Присъда по дело №973/2017 на Районен съд - Хасково

                                                             

                                                    МОТИВИ 

                                            към присъда N 69/ 27.02.2019 година

                                     по НЧХД №973/2017година  по описа на РС-Хасково

 

 

                               Против подсъдимият  М.М.М. , със снета по делото самоличност са  повдигнати обвинения за това ,че на 30.06.2017 год. в ************  причинил на Н.Р.Н.*** телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, както и за това ,че  на 30.06.2017  година в *********** причинил наС.М.*** телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК .

                    Подсъдимият заявява ,че разбира повдигнатите му обвинения . В хода на съдебното следствие  дава  обяснения за случая,като не отричат на инкриминираната дата и място да  е имал физически  контакт,но    със съпруга и бащата на  частните  тъжители .Отрича да е   нанасял  удари по лицето и тялото  на тъжителите  ,като самия той бил наранен в конфликта .В последната си  думата подсъдимия  моли да бъде оправдан.

                   Защитникът   на подсъдимия  адв.Д.Г.     счита частното обвинение за  недоказано по изискуемия от процесуалния закон начин,съобразно описаното в обстоятелствената част на тъжбата .Счита ,че по отношение на подсъдимия М.  не са събрани данни за престъпно поведение , като извършител в причиняване на телесните  повреди на тъжителите. В хода на съдебните прения пледира за оправдаване на подзащитния си .Гражданските   искове  счита за неоснователни .

                 Частните    тъжители   изцяло поддържат тъжбата си.

                 В съдебното производство са     предявени  два граждански искове  против  подсъдимия  , които са  приети за съвместно разглеждане и решаване.

                 Повереникът на частния тъжител адв.А.П. намира частното обвинение за доказано относно време ,място и авторство на деянията  .Пледира подсъдимите да бъдат  признати за виновни по повдигнатото им обвинение за   извършено престъпление по чл.130 ал.2  от НК и да им бъде наложено  наказание.Гражданските    искове    счита за установени  по основание  и  моли да бъдат   уважени  в пълния предявен размер.

                 Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на частното  обвинение и защитата, приема за установено следното:

                 Подсъдимият М.М.М.   и частните тъжители  живеят в *************  .Съселяни са и се познават отпреди инцидента ,като  по делото не са  събрани  данни за  предходни личностни или имуществени  конфликти между тях.

                 Свидетелят М.С.М. е баща на частния тъжител  С.М.С. и съжителстващ на семейни начала с  частната тъжителка  Н.Р.Н.,която е майка и на  тъжителя С. . Свидетелят  Сеидахмед М.Х.  пък е дядо по бащина линия на частния тъжител  С.М.С. .

                От своя страна подсъдимият  М.М.М. и св. М.М.М. са братя.

                 В центъра на ****************  се намирало   питейно заведение – кръчма,ведно с магазин до него .Заведението се стопанисвало от св. Г.Р. Х. и разполагало с  монтирани  камери за видеонаблюдение , както вътре, така  и отвън  заведението.

                 На 30.06.2017г. вечерта около 22.00 часа подсъдимият  М.М.М. , заедно с брат си св.  М.М.М. отишли във въпросното   заведение  в ******* и седнали на една маса с приятели. Поръчали си алкохол и посредством  телефоните си  пускали музика на телевизора в кръчмата. По същото време, на съседна маса бил  седнал  св. М.С.М.,  заедно със свой съселянин  св. Б.Р.С.  и  консумирал  бира. Автомобилът  на  св.М.  бил спрян отвън, в близост до заведението. Подразнен  от младежката компания на съседната маса и смяната на музиката, която му се струвала силна,  св. М.С.М. отправил  забележка на компанията, в която били и двамата братя М.М.М. и М.М.М. да намалят музиката . Подсъдимият   отишъл до масата на св. М.С.М. и го попитал какво иска и защо се кара,като към него  се присъединил  и   брат му  св М.М.М. . Напрежението бързо  ескалирало и св.М.С.М. станал от масата  , излязъл пред заведението   и  отишъл до автомобила  си ,откъдето взел нещо .   Не след дълго  от заведението излязъл и  подсъдимия  М.М.М. и  тръгнал към  св.М.С.М. , но техен  съселянин/ неустановен по делото   / застанал между двамата   и с разперени встрани  ръце  на няколко пъти  препятствал движението им един към друг,успявайки  да избута   св.М.С.М.   до средата на  улицата .

