09.2018 г. чрез
налагане на запор върху банкова сметка *** И. в „****** Булбанк“. Следователно
срокът на общата тригодишна погасителна давност не е изтекъл към подаване на
исковата молба, нито дори към датата на устните състезания, поради което
решаващият състав приема, че вземането на ответника в размер на исковата сума не
е погасено понастоящем по давност и все още съществува. Ето защо предявеният иск
по чл. 439 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се дължат разноски в производството, но предвид липсата на доказателства за
реално сторени такива, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.И., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от Х*И* И*, иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 4007,11 лева,
от които сумата от 3267,22 лева главница, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за периода от м. 11.2007 г. до м. 07.2011 г., сумата от 661,32
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 19.08.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 78,57 лева, представляваща
направени от заявителя в заповедното производство разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № ******/2011 г. на БРС и е образувано изп. д. №
****** по описа на ЧСИ И* М*.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е