О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .07.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито съдебно заседание, проведено на
08.07.2020 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
Насуф ИСМАЛ -мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н.
Неделчева
ч. гр. дело №1416 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Т.М. КОМЕРС" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Цветомир Тодоров Ценов
срещу определение
№3118/21.02.2020г., с което производството по гр.д. № 20031/2019г. по описа на
ВРС, XVIII състав, е прекратено на основание чл. 130 от ГПК. Според
жалбоподателя, определението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано поради което моли да бъде отменено. Твърди, че
с исковата молба е предявил вземане, претендирано като вреда, произтичаща от
удръжка от заплатата на Петър Машев за месец декември 2014 г., като никъде не е твърдял, че предявява
частичен иск, до какъвто извод е достигнал ВРС. Излага, че в случая се касае за
претенция за периодични вземания, които въпреки, че възникват от еднакъв правопораждащ факт, следва да
бъдат предмет на самостоятелни искове, които не са частични. Като възникващи в
темпорална последователност, времето е елемент на правопораждащия фактически
състав на тези вземания и затова се касае до отделен, а не до частично заявен
спорен предмет с иска за тяхното присъждане. Позовава се и на правната теория
/проф. О. Стамболиев/, според която тази материалноправна самостоятелност на
отделните права, включени в състава на сложното правоотношение, намира
процесуален израз в това, че всяко от тях е предмет на самостоятелен иск, а при
общото им предявяване е налице обективно съединяване на искове. Поради това
счита, че когато се претендира вземането за определен период или отделно вземане включено в едно сложно
правоотношение предявеният иск не би бил
за част от размера на вземането, а за целия му размер./изрично в този смисъл 0
№ 99/12.02.2009 г. по т.д. № 681/2008 г., т.к., I т. о. на ВКС. Оспорва и
извода на първ. съд, че ищецът бил разделял цялото вземане на отделни платени
от него вноски, защото тези отделни вреди са предизвикани от
осъществяването на отделни изпълнителни действия /длъжникът нищо не е заплаща,
както приема Съдът, а имуществото му е било обект на принудително изпълнение/ и
като такива произтичат от различни деяния, възникват в различно време и се
погасяват по давност на различни дати и дори и да бяха предявени като обективно
съединени искове, то за тях е щяло да се дължат отделни такси, ответникът щеше
да има различни възражения срещу тях, а Съдът е щял да преценява поотделно
основателността на всеки отделен иск. По изложените съображения
моли обжалваното определение да бъде отменено, и делото върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия, като му бъдат присъдени
направените в настоящото производство
разноски.
Ответната
по жалбата страна е депозирала писмен отговор, чрез който я оспорва. Счита, че
изводът на ВРС за недопустимост на претенцията е правилен, предвид което моли
частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението –потвърдено.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
С
определение №3118/21.02.2020г.,
ВРС е прекратил производството по гр.д. №
20031/2019г. по описа на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 130 от ГПК, след
като е приел, че така предявеният иск се явява частичен, доколкото е предявена
само част от претенцията, произтичаща от едно и също правно основание -
злоупотреба с процесуално право /твърдените от ищеца факти напълно съвпадат по
двете дела/. Разликата в делата се явява единствено частта от цялото вземане,
която се претендира, доколкото ищецът е избрал път за защита чрез разделянето
на цялото вземане на отделни заплатени от него вноски към съдия изпълнителя въз
основа на наложения запор в изпълнителното производство за вземането. Доколкото
вече е налице произнасяне на съда с влязло в сила решение по отношение на
основанието за цялото вземане, с което е отречена дължимостта на вземането, то
последващи процеси за другите части от вземането се явяват недопустими. Налице
е сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия фактически състав,
т.е. е отречено цялото вземане. Поради това е недопустимо да пререшава спора
между страните, преразглеждайки отново основанието на вземането. С оглед на
това предявеният в настоящото производство иск се явява недопустим и
производството по същия следва да бъде прекратено.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Във
връзка с изложеното в частната жалба, и законосъобразността на обжалвания акт, настоящият
състав установи следното:
На първо място следва да се отбележи, че
съобразно разясненията съдържащи се в т.1 от Тълкувателно решение №3/2016г. на
ОСГТК, постановено по т. дело №/2016г., за да се приеме, че искът е предявен
като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че
претендира част от спорното право, част от вземането. С предявяването на
частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно
материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната
част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното
решение.
В исковата молба, по която е образувано
настоящото дело ищецът не твърди, че така предявеният иск е частичен, а само
посочва, че претенцията му е за сумата от 386.16 лв. представляваща вреда от
удръжка на трудовото му възнаграждение за м. декември 2014г. настъпила в
резултат на злоупотреба с процесуални права от ответното дружество, изразяваща
се в принудително изпълнени, проведено по
по изп. дело №637/2011г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.
Действително, касае се за част от сума,
събрана в резултат на наложена възбрана върху трудовото възнаграждение на
ищеца, в следствие на образувано принудително изпълнение, но доколкото ищецът
твърди и претендира тази сума като самостоятелно удържана – за м. декември
2014г., то настоящият състав намира, че става въпрос за самостоятелна претенция
- посочена като абсолютна стойност, и се претендира за определен период.
Според съдебната практика, характерен признак
на периодичното плащане е неговата „периодичност“
без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време,
който го прави изискуемо. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и
не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече
от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му
като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт.
Във връзка с настоящия казус следва да се
отбележи, че удръжките от трудовото възнаграждение на праводателя на ищеца са
били извършвани /по негови твърдени/ ежемесечно, в следствие на наложения от ЧСИ запор.
Според настоящия състав искът би могъл да бъде
предявен и като частичен, но доколкото ищецът го предявява самостоятелно, като
го индивидуализира в достатъчна степен за да бъде възприето вземането като
периодично, то съдът следва да разгледа иска, с който е сезиран в предметните
предели, очертани от ищеца.
Следва да се има предвид още, че след служебна
справка в деловодната система, настоящият състав установи, че между същите
страни са разгледани и постановени решения по множество дела с подобен предмет,
а именно претенции за различни месеци, като по част от делата са постановени
осъдителни, а по други –отхвълителни решения.
Предвид което обжалваното определение следва
да бъде отменено, а делото –върнато на ВРС, като с оглед наличието на решения в
различен смисъл по тези спорове, право и задължение на съда е да се произнесе
по същество на иска съобразно вътрешното си убеждение, обективно установените
факти и правилното приложение на закона.
При този изход на спора, въззивникът има право да му бъдат присъдени
направените по делото, разноски, които съдът, при липсата на списък и договор
на правна помощ, определя в размер на 15.00 лв. – представляващи сумата на внесената
държавна такса за въззивно обжалване, за която са представени доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №3118/21.02.2020г. постановено по гр. дело №20031/2019г., по описа на ВРС, 18-ти
състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №
19, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. М. Комерс“
ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Одесос“ №
20, ет. 1 сумата от 15.00 /петнадесет/
лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.