       След това   от заведението излязъл  и другия брат –св. М.М.М./ облечен със светла горна дреха и тъмен къс панталон според видеотехническата експертиза/ ,заедно със  св.М.Н.М./ разпознат като лицето,облечено   със светъл  потник и къс панталон според  видеотехническата експертиза /  . На няколко пъти  подсъдимият налитал   на бой , но бил възпиран  с ръце и тяло от  съселяните  си  ,един от които  и св.Г.М. , които им действия били     заснети от монтираната пред заведението  камера № 3 , насочена към части от улицата и сгради.

        Междувременно  св. М.С.М. се бил обадил на сина си – тъжителя  С.М.С. да дойдат  и да вземат автомобила.Така  намирайки се в  близост    един до друг/  в пространството зад стълба  според заключението на видеотехническата експертиза /  подсъдимият  М.М.М. заобиколил  намиращи се  до него  св.Г.Х. и М.Н.М.  и  се приближил  до   св.М.С.М.,с който започнали да си   нанасят взаимни удари с ръце в горната част на тялото и главата . В този момент на мястото на конфликта се появили  и   двамата   тъжители С.М.С. и Н.Р.Н..     Към биещите се приближили   и другия брат св. М.М.М. , който успял да  удари с ръка   св.  М.С.М.. Подсъдимият  и  двамата свидетели М.М. и М.С.М. , заедно с  двамата тъжители ,свидетелите М.Н.М. , Г.Х. и неустановеното по делото лице   започнали да   се дърпат и бутат с ръце и тела  в пространството  зад стълба .При това дърпане   от двете страни на  св.М.М.М.  се озовали  частните тъжители. От   дърпането  блузата на св. М.М.М.  се  скъсала  ,а  намиращите  се  до него    тъжители   С.С.  и Н.  Р.Н.   били  ударени   с ръка  от него в   главата и лицето.През това време   дърпайки  и бутайки се   подсъдимият  и св. М.С.М.  паднали на улицата,завъртяли  се , при което  св.М.С.М.  застанал отгоре ,приклекнал над тялото на подсъдимия.В това положение свидетелят  успял да му   нанесе  няколко  удара  с ръце в тялото    ,преди да бъде  издърпан и отделен от лежашия на земята подсъдим.  След  това  двамата се изправили от земята,като св.М.С.М. успял да нанесе още един удар в тялото на подсъдимия .       

В един момент тъжителят  С.М.С. се отделил от групата   и след малко се върнал ,носейки    в ръка предмет, подобен на къс прът  или тънка тръба ,който впоследствие  се оказал в ръцете на св.М.М.М.  и  св. С.М.С.  ,всеки от който се  опитвал  да го вземе от другия .Към тази група спорещи се присъединили неустановена по делото жена   и св.М.Н.М.,които се отдалечили в горния край на улицата,включвайки се  в дърпането на предмета  и бутането помежду си .

Междувременно   св. М.С.М.  отишъл до автомобила си и извадил от багажната му част  продълговат предмет ,подобен на  къс  прът,с който  нанесъл удар в горната част на   главата  на подсъдимия .От  удара  се  образувала  рана,от която започнала да тече кръв и  придържан с ръце от свой съселянин подсъдимия  бил  вкаран вътре в заведението.      С това фактически конфликт между подсъдимия и св.М.С.М.  бил  преустановен . Последният заедно с двамата  тъжители   се качил в автомобила си и   потеглил от мястото на конфликта ,като  по негови твърдения се прибрал у дома си ,където установил синините  по лицето и тялото на пострадалите.  Междувременно заради станалото сбиване неустановено по делото лице   се обадило  на  телефон 112 за полицейско и медицинско съдействие  . На място  пристигнала и собственичката на заведението св.  Г.Р. Х. ,която разбрала за сбиването , преглеждайки телефона си ,свързан с камерите  от заведението.Според нея подсъдимия и брат му  били целите в кръв и не изглеждали адекватни  ,поради което ги качила в автомобила си и ги транспортирала до Спешно отделение на  МБАЛ-Хасково за оказване на медицинска помощ.Заради констатираните  при медицинския   преглед  увреждания  подсъдимия и св.М.М.М.  бил настанени  в отделението по Неврохирургия към МБАЛ-Хасково,  откъдето били  изписани  на 03.07.2017 год.                  

От заключенията на назначените   и изслушани  съдебно- медицински експертизи  по писмени данни ,изготвени  от вещото лице д-р Х.Е. и разпита му в съдебно заседание се  установява , че  първичния преглед на двамата  тъжителите  Н.Р.Н.   и С.М.С.   бил  извършен на 03.07.2017 г. от лекари в Спешно отделение на МБАЛ –Хасково ,според    представените му     листове  за преминал пациент, издаден след преглед, а   медицинските   удостоверения  издал  на 12.07.2017г. .Позовавайки са на извършения първичен  преглед, експерта  е констатирал ,че  при пострадалата Н.  са установени няколко  кръвонасядания в дясната половина на гърдите, отпред  и отделно кръвонасядания в областта на дясната мишница.Последните    обаче  не били  описани като форма и размери и  вероятно били получени вследствие на  притискане, хващане  за ръката и дърпане.   Отпред в дясната гръдна половина на  гърдите  кръвонасяданията  били подкожни и можели да се получат   от лек удар с ръце  или  притискане с неголямо усилие. По отношение на частния тъжител вещото лице е  заключил ,че се касае за кръвонасядания в областта на клепачите  на лявото око и лявата скула , причинени   от  един  директен удар с юмрук ,причинил и мигриращ хематом на клепачите . В случая срокът за пълно възстановяване на причинените   увреждания  на двамата тъжители е определен от експерта от порядъка до 15  дни.

             От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че подсъдимия  М.М.М. е  получил разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете, прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка. Тези увреждания били получени от действие на твърди и тъпи предмети и остър предмет /нож/ и можели да се получат при побой, при начина и при обстоятелствата, писани от пострадалия. Било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което се отнасяло за всяка една от раните.,а срока  за възстановяване бил до 20 дни.

 От заключенията на назначените в хода на съдебното следствие видео-техническа и допълнителна видео- техническа експертизи се установя, че приобщената като ВД по делото 1 бр. флаш  памет съдържа видеозапис от 30.06.2017г.  г.   на  питейно заведение  в *********, заснет от  две камери с номера  3,насочена към части от улица и сгради  и номер 6 , насочена към части от  помещение  . Видеозаписа бил непрекъсваем и обхващал период от 23:00:00 часа на 30.06.2017г. до 01:00:05  часа на 01.07.2017г. При експертното изследване хронологично са били възпроизведени заснетите действия, които са били качени на хартиен носител, приложен към заключението, както и за времето от 23:15:23ч. до 23:35:45 ч.  са описани действия  на хора в съприкосновение помежду си с посочване на  индивидуализиращи  ги белези-пол и облекло.

 Така изложената фактическа обстановка се установи   от обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели ,заключенията    на съдебно- медицинските    експертизи, видео-техническа и допълнителна видео- техническа експертизи и другите писмени доказателства , приобщени към доказателствения материал по делото. При анализа на доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели в хода на съдебното следствие, една част от които се явяват очевидци  . Нещо повече, свидетелите, наред с частните   тъжители и подсъдимия  са участници  в разигралите се събития. Тези свидетели  изнасят обстоятелства във връзка с генезиса и предшестващите факти, породили възникналия  впоследствие конфликт , прераснал  във физическа саморазправа , което дава логическото обяснение на последвалите   действия .

Същевременно, тези преки гласни доказателства условно се разделиха от съда  на две групи - групата около пострадалите  , включваща показанията на св.М.С.М. и С.М.Х.   и групата, включваща  свидетелите М.М.М.,Г.Р.  Х.,Г.М.М.  и  М.Н.М.  ,ангажирани от защитата на подсъдимия .  Различията в показанията между тези две групи свидетели се концентрираха относно това,имало ли е нанесени удари  и ако е имало -от кого  ,как и по какъв начин  са нанесени удари от подсъдимия на   пострадалите   и дали е било  налице  предхождащо противоправно  действие  от някоя от  страните в конфликта.

 Според описанието на прекия очевидец  св.М.С.М.   в един етап от сблъсъка ,докато самия той  се намирал  на земята  и в същото време получавал удари,  чул гласа на жена си ,а когато се обърнал  я видял  до вратата на магазина ,на 3-4 метра от  него  паднала на земята , а подсъдимият -надвесен над нея  .По отношение на сина си   твърди  ,че е  видял  подсъдимия да нанася    един  удар, попаднал в областта на  лявото око на тъжителя. При възпроизвеждане в детайли на събитието  този свидетел,който междувпрочем се явява и  основен участник във физическия сблъсък и донякъде  генерирал  този сблъсък    и същевременно заинтересован от  позицията на частното обвинение   обаче изпадна  в съществени противоречия и  объркване  относно  факта-  възприел ли е или не   удар  от подсъдимия  към тъжителката ,твърдейки  първоначално при разпита си ,че  не е видял надвесилия се над жена му подсъдим да я удря,а   впоследствие заявява:“  Видях той да удря жена ми. Видях първия удар. Удари я в гърдите. Не видях други удари.“. Ето защо не може да се приеме безкритично , че този свидетел  в действителност  е  видял  нанесени удари ,   именно от подсъдимия  към  двамата тъжители.

Подобни сведения  се съдържат и в показанията на св.С.М.  Х.  , също очевидец и  участник  във   втората част от  инцидента   между сина си -св.М.С.М., подсъдимия и неговия брат св.М.М..  Относно конкретните действия на подсъдимия    св.С.Х.    свидетелства изключително лаконично  за  един удар, нанесен от подсъдимия  на тъжителката и последвалото и падане  на терена , без обаче да е в състояние да  конкретизира  в коя част на главата или тялото е попаднал този  удара  и  какви са били   последствия   за телесното здраве на  тъжителката . Единствено  е  конкретен  в показанията си за  удар,който видял подсъдимия да нанася в лицето на частния тъжител.

  Всъщност анализът и  съпоставката на  изложеното от тези  двама свидетели  на частното обвинение   сочи, че показанията им  са изключително  пестеливи, бедни откъм фактология, неподредени и хаотични ,както  и  взаимно и вътрешно  противоречиви помежду си и то по отношение  на съществени релевантни обстоятелства-броя на ударите и мястото на нанасянето им  .Без да навлиза в конкретика ,съдът констатира  противоречия в показанията на свидетелите на частното обвинение   и  относно причината за появата на св.С.Х. ,заедно със съпругата  му и двамата тъжители  на  мястото на конфликта / внукът му казал ,че биели баща  му и трябвало да отидат  ,каквито  данни сина му при разпита не твърди да е съобщавал на частния тъжител/, както   и   относно  съвместното  напускане на петимата  от местопрестъплението. Отделно от това  св. М.С.М.    е възприел и узнал факти, които самите тъжители  не  заявяват  в тъжбата си ,а и  никой друг  свидетел не твърди при разпита си  . Същия  обяснява  в с.з., че  след като приключил конфликта и се прибрали  вкъщи  освен синини в областта на лявото око на сина си и  синини по  гърдите  на жената си,забелязал  и  синини по очите и червенина  на дясното око   на   тъжителката ,заради които  наранявания  на  следващия инцидента  ден  двамата тъжители  потърсили медицинска помощ в гр.Хасково . При   инкриминирания инцидент  самата тъжителка не твърди  да  е получила каквито и да било   наранявания или следи от такива  по лицето ,а   с категоричност се установява , че медицинска помощ  двамата пострадали са потърсили едва на 03.07.2017г.,когато са прегледани в СО на МБАЛ-Хасково т.е.три  дни след  деянието.  В тази  им част  показанията на св.М.С.М. се явяват   изолирани, не  се  потвърждават  от  други доказателствени  източници   и най-вече  не  кореспондират  с  коментираната в устния доклад на вещето лице Е.  медицинска документация относно  времето и начина  на  констатиране на  телесните   увреждания на двамата тъжители  .От друга страна  сочения от двамата свидетели М.С.М. и С.М.Х.    механизъм на получаване на телесните повреди  у   пострадалите, макар и  според заключението на вещото лице Е. да е възможен  по отношение на частния тъжител –директен удар в областта на лявото око , причинил и мигриращия  хематом на клепача, не кореспондира с  описания   от медицинския експерт  механизъм  касателно уврежданията на тъжителката - в резултат  на   притискане с ръце  , хващане  за ръката и   дърпане ,годен да причини неуточнените  по форма и размер  кръвонасядания в областта на дясна предмишница  и лек удар с ръка или притискане, в резултат на които да са получени  кръвонасяданията в дясната гръдна половина .Нещо повече и двама свидетели на частното обвинение  говорят за удар и последвало падане на терена от пострадалата, но   теренни травми,  нито се твърди да са получени ,нито пък  са  установени  при  първоначалния  и медицински преглед .В този смисъл  заключението   на вещото лице по никакъв начин не  подкрепя и  твърденията на частното обвинение  за  средствата, с които това е станало и механизма на причиняване на уврежданията  на пострадалата

Анализирани показанията на св. М.С.М. и С.М.Х. и съпоставени  със „случайното" доказателство, приобщено в хода на съдебното следствие - наличния видеозапис, проверен, чрез видео-техническите експертизи  в достатъчна степен   ги дискредитира  , поради изводимия   различен   механизъм на настъпилия инцидент и по точно във втората му част, касателно действията  на  св.М.С.М. спрямо подсъдимия  и  момента и начина на причиняване на телесните   повреди  на пострадалите,получили  по един удар в лицето и главата от св.М.М.М. ,а не  от подсъдимия   .

  Като цяло анализа на показанията на свидетелите на частното обвинение по-скоро  обосновава убеждението на настоящия съдебен състав, че сведенията от тези  доказателствени източници  не представляват  несъмнена и  безусловно надеждна доказателствена основа за изводи за случилите се факти. По тази причина и не могат да обосноват категоричен извод у съда , че свидетелите  са  възприели непосредствено това, за което съобщават. При изтъкнатите по –горе противоречия с останалия доказателствен материал  е очевидно, че те не са добросъвестни и обективни и  очевидно са дадени единствено с цел да обслужат изцяло обвинителна теза и решаване на делото в негова полза.

На следващо място следва да бъдат обсъдени  и  показанията на другите трима  очевидци - свидетелите М.М.М. ,Г.М.М.  и  М.Н.М.  ,сочени от защитата на подсъдимия. Св. М.М.  е пряк очевидец и също участник във  физическия сблъсък   между  подсъдимия   и  св.М.С.М.   на инкриминираната дата и място, свидетелствайки  за  побоя  над  брат си и себе си    от страна на св.М.С.М.   и    неговото семейство. На свой ред  св. Г.М.М.  и  М.Н.М.  също  потвърждават  присъствието   си на мястото на инцидента   и   опитите  им  да  раздалечават  биещите се подсъдим  и   баща на тъжителя ,както и кръвта   по   главите на подсъдимия и брат му . Относно твърдяния от обвинението  инцидент  и тримата свидетели  заявяват,че  при станалото меле , всички се дърпали и бутали ,като   не видяли  нанесени удари с ръка от страна на подсъдимия  към двамата пострадали  Никой от  тези  свидетели  не е възприел  при този инцидент да са  отправяни удари с ръце от подсъдимия към тялото  на пострадалата ,както и да е нанесен удар в лицето на пострадалия . Твърденията на тази група свидетели   представляват и  доказателствена подкрепа на констатацията, че  свадата между страните се е развила без  нанасяни   удари от  подсъдимия към тялото и главата на  тъжителите

   Що се отнася до свидетеля Г.  Х. , тя  не е очевидец на случилото се  ,като не  може да даде валидна доказателствена информация за събитията от самия конфликт .Макар и косвени по своя характер показанията на св. Х.  са в корелация с преките доказателствени  източници относно получените при инцидента наранявания от  подсъдимия .Показанията на свидетелите на защитата   макар  и   неконкретни  откъм интересуващите съда факти    са далеч по последователни, синхронни и допълващи се ,но най-вече не противоречат на данните ,изнесени от видео-техническата експертиза за действията и поведението на участващите в инцидента лица. При изтъкнатото  е очевидно, че   тези свидетели  са добросъвестни и обективни ,а показанията им не  са дадени единствено с цел да обслужат изцяло обвинителна теза и решаване на делото в негова полза. За възприемане на установените по делото фактически положения настоящият съдебен състав  кредитира с доверие показанията и  свидетелите на обвинението   , като взе предвид тяхната еднопосочност  и безпротиворечивост касателно действията на подсъдимия М..               

 В обясненията си подсъдимия  потвърждава  , че на инкриминираната дата и място  е   имал вербален и физически  контакт   със съпруга и бащата на частните  тъжители.    Обясненията на подсъдимия  се  възприемат   и в частта им , че действията на св.М.С.М.   са   причина за  последвалия физически сблъсък , тъй като се припокриват с останалия  приет за достоверен  от съда доказателствен материал. Кредитира ги  и в частта  за  нанесените му юмручни удари и удар с бухалка от св.М.С.М.. Поддържаната от  подсъдимия     версия  за  липса на осъщественото  от него спрямо двамата тъжители   противоправно  поведение  пък     се потвърждава и от собствените  му  доказателствени източници  –показанията на обсъдените по-горе свидетели на обвинението  и най-вече заключението на допълнителната видео-техническа експертиза .Ето защо настоящия състав намира,че  в тази им части обясненията на  подсъдимия не   са израз на защитна позиция, а на  безспорен източник на гласни доказателства.Следва да се отбележи, че  принципно не е налице  разминаване в гласните доказателствени източници,ангажирани от обвинението ,касателно  липсата на физически контакт между подсъдимия и двамата пострадали  при  състоялия се „групов бой“. 

От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: От обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен резултат по чл.130 ал.2 от НК, а именно кръвонасядания в дясната половина на гърдите, отпред  и  кръвонасядания в областта на дясната мишница по отношение на частната тъжителка,както  и кръвонасядания в областта на клепачите  на лявото око и лявата скула и хематом на клепачите за частния тъжител ,  установени от заключенията  на съдебномедицинските  експертизи, възприети от съда като компетентни и безпристрастно дадени. Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, но не и единствения такъв, на доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното деяние и то такова, каквото е описано в  обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява престъпление, дали е извършено от подсъдимия и дали е извършено виновно.Наличието на настъпил съставомерен резултат обаче  е само индиция за осъществено изпълнително деяние, носещо белезите, визирани в състава на престъплението, а не неоспоримо доказателство за неговото осъществяване.

  В крайна сметка наличието на нараняванията  у двамата   тъжители   не се оспорва от защитата, която отрича  авторството на причиняването им от страна на подсъдимия .Основният момент от предмета на доказване обаче е  налице ли е било нанасяне на удари от страна на подсъдимия   спрямо   пострадалите    , средствата, с които това е станало и  механизма на получаването им. От  обсъдените по-горе и кредитирани от съда доказателствата по делото не се установи  престъпна дейност на подсъдимия  по извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност с повдигнатото му частно обвинение. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче, е в насока на липса на доказана съпричастност на подсъдимия М.М. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното обвинение не съвпадат по този въпрос с посочване в тъжбата ,именно на подсъдимия  като извършител при осъществяване на изпълнителното деяние. Този конкретно подсъдим е бил част от присъстващите лица около станалото сбиване , но липсват  категорични  доказателства   за осъществени от него конкретни действия по  нанасяне на   удари на частните тъжители   довели до съставомерния резултат .Действително установено по несъмнен начин от всички доказателствени източници по делото , а и не се оспорва от  него е, че същият на инкриминираната дата  се е намирал на мястото на разигралите  се събития. Доказателства по делото обаче за  конкретно участие на подсъдимия    при нанасянето на удари на частните  тъжители и оттам в осъществяване на изпълнителното деяние липсват . Особено показателно в тази насока е отразеното в доказателствените източници, ангажирани от самия тъжител и конкретно изложеното в показанията на свид.М.С.М.  , който  е пряк очевидец и в определена степен участник в цялостната картина, очертана с описаните по - горе събития. Същия   е възприел  подсъдимия   в  конфликта , твърдейки  първоначално  ,че  подсъдимия е  бил надвесен  над падналата на земята пострадала ,а впоследствие    обяснява  ,че  видял подсъдимия  и да удря в гърдите жена му,отказвайки се по-късно от  последните си показания . Анализирани показанията на  св.М.С.М.   в тази им част обаче  са изключително вътрешно  противоречиви и непоследователни ,а и не кореспондират  с други доказателствени източници ,за да им бъде дадена вяра  .Изолирани  и неконкретизирани пък  са  показанията на другия св.С.М.Х.  за нанесен удар  от подсъдимия над пострадалата ,което  води  до недоказаност на предявеното обвинение, свързано с причиняването на конкретно упоменатите   в удостоверението телесни повреди ,при  описания от медицинския експерт възможен  начин на получаване на   множеството  кръвонасядания в  областта на гърдите и дясната  предмишница  на  тъжителката  .С оглед на потвърдените от  тези свидетелите данни за механизма по настъпване на уврежданията, които не установяват необходимата причинно- следствена връзка между действията на  подсъдимия   и тяхната поява, той не може да носи отговорност за  тяхното възникване. От друга страна макар фактически данни  за  нанесен  от подсъдимия  удар   в лицето на   пострадалия С.  да  се съдържат  в  показанията на  двамата   свидетели  на  частното обвинение,те  не консолидират   със  „случайното" доказателство, приобщено в хода на съдебното следствие - наличния видеозапис, проверен, чрез видео-техническите експертизи ,според  който  пострадалия е бил ударен  с юмрук  в лицето от св.М.М.М. ,а не  от подсъдимия   . В този смисъл  липсват  категорични и еднопосочни доказателства за участие на подс.  при нанасяне на леката телесна повреда на  частния тъжител   на процесната дата.                    

               Изнесените   в частната тъжба  твърдения за  нанесен  от подсъдимия    удар с юмрук  в областта на лицето на пострадалия  и  последвалото от него   падане  на  терена  ,като механизъм    не се потвърди обаче   от нито едно от събраните в хода на съдебното следствие  гласни  доказателства .При  изследване     механизма  на причиняване на нараняванията у  тъжителя ,по  начина  на  получаването им,   изслушания в с.з. доклад на медицинския експерт   не  установява някоя  от  травмите да  е  с теренен произход . В този смисъл  твърденията на частните  тъжители,върху  които  лежи и тежестта да докажат   частното обвинение   относно    причините  на  упражненото  от  страна на подсъдимия въздействие  върху телесната им   неприкосновеност, начина  и  средството  на  това въздействие  не се подкрепят от показанията  на собствените му доказателствени източници. От друга страна  обясненията на подсъдимия за липсата  на какъвто и да е  физически  контакт между него и  двамата пострадали   в  инкриминираното  време и  място се подкрепят  както от  показанията на сочените от него  св.М.М.М. ,Г.М.М. и М.Н.М. , така и от заключението на допълнителната видео-техническа експертиза ,поради което   съда няма основание да не ги кредитира с оглед тяхната еднопосочност и непротиворечивост.Макар и да е налице съставомерност на извършеното, недоказаността на деянието и обективния и субективния принос на подсъдимия в извършването му мотивира съда да признае подсъдимия за невинен  по това обвинение.Поради това и съдът не намира за нужно да обсъжда субективната страна на престъплението, тъй като съществуването и се предполага от наличието на извършено престъпление от лице, спрямо което е повдигнато обвинение за него.

Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него,защото съдът  признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл. 303 от НПК/,какъвто не е настоящия случай.С оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимия за невинен да е извършил престъпление по чл.130 ал.2 от НК по отношение на всеки от двамата тъжители ,поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по двете обвинения.

              Развитието на делото в наказателната му част обуславя и съдбата на гражданската  претенция. Тя бе  отхвърлена изцяло на основание липсата на предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. Не се установи той да е извършил увреждащо частните  тъжители поведение, а оттук не е налице хипотезата на чл. 45 ЗЗД,поради което и отхвърли предявените  граждански искове  всеки за сумата от 2000 лв. , приети за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство, като неоснователни.

 С оглед този изход на обвинението и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,съдът  осъди частните тъжители  да заплатят по сметка на РС-Хасково  направените по делото разноски за вещи лица в размер на 269.71 лв. всеки от тях . Направените от частното  обвинение  разноски следва да останат за негова  сметка.

                    Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.